Здравословното състояние на човешката душа 2 часть

Казвам, че тази година трябва да се родите десет пъти. Какво разбирам аз под думата „десет пъти да се родите“? Няма никакъв смисъл, ако не се родите. Във вас десет пъти трябва да се роди желанието. Десет пъти да се родите значи: родиш се веднъж, видиш, че не си тъй както трябва. Една домакиня натопи една риза във водата, извади я, не [е] тъй както трябва, пък я полее с вода, пак я извади, 4–5–10 пъти натопи тази риза, докато я извади вече, погледне, и е доволна. Човек ще се ражда, докато дойде до онова състояние, в което, като се роди, той да е доволен. „Десет пъти“ – аз употребявам, аз разбирам възможностите, не буквално. Защо детето се ражда на деветия месец, близо в десетия, в своите възможности? Десет пъти трябва да се родите, ако се родите точно на времето. Тогава, каквото носите с вас, никой не може да ви го вземе. Ако се родите навреме, онова, което ти носиш, никой не може да ти го вземе. Роденото от Бога, то е вече силно. Сега във вас остава друго едно желание: „Дали ще постигнем, ами ако не постигнем нещата?“ Кое е по-възможно: постигането или непостигането? Постижението зависи от Бога, а непостижението зависи от нас. Значи, ако ние сме внимателни на Онзи Божествен импулс, онова, което Бог иска, ние ще го постигнем. Но ако сме внимателни на онова, което ние мислим, няма да го постигнем. Ти казваш: „Тази работа аз няма да може да я направя.“ Ти, като си повярвал в своето учение, ти може да не постигнеш своите постижения. Щом повярваш в Божиите постижения, ще го постигнеш. Бог тази година е определил да постигнете нещата. Ако не ги постигнете погрешката е ваша („ако не“, пак не е право, така да се каже.) Аз изключвам „ако“. Няма „ако“. Аз вярвам, че вие всички ще постигнете онова, което Бог е определил. Няма някоя сила, някоя власт в света, която може да ви развали пътя, освен, само едно изключение има, ако вие не идете навреме да влезете в трена, тогава ще останете. То е само една възможност. Може да се спрете някъде най-малко 5 минути. Всяка [сутрин] ставайте 5 минути по-рано. Не чакайте точно, 5 минути по-рано от определеното време да станете! Идущата година искам да ви видя всички подмладени. Стари да няма между вас, вие сте остарели. Някои сте остарели от много знание. За пример, вие знаете какво нещо е човешката несправедливост. Вие знаете какво нещо са лошите думи. Каква наука има в лошите думи. В една добра дума има нещо, но в една лоша дума, тя нищо не съдържа в себе си. Една дума, която може да те раздразни, тя какво съдържа? Ти слушаш, каква полза има в думата, която те дразни. Една дума, която внася живот, има смисъл. Казвам, по закона на навика, често ние предизвикваме ония състояния на миналото и се дразним от другите. Ти казваш, тази работа не я разбираш. Ние всинца не сме разбрали закона на Божията Любов. Ако бяхте го разбрали, щяхте да бъдете безсмъртни. Казвате: „Аз много зная.“ Ако знаем всичко, тогава ще бъдем ясновидци, ще знаем какво ще се случи. В тази година какво има да се случи в подробности предсказано е. Тя ще бъде отворена, както в погледа на един човек, който вижда, че вижда работите много далече. Той има тръба тури я и вижда нещата ясно. Онзи, на който зрението е мъжделиво, не може да вижда. Той казва: „Докато идем на това място, не може да знаем, но като идем на това място, ще трябва да вървим дълго време.“ Вие се интересувате какво има да стане тази година. Аз да ви кажа какво ще стане през тази година. Най-малко 200–300 милиона кокошки ще станат жертва. Няколко милиарда яйца ще бъдат изчупени и изядени. Най-малко 50–60 милиона свини ще бъдат изклани. После може да ви кажа колко дрехи ще бъдат съдрани, колко обуща; колко хора ще се подигнат, ще забогатеят. Колко килограма жито ще се продаде. После много хора ще се опознаят. Едни богати ще станат, други сиромаси. Но какво вас ви интересува сега? Вас ви интересува сега вашата кожа. Вие ще кажете: „Туй не ми разправяй, но нещо конкретно.“ Тогава да ви кажа така. Вие през тази година ще вземете един билет и той ще спечели. В четвъртото теглене ще ви се падне един милион. Казвате: „Ако не стане.“ Ела, че ми кажи. Един милион. Казвате: „Предскажи ми.“ В четвъртото теглене ще имате един милион. Ако знаете, че в четвъртото теглене ще имате един милион, какво ще бъде вашето положение? Ако ви кажат: „Нищо няма да спечелите“, вижте какво произвеждат думите във нас? Едно непостижение действува все таки, но ви казвам едно нещо: През тази година ще имате, най-голямото постижение, което някога сте имали, най-голямото постижение във всяко едно отношение. Сега вземете в духовно отношение, най-голямото постижение е: Ще опитате Любовта, както не сте я опитвали, ще опитате Мъдростта, ще опитате Истината. Пък и светът ще ви се отвори, както досега не сте го виждали. Казвам, най-голямото постижение е да имате Божието благоволение. Бог е решил да ви благослови, използувайте го във всяко едно отношение да ви благослови. Вие ще турите мисълта: „Ами ако се разболея.“ И то е благословение. „Ако се случи да нямам въглища?“ И то е благословение, въглищата ще дойдат. Вие за въглища не се бойте, за здраве не се бойте. Една болест е една възможност. Въглищата са една възможност. Всичко в света са Божии възможности. Всичките хора – това са възможности. Бог е, Който се проявява навсякъде в нас. Всеки един [от] вас трябва да бъде силен във физическо, в духовно, в умствено, във всяко отношение трябва да бъдете хора на новото учение, трябва да бъдете силни, да носите Любовта. Дойде една сестра, тук наскоро, въодушевила се и казва: „Аз зная че има духовен свят, добих една опитност. Зная, казва, аз имам опитност. Науката не го е доказала.“ За тия неща ние нямаме тия сетива още. Чела наскоро една книга, че разправя за един пример, преди няколко години. Един англичанин паднал из Алпите и след 165 години го намерили жив. Как се е съживил след 165 години? Паднал там в студеното и след 165 години го съживили. Учените хора като факт го привеждат. Писанието казва, че хората пак ще възкръснат. Ако един човек след 165 години може да го възкресят, ние хората, които влизаме вътре в ледниците, ще бъдем възкресени. То е възможност, ще възкръснат хората. Казвам, ние още не сме изучили ония възможности, при които трябва да живеем. Всяка една скръб, това е една стара дреха, която ние събличаме. Всяка несполука, това е стара дреха, от която вие ще [се] освободите. Всички лоши неща, които ни се случват, това са дрехи стари, от които ще се освободим и да се облечем в новите Божествени дрехи на нещата.

