Сега аз ще изпея третия, той е източен мотив. (Учителя свири и пее.)

Трети мотив:

Махар Бену Аба,
Веют Биладер Адер Бену шела,
Бену шела, Бену шела,
шела, шела, шела,
Биладер, Адер Бену шела.

Молитва на ученика – тъй кръщавам аз този мотив. Разбирате ли? И вижте разликата, това е един окултен мотив. (Учителя пее пак, без да свири.) Мекота се изисква тук. (Пак го повтаря.) Тъй ще го изпълнявате вече. Сега аз ви казвам как да пеете, давам ви образец. Като дойде някой певец, тъй трябва да пее той. (Изпяхме го всички.) Не е мъчен този мотив, но в пеенето ще пазите едно правило: когато пеете, ще концентрирате ума си! Щом изгубите концентрирането на ума си, не може да пеете. После, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Певците не мислят за гърлото. Гласът ви и умът ви ще присъстват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Само така ще се създадат хубави гласове. Израз на мекота трябва! Това са упражнения, които трябва да минете. Сега, като пеете Махар Бену Аба, внимавайте за израза на песента. Това са едни от най -великите звукове.

Махар значи Великият,
Бену – Онзи, Който благославя,
Аба – Баща на всичко.

Няма да се плашите, няма да се страхувате – ще давате израз на душата си. В окултната музика няма да се страхувате. Може да има страх, но не тук. (Изпяхме всички "Махар Бену Аба".) Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние. Туй прекъсване, което се вижда в упражнението, то е във връзка с други музикални гами.
Прекъсването значи, че има други гами, други упражнения, които не можем да ги изпълним; ние изваждаме само простите. Аз ви казах, че има мелодии, които мъчно могат да се преведат в една окултна песен; даже и в едно окултно упражнение има големи тънкости в тях. Ако не можем да извадим тези тънкости чрез обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда обикновени работи.

Сега да пеем "Мусала"! Този е един настоящ мотив, създаден на тази гама, на която ние живеем. От вас се изисква чисто пеене. На мнозина гърлата са малко пресипнали.

Сега да изпеем слога ХА. Вие се смеете, но направете някой път опит, да видите как действа това ХА. (Учителя пее сам.) Окултен тон е той. Всеки, който се смее така: ха-ха-ха, той е добър човек. Аз бих желал всинца, като се смеят, да казват ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо. При слога ХА се отваря душата. Тъй! Природата си има израз и ние изкуствено трябва да го предадем. Трябва да се упражнявате! После правете упражнение с буквите а и е! Вие трябва да избягвате туй пеене със звуковете иее-иее, то е гръцко пеене. Ти едновременно трябва да прокараш три тона отдолу през гортана си. (Учителя свири съвсем тихо, след това пее: ха-ха-ха.) Човек може да прокара гласа си чрез лъка на цигулката си и да накара цигулката да пее, каквото той иска. Сега за онези от вас, които не са толкова добри певци, като на ученици на окултната наука аз поставям за тях музиката като средство за усилване на волята. Ако вие не можете да преодолеете малкото мъчнотии на гласа си, тогава где седи волята ви? Именно в преодоляването на мъчнотиите ще калите волята си. Онзи, който не е способен в пеенето, той чрез думите на упражненията ще трябва да упражнява и своята воля. И музикантите се развалят по нямане на воля. Те си създават идеята, че знаят много да свирят, че са добри цигулари, но всъщност хората днес едва са засегнали изкуството да свирят на цигулка. Те мислят, че имат добро изпълнение. Може ли един музикант тъй да предаде едно любовно настроение с цигулката, че като свири, околните да познаят, че за Любов свири – да изрази гласа на Любовта? По някой път, след като ти е разказвал дълго време за тези неща, едва ще разбереш за какво ти свири и ще почнеш да чувстваш това. Не, не! Вие, без да знаете всичко това, само като ви засвири някой, трябва да почнете да го чувствате. Хубаво свирене е това – и онзи, който не знае какво се свири, да го чувства. (Учителя свири селския диалог много живо и образно.) И мислите ли, че известни наши чувства ние не можем да ги изразим чрез музиката? Можем. Не само това ще знаем чрез музиката, но ще знаем и как човек играе.

Сега имайте предвид, че всичките движения на ръцете са музикални. Всички движения в нас трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони. И често, когато ние парализираме волята си, то е, защото ние не правим правилни движения. Всяко движение на очите, на ръцете ни, във всичките наши пози трябва да бъде съвършено естествено. И към туй трябва да се стремим. Можем ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от Невидимия свят ще почнат да ни преподават. Само тогава – като дойде от Невидимия, от Божествения свят, ще можете да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Например ако един българин играе, как ще си движи ръцете? (Учителя си движи ръцете.) Ще кажете: "Туй е кълчене." Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това са геометрически движения. Във всяко едно движение се проектират известни струи от човека навън и той взима и дава едновременно. И ако ти развалиш някои от тия струи, ти сам ще пожънеш последствията. Например ти можеш да си изкривиш устата и после с години не можеш да се освободиш от това, не можеш да се поправиш. Не, не, има известни движения, които са дисхармонични. Няма термини, с които те могат да се изразят. Ще бъдеш искрен в движенията си. Нашите движения трябва да бъдат музикални. И говорът ни – също. Когато аз говоря музикално, думите ми произвеждат един ефект, но някой път правя известни нарушения, за да видя какви резултати ще произведат думите ми. И често, когато съм употребявал някоя дисхармоничност, някой дисонанс, виждал съм какви резултати произвеждат те.

Трябва да говорим музикално! И човек не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалният човек може да изрази Истината. Само любещият човек може да изрази Любовта! Любовта – това е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение с Бога и следователно, когато ние любим някого, всичките негови действия са за нас красиви. А щом не го обичаме, колкото и да е съвършен, не ни харесва. Питам: коя е онази сила, която прави хората пред нас красиви, добри? Любовта, Любовта изглажда нещата. Ако вие дружите с човек, който ви обича, Любовта му ще преобрази вашия характер, вашият поглед ще стане по-мек. Любовта ще я турим в действие: в гърлото, в очите – навсякъде. Ако аз те срещна и ти се пооблещя, какво ще произлезе от това? (Учителя прави едно гордо движение.) Това не са естествени маниери, движения. Това са карикатури. Ти изведнъж искаш да представиш известна идея. Тази идея има само едно правило, само един начин за изразяване – нещо сериозно има в нея. Може да се усмихнеш естествено: този твой смях ще бъде тъй естествен, тъй искрен, че всекиму ще е приятно, а не да се изкривиш. (Учителя прави известни гримаси.) Не прави така, че хората всичко следят.

