А сега, следующият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа, затова следващият урок ще бъде за Мъдростта

Щастие, здраве, знание без любов не може да се постигне и понеже любовта в света не царува, затова сега имаме туй, великото нещастие в света.

Туй е великото нещастие. Ако вие погледнете на сегашния свят, той е цяла анархия. И сега Духът Божи ще слезе, да оправи света. Друг не може, Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той е питал: "Има ли кой да оправи тази земя?" Като видял, че не може друг, Той се заел сам да оправи, да уреди света, да изработи начини, методи.

Сега в църквата казват, че Христос е горе на небето от дясната страна на Отца, нали? Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи казват, че Христос в нас е, ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, хубаво, ако е вътре в нас, защо не можем да Го намерим?

Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела. Има едно особено състояние там – преди да сте събудени, има един нежен, приятен глас, има едно леко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ти нашепва: "Направи туй нещо." Но туй, което ти нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Ти започваш да го коригираш, коригираш, и разваляш Божественото. Дойде някой беден човек при тебе, Духът ти казва: "Дай му малко хлебец!" А ти казваш: "Защо му е хляб на този човек, аз ще му направя едни хубави дрехи, обуща, шапка ще му купя." Щом направиш това, всичко е развалено, Божественото дело е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете за пример две майки. Едната майка да облече детето си с най-хубавите дрешки, шапка, чепички и да му разказва най-хубавите работи. А другата майка, обратно: да облече детето си най-скромно, бедно, но чистичко и да му разказва хубави благородни работи. След десет години ще забележите, какъв е резултатът от тия две деца, каква е разликата. Едното дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичките. Питам сега: Тия черни чепичета в тая форма какво могат да допринесат? Аз, като погледна моите сандали, радват ли ме много? Като гледам тия сандали, много ми е тъжно. Казвам: Тази кожа е снета от гърба на едно животно, то е плакало, молило се е, а сега аз се радвам. Казвам: Второто дете си е в реда на нещата, много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородно може да внесе? Или едни ръкавици, направени от кожа, какво благородно могат да донесат? Казват: "Отлични ръкавици има!" Та ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. Не може да има култура тогава.

Сега две течения работят, вървят заедно в света: доброто и злото – два духа, две интелигентни страни работят в човека, човешката душа. Три съзнания има в човека. Първото съзнание – съзнаваш себе си, второто съзнание, което те кара към доброто, и третото съзнание, което те кара към злото. Тия съзнания аз ги представям тъй. Самия човек аз представям душата му като една мома, която ще се жени, а злото и доброто – като двама момци кандидати. Отношението е много вярно. И единият предлага, и другият предлага. Единият казва: "Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш при мене, аз на ръце ще те нося." Тъй казва злото на душата. Другото, доброто, е много скромно. То казва: "Дойди при мене, моята колибичка не е много голяма, изобщо храна няма да имаме, някой път гладни ще ходим, ще трябва да работим, ще имаме студено жилище, по някой път нивите не стават, някой път боси ще ходим при този извор." Той представя работата, както си е. "Той не е за мене" – момата злото предпочита. Като го вземе, като живее с него, настрадва се и казва: "Не е той." Това са две съзнания, които всеки ден ги проверявате. Тия две съзнания са от мъжки принцип. Единият казва: "Слушай, ти не бъди като някоя овца, всеки да те стриже. Сам ти си силен." А другото съзнание казва: "Отстъпи, бъди мек." И от тези две съзнания ние постоянно избираме. И след туй има друго едно съзнание, четвърто съзнание, Божествено съзнание аз го наричам. То като дойде отгоре, то седи и ти казва: "Ти защо не се вслуша в мене?" – Сега Христос като дойде, Той представлява туй, четвъртото съзнание. Той ще бъде нито добър, нито лош. Туй е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото доброто и злото, те и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре и в доброто, и в злото.