Само за женените, присъстващи на събора във В. Търново

1922_06_02 Изгрев и залез

ИЗГРЕВ И ЗАЛЕЗ

14 школна лекция на общия окултен клас
2.VI.1922 г., петък 8–9 1⁄2 ч.в., Ст.София

Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов?“. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е?“. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни!“. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето“. Чакайте още. Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да“ Наливам. Пийте сега от тази водица! Само така може да разберете едната любов и другата любов. Вие трябва да имате едновременно в съзнанието двата момента и да разбирате различието между едната реалност на съзнанието и другата реалност, която може да се прояви.

Изгрев – това е един момент на съзнанието и този момент е само когато слънцето излезе от хоризонта, а след като изгрее, то вече не е изгрев. И залез е онзи първият момент, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него. И до като се скрие, то е залез. Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб?“ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев!“ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго!“ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това!“ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо!“ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор!“. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!“ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора?“ Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.

И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват. Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“. Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме?“ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето!“ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат!“ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето!“. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея!“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш?“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Защо си бута туй момченце устата! Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам. Но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря“. Казвам: по кой начин? Хваща едната страна на мустака – По десния или по левия? И той ще я вземе. После каже: „И по двата начина“. После нагоре издига мустака си. После казва: „Не, не надолу“. После, пак се погледа. Всички вие тук стари и млади, вие сте го правили, няма кой от вас, който да не го е правил, съзнателно или несъзнателно. Младите пък, сега го правят. Иска той да открадне младата мома и като отиде казва: „Слушай, ние заедно ще живеем, аз съм много благороден; старите не живеят добре, но ти при мене ще живееш, ще имаш всичките удобства“. И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това – онова, в царството Божие ще живеем, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?“ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.

Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.

Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си. Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса. Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.

И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали. Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.

Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно. Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре. Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза. Такива изречения живеят.

Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня. Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам. Тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.

1922_06_04 Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

НЕ ПРАВЕТЕ НИКОМУ НАСИЛИЕ,

НИТО ОКЛЕВЕТЯВАЙТЕ!

Питаха го и военните и говореха: „А ние що да правим?“ И рече им: „Не правете никому насилство, нито оклеветявайте, и доволни бъдете от заплатите си“. (Ев. Лука 3:14)

Военните – това са силните хора на земята, които управляват. И сега трябва да се говори на силните, а не на слабите, на богатите, а не на сиромасите; на учените, а не на невежите; на добрите, а не на лошите. Всяко учение трябва да бъде строго оформено в себе си с математическа точност, оформено в съзнанието ни, а не вън, не по форма. Мога да ви изкажа едно знание в поетическа форма или в проза, това не е знание, оформено вътре в съзнанието ви. И следователно целият спор, който в съвременната култура съществува, е по отношение на външното оформяне на знанието. Във външното оформяне има всякога спор – кой е на правата страна, – а във вътрешното оформяне няма абсолютно никакъв спор. На двама цигулари, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор. Но цигулките им трябва да бъдат еднакво нагласени, и те еднакво да са следвали, еднакво знание да са придобили, еднакви правила. Обаче ако един цигулар, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни? Клавишите, тъй да кажем, на българската гайда липсват, на пискулника липсват известни дупчици, с които може да се създадат тия тонове. Даже в едно модерно пиано липсват много клавиши и на съвременния орган липсват, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвърт тон, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никак. А съвременните християни са се научили да пеят тъй, както онзи, който започва с цяла нота на четири четвърти, като почне цяла една нота. Аз не казвам, че това е лошо, но то е само едно начеване на музиката, а музиката има за цел повдигането на човешката душа. Ако вие ме попитате защо съществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно средство от духовния свят за повдигане на падналата душа на човека, която е слязла на земята. Всички музикални тонове имат повдигане и когато човек почне да пее, по който и да е начин, поолеква му на душата, а когато не пее, неговата душа се стеснява, става му тъжно. Следователно музикалният човек може да мисли и да чувства музикално с музика, а може да чувства и да мисли музикално и без музика – и едното, и другото, – но единият процес ще бъде на възлизане, а другият – процес на слизане. Сега за пример, когато развивам тази беседа, вие можете да бъдете съгласни с мене, като кажете: „Право е туй“. Аз не искам вие да констатирате правото, от това нямам нужда. Да констатирате моите думи дали са прави или не, това не е философия, защото аз полагам това учение на един велик опит, не искам вие да констатирате, то е въпрос на опит. Не питам: „Право ли е или не?“ Ако аз дойда при вас и ви донеса в две съндъчета семена, в две златни съндъчета, еднакво изработени, напъстрени, нашарени, и казвам, че в едното съндъче има такива и такива семена, тия семена вие ще ги посеете във вашата градина при такива и такива условия и ви давам всички наставления, и казвам: и в другото съндъче има семена, но те са пръст, златен пясък – вие не знаете още, но ви казвам, – другото е със семена, но аз зная, че то е златен пясък. Казвам ви: другото е със златни семена, те са особени семки, при които ще излязат особени резултати. Ако вие посеете семената от двете съндъчета, какви ще бъдат резултатите? Едно учение може да бъде златно и безплодно, едно учение може да се състои от семена и ако ги посеете, тия дръвчета да образуват своите плодове. Следователно аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам. И тогава, когато вкусите тия плодове, на мен ще бъде приятно. Туй Божествено учение не зависи, не се обуславя от златното съндъче, понеже последното е случайно. Може тия семена да ги туря в някое просто съндъче, може да изкажа една велика истина в прекрасна поетическа форма, мога да говоря и поетически, аз съм способен да говоря поетически: по природа съм поет; и музикално мога да говоря: по природа съм музикант; и философски мога да говоря, защото по природа съм философ, но някой път предпочитам да говоря с грешки като децата: по-хубаво е това, защото да се говори на земята с грешки, е по-добре, а на небето да се говори съвършено, е по-добре. На земята съвършено да говориш, значи да правиш грешки, а на небето с погрешки да говориш, значи да бъдеш несъвършен. Ще ви кажа сега защо на земята трябва с погрешки да говорим: на земята, като направиш една къща, не трябва да я напрвиш херметически затворена, без аралък, а с големи дупки, че вечерно време, като дойде някой беден човек, да може да влезе. Понеже си заспал, като чука, не може да влезе, но като намери тази пукнатина, да каже: „Слава Богу, намерих“. Затуй в моите беседи оставям големи пукнатини, за да може да влезе някой човек вкъщи, защото някой път не съм вкъщи, а слугите са заспали, тъй че за да влезе, оставям пукнатини. Разбирате ли тази философия? Туй е фигура на речта, от ония фигури из „Хиляда и една нощ“. Впрочем такива къщи в България поне няма направени, нито в Англия, нито в Индия, никъде по света няма направена такава къща, за каквато ви говоря, с пукнатини, никъде по света. Следователно, като един факт тя не съществува, но съществува като една вероятност, математическа вероятност. А пък когато тази математическа вероятност може да се изпълни, става математическа надежда. Защото има математическа вероятност, математическа вяра и математическа надежда. Математиците казват: „Когато всички условия са тъй благоприятни, верни, и няма изключение, то можеш вече в аванс да вземеш печалбата“ – това значи математическа надежда. А когато тази математическа вероятност е малко проблематична и един от елементите е несигурен, тогава ще чакаш да се получи, за да вземеш колкото ти се пада.