Та казвам, когато дойдете в една скръб, кажете така: „Бог живее в мене, нека да бъде Волята Божия.“ Когато се смирите в себе си, Бог ще ви възвиси. Понеже вие искате да се възвисите, тогава Бог оставя нещата на вашата сила. Смалете се пред Бога, Той ще ви въздигне да ви покаже Силата Си. Я вижте онзи гайдарджия, който носи гайдата, онази закланата овца, жива е тази овца. Като дойде гайдарджията, надуе овцата и като започне, овцата свири. Кое е по-хубаво: да блее или да свири? Аз бих предпочел една гайда, отколкото една овца. Една овца ще блее, а една гайда ще развеселява хората. Като свири, всички хора се радват. Та казвам, ако на тази овца не биха одрали кожата, откъде щеше да излезе гайдата. Често пъти от нас правят по една гайда. Да бъдеш една гайда в ръцете на един майстор, не е ли хубаво? Някой път, да се отсече едно дърво и да се направи една цигулка, не е ли хубаво? Може би преди 150, преди 200 години най-малко, преди 150 години е отсечено туй дърво, от което е направена една цигулка и туй дърво живее още. Виждаш го и целия ден разправя за нас, живо е дървото. Ако от туй дърво не беше направена тази цигулка, щеше ли да бъде живо? По-добре е: отсечено едно дърво и от него направена цигулка, отколкото да седи някъде в гората и никой да го не знае. Нашите страдания мязат на такива цигулки. От едно твое страдание ще направят цигулка и с хиляди години ангелите ще свирят. Не е ли по-хубаво човек да страда? Какво има ние тогава да роптаем, че сме пострадали? Ако нашите страдания в света служат за повдигането на света, тогава страданието е на място. Ако нашият добър живот, служи като проводник за ония велики Божи блага, които трябва да дойдат в света, то е на място за нас сега. Страданията през тази година и радостите да бъдат носители на онова велико Божие благо, което Бог носи.