Та в Школата аз ще ви обърна внимание на правилните движения. Внимавайте за вашите движения! Неправилните движения развращават света. Всяко движение да е на място. Туриш очите си в едно направление – трябва да изразяват нещо, в друго направление – също. Например вие погледнете едного и после изведнъж погледнете надолу. Туй не е красиво. Задръж погледа си. После, някой се ръкува бързо и си отдръпне ръката. Като се ръкуваш, не задържай ръката дълго време, не я стискай много; като хванеш ръката, хвани я добре. Тъй и ръкуването, и то е ритъм вътре в Природата, следователно и движенията ни трябва да са музикални. Сега аз не искам да започнете само да пеете, но казвам, че музиката има свои вътрешни изрази в движенията. Когато музиката се съедини с движенията – това е красивото; а като се съедини с речта, тя става още по-красива. Аз съм слушал човек да говори музикално – всяка една негова дума се нарежда правилно, всички слогове са музикални. Хора, които не са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. И всички трябва да говорим красноречиво. Под красноречиво разбирам тъй естествено, че да обичат хората да ни слушат. Затова ни е създал Господ и затова сме в тази Школа на Земята.

Сега забележките, които ви правя, не ги приемайте само за себе си. Аз не ги правя лично – искам само да ви накарам да мислите. Аз искам само да ви цитирам какви са законите. Божиите закони са неумолими в развитието си. Те не могат в нищо да се изменят. Ние трябва да се подчиним абсолютно на тези закони. Туй трябва да имате предвид. Тъй, както Бог действа, и ние ще действаме. Нищо повече! И няма защо да ходим да си губим времето. Ще пеем хубаво, ще говорим хубаво, красноречиво. Ще движим очите си правилно, всичко правилно ще вършим. Ако имаме някъде дефект, ще го оправим. Ще имаме своя воля. Туй е целта на Окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е това знание, ако не го използвате? Ако този капитал, ако туй знание ще го турим в действие в сегашния ни живот, да ни ползва всички, тогава то има смисъл. Например, ако една домакиня пее хубаво, то като си идва мъжът й, тя още отдалече трябва да вземе да пее и той ще бъде разположен. Но песен да е! Аз съм виждал много мъже: връщат се от работа, а някоя жена нейде си пее и те се спират, слушат. Има защо –окултно пее жената. Спрял се е мъжът, слуша я и се облагородява, хубаво пее тя. Питам: ако във всяка една къща имаше хубаво пеене, ако дъщерята и жената пеят хубаво, бащата като влезе в дома си, не ще ли му бъде приятно? Пейте, не бойте се – ще има мир вкъщи! А сега хората, като са престанали да пеят (т.е. те пак пеят, но по друг начин), на друга гама са започнали да пеят и не се разбират. И това е музика, но много груба. А аз бих желал от всички ви да излязат добри музиканти; не специалисти, но като изпеете нещо, себе си да задоволите. Аз да ви кажа как да пеете: пейте си вие тъй, като че няма кой да ви слуша. (Учителя свири и пее "Мусала".) Сега хубостта, значението на тия песни какво е, защо ги пеем? Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения – електрическо и магнетическо. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения и образи, които изпъкват картинно пред тебе, и те ти действат. Затуй за всички места, където сме били по екскурзии, ще направим и музика, и поезия за тях, а на външните хора ще кажем: направете нещо по-хубаво от нас. Идущата неделя ще имаме и третия куплет за Мусала. Ние можем да пеем и трите куплета на един и същи глас, но в окултната музика една песен от три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всеки куплет – отделен глас. Окултната музика не позволява да пееш два куплета на един и същи глас. Пет куплета – пет гласа ще имат; а тези, които не познават тази музика, карат по няколко куплета на един и същи глас. Казвам: хайде, и ние ще съчиним един глас. И този брат, ученик, който написа песента за Мусала, и той беше съчинил един глас. Направихме два гласа, остава и за третия куплет един глас – и него ще направим. Коректура направихме. И казвам: ето, виж как се учат учениците да пеят, всички се учат да пеят.

Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. "Ама не ми се пее." Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото. Като видим едного, казваме: "Той е такъв, такъв, такъв." Има известни същества, които, като ги турим в човешкия мозък, отразяват му се вредно. Под тяхното влияние и художниците не могат да различават боите, а почват да се объркват в тия бои – изменят ги. Следователно от тия отрови, които внасяме в ума си, ние загубваме понятие за правото. Кое е онова право, с което ние можем да критикуваме нещата? Има едно Божествено право! Ако аз съм един художник и вие направите една картина, аз ще ви покажа как по-хубаво да се поправи картината. Казвам: приятелю, този нос не е така. Крив е носът. "Не зная." Но трябва да знаеш: в Природата не може да бъде така. Обущар си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш. Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се.

И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма. Следователно речта става по-сложна. И в нашия език ние сме изгубили много думи. Ако влезете в окултния свят и ви кажат една дума, тя съставлява почти цяла една тукашна реч. В окултния свят една цяла наша реч с една дума я изразяват. Как? С всяка една буква изразяват една дума. Да кажем, че една дума има десет букви – те означават десет думи. Ако от тия десет думи всяка една има по пет букви, то колко наши думи правят? Десет думи по пет букви правят петдесет думи. Такъв е техният език. Сега ние ще оставим това настрана, но казвам, че в Школата ще се учите да разбирате думите. Думите ви трябва да бъдат разбрани. Вътре в Школата думите ви трябва да бъдат разбрани, трябва да знаете какво искате да кажете.

Сега искам да мислите един за друг Добро. Аз правя изследване и намирам като една от най-големите спънки у вас това, че вие не можете да мислите Добро един за друг. Вие не знаете закона, че ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за себе си. Ако искате да се поправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много добре за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон. Ако не го спазвате, вие с това вредите на себе си. Че тогава защо ви е Окултната школа? Ако дойдете тук да се научите да познавате само погрешките на хората, а не знаете как да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е един начин за оправяне на погрешките. И някой път тия течения са толкова отровни, че за някои от тях съм свирил по половин час, за да ги разруша. И от всичките ви отровни течения, като тегля лъка на моята цигулка, не остава нито едно, което да не се разруши. Да употребя половин час – това е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човек, омотан веднъж в едно такова течение, ще се намери като в един задушлив, отровен газ, ще плати с живота си. Всички тия течения ще ви отровят, ще парализират мисълта ви, волята, чувствата ви: ще станете кости, мъртви кости. В туй отношение сега музиката, каквато и да е тя – не само религиозната, която е едностранчива, не само светската музика, която също е едностранчива – музиката изобщо може да лекува. Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява. После той ще ви представи как пеят птичките и вие, като излезете, ще ви олекне на душата. А сега, след като ви свирят дълго време, казвате: "Е, той е класически автор, този Бетховен." Но какво е искал да каже Бетховен? Той имал сюжет! Та ние сега благодарим на тия стари автори, ние признаваме тяхното значение, но за в бъдеще идат други музиканти, много по-велики от Бетховен! Те ще създадат една музика, за която светът даже не може и да подозира.

