Ще го поставя над всички си имот 3 часть

Христос казва: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Ето поезия! И досега говорят тези думи: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Когато се обезсърчите, кажете си: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Аз ви казвам: Тридесет и осем години седите в къпалнята и чакате някой да дойде, да ви тури във водата. Вдигнете си одъра! Вън от къпалнята! Влезте в света и работете сега! Никакъв одър! Всичко това, старото, което сте имали, изнесете го навън! И ако вие не можете да намерите едного в света, когото да обичате, и за когото можете да жертвате всичко, и ако не можете да намерите в света едного, който може да се жертва за вас, тогаз не сте разбрали любовта.

По какво се различава характерът на Христа? Че Той се пожертва за другите. От Христова страна няма какво да искаме. Христос се е пожертвал, Той работи за нас. Остава ние да се пожертваме, а пък ние седим и мислим две хиляди години как да се пожертва човек. Заради Него ще носите всичките обиди! И като ви обидят, ще кажете: „Заради Господа!“ И ще се зарадваш, че са те обидили. Като те окрадат, заради Господа ще се зарадваш, че са те обрали хората. Та за всичко, каквото ти стане, ще се радваш! И най-лошото като ти стане, да се радваш! Че това е Любовта!

Най-първо, ако онова съдържание на вашата чаша не го излеете, как ще ви се внесе новото? Как ще познаете вие Божията Любов? Сега всинца сте способни за тая опитност. Тя е лична. Не се питайте как да го направите. Никого не питай как да го направиш. Даже една погрешка да направиш, пак направете този опит. Направете го както знаете, без да питате някого. Какво разбирате вие под думите на Христа „Аз съм вратата“? Вратата на живота е Любовта. Без Любов вратата не може да се отвори. Любовта ще отвори вратата. Всичките възможности в живота за постижение в каквото и да е отношение, в какъвто и да е смисъл – и в най-малкия смисъл, са в Любовта. Любовта е вратата и за големите, и малките постижения. Богати искате да станете. Не можете да станете богати, ако не дойде Любовта. Учени не може да станете, ако Любовта не е вратата за това. Красив не може да станете, ако Любовта не дойде. Здрав не може да станете, ако Любовта не дойде. Поет не можете да станете, ако Любовта не дойде. Нищо не може да бъдете, ако Любовта не дойде. Любовта е вратата. През тази врата ако минете, ще постигнете всичко. Тя е вашата майка. След това ще дойдете до баща си. Зад Любовта седи Духът. Той е по същата линия. Щом имаш Любовта, тогаз Духът ще дойде да живее в тебе. Добротата ще дойде в тебе. И тогава ще бъдеш способен за знание. Ти не можеш да имаш знание, преди да е дошла Любовта, преди да е дошъл Духът. Като дойде Любовта, като дойде Духът, тогава ще дойде знанието. И като дойде знанието, ще дойде след това Истината, и ще разбереш какви са отношенията в духовния свят. И тогаз ще стъпиш на краката си и ще слушаш, и ще гледаш другояче. Сега всяко едно ваше движение ще се отличава и всяка една казана дума ще се различава. И да ви е приятно, като си говорите. И като говориш, сам да се слушаш.

Да благодарите на Бога, че сте Го видели. Защото Любовта е първото лице на Бога. Под думата „милосърдие“ ние разбираме майката. Това е мекият елемент на Бога. Ако Бог не беше милосърд, вашата работа би била свършена. Вие ще призовете Бога в Неговото милосърдие. През тази година приложете милосърдието в себе си. Какви сте били грешници в миналото, оставете този въпрос. Те са човешки мнения. Има във вас нещо Божествено, което Бог иска да събуди. И Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека.“ Във вас има един Божествен зародиш, който от хиляди години седи и чака да дадете ход на Божествената светлина, за да може това Божественото да оживее. Вие сега по човешки ще живеете 100–120 години и ще умрете. Ще кажете: „Какъв ще бъде онзи свят?“ Едновременно на земята трябва да живеете и физически живот, и духовен, и Божествен. С главата си ще живеете Божествен живот, със сърцето си – духовен, а пък с тялото си – физически живот. Тялото – това е човекът на земята. Сърцето – то е духовният човек, а пък главата е Божественият човек. Едновременно и в тези трите свята ще живеете. С главата ще видите едно, със сърцето – друго, а пък с тялото – друго.

