Сега, останалата част от времето може да употребите за въпроси, които ви интересуват

Брат Стойчев направи няколко бележки към всички ни по случай приближаващото ни заминаване на събора на Всемирното Бяло Братство в гр. Търново.

Учителят продължи…

Тая година ние ще приложим закона, и онези, които дойдат в Търново, ще действуват и после ще мислят. Всички ще действуват. Ще имате опити, и от резултатите на тия опити ще мислят. Онези пък, които искат да разсъждават, да мислят, да не идват. Които искат да разсъждават, да идат в света, там е място за разсъждения. Ние пристъпваме към опити. От 20 години сме философствували, сега е време за малки опити.

Някой от вас, които искат да бъдат първи, да вземат първото място; ето какъв опит ще им дам. Да отидат вечерно време на Мусала, като ще минат през рилската пустиня, през Марица, Тунджанската долина и да се върнат назад. Като се върнем от събора,някои, които искат да направят този опит, ще им го дам. Героите ще идат сами, а после по двама ще отиват. Ако вие не можете да пребродите отгоре Мусала, какво можете да направите? В древните времена, кой какъвто връх преброди, туй може да направи в света. Всички адепти, всички учители в миналото все са минавали през високите места.

Някои от вас искат изпити. Такъв ще бъде изпита: отиване до Мусала, вечерно време на месечина. А може да бъде и друг изпит: да пребродят Мусала в една тъмна, бурна нощ, при сняг до колене. Издържите ли го, ние ще кажем, че вие, на физическото поле сте един първокласен герой. Но ако вие и денем не можете да преминете Мусала, у нас няма привилегии и ще кажем: „Братко, туй не е много нещо и не можа“. Тъй, значи, по достойнство, и който издържи, ще му дадем първо място. Защо? – Защото го заслужава. Първото място ще ви дадем, и последното място ще ви дадем.

Сега, ту ще бъде първият опит за всички, все млади сте де, за всичките ученици. Това е един много тежък изпит. Да минете през тази рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите, а някой от вас може да боледуват и по цели седмици. Един приятел, като ходихме сега на Мусала, сам се върна назад, мина през рилската пустиня, и ето каква беше неговата опитност. Той остана сам с жена си, а доста напред вървят други двама и ми се изповяда: Когато вие заминахте, от всеки храст аз виждах, че изпъкват живи хора, настръхваха ми косите. И наистина, като навлезете в тази долина на рилската пустиня, там е пусто, нигде птичка не пее, а само чувате шумоленето на листата и клончетата на дърветата. И да минете вечерно време в тъмнината! А пък да се качите по южния склон! Най-първо този път трябваше да го минете денем, за да не си правите илюзии, че е лесно. После – по месечина, и най-после – в тъмна бурна нощ. Само три опита, иначе вие сте изгубени. Там животът ви ще е в опасност. Щом направите този опит, в тия места има известни енергии, от които ще се ползувате. Този път е един от най-добрите пътища. Това е окултна долина. Там се вселили все духове на мълчанието и са изпъдили всички птички. Като влезеш там, усещаш, че всички тия енергии все навътре отиват, и ставаш все по-сериозен, и по-сериозен. Нещо грандиозно! Щом минеш Мусала, влезеш в Тунджанската долина веднага сърцето ти се отваря, става весело, радостно. От едната страна като минаваш си сериозен, а от другата страна – весел. Тия две състояния са отлични.

Та природата в тази рилска пустиня е грандиозна, величествена! Човек трябва да прекара там ден, два, три, за да види какво хубаво място е там за размишление.

Та, разбира се, учениците трябва да започнат с тия опити, понеже в България вие имате удобства с тия високи места, с тия планини. В Египет и другаде, изкуствено са създавали тия неща, а тук, природата на готово ни ги е дала. Затова тази година ще започнем с методите, ще действуваме всички.

Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии! И вие, софиянци, да има 20–30 души повече за всяка една работа. Всички да работите с готовност. Никой да не казва: Тази работа аз не мога да я направя. Ние ще започнем примера от най-старите, от най-силните. И тогава, младите ще работят по същия начин. Един е законът, на който ще се подчинявате. Едно мнение е. Ще опитаме закона и ще видим какви са последствията. Туй състояние ще ни даде свобода, една вяра, да опитаме, да приложим Божията Воля без никакво коригиране. Не може другояче. Ще опитаме туй, без никакво изменение. Определя ви се един маршрут, ще го изпълните без изменение. Като ходихме на Мусала, казах им: Като дойдем до тези места на снеговете, никой няма да ходи по този път, ще вземем малко на страна. Четирма души, обаче, отстъпиха от туй правило, но се търколиха надолу, и двамата от тях се спасиха по чудо. Контузиха се. Един ученик върви с мене, и ми казва: „Позволи ми да мина по този път“ – иска да върви по снежния път. Ще пътуваш по този път, по който и аз вървя. Когато Господ ти каже да минеш през снега, през снега ще минеш, но сега ще обиколиш, ще минеш през канарите. Всеки път ще минаваш по начертания от Бога път. Ние благодарим, че тия двама души тъй благополучно се спасиха. Мъж и жена бяха те, около 100 м. надолу се търкаляха. За непослушанието им беше това, искаха да минат по снеговете. Сега, от всинца ви се изисква послушание, вътрешно послушание.

