Беседа, държана на 26 март 1922 г. в София

Старият и новият живот

ИК "Жануа-98"

СТАРИЯТ И НОВИЯТ ЖИВОТ

5 лекция на I Мл. ок. клас
29.III.1922 г.
сряда, 7 ч.в.

Тайна молитва

Вие мислите за какво да се молите. Ученикът ще се моли да учи, нали? Слушателят се отличава със слушане; верующият – с вярата, а ученикът – с учението. И той само за учението се моли.

Четете работата за волята.

Сега, за белия цвят кой е писал? Четете. Вторият път ще напишете: „Относителните черти на доброто и злото“. Всички ще пишете, както схващате; по какво се отличава злото от доброто? Само същественото, най-същественото, не отвлечено, а както вие го схващате в себе си.

За първото упражнение станахте ли всички на време? Колко души изключение има? Тогава трябваше да приложите, да си внушавате кога да станете. Във всяка една окултна школа нещата не трябва да стават механически. То е само да се подигне вашето съзнание. Ако вие не можете да работите със закона на Любовта, вие нищо не може да постигнете; вие ще имате обикновена опитност и обикновени постигания, както във всички други школи. Щом е Любовта в душата ви, вие ще станете и ще имате една радост; щом я няма Любовта, вие ще мислите да станете или да не станете; времето студено, ще размишлявате, ще се излежавате и ще дойдат изкушенията, с които трябва да се борите и да ги преодолеете. Това са бурените на астралния свят. И всякога, когато се даде едно упражнение, у тях се събужда живот и те растат. Сега ще ви изведа едно правило по аналогия. Посейте какво и да е цвете или растение при някой голям дъб, близо при корените, какъв опит бихте извлекли? Би ли станало нещо от това цвете? – Не. Защо? Не само соковете се поглъщат, но и светлината се поглъща от дъба. Следователно, първият закон: у вас стария човек, който сега живее всичките ваши стари възгледи, старите схващания от наука, от миналото, са едно голямо дърво и ако вие не се отдалечите надалеч, каквото и да почнете, не може да го свършите. Туй окултистите го наричат, аз го наричам: „Дърво на познание – доброто и злото“. Трябва да сме далече от него или да ликвидираме със своята карма. – Кармата – това е едно дърво, има своите желания – расте и се развива. Всякога най-малкият опит, който бихте се опитали да направите със себе си, да изтръгнете това, което принадлежи на миналото, ще имате опитността на дяволския нокът – като го потеглиш боли. Режат го, той трябва да се изтегли с корен. Боли, не боли, трябва да се изтегли. По някой път имате опитността; потеглите малко и го оставите; но тогава се причиняват по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да го изтегли изведнъж този нокът. Ако не може да премахнете това дърво, отдалечете се на далече. Новите идеи, новите мисли, желания, идеалът, който имате в себе си, посадете ги надалеч от старото. Тогава едновременно водете два живота. Тия два живота ще ги водите едновременно без да искате. Ако известни дни се намерите в разположение, благородни сте, обичате да говорите истината, а в други дни сте готови да извършите обратното; даже понякога езикът ви се подхлъзне, че кажете туй, което не искате или направите туй, което не трябва да направите. И като се върнете вечерта, ще кажете: „Не съм доволен от себе си. Това е не само до младите, това е до всички. Сега на вас младите ще кажа следующата истина“. Сега всички казват: „Истината е нещо тежко, неприложимо в живота“. Туй значи, че Божественият живот очаква по-напреднали души. И черната ложа си е послужила с много религиозни системи, чрез които да спъне душите в техния път на развитие. Да се живее за истината е по-лесно, отколкото да се живее за света; и да служиш на Бога е по-лесно, отколкото да служиш на света. Но в тия две системи, понеже чисто Божествената Истина иска приложение чрез Любов, а светът го налага чрез сила, затова на нас ни се вижда световната система по-лесна, понеже въздействува по-силно върху човека. И съм уверен, че в тази школа на мнозина от вас, след като преседят известно време, ще се зароди едно желание ще кажат: „Туй нещо не е заради нас“. Във Франция се явява един индус, образува една школа и се явяват 500 благородни французи – ученици. Но след една година, като им приложили всичките правила, които школата изисквала, останали само 5 души, на сто един останал. Защо? – Понеже индуските системи. Сега казват: „Изтокът!“ Не мислете, че индуските системи всякога отговарят на онази жива, Божествена природа. За пример, вземете науката за дишането, която индусите употребяват от толкова векове. Ако вие приложите тяхната система на запад, ще имате отрицателни резултати. Всички тия системи са добити по закона на инволюцията – при слизането. А понеже бялата раса е шеста и започва своята еволюция с възлизането, всички тия системи трябва да се видоизменят; без изключение трябва да се изменят. Сега вземете простата мисъл. Индусите казват така: „Без учител не може, нали?“ Ние излагаме тази проста мисъл. Учител, това е онуй същество, което мисли, без тази светла мисъл не може. Но и ученикът, който трябва да се учи, и той трябва да има тази светла мисъл, за да може да възприема. Значи, истината е вярна не само за Учителя, но и за ученика. И тогава ние казваме: За един способен ученик е необходим един добър учител; и за добрия Учител е необходим един способен ученик. Туй правило може да го приложите този закон може да го приложите на всякъде. Преди да пристъпим към ония основни положения на окултната наука, трябват ви ред правила, за да се предпазите. За пример, ако у вас остане съмнение, че вие сте млади и трябва да си поживеете в света и мислите, че ако влезете в окултната школа, тя ще ви лиши от естествения ви живот, тогава вие имате криви разбирания. Великата окултна школа има за задача да научи младите как трябва да живеят. Тъй е, да научи младите как трябва да живеят. Окултната наука няма за задача да изправи живота на младите, а тя има за задача да изправи живота на старите, а да научи младите как трябва да живеят. Туй е закон: младото няма какво да се изправя. Ония стари, отживели възгледи във вас, старите схващания, религиозни системи, през които вашата душа е