Аз не казвам, че онези, които са ви учили, са ви учили криво. В миналото вие сте имали малко светлина. Погрешката не е седяла във вашите учители, но те не са имали светлина. Ако аз дойда с една малка светлина, какво ще видите? Ще видите малко. Колкото светлината е по-голяма, толкова повече виждате и по-голям простор се отваря. И когато дойде дневната светлина, целият свят се отваря пред вас. Радвайте се на деня, но се радвайте и на нощите, които сте имали. В миналото трябва да благодарите на онези ясните нощи, защото някой път животът ви е бил тъмен, покрит с облаци, с гръмотевици и той е бил живот на страдание. Но красотата на този живот е в ясните нощи, когато сте виждали украшенията на небето. Те са ви казвали: „Не бойте се, Бог нас създаде и вас създаде.“ Звездите казват: „Бог създаде нас заради вас и вас заради нас.“ Всичко в света е създадено заради нас. Но и ние сме създадени за света. Та благодарете за тези нощи. Благодарете и на деня, когато светлината дойде; на слънцето, което прави нещата по-близки. Благодарете за черешите, крушите, ябълките, за всички малки мушички. Че като кацне някоя муха на главата ти, ти се зарадвай. Че и ти не си ли една голяма муха, която си кацнал на земята, както е кацнала една муха на главата ти? Казвам: Както земята ме търпи – тя е жива – така и аз вървя и си нося на главата мухата. Това е Любовта. Аз мога да махна и да изпъдя мухата. Но после пак дойде мухата. Тя казва: „Чакай да кацна малко на тебе. Искам да те видя малко. Нали сте божества. Позволи малко на шапката ти поне да кацна.“ Казвам: „Добре тогаз.“ И мухите казват: „Понеже много те обичаме, ще си оставим своя подпис.“ Иван, Драган, понеже е дошъл на визита, оставил своя подпис. Не се докачвам. И като снема шапката си, виждам десетина визитни картички: „Иван Стоянов, еди-кой си номер, еди на коя си улица.“ На втория ден излизам с нова шапка, а пък тази я турям за спомен с подписите. Аз духовно разглеждам работите. Ако разглеждате физически работите, нищо няма да разберете.