Сега питат Йоан – той е старият живот, който имаме сега – „Какво трябва да правим ние, силните хора в света? Ти си дошъл пророк от Бога, какво трябва да правим?“ На едни той казал да не събират повече, отколкото им е позволено, а на други казал: две дрехи ако имат, да дадат едната, и от хляба си да дадат. На военните пък казал: насилие да не правят никому и никого да не оклеветяват. И действително, ако в съвременния строй насилството би се изключило, също и оклеветяването би се изключило от коя и да е държава, поне най-малко 50% държавният строй би се подобрил и злините биха се остранили. И ако от всички общества биха се изключили насилството и оклеветяването, същият резултат би се постигнал. Сега този грях у всички го има. Да изнасилите човека, можете, и то да го изнасилите по няколко начина. Има чисто прямо насилство, в своята груба форма, което се дължи на физическата сила, тъй както животните могат да изнасилят други животни; има правово изнасилване, изнасилване чрез закона, употребен в своята лоша форма, има и духовно изнасилване, когато казваме това, което не е, т.е. изопачаваме и лъжем хората. Представете си сега, питат някой: как ще познаете вие дали един човек е от Бога или не? Ще кажете: „Той е сладкодумен, разумно говори, от Писанието говори, цитира Исая, цитира Исуса Христа, говори за вярата“. Всичко това, според мен, не е едно доказателство, че той е пратен от Бога. Аз засягам основата на нещата, подлагам и себе си, и другите на същата критика. И тогава питам: защо един пророк ще мисли, че е това, което не е? Или защо един християнин ще мисли за себе си това, което не е? Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувстваме? Ние трябва да бъдем искрени към себе си, а не само да разгледаме живота си от ония благоприятни моменти на живота, от онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно. Сега, дядо ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага. И ние, съвременните хора, сме се заблудили да мислим за културата, че е нещо съществено. Е, питам: каква полза има за невидимия свят, за Бога, ако някой машинист в България измисли някоя машина да хвърка из въздуха? Сега Господ ще вземе ли модел от тази машина? Преди този българин да я направи, преди милиони години, Господ си имал такива хвърчащи машини, и то живи. Сега казват някои: „култура“, каква култура имаме? Какво ще се ползва невидимия свят от туй изобретение, че той турнал електричеството в полза на културата? Туй електричество природата го е впрегнала преди милиони години. Преди той да го впрегне в жици, тя си е служила с него. Той казва: „Аз мисля“. Преди милиони години той се е изправил на двата крака. Ум има, можел да мисли. Като мисли, какво може да предаде на света? Нима преди него хората не са мислили? Тогава в какво седи същността на нещата? Трябва да дойдем до един велик принцип, върху който можем да поставим своята душа и да се познаем: аз ли съм или не съм аз. Аз ще ви приведа пак онзи анекдот, защото е български и трябва да го помните. Аз ще изменя името, Стоян беше по-рано, стояновци има, ако туря Иван, ивановци има, ако туря Петко, петковци има, ще му туря името Манго, за да не се обидите. Един Манго, циганин, от циганското племе, имал само едно магаренце, но му трябвали парици, искал да го изкара на пазара, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкарал магарето в града с юлара му и запял своята песен. Поуморил се, спрял се под една круша да си почине, свързал юлара за ръката си и заспал. Две деца изваждат юлара, възсядат магарето и избягват. Събужда се Манго и гледа, магарето го няма, а юларът там. Какво е станало, как тъй магарето е могло да си извади главата от този юлар, и си казва: „Чудно, изгубил съм туй магаре! Ако аз съм Манго, магарето се изгуби, отиде магарето, а ако аз не съм Манго, ще кажа на жена си, че този юлар го спечелих, значи имам един юлар“. И ние, съвременните хора, носим по един юлар със себе си и се питаме тъй: „Изгубено ли е магарето, или юларът е спечелен?“ И хората казват: „Спасени ли сме?“ Тогава някои ще ни убеждават, че след като се спасял човек, какво щял да спечели в оня свят. То е юларът, магарето си изгубил. Щом си изгубил магарето, в онзи свят нищо няма да спечелиш. Положително ти казвам: нищо няма да спечелиш, но ако твоето магаре е с тебе, много ще спечелиш. И, според мен, Манго не трябваше да продава това магаре.

Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия. Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си?“ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?“ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?“ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“. Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служене“! Казва: „Тъй е рекъл духът!“ Не, не, тъй никога не е рекъл духът. Па и жена, която иска да я осигурява мъжът ѝ, е последната изменница в света! Няма нищо по-скверно в света от това – жени, които се женят, да правят това с цел да ги гледат мъжете, да ги осигурят. Това ли е женитба? Следователно вие не уповавате на Бога, а сте направили от мъжа си един кумир да ви гледа. И затова се яви смъртта. Затова умират мъжете, които направиха жените си кумири на себе си, затова умират и жените. И когато идете при мъжа, гледате дали е оставил нещо. Това са търговски сделки, но защо не си направите договор тогава? „Тъй казал Господ“ – не е казал това Господ, това са вашите названия. Трябва да различим Божественото от човешкото, ако искаме да имаме в бъдеще една култура не само на думи. И не само да кажат, че това учение е в облаците, а туй, за което аз говоря, може да се приложи в обществото, навсякъде. Има начини, има и методи, за да ме разберете право. Навсякъде трябва да се тури Правда. Сега на някоя жена е натегнал мъжът и си казва: „Учителят право говори, аз ще го напусна“. Не, не, аз не говоря за това. И някой мъж, като му дотегнала жената, и той иска да я напусне. Аз не поддържам това, а говоря по този въпрос принципиално, вътрешно. Ти сам си дошъл в света и сам трябва да живееш. А сам да живееш, какво значи? За Бога да живееш сам, значи за всички да живееш и всички в тебе да живеят. Това значи сам. И сега питат: „Ние какво трябва да правим?“ Да не изнасилваме. Ние се изнасилваме всички. Дойде някой при мене, иска по някой път, забелязвам, познавам хората – да му кажа нещо – „Не мога да ви кажа“. – „Нима нямаш доверие“, значи, не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо? Сега хората не разбират: в туй учение някой път трябва да изясня някой велик закон някому, но не разбират, че има опасност. Ще ви дам една аналогия, едно сравнение, защо е опасно. Да допуснем, че сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една торба със злато, там, на пътя, има 10 банди от разбойници, които чакат. Ако ви пратя с тази торба, как мислите, ще минете ли жив и здрав? Ще платите с живота си! По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази торба със злато. Ако пътят е сигурен, обществото е уредено, и две торби да ви дам, безопасно е. От окултно гледище, това значи: един човек да е подчинил материалното, да е повдигнат морално високо, да няма разбойници в него. Тогава може тази велика истина да му се повери. Но няма ли тази материална стабилност, има ли разбойници в него, щом се яви тази торба, той ще плати с живота си. Аз не искам сега да бъде тъй. Старото е старо вече, тъй не може. Какви трябва да бъдат новите форми в живота, новите разбирания, какъв трябва да бъде новият морал? – За пример, казва: „Не лъжи!“ Право трябва да се говори, една максима е да няма лъжа, но не е въпросът в туй. Лъжата, то е отрицание на истината.