И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: "И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език." Той чул музика. Духовният свят е свят на музика. И който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. Музикален е там светът. Ако това хората го знаят, светът ще се оправи. Следователно ние ще се стремим да направим българския народ музикален. И той е музикален. У англичаните, които са такива материалисти, много малко музика има в тях. Също и у американците, но американците съзнават това, чувстват тази нужда и викат най-видните музиканти да работят между тях, плащат им скъпо, защото те знаят, че ако не е развита музиката, ще пострадат. И ние за вас ще повикаме такива велики музиканти и ще им платим.

Сега аз ви гледам – вие оставяте на хора той сам да пее. Не, в неделя сутрин всички ще пеете; ще се вслушвате в хора, ще се водите по него, но непременно ще вземате участие. Всички ще пеете, без пари ще пеете. Нека всички вземат участие в туй пеене в неделя сутринта. Някои от по-старите казват: "Чакай да видим как ще пее хорът", и вземат едно критическо положение. Не, не, всички ще пеете. Вие се вслушвайте в хора – той изразява музиката.

Тия бележки, които сега нахвърлих, те са важни, важни са заради бъдещите ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нямате музика в душата си, този океан – животът, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте децата как пишат на пясъка по морето? Пишат, пишат, дойде никоя вълна, заличи написаното – и пак наново пишат. Това е животът без музика. Ти пишеш – той заличава; ти пишеш – той заличава. И най-после казваш: "Животът няма смисъл." Защо? Защото няма музика. Хората не се молят, казват: "Молитвата е глупаво нещо, не е изкуство." Не! Молитвата е още по-велико изкуство в живота. Да се моли човек – това е още по-велико пеене.

Хайде сега да изпеем упражнението със слога ха. Ще бъдете искрени!

Сега имайте предвид, че аз не ви говоря като на богомолци – говоря ви като на разбрани ученици. А ученик е онзи, който се учи. Тук богомолци няма, ученици има. И правя ви бележка като на разбрани ученици. (Всички пяхме "ха, ха, ха, ха, do, mi, sol".) Сега някой ще каже: "Защо да не вземем do, rе, mi, fа и т.н.?" Ако вземем тия тонове, няма да има никакво значение, не е то do, rе, mi..., то е ха. Да изпеем пак с ха цялата гама, но с постепенно усилване. Сега пак ще се изпее, но с едно малко спиране на ха, тъй – ха, ха, ха. Буквата х е пълна буква, а буквата а е празна. Като произнесеш буквата х, ще се напълниш, казваш ха, ха. Сега ще изпеем по друг начин гамата: do, rе, mi, fа, sol, lа, si, dо. Забелязахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пяхте ха, ха..., имаше утихване, утихване. (Учителя пее сам гамата с ха.) Тихо ще пеете, в себе си. Туй, силното пеене, после ще дойде. Седнете и си направете едно упражнение в стаята с това ха. Неразположени сте, пейте ха, ха, ха... (Учителя пее.) Вземете основните тонове: do, mi, sol, dо. Сега ще продължим с ха, да видим доколко може да продължим от силно към тихо. (Всички пеем "хаааааа" към отслабване.) Да кажем, някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом. Седнете, произнесете с пеене слога ха – пейте така, с постепенно отслабване. (Учителя пее, показва как. После пее друга мелодия.) Сега ще кажете: "Е, аз ще направя това?" Не трябва само да го изпеете, но важно е какво ще излезе. После, това упражнение със слога ха не позволява да се пее как и да е. (Учителя пее "ха, ха, ха" с повишение и после с понижение на гласа.) Може да ви дам едно упражнение: сутрин, като станете, ще изпеете изведнъж ха, ха, ха с повишение и после ха, ха, ха с понижение, колкото пъти можете да го вземете с гласа си. С усилване на тона може да се вземе десет пъти. Туй упражнение е същевременно и за дишането, но тихо го пейте. Защото ако пеете много силно, ще развалите гласа си, вашият гортан ще се развали – тия, грубите движения ще го развалят. Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадат тия упражнения, някои от вас казват: "То и без тях може." Без всичко може, но без тях не може. Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може. Те са неща необходими и основни. Не може без тях. Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех. Въпросът не е в многото учене, а да се стремим към туй, същественото, което трябва да стане у нас. В туй отношение искам окултната музика да ви даде един подтик. Този опит е пръв; искам да приложим музиката като едно средство за лекуване на самите вас, като средство за подем. То не е тъй лесно, но може да се приложи.

Скоро ние ще завършим своите упражнения, а после, в продължение на три-четири седмици, по двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои от вас ще кажат: "Туй е голямо нещастие – аз да изляза да пея." Но туй нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг някой за тях, а те да се освободят. Сега аз искам от Любов да се пее. Музиката не се учи насила, никой не ви е вързал. Но понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов. Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне. Музиката е външен израз на Любовта! Следователно, ако ние вложим Любовта като едно силно подбуждение, ще възприемем музиката. Щом няма Любов, ще гледаме тъй да минем, а с Любов ще се придобие едно Божествено изкуство и вярвам, че тогава у вас ще се създаде един по-устойчив характер. А сега не че вие не искате да бъдете устойчиви, но външният свят е много неустойчив, нециментиран; и тогава, разбира се, неустойчив ще бъде и вашият свят. На мене ми разправяха един пример, ще го разкажа и на вас. Той е следният: двама души, благородници, се влюбват в една много богата и красива мома, искат и двамата да се оженят за нея. Тя казва: "Хубаво, аз ще избера едного от вас. Ще дойдете при мене с вашите велосипеди." Идват те с велосипедите си. Завежда ги тя при една стена и казва на единия: "Ти ще идеш на петстотин метра разстояние, ще засилиш велосипеда си и ще прескочиш през тази стена." И той се качва на велосипеда си и казва: "Навярно тя няма да ме остави да се убия; като дойда там, до стената, тя ще каже да спра." Той засилва велосипеда си, достига до стената и тя го оставя да прескочи. Той обаче спира велосипеда. Тя казва: "Твоят изпит се свърши." Казва на втория си кандидат: "Ще прескочиш тази стена и от другата страна на стената, там ще ме намериш." Той засилва велосипеда си, бухва стената, тя била книжна, и минал оттатък. И вие с вашите велосипеди може да минете тази стена като първия. Тук се изисква смелост. Сега навсякъде ние имаме все книжни стени и с велосипедите си трябва да пробием тия стени. Там ще намерите вашия идеал – зад стената. На първо място ще турите диамантената воля, а на второ място – музиката, като едно средство за облагородяване, и после ще говорим за други работи.

Имате ли някаква тема зададена? Не. За следващия път напишете нещо върху Предназначението на космите.

По десет реда, по един ред, по две-три думи да е, но напишете нещо. Турете си за правило да напишете поне една дума. Най-после едно изречение може да напишете. Едно изречение се състои от три думи, а три думи всеки може да напише. Щом ви се даде една задача, може да кажете така: "Три думи да са, но ще пиша." Например аз казвам тъй:

Светло – топло,
Истина – Светлина,
Истина – топлина и
Топлина – Светлина.

