Четири основни правила на хигиената 14 часть

Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света. Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.

В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.

Сега ви поздравявам с новия ден на любовта. Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения. Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов. Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".

Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.

Бог е Любов, Бог е живот.
Бог е Мъдрост, Бог е светлина.
Бог е Истина, Бог е свобода.

14 август, 10 ч. пр. об.

На своето място

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

НА СВОЕТО МЯСТО

Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре. Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.

Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.

Днес всички хора се увличат в царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.

Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.

В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.

Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами. на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар. Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?

15-ти август, 5 ч. с.

Възможности на Любовта

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЛЮБОВТА

Размишление.

Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи. Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят. Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си. Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината?

Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.

Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.

В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване. Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно. Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.

Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.

Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него. Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.

Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек? От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.

Желая ви да бъдете щедри, да знаете, кога как да постъпвате и да мислите, да чувствувате и да говорите правилно.

Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи? Това оставям на вас, вие сами да отговорите.

Желая ви да постъпвате като младата мома, която отвори сърцето на банкера.

16. август, 5 ч. с.

Не дири своето си

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ

Размишление.

„Любовта не се превъзнася, не се гордее; не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; на неправдата се не радва, а сърадва се на истината; на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи."

В един монастир служили няколко калугерки. Те имали една добра, благочестива игуменка. Освен религиозните си обязаности, тя се грижела и за стопанството на монастира, дето хранели няколко кокошки, които снасяли яйца. Игуменката забелязала, че яйцата липсвали. Тя се чудeла, кой взима яйцата. Най-после дошла до заключение, че калугерките взимат яйца от курниците и ги пекат, или варят в килиите си. За да не стават злоупотребления с яйцата, игуменката издала строга заповед, да не се пали огън в килиите. Въпреки заповедта й, яйцата продължавали да изчезват. Една вечер тя решила да провери, какво правят калугерките в килиите си. Тя погледнала през ключалките на вратите и видяла, че някои от калугерките се молели, други се разговаряли или четяли книги. В една от килиите тя видяла нещо особено: две калугерки държали в ръцете си тел, на която било закачено яйце, което пекли на свещ. – Чудна работа! На каква майстория ги е научил дяволът! Да пекат яйце на свещ! Дяволът бил около игуменката, чул обвинението, което тя хвърлила върху него, и казал: Напразно ме обвиняваш. Този майсторлък и аз виждам за първи път. – Какво да се прави тогава? – Нищо друго, освен да не отглеждаш кокошки в монастира. – Как да не отглеждам кокошки, когато ми трябват яйца? Щом трябват на тебе, и на калугерките трябват – отговорил дяволът и продължил пътя си.

17 август, 5 ч. с.

Новият закон

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

НОВИЯТ ЗАКОН

Съзерцание.

Днес всички хора искат да бъдат физически здрави. Те казват: Здрав дух, в здраво тяло. Физическото здраве се обуславя от два елемента: от въздух и от храна. Следователно, ако диша правилно и ако се храни правилно, човек ще бъде здрав. Дишането и храненето са два процеса, които съществуват и в духовния свят. Вътрешната или духовна страна на дишането е правилното мислене. Вътрешната, духовна страна на храненето е правилното чувстване. Значи, между дишането и мисленето, както и между храненето и чувстването съществува тясна вътрешна връзка. Ако дишането не се придружава от вътрешна мисъл, и ако храненето не се придружава от вътрешно чувство, тия два процеса не се използват правилно. Обаче, ако човек свърже дишането със стремежите на своя ум, а храненето – със стремежите на своето сърце, и двата процеса ще се извършат правилно и ще имат добри резултати. Тогава можем да кажем, че всеки човек, който от една страна диша и мисли правилно, а от друга – яде и чувствува правилно, той е здрав и физически, и психически.

За да избегнат болестите и страданията, хората търсят причините, които ги създават. Те знаят, че като махнат причините, и страданията ще изчезнат. Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа – неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа: неправилно мислене и чувстване. Храненето е свързано със сърцето, а сърцето – с душата. Дишането е свързано с ума, а умът – с духа. Следователно, хармоничен живот е онзи, в който човек е успял да съпостави в правилна връзка процесите дишане и хранене по отношение силите на душата и на духа. За да придобие тази хармония, човек трябва да се свърже с ония хора, които са здрави умствено и сърдечно. Той трябва да наблюдава, как диша и как се храни здравият, а не болният човек. Той трябва да наблюдава, как се изявяват мислите и чувствата на здравия, а не на болния човек. На болния можете само да услужвате, но не се свързвайте с него. Какво ще спечелите, ако изучавате една празна кесия? Какво ще спечелите, ако седите при сух извор? Има смисъл да изучавате пълната кесия. Има смисъл да седите при живия извор, който непрестанно блика. Празната кесия, пресъхналият извор са болните хора, от които нищо не можете да придобиете. Пълната кесия, живият извор са здравите хора в света, от които всякога можете да се ползвате. Празната кесия трябва да отиде при пълната, а сухият извор – при живия. Това е Божествен метод, който трябва да се приложи.