Отче Наш

14 Лекция от Учителя, ООК, Година XVIII (1938–1939)
държана на 4 януари 1939 година, София, Изгрев

Основни положения на живота

Издателска къща „Жануа-98“, 1999г.
КНИГА: Скръб и радост, МОК, Год. XVIII

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ЖИВОТА

Добрата молитва
"Духът Божи"

Ще говоря върху основните положения на живота.

Какво разбирате под думата „точка“? Точката сама по себе си е неопределена. Тя не завзема почти никакво пространство. Каква е разликата между точка и център? Нали вие кога пишете писма, поставяте ред точки, многоточие. Какво разбирате? – Много неща, които не са изказани. Във всяка една точка може да се постави каквото искате. Но по какво се отличава една точка? Какво е свойството на една точка? Точката е нещо постоянно. Седи на едно място.

Под думата „човек“, де е точката? Значи да е съсредоточен в себе си. Ако искате да изразите една точка – щом се съсредоточите в себе си, вие не се движите. Правата линия показва, че вие имате една посока на движение (Фиг. 1).

Тогава се подразбира, че имате две точки. Защото, за да се образува движение, трябва да имате две точки: Едната, от която изхождате, другата, към която отивате. Туй движение се нарича права линия. А какво разбирате под думата „плоскост“? Под думата „плоскост“ разбираме, че правата линия се е разширила. Самата права линия, която е образувана от двете точки, започнали да се движат в друга посока, която дава разширение. Вие казвате: „Трябва да се разшири човек.“ Но вие трябва да разбирате закона на плоскостта. Вие не може да се разширите, ако не разбирате закона на плоскостта. Т.е. трябва да разбирате какво е свойството на точката, какво е свойството на правата линия и тогава, за да влезете в плоскостта, в разширението. Плоскостта, това е външната страна, едно отражение, да я преведете. Може да се измери тя. Плоскостта сама по себе си какво представя? Тя е място на действие на сили. В една плоскост силите на един център винаги вървят по права линия.

Силният човек трябва да има една посока на движение. Вие не може да бъдете силен, ако нямате една посока на движение. Вземете, запример, тази точка. Представете си, че едно езеро образувало една точка. Няма изходен пункт, не се изтича наникъде, затворено е в себе си. Туй езеро представя една точка. Ако на това езеро вие му дадете изходен пункт, тази вода, която е насъбрана, да се подвижи, тя ще образува права линия. Реката е една права линия. Но права линия, която е в движение, не в статическо положение.

Да допуснем сега, вие в себе си имате нещо насъбрано. Сега, нали сте изучавали, знаете какво е насъбрано. Знаете ли какъв е процесът на събирането? Кое се събира? Всичко в света може ли да се събере? И може ли да се извади? – Може. Светлината може ли да се събере? – Може. Здравето може ли да се събере? – Може. Добре тогава, какъв процес е здравето, процес на събиране или на изваждане? – На събиране. Кога започва процесът на изваждането? Щом човек се разболее, болестта е един процес. Щом се изважда здравето, човек се разболява. Щом се изважда болестта, човек оздравява. Защо в единия случай, като се изважда здравето, човек заболява, а като се изважда болестта, човек оздравява? И в двата случая имате един и същ процес на изваждане, но имате два различни резултата. Но питам сега: Кое състояние е по-добро, човек здрав ли да бъде или болен? – Зависи. Ние разглеждаме здравето в известно статическо положение. Човек да е здрав е добре, но при известни положения човек да е болен е добре. Това е нещо относително. В какво стои неприятността на болестта? Че болестта е много тщеславна. Тя като влезе в тебе, започва да те занимава, целия ден ще говори само за себе си. Тщеславие е това. Като влезе, казва: „Не знаеш ли, че аз много мисля за тебе, после мисля твоето добро.“ Като влезе, започва да намира някаква махана. Ще хване крака, казва: „Тука има някаква погрешка“, започва да върти. Влезе в ръката някъде, казва: „Не е направена както трябва.“ Хване главата, гърба, дето влезе, намира погрешки. И тогава дето намери погрешки, казва: „Тука трябва да се поправи.“ Тя е един инспектор, който ревизира. Кой учител е доволен от инспектора да му прави ревизия? Учителят държи лекции. Този инспектор седнал, гледа критически на въпроса. Онзи учител трепери. Той ще даде някаква резолюция, че е слушал лекцията в училището, ще се произнесе. Питам сега: Присъствието на професора здравословно състояние ли е или болезнено? Ние разглеждаме психологически въпроса, което става в природата.

