Правилни схващания и правилен живот 5 часть

Казвам сега: Законът е такъв. Сиромасите имат толкова право, колкото и богатите, и богатите имат толкова право, колкото и сиромасите. Понеже богатият има толкова право, колкото и сиромахът, трябва да даде на всичките сиромаси, не на един. Въпросът не е единичен. Ние ще вземем богатите хора като един богат. Всичките богати хора като един човек и всичките сиромаси хора, като един човек. Следователно, всичките богати хора, трябва да дадат от своето богатство и всичките сиромаси хора трябва да дадат от своята сиромашия. Имаме този пример даден от Блудният син […] големият син, примера, който Христос е дал. Богатите хора са онези, които са останали при баща си. Богатите са, които са вършили волята Божия. Младият отишъл в странство да яде и да пие, изпохарчил всичко, връща се при баща си сиромах. Всичките сиромаси са като малкия син, който се връща. Някои нямат съзнание и са недоволни. Ето добрата страна на сиромасите: Те са съзнали, че малко любов имат към Бога. Богатите хора още не съзнават, считат, че са господари. Богатите, които имат, те считат, че туй което имат е тяхно. Ето тяхното заблуждение. Един богат човек няма право да мисли, че туй богатство е негово. Един силен човек няма право да мисли, че тази сила е негова. Тази сила, която има, трябва да я употреби за благото на цялото човечество. Тази сила, която има, трябва да я употреби за благото на целия народ. Че тази идея трябва да бъде в него свещена, че трябва да служи на Бога. Ние считаме Бог като една мярка, която може да направи всичките хора щастливи. Историята на цялото човечество показва това. Във всичките епохи, всичките ония хора, същества, растения, животни, които са живели съобразно с волята Божия, Бог е благославял живота им. Които не са вършили волята Божия, тяхното положение се е влошавало. И растенията, които не са вършили волята Божия, тяхното положение се е влошавало. Та казвам: Всички ония същества от памтивека, които са вършили Волята Божия, Бог ги е благославял и продължава да ги благославя. Единственото същество, което може да изглади всичките противоречия, които съществуват, то е Бог. Ние търсим живота. Животът иде от Бога. Всичките хора са носители на Божествения живот в света. Ние обичаме хората, понеже чрез тях Бог се изявява. Всяко същество в света е проводник на Божествения живот. И ние трябва да го обичаме дотолкоз, доколкото Бог се проявява чрез него. Щом чрез туй същество не се проявява, ние вече не можем да го обичаме. Когато ние говорим за Любовта, ние подразбираме Божествения закон. Човек, който не разбира по Божественому нещата, той не може да обича. Всеки човек, който обича, той има Божествено разбиране. Щом престане любовта, изгубили сме Божественото разбиране. Тогава идват всичките противоречия. Сега отидеш при един човек, който няма любов, искаш пари на заем, той ще ти иска гаранти. Или искаш някаква услуга. Той ще ти каже, че не е разположен или време няма. Жена има, деца има. Ако той ви обича като себе си, въпросът другояче седи. Щом те обича, той ще намери време той ще намери време за тебе, както намира време за себе си. Някои хора казват, че нямали време. Нямали време да се молят. Нямали време добро да правят. Аз разбирам, че те нямат Любов към Бога. Какво ще бъде нашето разрешение? След като стой онзи ученият човек, който работи, къде е разрешението? Между онези учени, които вярват в Бога и не вярват в Бога, има едно различие. Онези, богатите, които вярват в Бога и имат любов и онези, които любят Бога и не вярват в Бога има едно различие. Онези, които любят Бога и вярват в Него, знанието им отива с тях. Той като умре, всичките хора Му стават по-любими. Като влезе в оня свят, всичките хора него го посрещат, всичките светии го посрещат, турят му венци на главата. Като умре един праведен, един ученик или един Божи праведник от земята, на оня свят му правят такова тържество, както тук посрещат един цар. Един праведен човек в оня свят го посрещат много тържествено, отколкото един цар тук, на земята. Струва си да те посрещнат така. Като влезеш, ще ти турят такава мантия, каквато не си сънувал. Ще те обичат и казват: „Много се радваме, че ти показа своята любов.“ Аз не вярвам, че вие сте от онези, които не вярват. Аз казвам, съмнявайте се, но проверявайте. Не ви казвам да не вярвате, но проверявайте. Умният човек трябва да проверява. Като повярвате, бъдете съгласни със себе си. Не се стремете да кажете: „Може би аз се заблудих.“ Ако аз съм се заблудил, от къде ще дойде знанието? Ако аз съм се заблудил, тогава ще заблудя и другите хора. Сега ако дойде някой при мене, казвам: „Можеш ли да рисуваш?“ – „Зная да рисувам.“ Ще му кажа да излезе и да ви нарисува. Може да ме изложи. Може да каже, аз съм отличен художник, пък да нарисува една карикатура. Аз трябва да ви нарисувам както искате. Ще ми кажеш тъй: „Ето едно огледало, нарисувай ме тъй, както съм в огледалото.“ Всички трябва да бъдем художници. Когато държим един човек в нашия ум, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Невидимият свят не търпи безобразни картини. Дръж един човек във всичката негова красота. Дръж го с онзи светъл ум, с онова благородно сърце, с онази силна воля. Дръж в ума си един човек, облечен с всичките добродетели.

