Най-умни, най-чисти и най-силни 5 часть

Казвам, тъй както мислите, никога на земята няма да имате такъв живот. При сегашните условия са дадени други задачи, които трябва да разрешите. Вие понякой път гледам, мнозина писатели, мнозина вдъхновители пишат, казват: „Вдъхновение ни трябва.“ Но по вдъхновение нещата са турени точно на място, ни повече, ни по-малко. Онези [неща], които са написани под вдъхновение, имат съдържание. Един плод, който е зрял на слънчевата светлина, има съдържание в себе си. Написали сте нещо, четете го на някой човек, който разбира езика, да ви покаже, добре ли е написано. Не само на едного, но някой път 4–5 души, учени хора, трябва да прегледат това, което вие сте написали, дали има съдържание или не, за да се убедите как трябва да се пише. Нещата, които са написани под вдъхновение от Божествения свят, те преживяват с хиляди години живот. Онези, които са написани по човешки, след 100 години изчезват. Ако е въпрос за една мисъл, ще [живее] един момент. Може една ваша мисъл да живее един ден. Втори ден я няма вече. Имате едно желание само за един ден, за една седмица, за един месец, за една година. Аз ви говоря сега за мисли, които трябва с векове да живеят. Не само в този живот. Тези мисли, за които ви говоря, трябва да минат с вас и в следующето съществувание. Като идете в Божествения свят, дето и да ходите, тези мисли да вървят заедно с вас. Писанието казва: „Делата им ходят подир тях.“ Сега, на първо място, вас може да ви се види много трудно. Казвате: „Как е възможно! Много мъчно е да се живее добре.“ Няма по-лесна работа да живеем добре. Няма по-мъчна работа, да живеем зле. Чудното е, че вие, като дойдете до доброто, казвате: „Трудна работа!“ Като дойдете до отрицателното кажете: „Което за мене е най-мъчно, аз не мога да го направя.“ А вие го правите много бързо. Казвам, колко лесно го свършвате. Един светия, ако дойде, да го накарате да се скара някому, той ще се намери в чудо. Невъзможно е, как да се скара! Казваш: „Толкоз ли си прост, аз да ти кажа как.“ Светията казва: „Кажи ми още веднаж, как го каза?“ Много проста работа, светията разбира последствията на онова, което говори, а вие не разбирате последствията, вие говорите лесно. Но за последствията след 100 години ще разберете, какви са лошите последствия. Светията вижда тази работа, той вижда всичките последствия. Ако кажете: „Че какви последствия?“ [Знаете ли] колко е силна мисълта на светията? Както казват глупавите хора: „Да осакатееш, да умреш!“ Ако светията каже, веднага ще умреш. Ако каже да осакатееш, каквото каже, става. Глупавият казва: „Но това са все празни патрони.“ Патроните на светията не са халостни. Той като гръмне, опасна работа е. Той казва: „Така аз не може да го направя.“ Като идете в оня свят, ще прегледат вашите патрони, вашите мисли, халостни ли са или имат причини. Ако мисълта е добра, на място, ще ви приемат. Ако са халостни, казват: „За земята!“ Първото нещо – самообладание на добрите мисли. Те са една творческа сила. На човека да му е приятно да мисли в себе си. Този човек вече приблизително се е приближил, при онзи закон, който носи в себе си светите мисли, светите желания и светите постъпки. Носи неговото бъдещо щастие. Бъдещото щастие зависи от човешката мисъл. Щом се научиш добре да мислиш и да оценяваш, Бог гледа благосклонно. Щом си немарлив, Той не може да ви повери сила. Вие искате да ви повери богатство, не може да ви повери. Вие искате да ви повери, не може да ви повери. Ако Бог ви даде богатство, Той ще ви го даде за опит. Ако вие не се научите, Бог ще ви даде богатство, не да се радвате, но за опит. Ако не се учите, Бог ще ви даде една жена, но и жената ще ви даде за опит. Но и жената, ако и тя не се научила да пази своята мисъл, ще ѝ даде една мисъл, да я тормози. Всичкото, каквото Бог даде, ще бъде страшно изпитание за вас.