Та тези са новите мисли: Заради Любовта, която Бог има към вас, да можете всичко да претърпявате един на други. И не да ви е страх, но смели ще бъдете! Който е болен, да убеди болестта, да каже на болестта: „Ти си много ленива, много си голяма аристократка. С този характер, който имаш, в Царството Божие няма да влезеш. И освен че ти не работиш, но и на мен не позволяваш. Остави се от този мързел, от тази леност! Да напуснеш мързела си! Ела ти и аз да работим за Господа! Ти съвсем си загазила.“ И като я убедиш, един ден тя ще ти каже: „Ще дойда и аз да работя.“ И ти се развеселиш – обърнал си болестта. Една болест ти стана твоя приятелка. Тази болест е един стар твой дядо. Живял преди четири поколения и сега е дошъл и се загнездил в крака ти, взел собственост и ти казва: „Имаш да ми даваш. Не те пущам докато не платиш.“ На този дядо ще му кажеш: „Колкото имам да ти давам, ще ти платя. Ела с мен, ела до банката.“ Той иска от тебе или да му дадеш един хубав обяд, или пък особена дреха. Като му намериш цаката, ще му кажеш: „Напусни крака ми, ще идем до банката.“ И ще видиш тогава, че ще ти отпусне крака и той ще се освободи. Но щом кажеш „ще ида до банката“, ще отидеш и ще вземеш десет хиляди лева и ще ги раздадеш на сиромасите, и болката ще си отиде. Но това няма да го хващате буквално. Няма да направите оная погрешка, която направи онзи руски студент, който свършил по богословие. Христос му казал насън: „Не ти харесвам очите.“ И студентът запалил свещ и изгорил едното си око. И тъкмо се готвел да изгори и другото си око, но влезли другите студенти и го спрели. И вие да не би да направите същата погрешка. Не да си горите окото, но не подозирайте никого в неговите постъпки. Подозрението ще дойде, но не се съединявайте с това подозрение. Всякога ще дойде подозрението, но никога не давайте място на едно подозрение в душата си. Гледайте да имате в душата си една вярна представа дали това е вярно, или не. И вие, като знаете дали е вярно, или не, не се произнасяйте, но се радвайте в себе си, че сте разбрали истината. И човек, щом разбере, че някои неща са прави или криви, пак да е спокоен. И да остави правите или кривите неща. Да не се обезпокоява, но да знае, че това, което мисли, е вярно. Вие сте на едно изпитание – ако дойде един ваш брат и бръкне в джоба ви, и извади хиляда лева, той бръква да те опита. Ти изведнъж ще му кажеш: „И ти ли, мой брат, ме обираш като другите?“ Ти тогава нямаш понятие за твоя приятел. Макар и всичкото ти имане да ти вземе, ти никога не се съблазнявай, че иска да те окраде. Каквото и да се случи в света, да не се усъмниш в онзи, който те обича. Да не кажеш: „Разбрах, че и тук няма правда.“ Писано е: „Всичко, каквото се случи на онези, които любят Бога, ще се превърне за тяхно добро.“ Бръкнал някой в джеба ти – за добро е. Казал ти някой лоша дума – за добро е. Казват добро за вас – то е за любов. Лошите работи са за добро, а добрите работи, които са казани, са за любов.

Та казвам: Заради Любовта на Господа почнете да работите така през тази година. 365 души трябва да обърнете непременно. Ако не ги обърнете, в Царството Божие не може да влезнете. 365 хубави мисли трябва да приемете, 365 хубави чувства трябва да приемете и 365 хубави постъпки трябва да направите. Това непременно да направите. Това е възможно. Тези мисли, чувства и постъпки ще ги отбележите в една Свещена книга! И ще напишете на книгата такова заглавие: „Моят пръв опит да постигна и разбера Божествената Любов“. И после ще отваряте и ще четете тази книга. И тогаз, като опитате, като разберете работите, ще оцените доколко нещата са верни и доколко не са. Аз искам тези неща да ги направите, за да се убедите. Не да ме убеждавате, не да ги казвате на мен. Това ще стане по закона на пълната вътрешна свобода. Трябва да бъдете крайно свободни. Да няма никакво притеснение. Това е една задача.

Като дойде човек да умре, как ще умре? Знаете ли колко мъчно се умира? Речеш да излезеш – има вързани конци от хиляди години. Тъкмо се подигнеш малко и пак се върнеш в тялото си както някоя пеперуда. Да не дойде време да умирате, да влизате и да излизате, но да бъдете напълно свободни. И какъвто апартамент изберете, да може да живеете в него. Ако ви се наложи, какъвто и да е – криво-ляво апартамент, не се ангажирайте да живеете в такъв апартамент, както сега. Вашите бъдещи апартаменти трябва да имат на изток три прозореца, на юг три прозореца, на запад три прозореца и на север три прозореца. Дванадесет прозореца трябва да има апартаментът ви. Всяка една стая, в която живеете, трябва да има дванадесет прозореца, защото в апартамента ви няма да изгрява слънцето, но то ще ходи наоколо, около вас. В този свят, в който влизате, слънцето не изгрява от изток и не залязва на запад, но ходи наоколо и никога не залязва. Та през всичките ви прозорци ще влиза Божественото слънце! Христос казва: „Аз съм вратата, и ако някой мине през Мене, ще влезе и ще излезе и паша ще намери.“ Трябва разбиране на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.