минала в миналото, те ще се събудят във вашето съзнание, често ще изпъкнат такива противоречиви мисли и вие няма да знаете техния източник. Новата истина, която сега настъпва в света, тази истина ще изкара всичките тия недъзи, та когато се явят тия противоречия, не трябва вие да се съблазнявате, да кажете: Това нещо, не е за нас. Не, в живота, когато вие се осъдите и кажете: „Това не е за нас“, то е тъй, понеже вие сами сте си произнесли присъдата. И тъй, във всяка една окултна школа ученикът сам създава своето щастие и своето нещастие. Сега ще направим едно малко пояснение при относителните истини, които ще изучавате. Представете си, че имате една определена точка, нали някъде поставена. Да предположим, че слънцето е една такава определена точка. Допуснете сега, че ние изпущаме един лост, да покажем, че всички планети на слънчевата система са на права линия и проектираме тази линия до крайния предел на слънчевата система, нареждаме тия планети по ред. Допуснете сега, че този лост ние може да го завъртим. Постепенно, като се усилва бързината, нали по-далечните планети с по-голяма бързина се движат, а по-близките се движат по-бавно. Но сега това не е така в слънчевата система. Значи, при такъв един свят, тия тела, които се движат най-бързо, по този закон ние ще считаме, че те са най-далеч от центъра, а онези, които се движат много медлено са по-близо до центъра. А в сегашната система е обратното. В еволюцията, ония тела, които са близо до слънцето, се движат много бързо, а тия тела, които са далеч от слънцето, се движат много полека. Вземете един светски човек, приложете тази теория; тя е доста вярна. Ще забележите колко тия хора са пъргави, колко бързо работят. За Бога нищо не мислят; сутрин, като станат, не се молят, бързо работят. А религиозните хора, като станат, се помолят, после ха да помислим, потриват се. Светските хора ги считат, че са мързеливци, не работят. И първото нещо: като стане човек духовен, той не иска да работи или малко иска да работи. Защо? – Понеже, като е бил светски, е работил и казва: Когато бях светски, много бързо работех, сега искам да си почина малко. И следователно, всички религиозни хора говорят все за почивка. Ще дойдат в едно състояние на почивка. И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно познание. И като започнат да се запознават с окултното познание, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане. Те мислят, че са дошли до центъра. Но този център е планета на друг един лост, който е свързан с много други системи, гдето движението става по съвсем други закони. Но в окултната школа аз искам от вас да се стремите да осмисляте всяка ваша постъпка, не да я правите безсмислена, но тя да стане смислена, да ѝ намерите мястото. Бих желал, има художници-майстори, каквато линия да му турите, каквато и да е черта, те веднага ще я приспособят, колкото и да е крива той ще вземе туй нещо и ще направи някакъв отличен образец или ще го тури като част на някаква фигура. Сега вие ще се стремите да осмисляте вашите постъпки, вашите мисли, вашите действия, вашите желания. Да не се борите с вашето минало, а да го поставите като една основа, една опитност за бъдещето си. Сега, втори опит, който ще направите, ще бъде тази вечер и четвъртък вечерта (утре). Този опит ще бъде точно в 12 часа – половин час ще мислите; няма да лягате и няма да спите; като свършите ще си легнете, ще спите. Точно в 12 часа ще почнете, ще си направите часовниците. Вие ще си турнете мисълта 12 часа и то ще бъде точно, защото туй време не съответствува с физическото. Има едно отличие. Ще ви дам един признак. Ако вие сте схванали истинското време, щом дойде 12 часа, вие ще почувствате една радост; ако истинското време не съвпада, ще имате едно безпокойство; значи, времето не е право. Тогава, следующия път, нали си имате имената, ще вземете ще прочетете имената си мислено и тогава ще произнесете формулата, и то ще се разпредели към всички. Първата формула ще я кажете: „Без страх и без тъмнина!“ и втората формула: „Без страх в Любовта безгранична!“ Формулите ще вървят заедно. Този е вторият опит. Първият опит имаше изключение, няколко души, всички не бяхте точни. Някой път човек като се моли, той чувствува радост вътрешно. Обръщането ни към Бога е както обръщането на цветята към слънчевата светлина. Когато помислим за Бога, това един лъч от Него, Който прониква в душата ни. И този лъч е необходим за живота ни. В окултната школа схващанията ни за Бога са по-други, отколкото обикновените схващания. Каква форма бихте дали на светлината? Светлината създава формите. Там, дето има препятствие заради нея, тя създава формата. Създайте на светлината едно препятствие и тя ще отбележи известна форма. Направете средата на вашите мисли или по-малко рядка, или малко по-гъста, веднага ще има известно пречупване. Но аз искам да схванете следующата мисъл, за да можете да разберете великата окултна школа. Вие ще се стремите да схванете какво е вашето отношение към целокупния живот, каква е вашата роль в този грамаден, Божествен живот; какво е вашето предназначение, колкото и да е малко, но туй предназначение да го извършите тъй, както е определено. При сегашните условия, при сегашните възможности, които съществуват, вашият живот може да се развие само по един начин. За в бъдеще ще се развиете при други условия и по друг начин, а сега само по един правилен начин може да се развиете. Може по много начини да се развиете, но най-правилният начин е само един. Той е начинът на Любовта. В тази Любов да схванете най-възвишеното, най-благородното и да го любите, не да обичате хората отвънка. Никога не може да обичате хората, ако не обичате най-възвишеното, най-благородното в себе си. Ако не можете да го намерите в себе си, вие не може да обичате хората. И всичките заблуждения, всичките страдания са защото вие търсите истината, Любовта отвънка. Тя отвънка после ще дойде. Когато две същества съзнаят възвишеното и Божественото в себе си, те се познават, те имат допирни точки: две, три, четири, образуват системи. Разбира се, когато търсите туй, вие няма какво да се спирате с другия живот.