Та казвам сега: Окултните ученици имат много важни въпроси да разрешават. Да, yes, oui, не, no, non. Какво трябва да учите? – Да, yes и oui. Като кажа „да“, веднага чувствувам какъв е българина. Като кажа „yes“, чувствувам какъв е англичанина и като кажа „oui“ – какъв е французина. Като кажа на българина отрицателната частица „не“, българина го зная какъв е. Като кажа „no“ и „not“, зная какъв е англичанина. „Non“ – зная вече французина. Като кажа думите, изкочат характерните черти. Тогава имаме избор. Като българин ли да го направя, като ингличанин или като французин. По кой начин да направя доброто. Искат, някои работи на физическото поле, да ги направи. Ще взема физическия закон. Ако искат в духовния закон да направя нещо ще взема англичанина. А ако искат да направя нещо в Божествения закон, ще взема „oui“. Ако искам да прекарам една Божествена мисъл в света, ще взема французкият метод, ще кажат „oui“. Французинът казва „oui“. Като каже „oui“ той мисли, почувствува и постъпва. Той казва, помисли го, почувствува го и после го направи – „oui“. Англичанинът казва: „Най-първо ти го помисли, решил си да имаш пари, всичкото е там, в yes.“ Да знаеш, да имаш хубав план, да го направиш. Помисли хубаво, да имаш капитал, средства. Не без пари да започнеш, но да имаш много добър план. Французинът, той е Божествения свят. „O“ – то означава център на окръжността, на която Бог е център. Всичките неща трябва да бъдат равни. Каквото правиш навсякъде трябва да е равно. После трябва да [имаш] чаша. Чашата е „U“. Да събираш всичко вътре. Каквото правиш, за Бога да го правиш. Французите това не го знаят. Аз избрах трите метода – български метод, на французина и после на англичанина. Сега като дойде да говоря казвам: На български ли да го направя, по френски ли, по английски ли? Ако идеш във Франция, французинът веднага ще те запита. Знаеш, не знаеш, ще те изпита. Англичанинът е съвсем друг. Той седи, трябва да има да те препоръча някой. Българинът, в някои отношения, мяза на французина. На където отивате българинът ще те пита, женен ли си, жена имаш ли, на служба ли си, колко ти плащат, къде отиваш сега, по търговия ли? Всичко туй питат. Казвам: Любовта към Бога ще събуди ония методи, чрез които трябва да живеем на земята. Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете [да направите] вашият живот такъв, какъвто вие искате и на земята и в Духовния свят и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас. Без да знаем, ние се ползуваме. Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото. Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал. Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.

Добрата молитва

Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани. Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек?“ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо. Та сте необходими един за друг. Не мислете, че не е важен всеки един за вас.

22 школна лекция, 08 март 1939 година, София, Изгрев

Ценност, съдържание и форма

лекция пред специалния клас ИК "Жануа-98"

ЦЕННОСТ, СЪДЪРЖАНИЕ И ФОРМА

Добрата молитва.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./

Пишете върху: Разлика между органическа и неорганическа материя.

Изпейте една песен. – /Изпяхме „Иде, иде!“/

В какво седи качеството на една мисъл? Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете. В какво седи разликата между малкия и големия? Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай. Смислени неща са, които имат цена. Разумното се цени в природата. Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.

Запример, вие често обръщате внимание върху красотата. В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава? По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит. Като се измерва около кръста, е повече развит. Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле. Стомахът е обемист.

Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата. Казваме, че той е философ. По какво се отличава един философ? Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу? Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите. Спре се тогава. Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му. Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите. Друго състояние. Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.

Тия неща често стават с вас. Всеки ден тия неща стават с вас. Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина. Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал. Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее? Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е? Не се изгубило съдържанието.

Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна. Има здравословни храни и нездравословни храни. В какво седи здравословността? Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието? То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши. Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш. Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“

Има някои растения, които са в хармония с човека. Като влезат клетките в човека, работят. Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот. Свинските клетки не си хармонират. При първия удобен случай заминават. Тогава започват болезнените състояния.

Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо. Има мисли, които те смущават. Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете. Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат. Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души. При това понякой път пак ги убиват. Една статистика има.

Та казвам: В какво седи условието на богатството? Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила. Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и което се развива. Туй развитие, то не е така голямо. Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.

Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва? Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя?“ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита. Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание. Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.

Та казвам: Три посоки дръжте. Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода. Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът. Значи, физическата страна на живота. То е първата форма. Откъде е взета тази дума, „стомах“?

Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно. Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава? Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава? Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует. Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може. Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене. Или пък иска да чете. Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността. В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.