Значи, точката представя една енергия акумулирана. Може би с хиляди години седи в едно положение. Тази точка има вътрешно напрежение. Тази точка търси най-първо посока да се прояви. Правата линия не е нищо друго, освен проявление на тази сила. Второто положение е плоскостта или квадратът. Една малка област, в която човек може да се прояви. Казвам: Имате доста точки. – Насъбрана енергия. Имате едно желание като една точка. Искате да го реализирате. Но, за да се реализира едно ваше желание, да се реализира една ваша мисъл, вие трябва да знаете в каква посока трябва да тръгнете. Представете си, че вие трябва да станете музикант. Трябва да знаете пътя на музиката. Как ще съберете тази енергия на музиката? Тази енергия на музиката трябва да знаете как да я съберете. Във вас има желание, но вие трябва да съберете енергията на музиката. Музиката се събира. Един тон ще го чуеш, ще го събереш. Като ги събереш, колко пъти трябва да ги събереш в тебе тия тонове, докато се образува нещо в тебе. Тези малки трептения ще започнеш да ги чуваш в ума. Ти не можеш да бъдеш музикант, докато не започнеш да слушаш тия тонове да вибрират в мозъка или вътре в ума ти. Или пък, как ще изучавате естествените науки? Кои науки спадат към естествените науки? Какво представят растенията? – Растенията представят същества, които са излезли из един център. Но каква посока на движение са взели те, нагоре или надолу? Сега посоката нагоре или надолу как я разбираме? Всяко нещо по-долу от главата е долу, всяко нещо по-горе от главата е горе. Нашата глава ще покаже горе или долу е нещо. Нашата глава е център. Оттам ние считаме тия неща над главата или под главата. Под главата са долу, над главата са горе.

В дадения случай ние живеем. Нашият ум съставя точка. Умът е насъбрана енергия, която иска да се прояви и следователно всичките ни мисли, това е проявление на ума, на тази насъбрана енергия в човека. Та вие казвате, че точката не завзема никакво пространство, значи точката не се е проявила. Защото под думата „пространство“ ние разбираме, че нещата не са се проявили още. Когато те се проявят, те завземат известно пространство.

Казвам сега: Правата линия е проявление на точката, на онази акумулирана енергия, която се проявява в движение. Казваме: Точка, права, плоскост. Ако се превърнат в психологически понятия, плоскостта, това е разширение, иска да се разшири. Но под думата „разширение“, вие искате да сте свободни, да не сте ограничени. Вие не разбирате. Вие искате да се разширите, без да се ограничите. Вие не може да се разширите, докато не се ограничите. Като се ограничите, вие ще се разширите. Ако разбирате закона на ограничението, то е разширение. Ще излезете из ограничението на правата линия и ще влезете в ограничението на плоскостта. Вие казвате: „Аз искам да бъда свободен.“ Но свободата е ограничение, разумно ограничение. Що е свобода? – Свободата е разумно ограничение. То е свобода. Значи ти си в точката. Събрана енергия в точката иска да се прояви. Първото проявление, това е правата линия, в която твоята свобода ще се прояви. Ти искаш да се разшириш, да излезеш из ограничението на правата линия и да влезеш в свободата на плоскостта. Но и плоскостта сама по себе си е ограничена. От колко страни? – От четири. От колко страни е ограничена правата линия? – От две. Следователно, в живота вие имате един приятел, имате правата линия. Приятелството е закон на правата линия. Щом имате двама приятели, какво съставляват? – Вие образувате един триъгълник. Щом имате трима приятели, какво образувате? Ако имате трима приятели, вие образувате една плоскост, един квадрат ще образувате. Та във вас по същия закон вървят и вашите мисли. Вие, за да разберете закона на вашите мисли, за да разберете закона ва вашите чувства, те се редуват по същия начин. Вие може да образувате права линия с един ваш приятел, ако разбирате, ако имате известни тежнения към него и ако той има тежнения към вас. По кой начин вие може да познаете дали може да завържете приятелство с някой или не? Вие как ще познаете? Научно как ще определите? Как ще познаеш, че един предмет свети? – /Може да четем./ – Ами онзи, който не знае да чете? То е право, че можем да четем, но простият, който не знае да чете, как ще познае? Там, дето можем да ходим, има светлина. Защото светлината дава възможност, движение. Там, дето има движение, има светлина. Светлината дава първия подтик на движение. Топлината дава разширение.