Какво разбирате от това? Истина – Светлина, Истина – топлина, топлина – Светлина. На вас оставям да определите това. Мисля, че определих какво нещо е Истината. Туй, което посадиш, и туй, на което опиташ плода – то е Истина. Истина – Светлина значи туй, което си посял, и туй, което си ял. Светлината е служене. Светлината служи на Истината – да я изяви. Защото ако Светлината не беше там, нямаше да израсте семето. Истина – Светлина е тази, в която плодовете узряват. Истина – топлина е тази, която кара Слънцето да се движи, туй, което те кара да чувстваш или което кара растението да расте. Истина – Светлина, Истина – топлина – те са първите основни действия. Светлина – топлина значи: в тази Светлина моите мисли може ли да зреят; в тази топлина моите чувства може ли да се пречистят; в тази Светлина моята воля може ли да стане диамантена? И тогава ще преведем тези неща, ще кажем: топлината – това е Любовта; Светлината е свързана с Истината. Топлината всякога придружава Любовта. Ако имате един чувствителен термометър, може да проверите, че на всеки човек, който люби, неговата температура се отличава от температурата на онзи, който не люби. И на всеки човек, който мисли, който се занимава със сериозни мисли, в мозъка му има повече Светлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажем научно – повече Светлина има. Следователно Светлината е свързана с Истината, а Истината е подбудителен мотив за Мъдростта. С Мъдрост ние търсим Истината за нещата. Следователно Светлината е един резултат, който се произвежда от тия движения, които стават в човешкия мозък. Който търси Истината, той има повече Светлина, а който не я търси, той няма Светлина! Който търси Любовта, има топлина. На някои хора изстиват краката. Внесете Любовта в себе си – ще имате топлина и на края на пръстите. Щом ви изстинат пръстите, вашата Любов е банкрутирала. Щом палците ви са студени, какво показва това? Сърцето ви е топло, но волята ви е парализирана. Щом пръстите ви са студени, това показва – волята е слабо развита. Че няма защо да се заблуждаваме – ще събереш волята си, ще кажеш: "Тази Любов искам да проникне в крайните частици на моите пръсти." Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. Нека дойде нейната топлина и в пръстите. И сега разни професори, лекари ще ни казват това и онова. Онзи професор, който и да е той, трябва да изпълнява нещата правилно. Бъдещата наука ще бъде наука положителна, осмислена. Имаш ли Любов, нека Любовта дойде в пръстите ти. Като са вкочанясали, ще проектираш Любовта си там, в пръстите си, и за пет-десет-петнадесет минути ще имаш топлина. Ще кажеш: "Слаб съм." Това не е извинение, това показва, че ти нямаш знание. Ако аз вляза в къщата ви и ви запаля собата*, сгрея вода и ви туря в една баня, няма ли да ви стопля? Ще ви стопля и оттатък ще минете. Ще каже някой: "Може и със студена вода, по метода на Кнайп." Опасно е: студената вода е само за ония хора, които имат много топлина, а онези, на които организмът е изтощен, те в топла вода трябва да се мият. Пък онзи, който има много топлина и се нуждае от хладно, може в студена вана да се къпе, но това не е правило. И тогава ние със своите разсъждения ще мязаме на един болен от турско време. Посетил го докторът и той му казва: "Г-н докторе, позволи ми да ям зеле. И тъй, и тъй ще умра, зеле искам да ям." Лекарят казал: "И тъй, и тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата." Наяжда се болният със зеле и оздравява. Лекарят изважда книжката си и пише: за еди-каква си болест трябва зеле с масло и пиперец отгоре. Ама като прилага тази рецепта на другиго, той умира. Тази рецепта само за едного е вярна. Лекарят трябва да опита тази рецепта и ако деветдесет и девет случая са сполучливи, тогава може да я приложи. Сега положителните случаи ние ще оставим настрана. Някой може да оздравее от зеле, а някой може да умре. Зависи как е възпитан човекът.

Тайна молитва
3 декември 1922 г.

Книги:

* Окултна музика

Окултни лекции (София, 1998)
36 беседи от 1 октомври 1922 г. до 12 юли 1923 г.

Дойде да послужи

ДОЙДЕ ДА ПОСЛУЖИ

"Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." (Матей, 20:28)

Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т. е. да съгласува техните интереси. Тук, между вас, има филолози. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол? Интересен е фактът: защо хора, които произтичат от една кръв, или както се казва, са създадени от един Бог, говорят на различни езици. Защо всички хора да не говорят на един език, разбран за всички народи? И досега се води спор между народите, кой език да има господство над другите. Вземете, например, думата "любов" в различните езици — руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни имена.

Учените имат свой речник, с научни термини: субстанция, есенция, тангента, косинус, синус, квадрат и др. Те си служат също с различни формули: 2пr, пr2, R, D и др. Има ли връзка между тези термини? Еднакви ли са те в различните езици? В психологията срещате термините възприятие, усещане. Що е усещане? Първоначално, тази дума имала по-друго значение от сегашното. В Тази дума се крие коренът на един от старите езици и означавала проява на нещата, т.е. предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното. Казваме още усет — "у-сет". С буквата "у" египтяните означавали "човек". С тази буква българите са обърнали човека с главата надолу. Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш. Аз наричам това още истина. Какво означава истината? — Посаждане на един Божествен плод в съответна за него почва, за да израсте, да даде плод и да го вкусиш. Значи, истината означава нещо проявено. Казва се, че истината била абсолютна. Такава истина е непознаваема. Има и абсолютна любов, също непознаваема. Мнозина говорят за любовта. Според мене, любовта всякога се проявява, но никога не се изявява. Що е Бог? — Онова Начало, Което всякога се самоограничава и вечно остава неограничено. Какво разбирате от този философски език? Значи, Бог се ограничава, без да е ограничен. Сега и вие сте се събрали тук да ме слушате, но интересите ви са различни. Аз не ви вменявам това в грях. Понеже условията, при които живеете, са различни, другояче не може да бъде.

Ще си послужа с един афоризъм: Няма по-голям враг за мъжа от жената; и няма по-голям враг за жената от мъжа. Ще дам една контрастна мисъл на тази: Няма по-голям благодетел за мъжа от жената; и няма по-голям благодетел за жената от мъжа. Какво ще разберете от тези афоризми? Що е жена? — Тя е форма, която, като се превърне в мъж, никога не губи своята женственост. Що е мъж? — Форма, която, като стане жена, не изгубва своята мъжественост. Ще кажете, че това са противоречия. Казвам: Изкуство е, като притуриш на живота ум, той да не се измени; и като притуриш към ума живот, и умът да не се измени. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума. За случая, ще си послужа с думата "болтать" — руска дума. Българите употребяват думата "балтая се" в смисъл "лутам се".

Сега, да се върнем към стиха; "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина". Какво представя служенето? — Това е закон за ума. Някои казват вместо служене "слугуване". Така смесват и думите изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи? — Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява. От какво се изкушава мъжът? Например, иска да стане пръв министър — изкушава се той. От какво се съблазнява жената? — От хубавото облекло, от накити. Съблазънта живее в сърцето, а изкушението — в ума. Някои ги разместват: изкушението турят в сърцето, а съблазънта — в ума. Не е така. Понеже сърцето е слабо, затова лесно може да се съблазни. Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава. Гледаш нещо хубаво, красиво отвън; искаш да го опиташ, но ще видиш лъжата в него — изкушен си вече.