Отче наш

Вие сте живели досега като калугери и ви е казано да не излизате навън. Аз пък сега казвам: Всички излезте вън в света, поне за да изпросите благодеяния за монастира.

7,15 ч. с.

14. Утринно Неделно Слово, държано на

15 януари, 1939 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Небето съвсем ясно, нашарено със своите украшения – звезди и месечинка, малко парче. Времето меко, топло.

Вън, на поляната направихме гимнастическите упражнения.

Най-малкото и най-голямото

Издателство „Урания“ и „АСК-93“, 1998г. КНИГА: Славата Божия, царството Божие и волята Божия, ООК Год.XVIII, Том 1

НАЙ-МАЛКОТО И НАЙ-ГОЛЯМОТО

Сряда, 5 часа сутринта
Отче наш
„Духът Божий“

Човек иска най-малкото, което не може да постигне. Единственото нещо, което човек не може да постигне, то е най-малкото. Две неща непостижими има: най-малкото и най-голямото, защото по-малко на света от човека няма. Какво ще иска, най-малкото е човек. Най-великото е Бог, но най-голямото не иска, понеже, да иска нещо, всеки, който иска, трябва да е малък. Малкият иска да стане голям. Малкият иска да се уголеми, да стане по-голям. Всички искат да станат по-големи. Всички тия дребни работи, искате да станете големи. Ако Бог иска нещо, Той би искал да стане малък, по-голям от Него няма. Допуснете, че вие изпълните цялата стая. Представете си, че вие сте толкоз голям, че изпълните целият салон. Как ще излезете вън от салона? Притиснати сте от стените, как ще излезете? През прозореца не може да излезете, през вратата не може да излезете. Човек трябва да се задоволява от малкото. Той е малък. Малкото може да расте, има условия да расте. Голямото има условия да се смалява, а на малкото значи, какво трябва? – На вас всинца ви трябва да растете, да се не спира вашия растеж. Да расте човек в добродетел. Да расте в сила, да придобива сила, да расте по ум, значи в умствено отношение да расте. Три качества има. Има неща, които човек ако ги придобие, те се изгубват. Пък има нещо, което ще остане с него. С върха на една нагорещена игла може да запалите целия свят. Ако е нагорещена на върха до 300–400 градуса, целият свят можете да запалите, като въртите. Ако имате един голям предмет, който не е така нагорещен, нищо не можете да направите. С една нагорещена игла, много можете да направите. Пък с един предмет, който не е нагорещен, с него много малко можете да сторите. Казвам, често хората страдат от инертност. Имат инертни идеи, идеи които не растат. Иска, някой път, човек да бъде велик в света, иска да има сила. Всичките велики завоеватели нали са имали сила? Къде е Александър Велики Македонски? – Раздели се царството му и после изчезна. Къде е едновремешният Новохудоносор? Значи историята е история на великите хора в света. Историята пише все за големи хора, за малки хора не пише. Ако разгледаме сега за големите работи, може ли на земята да има няколко Хималайски планини? Сега има една Хималайска планина с най-висок връх. Мъчат се всички европейски народи да достигнат на върха и не могат. Долу в подножието на тази планина всеки може да иде, но горе на върха мъчно се отива. Ако иде горе човек, не може да диша, ще се задуши от редкия въздух. После, температурата се изменя, 25–30° под нулата. Отивате по-близо до слънцето, значи би трябвало да е по-топло, а като се качвате на 9 хиляди метра, вие сте по-близо до слънцето, а при това температурата е 25–30 градуса под нулата.