Следователно, казвате: точка, права линия, плоскост, разширение. Вие не може да се разширите, ако не разбирате закона на плоскостта. Ние говорим сега само за точка, права линия, плоскост. Искам да се спрем върху онази акумулирана енергия. Да кажем, в даден случай имате известно желание. Трябва да определите точка ли е това желание или е права линия, или е плоскост. Преведете тогава известна точка. Ако искате да дадете на едно ваше чувство стабилност, какво трябва да направите заради него? Стабилността зависи, ако вие разбирате закона на точките. Точките ще дадат стабилност на нещата. Правата линия дава енергия, плоскостта – разширение, възможност и условия, при които може да се прояви. Всичките условия вие ще ги намерите в плоскостите. То е само един метод. Някой казва: „Аз нямам добри условия.“ Значи, той е от правата линия. Казвам: Насъбраната енергия, която от хиляди години се е насъбрала във вашия ум и насъбраната енергия във вашето сърце, това са две точки. Някой път вие казвате: „Аз искам да живея.“ Как ще започнеш да живееш? Щом се посади едно житено зърно в земята, каква е посоката? Ако се посади едно житено зърно, същият закон имаме. Житеното зърно ще пусне коренчета и клончета. Корените представят желанието на туй житено зрънце, чрез тях то ще черпи сокове. Ако вземем житеното зърно C, то е център (Фиг. 2).

AC са корените, BC са клоните. Горната линия BC показва ония енергии, които житеното зърно може да вземе от слънцето, другите енергии AC са енергиите, които житеното зърно ще вземе от земята. Едновременно трябва да разбира законите на земята и на слънцето. Човек е посят на земята. Вие ходите на земята, имате допирни точки със земята. Вземате нещо, но се взема нещо от вас. Да допуснем, че вие сте неразположен, имате някое неразположение на духа. Туй неразположение на духа не е нищо друго, освен земните енергии, които са насъбрани вътре във вас. С тях трябва да се справите. Тогава има едно течение от центъра на слънцето към земята и друго – от центъра на земята към слънцето. Ти, за да се освободиш от това тежко състояние, ще намериш ония течения, които идат от слънцето, ще се поставиш на тях и веднага слънчевата енергия, като мине през тебе, тия насъбрани гъсти земни вещества ще ги препрати към центъра на земята и ти ще се освободиш от тежестта. Значи трябва да се свържеш със слънчевата енергия, за да се освободиш от тежестта на земята. Или в живота си имате един кредитор, който ви кредитирал, вие му дължите десет хиляди лева. Този, на когото вие дължите, той е земята. Казва: „Плати ми.“ Тебе ти е тежко на сърцето, нямаш нито пет пари. Но самата идея на онзи кредитор те гнети, измъчва те. Какво трябва да направиш? Имаш един приятел. Този приятел е Слънцето. Отиваш при него и казваш: „Имам да давам десет хиляди лева на един човек. Измъчва ме този човек.“ Този твой приятел изважда десет хиляди лева, дава ги. Отиваш и плащаш на своя кредитор и се освобождаваш. И туй всеки ден става. Земята е кредитор, но тя е и банкер. Тя с лихви взема. Ако мислиш, че тя даром дава, ти се лъжеш. Няма какво да възхваляваме Земята, голям банкерин е тя. Ще ти направи каквато и да е милост, но след 80 години ще си вземе всичко, каквото ти е дала. Казва: „Да си вървиш, тук всичко ще оставиш. На добър път.“ Като си тук мъничък, говори ти, храни те, дава ти храна. Но щом речеш да тръгнеш на екскурзия някъде, казва: „Всичко тук ще го оставиш, нищо не давам.“ За път и хляб не дава. Докато живееш на земята, всичко дава, ако речеш да напуснеш земята, да тръгнеш за странство, никакъв кредит не отпуща за разходки. Сега ние изучаваме онзи, който ни кредитира. Щом се зароди желание да напуснем земята, да излезем на разходка другаде – се на земята не можем да живеем, ще идем на гости и на други места – тя намира, че имате крива идея. Ако вие речете да тръгнете на екскурзия за Америка, ще вземете ли говеда, овце, къщата си, други неща? Не е умно това. Ще оставите всичко, ще вземете средства, само колкото ви трябват за път.