Та казвам: Това е сега положението, за което хората са повикани. Обаче има хора, които мислят, че новото, което иде в света щяло да разруши старото, че в старото съществува онзи червей. Като кажеш, че той ще се превърне на пеперуда, има ли нещо лошо? Ако живее 4–5 години като червей и после се превърне на пеперуда, какво е изгубил този червей, след като е станал на пеперуда? Аз нямам нищо против, ако сегашната вяра може да даде щастие на хората, аз ще се, радвам. Но ако този порядък, той сам не дава това на хората, тогава трябва да се създаде един нов порядък в света. Трябва ли да отказваме онова новото, което Бог ни изпраща? Трябва ли да застанем против слънцето, което изгрява? Понеже не съответства на нашите интереси, денем да турите завесите, да турите кепенците и да останете с изкуствената светлина. По-добро е Божествената светлина, отколкото изкуствената светлина. Божествената светлина носи живот, Божествената светлина носи щастие в себе си. Носи свобода индивидуално, за всеки едного. Въпросът седи малко социално. Да допуснем, вие искате да образувате един дом. Как ще се образува домът? Ако мъжът не може да види Божественото, което съществува в неговата другарка? И ако жената не може да види Божественото, което съществува в нейния другар, как ще живеете, кажете ми? Ако Бог живее в неговата душа, в неговата другарка, тя ще бъде здрава. Ако Бог живее в неговата другарка, тя ще бъде умна, благородна, справедлива. Ще има всичкото уважение. И той ще почувства това. Ако Бог живее в неговата другарка и той ще бъде умен и той ще бъде добър, справедлив и тя ще почувства това. Хората искат да образуват дом, да имат деца, без да вярват в Бога. Туй е невъзможно. Казвам: Трябва да положим от сега една основа: Беззаветна Любов към Онзи, Който ни е дал живот. Той отвън се проявява. Като излезете вечерно време, ще видите всичките звезди. Денем – слънцето, всичката природа. Това е Той, навсякъде Го виждате. Онова, което вас ви подбужда към добро – Той е. Във вашето желание, за да искате щастието, на кого се дължи? Той е Бог, Който действа във вас. Казва: „Аз ви създадох, станете един добър човек, един умен човек да бъдете щастлив. Бъдете един силен човек да употребите вашата сила за благото на вашите ближни.“ И като градиш казва: „Не руши онова, което съм създал, понеже ще създадеш своето нещастие.“ Има две думи, които казвам: „Всички трябва да станем слуги.“ Всеки, според своето разбиране да служи на туй, Божественото. Всеки човек, в каквото и положение да е, разбира как да живее. Вярвам във всичките хора. Вярвам, че като ви говоря, вие разбирате, доколко туй е истина. Понеже аз вярвам, затова ви говоря. Ако аз не вярвах във вас, нито една дума не бих ви казал. Считам, че и вие, ако не вярвахте и вие не бихте дошли. Понеже сте дошли, значи вярвате. Понеже съм дошъл, аз вярвам. И сега остава, като вярваме един на други да положим любовта по новия начин. Този начин има да го учим за хиляда години. За всичките години, които идват, ние ще учим този велик закон. Имаме велико бъдеще в света. Няма какво да се отказваме в този свят. Този свят иска да го направим рай на земята. Не да растат буренаци, неправди, но като дойде новата култура, прах няма да има, бедни и сиромаси няма да има. Ще има сиромаси, колкото за предметно учение, колкото за цяр трябва да има. Без сиромаси животът няма да има смисъл. И богати ще има, колкото за цяр, за чешит.

Онова, което Бог е вложил във вашата душа, онова, което Бог е вложил във вашия ум, онова, което Бог е вложил във вашето тяло, желая туй за го постигнете всички.

Благословен Господ.
Тайна молитва.

Осемнайста неделна беседа,

държана от Учителя на

19февруари 1939 г. 10 ч.пр.обяд.
София – Изгрев