Съвременните хора не успяват в живота си, понеже държат празните кесии затворени. Празната кесия е щерна, която очаква времето си да се напълни. За да се напълни, щерната трябва да бъде свързана с някоя къща, дето има живот. Същото се отнася и за човека. Докато не е свързан с разумния живот, човек всякога ще бъде празна кесия, празна щерна. Всички отрицателни прояви – безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с разумния живот. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Прекъсне ли връзката си с Бога, човек всякога остава празна щерна.

И тъй, страданията крият в себе си възможности за човека. Докато не е използвал и разбрал възможностите в себе си, човек страда. Щом ги използва и разбере, страданието му се превръща в радост. Радвайте се на малките страдания, приемайте ги с любов, защото са от Бога дадени. Ако не можете да приложите любовта си, дето трябва, защо ви е тя? Колкото малка да е любовта, тя трябва да се приложи на такова место, дето може да действа. Ако десетки години наред поливате един камък с вода от любов към него, какво ще му предадете? Ако постоянно целувате и прегръщате този камък, какво ще му предадете? Най-многото, което можете да направите, е да образувате малка трапчинка в камъка. Целувката и прегръдката на човека не е за камъка. Ако някой човек е в състоянието на камък, трябва ли да го целувате и прегръщате? Трябва ли да очаквате от камъка любов? Който се е опитвал да застави камъка да го обича, той всякога е излизал от опита си с пукната глава. Дървото за познаване на доброто и на злото не представя нищо друго, освен лошите хора в света. Значи, Бог е забранил на човека да се храни с плодовете на лошите хора. За да бъде здрав, човек трябва да се храни само с плодовете на добрите хора. Сега и на вас казвам: Хранете се с плодовете на добрите хора. Това е новият закон в света.

Къде трябва да търсите лошите и добрите хора? Лошите и добрите хора не са вън от вас, но вътре във вас. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно, не очаквайте нищо добро от вашите лоши мисли и чувства. Доброто можете да получите само от вашите добри мисли и чувства.

18 август, 5 ч. с.

Новораждане

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

НОВОРАЖДАНЕ

Размишление.

Като се натъква на своето естество, човек среща голямо противоречие. Той иска да обясни причината на това противоречие, но не може. За това противоречие, именно, е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи." И гроздето може да се запита, защо, докато сокът му е пресен, има сладък вкус, а като престои няколко дена, става резлив и се вкисва? Учените са разрешили този въпрос. Те казват, че във въздуха се намират особени бактерии, наречени ферменти, които, щом попаднат в гроздовия сок, предизвикват спиртна ферментация. Гроздената и овощна захар, които се намират в гроздето, под влиянието на спиртните ферменти се разлагат на спирт и въгледвуокис. При това положение ние казваме, че гроздовият сок се вкисва, т. е. ферментира. Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка оставят в човека особен род утайки, които претърпяват ферментиране или вкисване. За да не става вкисване, човек трябва да приложи филтъра на своето сърце и на своя ум и, преди да са се наслоили утайките, да ги отдели настрана. За да прилага тия филтри, човек трябва да се новороди. Затова Христос казва: „Ако се не роди от вода и от Дух, човек не може да влезе в Царството Божие." Новороденият живее с Божествени мисли и чувства, които никога не ферментират. Следователно, докато живее в човешкото, човек всякога ще ферментира. Щом ферментира, той ще опита противоречията на своя живот. Живее ли в Божественото, в него нищо няма да ферментира.

Едно от големите противоречия в човешкия живот се дължи на храненето. Като процес, храненето произвежда вътрешни противоречия в човека, Запример, какви по-големи противоречия можете да търсите от тия, на които месоядците се натъкват? Месото съдържа много отрови и нечистотии в себе си, които причиняват много болести. Болестите развалят целия живот на човека. Месната храна указва влияние не само върху организма на човека, но и върху неговия психически живот. Като се храни с месо, човек възприема качествата на животното, което е ял. Едно отличително качество на свинята, запример, е ровенето. Тя мисли, че с ровене всичко става. Ровенето е отрицателна черта, която човек възприема от свинята. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в избора на храната си.

Като рови корена на крушата, плодовете от дървото започват да падат на земята, и свинята мисли, че тя сама ги е изровила. Понякога и човек мисли по същия начин. Той изоре земята, посади житото и после казва, че сам е накарал житото да расте. Било е време, когато житото е расло само, без да го сеят хората. При това, първоначално житото е било много едро. Колкото по-умни и по-културни ставали хората, толкова по-малки ставали житните зрънца. Било е време, когато житните зрънца били едри като дренки. Дрянът е дърво, което цъфти най-рано, а зрее най-късно. Поради тази отличителност на дряна е създаден един анекдот.

В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство.

Запитали дряна: Защо твоите плодове са толкова дребни? Виж тиквата, какви едри плодове дава. Дрянът отговорил: Големите роботи издържат само шест месеца, а малките – векове.

19 август, 5 ч. с.