"Син Человечески дойде да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Христос дойде да научи хората да живеят според великия закон, а те мислят, че са Го разбрали и научили. Разбирането има отношение към прилагането. Ето защо, вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. Какъв е начинът за прилагането на тези величини, ще го видите в изгряващото слънце. Изведнъж ли изгрява слънцето? Изведнъж ли се ражда човек? Ако разгледате човешкия зародиш, в първо време той е невидим, с микроскоп даже не се вижда. Той няма и тегло: едва ли тежи една стохилядна от грама. Първоначално, той не е свързан със силите на земята, следователно, няма никакво привличане. Този зародиш е в пълно бездействие, — Как е възможно да няма никакво тегло? — Много естествено, няма никакво притегляне. Какво ще стане с човека, ако двама юнаци го хванат за ръцете и го дърпат към себе си? Без тегло ли ще бъде той? Турете го на кантара и вижте, ще тежи ли този човек, или няма да тежи. Той ще тежи повече, отколкото е неговото тегло. Това е благодарение на двамата юнаци, които заместват земното притегляне. Ако теглят същия човек нагоре, теглото му ще бъде по-малко. Както виждате, нещата са относителни. Днес вие изработвате вашите схващания върху относителността, а не върху абсолютното.

Сега, да дойдем до положителните прояви на човека. Казваш: Ще направя нещо за своя приятел. Отиваш у дома си и се размисляш — отменяш решението ся. Това положителна проява ли е? Обичаш някого и си казваш: Обичам този човек. Той ще види, какво значи обич! След две години, любовта ти към него изчезва. Положителна ли е тази любов? Де е реалната любов? Можете ли от тези временни, преходни прояви да извадите едно положително заключение? Днес даваш обещание, от което утре се отказваш. Днес обичаш, утре не обичаш. В това отношение, хората приличат на онези две партии, които подържали две противоположни мнения. В един стар български град строили баня. Там имало две партии, които решавали въпросите. Те взели участие и в строежа на банята. Когато дошли вече до постилането на банята, едната партия подържала да постелят банята с нерендосани дъски, за да не се хлъзгат хората. Другата партия намирала това за некултурно и подържала да се постеле банята с борови дъски, добре рендосани. Благодарение на този спор, банята останала недовършена. Най-после, изпратили инспектор да разреши спора. Като разбрал, че нито едната, нито другата партия отстъпва, той казал: Едната половина на банята ще се постеле с рендосани дъски, а другата половина — с нерендосани. Който иска да стъпва по рендосани дъски, ще влезе в едната половина; който се страхува да не се хлъзне, ще влезе в другата половина на банята. Често и вие постилате половината си къща с рендосани дъски, а другата половина — с нерендосани, та кой дето иска, там да стъпва. И двете партии имат свои аргументи; и двете имат добро желание. Обаче, правилно е да се приложи или едното, или другото мнение.

Казано е в Писанието: "Син Человечески дойде да послужи," Въпросът е ясен, категоричен, не търпи никакви тълкувания. Сега хората цитират този стих и го тълкуват. Проповедниците и свещениците също го тълкуват и казват: Ще дойде ли втори път Христос? Какво ще говори тогава? — Ще дойде Христос, разбира се, че ще дойде, но какво ще намери? Той ще се чуди на гениалността на своите последователи, които така са представили учението Му, че и до днес още хората не го разбират. Христовите последователи представят Христа като голям мечтател, идеалист и казват: За да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години. Питам: Като минат хиляди години, от де ще дойдат хора, които да Го разберат? Сегашните хора не вярват в друг живот. Какви хора очаквате да дойдат след хиляди години, които да вярват в друг живот? — Е, сегашните хора ще еволюират. — Не се разсъждава така. Помнете: От разумното излиза разумно, а от глупавото — глупаво. Кое е разумното в тази епоха? Де е главата на тази разумност? Нали тази глава ще създаде бъдещата разумност?

Разговарям се с един студент по философия. Той предава думите на своя професор: В природата не съществува никаква субстанция; освен вещ и индивид, нищо друго не съществува. Професорът е прав, но питам: Как се е образувала вещта? Когато охлювът излезе от черупката си, последната остава — тя е вещта. Де е индивидът? Значи, вещта съществува, а онзи, който я направил, го няма. Така, че вещта съществува, а субстанцията не съществува. Черупката на охлюва съществува, а самият охлюв не съществува. Костите на хората съществуват, а хората ги няма. Де са хората? Според философите, хората са изчезнали, а съзнанието им се слива с великото, космично съзнание. Какво е това съзнание: Яде ли се, пие ли се? Сега и аз спирам вниманието си върху това съзнание и питам: Що е съзнание? Тази дума разделям на "съ" и "знание". Това значи: ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че светлина се произвежда от триенето или търкането на два предмета. Значи, триене, търкане е нужно в света. Като не знаят, как да става триенето, хората се карат, бият, и най-после произвеждат светлина. Казвате; Груба работа е тази. Толкова мъчно произлезе светлината, — Много естествено, не познавате още физиката. Един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина.

"Дойде да послужи." Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят, материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, реални са чувствата; там те са субстанцията, те са вещта. За умствения свят мислите са реални, за причинния свят — причините, а за света на любовта, реална е само любовта. Какво разбрахте от това? Ще кажете, че всичко е материя. Материята не подразбира само сбор от безброй частици. Под "материя" се разбира майка на нещата, т.е. това, което ги е облякло, което ги е развило в себе си. Ще кажете, че материята е нещо илюзорно. Вие смесвате материя с плът. Те са две различни неща, не са синоними.

Каквото и да се говори за субстанция, за вещ и за индивид, това са философски въпроси. Други въпроси ви вълнуват сега. Например, мнозина искат да разберат Божественото учение. Който иска да Го разбере, първо трябва да се научи да пости. — Това налагаше и старото калугерство. Там ли ще се връщаме? — Не, постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогвал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш, колко време може да постиш. — Три дена мога ли да постя? — Опитай! — Ами една седмица? — Опитай! Като прави опити, човек вижда, колко време най-много може да издържи пост. Ако постиш десет дена, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. Вярно е, че хората умират и от глад, но те умират и от преяждане, Вярно е, че хората страдат от невежество, но те страдат и от много знания. Вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония.

Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години. — Говорил ли си с този пророк? Че някой казал тъй или иначе, това е друг въпрос. — В Библията е писано така. — Проверил ли си, че всичко в Библията е вярно? — Но тя е безпогрешна. — Ако беше така, тя щеше да спаси света. Някой туря Библията под главата си, но тя не го спасява. Силата на Библията е в прилагането й, а не в самата книга. В нея са дадени само формули, които трябва да се приложат. Ще кажете, че тя е свята, няма подобна на нея. Не отричам това, но тази книга е в душата ти, в съзнанието, което имаш за нея. Тя е само отражение на твоята душа. Всичко, което излиза от душата ти, още не е написано в тази книга. Друго заблуждение: Някои казват, че каквото са писали старите пророци е вярно, а сегашните пророци са лъжци. — Ако сегашните пророци са лъжци, и старите са такива. Ако бащата бил честен и всякога говорил истината, и синът ще бъде такъв. Нищо повече! Ако бащата бил лъжец, и синът ще бъде лъжец. Защо старите пророци са говорили истината, а сегашните лъжат? Та и тогава е имало лъжепророци. Във времето на Иеремия се явиха 400 души лъжепророци, които се обявиха против него. Той им каза: Ще познаете, че Бог ми говори по предсказанията. Ако те се сбъднат, наистина, Бог ми говори. Пророк, на когото предсказанията не се сбъдват, не е истински. Вие говорите за светото Писание. — И аз съм съгласен, че думите на Христа са свещени, че Христос е дошъл да спаси света. Питам: Спаси ли Той вашите кесии? Да спаси кесиите ви, това значи, първо, да ги изпразни съвършено, а после да се напълнят. Много естествено. Когато човек преяде, за да се спаси, трябва да вземе рициново масло, съвършено да се изчисти стомахът му. Изпразването на стомаха има отношение към изпразване на кесията. Обаче, това изпразване е неестествено. Следователно, когато се казва, че Христос спасява, аз разбирам изпразване кесиите на болните хора. Когато богатият не може да се справи с богатството си, ще дойде лекар да му помогне. Той ще изпразни кесията му. — После? — Ще започне отново да я пълни. Значи, спасението на човека се заключава в разумното изпразване и пълнене на кесията.

Христос дойде да послужи. — На кого? — На нас. Ще кажете, че това е било едно време. Сега Христос седи отдясно на Отца и очаква съдния ден, да съди хората. Така "проповядват мнозина, но това е заблуждение, материалистично схващане. Христос никога не е напущал света. Какво ще кажете за това? Аз мога да го докажа по математически начин. Пак повтарям: Христос никога не е напущал света. Това е духовно схващане, т.е. движение в много посоки. Казано е, че Бог е Любов. И така е. А любовта пребъдва във всички същества. И Христос, първоначално е бил вън от Бога. Като влязъл в Него, Той се съединил с всички същества. Така, именно, Той свързал любовта с мъдростта. Днес Христос живее много по-интимно, по-близко с хората, отколкото преди две хиляди години. Според някои, Христос е на небето и оттам наблюдава, какво правят хората. Като види, че някой греши, веднага записва името му в тефтера си, в бъдеще да го съди. Това е детинско разбиране.

Често се говори за душата и тялото и, според мнението на мнозина, няма разлика между тях. Не е така. Тялото е къща, взета под наем. Значи, на земята, всеки човек е кираджия, още не е собственик. — Аз съм собственик, господар, сам си заповядвам, сам изпълнявам. — Че не си собственик, всеки момент можеш да се увериш. Какъв собственик си, когато още днес Бог ще ти каже: Веднага напусни къщата си и излез вън! Тогава ще дойдат свещеници, с кадилници в ръка и ще започнат да пеят "а... а... а". Това значи: И ние сме свидетели, че не си собственик, че те пъдят от тази къща и те заставят да предадеш материала, с който досега си работил. Той не е твоя собственост. Казвате: Горкият човек! Ще — не ще, напусна къщата си. Казвам: Това са заблуждения, от които трябва да се освободим. При сегашната култура, човек няма собственост.

Христос дойде на земята да покаже на хората истинския начин за създаване на свои собствени тела, от свой материал. Сегашният човек трябва да си изработи свое собствено тяло, което никой да не може да му отнеме. Знаете ли, какво ще бъде положението на човек с такова тяло? Например, някой го преследва и иска да го върже, но той веднага изчезва. Къде отива? — Зад гърба му. Преследвачът вика: Дръжте го! Веднага го обикалят стотина души, но той пак изчезва. Дойдат 5-6 стражари, но не могат да го намерят. Най-после казват: Хайде, оставете го! Как ще хванете такъв човек; как ще го вържете; как ще го осъдите? Като видят, че той ту се явява, ту изчезва, те ще се уплашат и ще кажат: Дух е това. — Никакъв дух не е. Явил се човек, който владее материята и формата. Той е въплътен дух, който разбира законите на материята и на духа. Дух е, но малцина са такива духове. — Съществуват ли духове? — Съществуват, разбира се. Аз констатирам един факт, в който вие се съмнявате. Не правеше ли същото Христос? Той се явяваше четиридесет деня наред на учениците си. Яви се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи "илюзия?" Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко.

Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. Това мога да ви докажа математически. В това отношение, математиците знаят повече от мене. Те взимат една въображаема величина, без пространство и място, и я превръщат в реална. Как може, числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да им се предаде известно съществуване, известна реалност? В бъдеще, математиците ще докажат, как става това. То е сложна работа, дълбока вода, която мъчно може да се премине. Тъй щото, илюзии, в този смисъл, както вие ги разбирате, не съществуват. Значи, това, което е вярно, то е илюзия. Това е абсолютна истина. Единственото нещо, което подтиква човека към труд, към работа, това е илюзията! Извадите ли илюзията от човека, всичко ще пропадне. Извадите ли илюзиите от човешкия ум, всяка култура ще се спъне. Извадите ли от ума на механика илюзиите, чрез които той строи плоскости, пресича оси, цялата му работа ще спре. Казвате: "Празна Мара тъпан била!" — Празна работа ли? Един ден празните работи ще създадат цялата индустрия. Казвате, че и поетите били хора на илюзиите. Как! Поетите подържат света! Докато в дома има поезия, там ще има радост и веселие. Щом изчезне поезията, сълзите ще рукнат. За какво плачеш? — За илюзиите. Благословение са илюзиите в живота! Представи си, че имаш възлюбен, който притежава свойството да изчезва и да се явява. Може ли да се малтретира такъв човек? Ако се навъсиш, той веднага ще изчезне. Казваш: Не мога без тебе. Той пак се явява и казва: А-а! Значи, не можеш без мене.

Като се спирам на буквата "а" като главна, аз наричам всички гласни букви празни, а съгласните — пълни. Детето вика: А-а! Това значи: Мамо, хлебец нямам. Кога се изговаря: О-о! Когато се означава нещо велико, разумно. Какво ще правите с гласните и съгласни букви? — Ще почнете да преливате от празното в пълното и от пълното в празното. Така вървят работите в живота. Христос дойде на земята да послужи, т.е. да ни научи да разбираме великата реалност. В какво се заключава тази реалност?