Сега, понякой път, хората не разбират какво нещо е „близо до Бога“. Всеки човек, с когото се разбираш, не е въпрос за време и пространство. Същество по-далечно от Бога няма и по-близък няма. Онзи, който не разбира Бога – по-далечно същество няма, непостижимо е, а онзи, който има разбиране – по-близко същество няма. Най-близък и най-далечен е Той. Сега, някой път, нали мислите, че всичко разбирате. Тогава, щом всичко разбирате, няма защо да се учите. Казвате: „Аз вече всичко разбрах.“ Щом си разбрал, няма какво да се учиш. Въпрос е: Защо щом човек всичко е разбрал, защо е недоволен, нали всичко разбира, защо е недоволен? – Човек е недоволен, защото му липсва нещо. Ти си гладен, липсва ти нещо. Има нещо, което не те задоволява. Ти усещаш, някой път, тяжест в своите дробове, липсва ти нещо. Влиза въздух, но няма едно разбиране, тъй да кажем, между въздуха и тебе. Някой път няма разбиране между храната и човека, някой път няма разбиране между неговите мисли, между чувствата няма разбиране. Сега ние мислим, че чувствата са нещо отвлечено, мислите са отвлечени. Невидими са, то е така, но туй, което ние не виждаме, чувствуваме го. Мисълта не я виждаме, но мислим заради нея. Казваме, че трябва да има известна форма, за която трябва да мислим. Ти не може да мислиш за нещо, което няма форма. Ти ще мислиш за някой ангел, но все таки ще го представиш във формата на човек. Един ангел ще го представиш в най-добрата форма, която си видял. Даже и Бога, и Него си Го представяте като човек, най-съвършения човек. Някой път ние мислим, че Бог е направил света, че Той е невидим, непостижим, няма никаква форма. Това е едно противоречие. Философите мислят, че Бог е без форма. Писанието казва, че направи човека по образ и подобие Свое. Разсъждавам: Мравите имат форма, дърветата имат форма, камъните имат форма – несъвършена форма. Като сравнявам всичките други форми, най-съвършената форма е човешката. Значи, формата трябва да бъде разумна. Ако имате едно тяло, което е разумно, ако туй вашето тяло не се подчинява на човека, какво ви ползува? Ако, да кажем, вие не можете да движите очите си, ръцете си, краката си, представете си, че у вас съзнанието го има, чувствувате, а сърцето не тупти, и храна не ви трябва, а при това имате всичките нужди, които човек има. Какво щеше да бъде вашето състояние? Състоянието на камъните [е] такова. Камъните именно се намират в туй състояние. Казваме: „Той е камък.“ Наричат ги „спящите духове“, „заспалите духове“, на които съзнанието е будно, но туй съзнание е будно и няма израз навън. С един камък вие може да играете както искате, но понякой път, ако не сте внимателни, той може да ви напакости.

Казвам, когато Писанието казва, че [Бог] направи човека по образ и подобие Свое, значи го извади от едно несносно състояние, което човек днес не оценява. Онова, което Бог е дал на хората, те не го оценяват. Всичкото зло произтича от това, че човек седи и е недоволен. Той иска някои неща, които не му са потребни. Много пъти говорите за съвършенство. Тук братът има една цигулка. Имате един инструмент, който е съвършен. Казвате: „Аз искам да бъда съвършен.“ Вие мислите, ако вие сте съвършени, всичко да имате. Цигулката е съвършена, но тази цигулка сама по себе си нищо не може да произведе. Може струните да са турени хубаво, и подпората, магарето и лъкът е съвършен. Всичко е съвършено в нея, но съвършенството трябва да се прояви. Трябва да дойде някой друг, извън съвършенството, да свири.

Та казвам: Вие имате едно тяло, имате едно сърце, имате един ум, които съставят един инструмент, който трябва да употребявате. Най-първо трябва да ги държите в изправно положение. Ако тази цигулка се пукне някъде и се отлепи, тогава вече тя не може да произведе глас. Или ако всичките части, както са направени, ако не се държат в сухо, ако няма своя кутия или ако не я чистим от праха, не може да свири. Та казвам, човек трябва да работи над съвършенството. Вие имате съвършени работи, които Бог е направил. Ние сега се учим да работим над съвършенството, което Бог е създал. Всичката погрешка къде е? Ще видите един малък ученик, може да има един съвършен инструмент, но не знае да свири. Той не знае къде да тури пръстите по ръчките на тази цигулка. Тури на едно място – не е правилен тона. Тури на друго място, пак не е правилен. Той трябва да учи, трябва съвършено да свири и да произвежда ония, правилните, чисти тонове на цигулката. Не само да ги произвеждаш, но трябва да знаеш какво съчетание трябва да направиш. Не е въпрос само да изучиш музика. Да кажем, знаеш цялата стълбица. Туй съчетание на седемте тона знаеш, но трябва да знаеш кои тонове с кои си хармонират и в даденият случай да знаеш как да ги вземеш.