Някой ще кажат: Мене този дух ми говори тъй. Този Дух на всинца ни еднакво трябва да говори. Дух, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинският Дух. Едно трябва да ни говори той. Туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни, е едно. Неговата воля трябва да бъде Божествената Воля, която трябва да изпълним без никакво съмнение. И тогава резултатите ще бъдат отлични. Моята опитност е: Там дето се изпълнява Волята Божия, всякога има добри резултати, без никакво изключение. Там, дето най-малко се отклоним от Волята Божия, веднага идват лошите последствия.

Ето, аз ще ви приведа един случай, който ми разказваше една сестра. Тя направи своя опит до Витоша, ни като се връщала за Драгалевци, допива ѝ се вода. Доближава до чешмата, иска да пийне само 2–3 глътки, за да накваси гърлото си, но нещо много определено от вътре ѝ казва: „Не пий, върви си по пътя“. Тя разбира гласа, но си мисли: Само 2–3 глътки! Спира до чешмата, няма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си налива стомните. Помолва го тя да пие от нейните стомни и селянчето ѝ разрешава. Дига стомната към устата си, но не успява нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната от ръката си и я счупва. Стои тя сега пред счупената стомна и пак със засъхнало гърло, но не мисли вече за това, а как да плати стомната, в себе си няма ни стотинка. А селянката настоява, иска да ѝ се плати. Тази сестра ѝ предлага шапката си. „Не ми трябва твойта шапка, пари, 15 лв. искам“. „Нямам“, – „намери“ – върни се гдето си ходила! „Слушай“, казва сестрата, „аз сама съм учителка, няма да те излъжа, ще си отида в София и нарочно ще се върна да ти донеса 15 лева“. Взима ѝ адреса, името ѝ, и така се разрешава въпроса.

Сега, аз ви вярвам. Мене ми направи добро впечатление това, че у всинца ви има добра воля. Като гледах тия 104 души, които се качваха за Мусала, стоят пред снеговете, питат: Учителю, да тръгнем ли по този път? Гледам, опасен пътя, снегове. Казвам: Може. Като урнаха ония 104 души, в един час отгоре стигнаха Мусала. Казвам: „С тия ученици може да се превземат високите върхове. Тази е една добра черта у тях, може да се използува за добро“. И всички се върнаха благополучно, освен ония двамата, контузените. Този беше един инцидент. Във всички, които ме слушат, има добра воля, опитът показва това, но искам всички добре да използувате енергиите си. Онези от вас, които ще останат в София, на които работите не ще могат да се уредят, искам да спазват дните на събора, да се събират на групи от по 10–15 души да са във връзка, астрално да се свържат, тъй щото да има една връзка между нас и тях.

Вярвам, че тази година много работи ще се изправят. Невидимият свят много работи. Ние трябва да сме готови. Друг е, който работи сега заради нас, а ние разработеното ще го копираме, ще гледаме да не развалим Божия път, Божия план, да не изопачим Божието Слово. Точ в точ, всичко да изпълним, всички наредби да изпълним. Да бъдем примерни ученици на Бялото Братство. Защото, няма да се минат много години, и ще дойдат от другите места Братства, които ще искат да се съединят с вас, да видят, как живеете вие. Трябва да бъдете готови. Сега, пред вас стои едно много добро бъдеще, няма какво да се обезсърчавате. Действително, от Търново се турят самари, но всеки сам си туря самара. Като дойдете ние питаме: Братко, този самар е за тебе, този гем е за тебе, можеш ли да си го туряш сам и да си го снемаш сам? Ако можеш сам, вземи го. Защото ние нямаме средства, не разполагаме. Туй е в фигуративна смисъл. Като кажа: един път: Ще го извърша! – верен ще бъда на себе си. Който бъде верен на себе си, ще бъде верен и на Бога. А по-хубаво нещо от това – няма. Да имаш благоволението на Бога, на ангелите, на светиите! Да имаш разположението на Бога! Какво по-хубаво от това? Да сме в хармония и съгласие с този Велик закон! Те няма да ни дадат нещо, което да не можем да изпълним, няма да изискват от нас невъзможни неща. Те ще ни дадат неща възможни, съобразно с нашия ум, сърце и воля, неща, които ще ни облекчат, просветят, тъй щото няма какво да се обезсърчаваме.

Тайна молитва!