Казвам: Идеята за Бога не е нищо друго, освен идеята да напуснем земята. Идеята за Бога не е идея да живеем за земята. Някой иска да живее на земята. Да живееш за Господа, значи да не живееш на земята. Когато решим да се разхождаме, тогава ще мислим за Господа. Или някой път искаш да постигнеш хубавото, красивото, искаш да станеш силен. Ти, докато седиш на земята, силен не можеш да станеш. Или докато земята седи в тебе, ти имаш само разни понятия. Ако ти се движиш само с понятията на земята, ти ще бъдеш само една точка в себе си съсредоточен, но енергията не може да се прояви. Ако мислиш на земята да уредиш живота, да си поживееш, ти ще изгубиш живота. Има хора, които 20 години прибират, да имат за стари години. Насъберат пари, развали се стомахът, не може да ядат. Какво ще яде на стари години? Някои събират пари за черни дни. Пари за черни дни нас не ни трябват. Черни дни, това е смъртта. Тя не се нуждае от пари. Смъртта е един обирник, като дойде, ще ти вземе всичкото.

Сега да разберете онези психологически състояния. Насъбраната енергия трябва да се прояви. Първото проявление, това е правата линия. Трябва да знаете да постъпите право. Правотата, това е отношение. Да кажем, вие обичате някого, но най-първо ще започнете с правата линия. Трябва да имате право отношение. Защото ако не постъпите право, туй движение има обратна посока. Следователно, ние в съвременния живот страдаме от обратната посока на движението. Запример, ако хвърлите един предмет нагоре в пространството, какъвто и предмет да е, с каквато и сила да сте го хвърлили, ще иде ли до месечината? Може да го хвърлите до тавана, след туй ще се повърне назад. Някои от вас проектирате някаква мисъл. Вие сте недоволен от някого. Вие проектирате тази мисъл, без да разбирате, че като проектирате тази мисъл, тя ще се повърне към вас. Вие казвате: „Аз еди-кого си не го обичам.“ Какво разбирате, като кажете, че не го обичате? Психологически какво разбирате? Този човек не се намира в една и съща гама с вас, нямате хармония. Трепетът на вашите чувства и на вашите мисли не си хармонират и следствие на това не може да се обичате. Един пее криво, аз имам хубаво музикално ухо, не мога да слушам туй пеене. То е пискане, ухото не възприема това пискане. Казва: „Трябва да обичаш.“ – Може да обичам само хармоничните работи. Другите аз може да си представям, че ги обичам, но то е насилие. Аз може да накарам всички да ме търпите, ако постъпя тъй, че разбирам вашето състояние, постъпя както вие искате. Тогава се образува една връзка. Никому зло не причинявам. Не само, че зло не причинявам, но и съм полезен. Ако влеза тук в класа и не нося нищо, вие всички ще ме изгледате. Но представете си, че вие сте гладували 2–3 дни, всинца сте гладни, нося най-хубавите кифли, нося кошница с хубави круши, ябълки и други хубави плодове, всинца се заинтересувате от мене, понеже нося нещо зарад вас всичките. Хубавите човешки мисли представят плодове и хубавите чувства, и те са плодове на сърцето. Следователно, ти не можеш да бъдеш обичан, ако твоето сърце не ражда сладки плодове. И в умствено отношение не можеш да бъдеш приятен на хората, ако твоята мисъл не свети. Плодове са това. Светлата мисъл, това е един зрял плод, който хората ще възприемат. Нямат нужда от плодове.