Сега ще дойдем до друго едно заблуждение у вярващите. Те често казват: Ще изпълним волята Божия, но като се очистим. — Как ще се очистиш? — Като постя десет дена, все ще стана по-чист. — Лъжеш се! Аз не отричам поста, но той не може изведнъж да те очисти. Имаш една проста, глинена чиния. Ако сипеш в нея вода, ще измени ли тя свойствата си? Ще стане ли по-чиста? Ако я напълниш със злато, ще стане ли по-ценна? Самата чиния няма да се измени. Следователно, не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества. Чрез поста, ти само ще се освободиш от многото работа. Ще имаш възможност да отидеш при Господа и да се разговориш с Него. Като постиш, ти ще разбереш, че можеш да минаваш и с по-малко храна, а някога - и съвсем без храна. Според мене, сегашните културни хора ядат много. Какво ли не ядат те! — Кокошки, агнета, прасета, пуйки, какво ли още не! Христос дойде на земята да ни научи, как да ядем и колко да ядем. На земята още не си научил да живееш, както трябва, а мислиш, че, като отидеш на небето, там ще научиш всичко. На земята ти си в основното училище. Не си научил четирите аритметически действия, а мислиш, че ще влезеш направо в Университета, да изучаваш висша математика. Това е невъзможно! Като постиш, ти ще научиш великия закон, според който, малкото се благославя при известни условия. Закон е: С малко енергия, но разумно използвана, можем да придобием повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана.

Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане. Като погледнеш трапезата на един богат човек, какво ли няма да видиш? — Печена кокошка, прасе, пуйка, баница, сладкиши! Как ще се справи стомахът с този товар? Казваш, че човек яде, за да бъде здрав. Ако е така, богатите, които ядат най-много, трябваше да бъдат най-здрави. Така ли е, всъщност? Лекарите твърдят, че човек трябва да се храни добре. Не отричам това, но храненето се обуславя от един велик закон. Защо богатите, които се хранят много добре, често боледуват? Даже най-много боледуват богатите. — Защо? — Не знаят, как да се хранят. Забелязано е, че едни хора страдат от преяждане, а други — от недояждане. Бог, Който царува на земята, не благоволи нито към едните, нито към другите. Приемай толкова храна, колкото можеш да асимилираш. Този начин на хранене се благославя. Като се храниш така, ще се радваш и веселиш. Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, което я родило. И душата ти да се свърже с всички същества, които са работили за нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ти ще придобиеш повече енергия, отколкото придобитата енергия за цяла година. Но затова се изисква знание, вяра. Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат. — Защо страдаме? — Защото се съмнявате. Години наред аз правя опити в разни направления, с най-благородните и благочестиви хора, и се чудя, колко лесно се съблазняват!

Казвам: Човешката душа не трябва да се съблазнява. Сама по себе си, човешката душа е неуловима. Мислиш ли, че, като си пипнал тялото На човека, хванал си душата му? Казваш: Как, роб да ме направят? — Ти никога няма да станеш роб, т.е. душата не може да бъде робиня. Що се отнася до физическия човек, външно може да си свободен, и пак да си роб. Или външно да си роб, и пак да си свободен. Може да живееш в дворец, и пак да си роб. Това са факти, които лесно мога да докажа. — Може ли човек да излезе от тялото си? — Може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате. Ако неочаквано влизам и излизам от стаята ви, ще кажете: Дали и тази вечер пак ще дойде? — Не искам да ви смущавам. Тъкмо сте се затворили в стаята си и се занимавате, като ме видите, ще се изплашите. Нужно е взаимно доверие между хората. Аз искам да предам това изкуство на всички, та, като почна да се явявам и изчезвам пред вас, да кажете: И ние знаем това изкуство. Тогава, аз ще се явя, ти ще изчезнеш. И ще кажем: Майстори сме и двамата! Вляза в стаята на една млада мома, и тя веднага изчезва. После тя влезе в стаята ми, аз изчезвам. Значи, и двамата владеем това изкуство. Казвате: Е, да знае младата мома това изкуство; или младият момък да знае това изкуство! Това е материалистично схващане. От всички се иска абсолютна чистота. Човек не трябва да допуска в душата си нищо нечисто, с което да опетни душата на своя брат или на своята сестра. Велик морал е нужен на всички! Питаш: Защо ме гледаш? — Че аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. Аз виждам, че твоите прозорци са затворени и си мисля: Да отворя ли прозорците ти да ме видиш, или да вляза, без да ме видиш. Питам се: Да вляза ли, или да не вляза? Хайде, да не вляза.

Как ще приложите сега Христовото учение? — Като се обичаме. — Какво е вашето разбиране за любовта? Аз не отричам вашата опитност в любовта. И вие имате известни морални правила, но вашият морал не трябва да спре дотук. Направете крачка напред. Ако срещнете красива мома на улицата, няма да я нападнете. Напротив, всеки ще си свали шапката, ще я поздрави и ще си отмине. Като срещнете същата мома, сама в гората, и я нападнете, какъв е вашият морал? Моралът ви ще се изпита в гората. Ако влезеш в стаята ми, в присъствието на няколко души, и не вземеш нищо, минаваш за честен човек. Но ако си сам и вземеш най-малкото нещо, ти не си честен, не си морален човек. Моралът, честността ти се изпитва, когато си сам: никой да не те следи, никой да не те контролира. Морал е да срещнеш жена, сама в гората и, ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш. Нека тя ти благодари и спечелиш нейното доверие. Правилно ли е, да срещнеш една жена, и тя да трепери от тебе? Морал ли е това? Казвате, че сте културни хора, че имате култура. Каква култура е тази, която се пази с острието на ножа, с револвери, с пушки, картечници, с детективи? Това е външна култура, но не и вътрешна. Питате: Има ли обществено мнение? Как се произнася то по разните въпроси? — Няма по-добро обществено мнение от мнението на самия човек.

"Христос дойде да ни послужи." Казвам: Христос дойде да внесе в душите ни великия морал. Желая, всички млади и стари, да живеете по новия морал. Ще кажете, че това е морализиране. За да живеем по нов начин, трябва да знаем как. Всички се нуждаем от новата Божествена светлина. Всички трябва да излезем вън, както цветята, на Божествената светлина, и да се посадим там на добра почва. Но затова трябва да се освободим от всички заблуждения. Не механически да се освободим, а съзнателно, обмислено.

Един богат търговец решил да замине за Света-гора на поклонение. Преди да тръгне, той извикал синовете си и им казал: Аз вече не се нуждая от имоти, прекъсвам и търговията си. На всеки от вас ще дам частта, която му се пада. Ето и тефтерите, в които съм водил сметките си. Като търговец, може да съм направил грешки, да Съм взел оттук-оттам повече. Понеже ликвидирам с тази работа, ще изгоря тефтера си, от никого нищо не искам. Като раздал имането си, той заминал за Света-гора, дето прекарал пет-шест години. Питам: Всичко написано във вашите тефтери, право ли е? Мислите ли, че лихвите 12%, 25%, 50%, 100% са естествени? Знаете ли, коя е естествената лихва на природата? Можете ли и вие, като този търговец, да изгорите своя тефтер? Той разбрал Божествените закони и изгорил тефтерите си.