Пише ми една сестра, че тя иска най-малкото, да служи на Бога. То е най-малкото, но то е и най-голямото, да служиш на Бога. Да служиш на Бога ум трябва, сърце иска, то не е лека работа. Някои мислят, че е много малка работа на Бога да служиш. Мислиш ще идеш, ще се помолиш малко, ще направиш 2–3 молитви, сутрин, на обед ще се помолиш и мислиш, че си свършил някаква работа. Ако мислиш, че Бог не ти е отговорил, че Той ти е отговорил, помолил си се сутринта – дал ти е да ядеш, да дишаш, да виждаш слънцето. Ти искаш специфично, искаш здраве. Здравето ти го имаш. Искаш богатство – богатството го имаш. Ти страдаш от много голямо богатство. Ти страдаш от излишък, не от недоимък. Всички страдате от охолност. Някой казва, че нямал дърва, че това не е вярно. Казва, че печка няма. Че той ако нямаше дърва, щеше да умре. Печката е запалена. Казва: „Аз от студ ще умра.“ Той не е умрял, постоянно вътре гори, горение има. Има собичка. Той ходи да търси дърва оттук-оттам. Мисли, че с тия дърва ще си поправи живота. Мисли, че тепърва трябва да организира. Ние имаме повече отколкото ни трябва. Сега се учат хората онова, което Бог им е дал, как да го организират. Представете си, че вие сте в едно учреждение дето не се позволява, такъв закон има, че не се позволява да ходите извън града, но зданието в което живеете, има каквото искате. Има разни копчета, като бутнеш, от някоя бакалница, дрехарница, шапкарница, хлебарница, каквото ви трябва ще ви дадат. Казвате „един хляб“. Хлябът ще дойде. Представете си, че ако вие сте в такова здание и ако не знаете да бутате копчетата, нали ще страдате? Сега казвате: „Как да го знаем?“ Щом сте дошли на земята вие сте минали през една зона, като слезете на земята, какво трябва да правите всичко ви е казано, само че вие сте го забравили. Те са ви казали, че канотът на живота е Любовта. Дотогава, докато разбирате живота всичко ще имате. В момента, в който се поколебаете в живота и в любовта, ще ви дойдат всичките страдания. От какво дойдоха страданията на хората? Най-първо, когато Бог създаде Адама, той като седя сам в райската градина помисли, че му не достига нещо. Бог ги направи в райската градина. Туй, което не ти достига, е твоето нещастие, страданието не ти достигна. На Адама му липсваше страданието. Единственото нещо, което ни липсваше, е страданието. Господ казва: „Без страдание не може.“ След като създаде туй страдание, създаде и жената в Рая. Тя беше съвършена. Тя казва, че и на нея ѝ трябва нещо ново и търси страданието. И двамата поискаха страданието и след като намериха страданието, те излязоха из рая навън. Що значи „извън рая“? Изгубваш онова приятно разположение. Болният е извън рая. Щастливият, щом стане нещастен, извън рая е, извън щастието е. Блаженият, щом стане нещастен, извън блаженството е. Човек може да бъде извън ума си. Щом изгуби ума, той е извън умът си. Щом изгуби душата си, той е извън душата си. Ние говорим за ония състояния, които можем да изгубим. Казвам, вие сега търсите щастието, търсите нещо отвън. Кое търсите отвън? Казвате: „Аз искам да бъда щастлив.“ Употребявай ума си навреме, употребявай сърцето си навреме, употребявай волята си навреме. Това е твоето щастие. – „Ама как?“ – Ето вижте как цигуларят започва. Най-първо той ще тури цигулката, ще държи ръката си хоризонтално, ще държи, и от туй зависи неговото щастие. От всичките негови движения зависи неговото бъдещо щастие, да се прочуе той като музикант на сцената. Най-първо детето като свири, учителите ще го поправят. Казват му: „Не се свири така.“ Някой полегато държи лъка. Ще го коригира учителят му, а който е способен – веднага схване. Някой има свои методи. Някой път ученикът е досетлив, мисли, че е лесна работа, може да свири. Ако той внимава – в един два урока ще научи това. Но, ако създаде понятие, че знае – мъчно ще научи. Тези хора, които мислят че знаят, те сами се спъват. Сега за пример, някой мисли, че е религиозен. „Той, казва, е религиозен.“ Сегашните учени хора казват, че на религиозният човек, ако главата горе на темето е сплесната – не е религиозен човек.