Та казвам: Разумно светът е създаден. Ония отношения, които сега вие живеете, трябва да разбирате. Човешките умове ползуват човешките сърца, и човешките сърца ползуват човешките умове. Сега, какво разбирате под думата „любов“? И любовта може да бъде точка. Ние говорим сега не за същината на любовта, но разбираме онази любов, насъбрала се енергия, която трябва да се прояви. Любовната насъбрана енергия трябва да се прояви по един или по друг начин. Един от начините на любовта е правата линия. Ти, за да проявиш правата линия, трябва да намериш едно лице, с което да стане обмяна на твоите мисли и на неговите мисли, на твоето сърце и на неговото сърце, на твоето тяло и на неговото тяло. Но сега имаме едно тяло. Какво е тялото, плоскост ли е? Печката плоскост ли е? Щом живеем в плоскостта, ние имаме само отражение на нещата. Плоскостта може да ни даде едно отражение, но плоскостта не може да ни даде топлина. Да имаме плоскост, ние имаме отражение, идейно разсъждаваме. Но като влезем в тялото, ние имаме нещо по-реално, не отражение. Пак казвате някой път: „Аз не искам илюзии.“ Илюзии дават плоскостите. Телата дават нещо по-реално. Сега, под думата „илюзия“ какво разбирате? Илюзия е само тъй мислим, не е така. Вие сте турили на един предмет по-голяма цена, отколкото той струва. Намираме един обикновен камък, мислим, че е скъпоценен, струва милиони. Пък той едва струва няколко стотинки. Илюзията е там. Или понякой път вие намирате някои косми. Има свещени косми и ги туряте в джоба. Всички имате такива свещени косми. После имате и свещени цветя, някое малко листче турено, консервирано, носите го за спомен. Някой път имате свещени листа, написани 3–4 думи. Де седи силата на една свещена дума? Какво представя това: О Б И Ч? Обичта се отличава по това, че дала клонищата. Обичта е възвишен живот. В обичта растат клонищата и цветове има. Когато говорите за любовта, разбираме, любовта винаги спуща корени. Обич и любов се различават, че любовта създава корените, обичта създава клонищата на живота. Следователно, то е поляризиране на онази енергия. Ако вие не разбирате закона на любовта и закона на обичта, вие не може да се ползувате от тях. Единият закон създава корените на сърцето, обичта повече влияе върху ума. Та казвам: Едновременно, ако вие любите един предмет и ако обичате един предмет, ще имате два различни процеса, които едновременно вървят. Ако развивате вашето сърце, знаете ли какво ще стане? Казваме: „Да се обичаме.“ Вие някой път казвате: „Да се обичаме“, пък разбирате любовта. Хубаво, ако се развиват корените, пак тези корени нямат изходен пункт да излезат, да се прояви стеблото, тогава каква полза може да допринесат корените на тия растения?

Много пъти вие се намирате в запушени кръгове. Нямате изходен пункт. Запример, някой казва: „Аз не мога да вярвам в Бога.“ Ти си запушен човек. Да вярваш в Бога, това е отдушник. Едно спасително положение. Вие може да направите един опит: Всякога, когато се намирате в едно безизходно положение, мислете за Бога. Туй положение, в което се намирате, трябва да имате достатъчно търпение да чакате един ден. Аз не ви карам да чакате цяла година или един месец, или 12 часа трябва да чакате, за да се реализира каквато и да е ваша идея, 12 часа ви трябват. Че 12 часа е завършен кръг, в който този процес ще се прояви. Вие насочете ума си към Бога при туй положение, в което се намирате, туй, което желаете след 12 часа ще се разреши. Каквото и да е, ще имате изходен пункт. Поне най-малкото в този затворен кръг, ще намерите правата линия. В правата линия имате разрешение на един въпрос. Щом имате правата линия, ще имате плоскост, после едно тяло. Щом влезете в телата, вие вече имате възможност за други постижения. Ако не можете да излезете из точката в този затворен кръг, в която се намирате, ако не намерите правата линия, тогава въпросът остава неразрешен. За да се образува правата линия, вие сте затворени в този кръг като едно божество. Казвате: „Аз не искам да дружа с никого.“ Вие сте станали едно божество в себе си и тогава природата иска да ви каже, че вие сами не можете да живеете. Казва: „Аз нямам нужда от хората.“ То е едно заблуждение. Поне ти имаш нужда от едного в света. Този единият кой е? За детето кой е единият? – Майката. За ученика кой е единият? – Учителят. За слугата кой е единият? – Господарят. За тялото кой е единият? – Главата. А за главата кой е единият? – Тялото. Главата без тялото не може. Тялото намира своето разрешение в главата. Само главата дава разрешение на тялото. И главата намира своето разрешение в тялото.