Сега представете си следующата картина: Вие живеете в някой палат. Има увеселение: свирене, пеене, и главният вход е затворен; имате само една задна врата и сте дали на някой ваш приятел дума да се разговорите. Какво ще правите? – Ще оставите другите да се веселят, а вие ще отидете там, при задния вход. Няма да ги разпуснете; нека се веселят.

Вие в себе си ще оставите много неща да вдигат шум, но вие, през задната врата, ще идете да се разговорите с вашия приятел. Увеселението няма какво да ви смущава. Вие се смущавате, ако се научат, че вие сте излезли на задната врата какво ще кажат. Не, няма какво да се смущавате. Всички ще бъдат тъй заети, че няма да чувствуват какво става с вас. В такъв случай, дайте на всички повече винце да се опият, че когато се върнете, да ги намерите пияни – на символически език казано.

Когато човек иска да стане богат, той иска да убие всички гости, да остане свободен, да излезе през задната врата, да не го знаят. А сегашното заблуждение на окултния ученик е... Вие казвате на вашите гости: „Имам приятел, друг път елате“ и започват спънките. Оставете ги, нека си ядат, нека пият, няма нищо зло в яденето и в пиенето. Туй се отнася до света. Каквото светът прави – вашият живот, както вие сте свързани със света, ни най-малко не ви препятствува. Вие си имате една задна врата, през главния вход не може да излезете. Главният вход е затворен, но всеки си има една задна врата, и може да излезнете, когато искате.