Човек, който има такава глава, не може да бъде религиозен. Ако тялото на човека представя права линия, тогава липсва му нещо. Ако челото е право, пак му липсва нещо. Челото трябва да има една малка кривина. Когато умът е развит, когато челото е правилно, както трябва, щом помисли – всякога се явява светлина. Щом неговите способности са недоразвити, не работят в него чувствата, някаква тъмнина има, няма яснота. Ако чувствата са недоразвити, ти чувствуваш и казваш: „Нещо ми е криво, студено ми е на сърцето.“ Писанието ги нарича тези с „каменни сърца“. Неподвижното сърце е каменно сърце. Подвижното сърце, е онова пълно сърце с чувства, сърце, което е вечно живо.

Сега най-първо трябва да се освободите от старите схващания за любовта. Хората тепърва имат да учат Любовта. Ако дойде Любовта в човека, ако в света се възцари Любовта, всичките хора ще бъдат съвършени. Съвършени ще бъдат, но не само съвършенство потенциално. Ние сме направени по образ и подобие на Бога, но ония хора ще бъдат съвършени динамически. Всичко онова, което човек има, ще го тури в работа. Ще тури в работа своя ум, защото след като имаш един съвършен инструмент, след като ти си съвършен, оттам насетне ти ще започнеш да живееш. Ти, докато нямаш съвършен инструмент и докато не си съвършен, дотогава не можеш да се проявяваш. След като се научи цигуларят да свири хубаво, оттам насетне ще дава концерти, ще обикаля целия свят, ще има какво да даде на света, да свири. Казва: „Няма какво.“ Той е започнал да съчинява сам. Та сега вие мислите, че като станете съвършени, няма за какво да се стремим в света. Именно оттам насетне ще започне живеенето. Животът започва със съвършенството. Писанието казва: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш.“ Бог, Който е съвършен, има какво да работи. Единствени хора, които не работят, те са несъвършени. Щом си несъвършен, ще направиш някаква беля някъде. Казвате: „Вие съвършен ли сте?“ Вие не знаете да произнесете думите на Любовта, на доброто. Ти седиш, недоволен си от себе си в живота, но доволен си от своята доброта. Живееш между един народ, недоволен си от този народ, от условията, от всичко си недоволен. Казваш: „Светът не е направил, Господ както трябва“, но човек още се стреми сега. Той е създаден съвършен, но той още съвършенството не е придобил. Не може да работи над себе си. На съвършеният човек, след като му кажеш една дума веднъж, втори път не иска да я повтаря. Кажат ти, ти го забравиш. Кажат ти нещо, ти го забравиш. Щом забравяш, не си от съвършените. Съвършеният не иска втори път да повтаряш нещо. От съвършените си отвътре. Има нещ[а], които, като г[и] видиш се отпечатват. Като станете един ден съвършени, като се филмува живота – отпечатва се всичко. Пътят, по който сте минали, всичко се отпечатва, и ще видите какво сте забравили. Много работи вие сте забравили. Пита ме някой: „Какъв съм бил аз в миналото?“ Той ако беше съвършен щеше да знае. Понеже не е съвършен, забравил е. Казва: „Защо съм забравил?“ – Защото си несъвършен. – „Защо Господ не ме направил?“ – Но туй показва, че ти си [се] потривал, не си работил. Ти си държал съвършена цигулка без да си станал съвършен, значи не си работил над цигулката. Казваш: „Какъв ум имам?“ – Не си работил над ума си. Умът ти е несъвършен. Сърцето ти е съвършено и тялото, но понеже не си работил – ти си останал несъвършен. Сърцето ти, като не се ползува, както трябва, то се е омотало, че е станало лошо.