Сега вие разглеждате въпроса и казвате: „Защо ще вярвам в Бога?“ – Той е разрешение на живота. Бог е разрешение на живота. Твоят живот може да се разреши само като мислиш за Бога. Бог е разрешение за тебе. Бог е възможност за твоя живот. Ти като мислиш за Него, може да постигнеш всичко. Някои мислят за Бога само да се молят. То е детинско разбиране. Да постигнеш всичко, това е Бог. Знаете ли какво нещо е да постигнеш всичко? Какво разбирате вие под думата „да постигнеш всичко“? Да постигнеш всичко в облеклото значи да имаш хубава шапка, един хубав костюм, хубави обуща, ръкавици, ако е зимно време по-дебели, ако е лятно време – по-тънко облечен. Дрехите са без никакъв недостатък. Добре облечен, значи аз съм доволен от себе си. Като погледна шапката, като погледна дрехите, обущата, приятно ми е. Но туй е само външната стрена. За да бъда здрав, кои неща ми трябват? – Една студена глава, топло сърце, здрави крака, здрави ръце, здрави мускули, здрав стомах, да имаш достатъчно храна да ядеш, достатъчно въздух. То е здравето на човека. После, какво още? Но и туй не е всичко. Човек, след като има всичките тия работи, още му липсва нещо. Допуснете, че във вас има всичкото желание да бъдете учени, да съберете туй знание. Сега вие събирате знание. Акумулирате туй знание. Един ден туй знание ще има една област, в която вие да проявите знанието. Не само да го проявите, но да имате хора, които да го оценят. Това знание трябва да даде плод, за да може да се радвате на онова, което вие сте дали. Онзи земеделец, който сее житото на нивата, той трябва да има плод. Ако житото се посее на нивата и не дава никакъв плод, земледелецът остава разочарован. Законът е същият и във всяка една област, в която работим. Трябва да имаме известен плод. Казвам: Къде е погрешката сега, че във вашия живот вие не постигате това, което искате? Погрешката седи в това, че вие искате да живеете без Бога. Там е злото. То е се таки аз да кажа, че мога да живея без глава. Заблуждението е там. Та за вашите постижения, Бога ще го считате като един изходен пункт в туй положение, в което сега се намирате. Самата идея за Бога не е в туй статическо положение. Вие за Бога не зная как си мислите. Казвате, че за Бога мислите най-хубавото. Какво разбирате под думата „най-хубаво“? Обичта седи в това, ние обичаме един човек, който ни дава възможности в неговото присъствие да се проявим, без той да ни ограничава. Като се проявим, той да даде най-добрата оценка. Аз така разбирам обичта. Може да обичаме един човек, в присъствието на когото ние може да се (проявим) или който ни дава възможност да се проявим. Запример, такова едно същество е слънцето. Слънцето ни дава възможност да се проявим. Само понякой път прави погрешка, че ни почернява. Не от зла воля. Защото черният цвят какво показва? Като почернява човек е хубаво. Защото черният цвят акумулира. Слънцето изпраща своите енергии. Като почерняваме, показва, че ние акумулираме неговите енергии. Ако на слънцето не почернееш, ти не си събрал енергии. Почерняването е един подпис, че си взел от слънцето. Щом нищо не си взел, побеляваш. Щом побеляваш, от слънцето не си събрал нищо.