И тъй, всички тефтери, пълни с неправда, трябва да се изгорят! В какво се състои неправдата в тях? Срещнеш някого и казваш: Не харесвам характера на този човек. Той обича да критикува. Запитай се: Нямаш ли и ти същата черта в характера си? — Ама той завижда. Запитай се: Ти не завиждаш ли? — Той краде. — Ти не крадеш ли? Бъдете честни, искрени към себе си. В какво се състои вашата честност? Бих желал, някой от вас да се изкаже. Евангелистите имат една хубава черта — те се изповядват. Може да се изповядаш по десет пъти на ден, и пак да грешиш. Някога и в изповядването има тщеславие и гордост. Някой външно се представя скромен, а, всъщност, не е такъв. Един от учениците на Сократ се явил пред учителя си със скъсани гащи. С това той искал да се представи за смирен. Сократ му казал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи. Пазете се да не изпаднете в положението на онзи, който искал да покаже, че не зачита общественото мнение. Той тръгнал гол по улиците. Цяла тълпа деца тръгнала след него, викали, подигравали го. Крайно възмутен, той започнал да хвърля камъни върху децата, да ги прогони, но не успял. Най-после си казал: Освободих се от общественото мнение, но от мнението на децата не можах да се освободя. Когато се дразниш в своя дом, това не е ли мнението на децата? Кой е добър в собствения си дом?

Често си говорите: Това казал Учителят, онова казал. — Какво казал Учителят? — Че в домовете ви трябва да има мир. — Да, но това се отнася само за майките и бащите. — И за дъщерите, и за синовете. Когато бащата се връща от път, дъщерята да накладе огън, да стопли вода и да му измие краката. След това да му, даде да се нахрани. Всъщност, така ли постъпва? Тя казва: Аз съм ученичка, нямам време да ти услужвам. Това не е моя работа. Майката чува това и си казва: Какво да прави детето? Тя няма време да мие крака, да услужва. Не е просто момиче. Пък и аз съм председателка на дружество, заета съм, нямам време да му услужвам. В Америка има жени — проповеднички, които по цяла седмица не се връщат вкъщи, а оставят всичката работа на мъжете си. Те гледат децата, те готвят. Там жените заповядват. Това не е култура.

Взаимно почитание и уважение се изисква заради Господа. Този въпрос трябва да се постави ребром, заради любовта. Ако обичаш мъжа си или жена си, ще обичаш заради Господа. Ще проявиш всичката си любов, не за човека, а заради Господа. Това значи истински живот. Желая, жените да бъдат нежни с мъжете си. Когато мъжът се връща от работа, жената да му се усмихне и да не казва: И - их, иде си вече! Защо се ожених? — Не, ще го погледнеш весело и ще си кажеш: Иде моят възлюбен! Любовта е велика, съзнателна сила. Всички същества, големи и малки, добри и лоши, са готови да направят заради нея всичко, каквото тя пожелае. Няма същество, което да мрази любовта. Дето и да се яви тя, всички я обичат. Защо се явява омразата? — От обич към любовта. Някой оскърбил любовта, друг взима нож, излиза срещу него и го пита: Защо оскърби любовта? Ще я признаеш ли? Той вика, търси помощ. Любовта го пита: Какво има? — Убиха ме! Тя наплюнчи раната му, и той оздравява. Всички отрицателни черти са ножове в ръцете на защитниците на любовта. Те казват: Ще опитате любовта! Докато не я признаете, ще страдате. Мъжът бие жена си и я пита: Познаваш ли любовта? Жената е длъжна да каже истината, а именно: Мъжът ми ме наби, защото не познавах любовта. — Сега познаваш ли я? — Познавам я. Влезе крадец в дома ти и те обере. Какво ще правиш? Ще кажеш, че един твой брат те освободил от едно неестествено състояние. Взел парите ти и те облекчил. Все едно, че ти дал очистително. И, наистина, всички хора, пропаднали материално, след време се повдигат. Бедните стават богати, а богатите обедняват. В 1875 година в Чикаго избухнал голям пожар, който унищожил целия град. Причината за пожара била малка: някой доил кравата си в яхъра. Кравата бутнала с крака си свещта, и сламата се запалила. От нея се запалил целият град. Впоследствие, градът бил възстановен, и днес Чикаго е вторият град след Ню - Йорк. Той има прекрасни здания и широки улици.

Христос дойде на земята да научи хората на търпение. Да търпиш, това е велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: Много ти благодаря, имаш право да ме биеш, колкото искаш. Да му благодариш и да му целунеш ръцете. Според мене, това е велико геройство. Ето жена — герой! Така може да постъпи само една велика жена, една велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: Как, той да ме бие, и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя. Питам: Какво ни е дала старата култура? — Хиляди нещастия. Кой няма опитност от тази култура?

Приложете новото учение! То е лично учение за всеки отделно, но трябва да се приложи. Не се питайте един друг, кой го е приложил, и кой не. Всеки сам да го приложи по вътрешно разположение. Питат ме, защо аз не ви наложа новото учение. Нека всеки направи това, което Бог му е казал вътре, по своя лична воля. Бог казва: Ако следвате закона на любовта, всичко ще ви се нареди добре. Страданията ще ви напуснат, противоречията ви ще се разрешат. Ако не вървите по закона на любовта, страданията ви ще се увеличат, но няма да ви напуснат. Докато дойдете до любовта, понасяйте страданията си с търпение и смирение. Не се спъвайте от своето минало. Не се страхувайте от страданията. — Не може ли без страдания? — Само умрелите могат без страдания. — Без хляб може ли? — Само умрелите могат без хляб. Те не се нуждаят от нищо. Обаче, живите се нуждаят от много неща. Син Человечески трябва да дойде на земята, да ни запознае със Своето учение. Христос дойде на земята, но поругаха Го, биха Го, докато най-после Го разпнаха. Знаете ли, как понесе Той страданията? Римските войници нанасяха удари върху Него, но Той остана тих и спокоен. Велико търпение прояви Христос. Герой беше Той! Цял легион римски войници се гавреха с Христа и Го наричаха "цар юдейски". В едно предание се казва, че нанесли на Христа 80 хиляди удара. Даже хиляда да са, не са малко. Днес и най-големият герой едва издържа 50 удара. Тежък беше кръстът на Христа! Колцина от вас могат да понесат този кръст?

Някои религиозни казват: Господи, приеми ни в рая, при ангелите; да ни облекат с бели дрехи, да ни свирят с арфи и с китари, — И това може, но, преди него, камшикът трябва да играе по гърба ви. Първо, ще минете през страдания, а после — през радости. Първо, през противоречията, а после — през любовта. Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на любовта. Един момент на любовта се равнява на сто страдания. Следователно, щом минеш през сто страдания, ти ще можеш да издържиш една усмивка на любовта. Знаете ли, какво нещо е усмивката на любовта? Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка. Всичко друго ще забравите, но тази усмивка — никога! Това значи, да придобиеш радостта и веселието. Това носи новото учение.