Сега онези, които проповядват Христовото учение казват, че Христос дошъл да измие греховете на хората, да очисти запрашасалите цигулки. Христос дойде в света, взе едно тяло подобно на хората да им покаже, че с туй тяло много може да се извърши. Христос, с едно човешко тяло, извърши толкоз много. Три години Той работи и извърши толкоз много, че вече 2000 години почти хората имат да се ползуват от туй, което Той е направил. Ние седим сега Христос казва, че всички можете да бъдете като Мене, всички можете да бъдете като Мене, ако обичате Бога, както Аз Го обичам. Всички можете да бъдете като Мене, ако мислите както Аз мисля. Всички можете да бъдете като Мене, ако служите на Бога, както Аз служа на Бога. Вие мислите сега както хората мислят. Те мислят, че служат на Бога. Мисля, че се яви спор между учениците на Христа за едно нещо. Даже някои от учениците бяха много амбициозни, мислеха големи работи и казват: „Учителю, нека единия да седне отляво, а другият отдясно.“ Отиват и казват на майка си: „Иди кажи на нашият учител, че ние сме способни. Другите са невежи, но ние двамата сме способни.“ И тя отиде при Учителя и Му казва: „Имам да ти казвам нещо. Имам двама сина, много ги обичам, искам единия да седне отдясно, а другият отляво в Царството Божие.“ Той ѝ казва: „Не знаеш какво искаш.“ Христос казва: „На достойните е това място. Твоите синове за отляво и отдясно не са.“ Отляво да си, значи да си в ада, а отдясно , значи да идеш при Бога. Как ще идеш при Бога? Трябва да знаеш всичко да му разправиш какво си направил. Вие искате да идете при Бога. Господ ще ви попита: „Защо дойдохте?“ Какво ще кажете? Ако тебе баща ти те пратил в Англия, Франция, Германия да следваш и издържа те 10 години и не си учил, като се върнеш какво ще занесеш? Баща ти, преди тебе, е трябвало да свърши училището, той да знае. Казва: „Я синко, кажи, в новите времена какво учат хората?“ Ха, най-първо да допуснем, той и пее, той свършил по музика, но нищо не е свирил. Ходил си по кафенета, носиш цигулката, баща ти казва: „Я синко, посвири.“ Най-първо казваш: „Не съм разположен.“ Утре не си разположен, ще извадиш цигулката, казваш, че струни няма. Мотаеш се. Бащата казва: „Дайте му струни.“ Казва: „Най-първо изсвири нещо.“ С лъжа тази работа не става. Ще изсвириш, ще отидеш при Бога и Той казва: „Свири сега! Я изсвири песента на живота.“ Как ще изсвириш тази песен? Пратил ви е да свършите по пеене, някой виден певец да станете. Казва: „Я попей сега.“ Ти пееш по обикновеному. Той казва: „Ти тук, като беше, това знаеше – новото, новото!“ В небето, когато цигуларят иде и певецът иде – слънцето изгрява. А пък когато се яви някой, който не е съвършен, ако отиде един цигулар, който не знае да свири или един певец, който не знае да пее – слънцето залязва. Нашите концерти стават когато залязва слънцето и всичките певци са все майстори. В небето, който иде и даде концерт когато слънцето залезе, нито един не отива на концерт. Като изгрее слънцето, всички отиват на концерт. Щом залезе слънцето, той ще се намери сам в салона, вътре.