Главная Обратная связь

Дисциплины:

Архитектура (936)
Биология (6393)
География (744)
История (25)
Компьютеры (1497)
Кулинария (2184)
Культура (3938)
Литература (5778)
Математика (5918)
Медицина (9278)
Механика (2776)
Образование (13883)
Политика (26404)
Правоведение (321)
Психология (56518)
Религия (1833)
Социология (23400)
Спорт (2350)
Строительство (17942)
Технология (5741)
Транспорт (14634)
Физика (1043)
Философия (440)
Финансы (17336)
Химия (4931)
Экология (6055)
Экономика (9200)
Электроника (7621)


 



Организиран и неорганизиран живот 11 часть



Та казвам: Не може ние да изядем нещата по никой начин, понеже Бог е създал всичко, и ако ти изядеш кокошката, ти изядаш Бога. А пък щом Го изядаш, ще имаш живот в себе си. И хората живеят, и Бог се проявява. Като изядеш, ти ще намериш Господа. Ти си бил безбожник и като Иона ще бъдеш погълнат от рибата и ще се молиш, и Господ пак ще те изпрати навън и ще ти покаже закона, че всичко, каквото Той праща, трябва да го приемеш на радо сърце. Мислите ли, че няма да ни ядат? Ще ни опапат на общо основание. Че я вижте, че като заровят някого, ще се прекомандироват при него в гроба му вътре и ще видите какво угощение ще има. Те са насядали там със своите вилушки и с кърпичките си и като го опапат, останат само костите. И си заминат гуляйджиите, които са били там вътре. Това е един факт. И всеки един човек така ще бъде опапан на общо основание. Но не само това – и с живия човек ще стане това. Вземете за пример какво е охтиката. Живия човек го изядат. Влязат тези неканени гости в дробовете и започнат да го ядат, и го изядат. После виждате болестта рак в стомаха на човека. И ракът започва да го яде и го изяда. Ако не искаш да те ядат, тогава ще туриш една огнена стена, ще прекараш силни токове и ще имаш силен мозък, пълна батерия. Ще пратиш на болното място това електричество и ще започнеш да обстрелваш. Неприятелите ще си идат с артилерията.

Предстои на вас не един миролюбив живот. Миролюбив е силният човек. Слабият човек не може да бъде миролюбив. Той е страхлив. Силният човек, който може всичко да направи, той е миролюбив. Например, някой си дигне ръката, силният го хване и го постави на мястото му. Ако някой иска да направи нещо, то силният ще го хване и ще го вдигне във въздуха, ще го превърти и после ще го сложи на земята. Вие казвате: Знаете ли, че Господ може всичко да направи? Господ може да направи всичко, но ти какво можеш да направиш? Аз ви давам право на всинца ви – като хванеш някого, въртиш го и го сложиш пак на земята. Аз веднъж гледах един господин, едно куче се затича да го хване. Той, като го хвана за опашката и го завъртя, въртя го и като го пусна, кучето веднага избяга. Обърна се отдалече да го гледа – накара го да мисли. После, преди всичко когато искате мир, трябва да бъдете силни. В бъдещата религия в света, в бъдещото човечество човек трябва да бъде силен. Силен по ум, както е създаден той – силен по сърце и силен по воля. Силни трябва да бъдете всички! И всеки трябва да познава своите неприятели. Не подценявайте вашите неприятели.

Аз съм ви привеждал онзи анекдот. Един говорил лошо по адрес на дявола. Дяволът няколко пъти му казвал: Не ме обиждай. Ти нямаш право да ме обиждаш. Онзи му казал: Ти си такъв, ти си такъв. Един ден дяволът турил в сърцето му желание да си има едно хубаво магаре. И му турил в ума формата на магарето – да бъде гладичко, тлъстичко. Един ден излиза на пазара и вижда едно магаре, както той го иска. А пък това магаре било, в което влезнал дяволът. Купил го много евтино. Връща се и казва на жена си: Хубаво магаре купих и много евтино. Отсега нататък ще живеем щастливо. И много хубаво работило магарето. И завежда го на чешмата с две курни. И пило, пило магарето, и влязло в курните. И виждал само ушите му. И чуди се той как може да влезне магарето в курните. И казал на другите: Чудя се как магарето ми влезе в курните, отиде то! Казали му: Ти диване ли си? Как може това? Ти си шашкънин. Той казва: Влезе магарето! – Набиват го. Идва друг, и на него разправя. И казва: Виждам, виждам, но бой има. И не казва вече. Това показва, че противоречията в света, каквото и да кажем, не могат да се изгладят така лесно. Да уподобя магарето: някой те обиди и ти виждаш ушите на магарето. Казваш: Обиди ме той. Казваш на този човек, но той не може да влезе в твоето положение как те е обидил онзи. И казва: Празна работа! Ти казваш: Кръвно ме обиди. Казваш на този и на онзи. – Не купувай такова магаре, което влиза в курната. Тогаз съм ви привеждал друг пример. Един българин и един турчин се къпят в турско време в банята. Турчинът бил турски бей. Седнал българинът. Теляци има наоколо. Българинът си показва тялото и казва: Това тяло никой не го е бутал! И му е приятно. Турчинът кипнал: Как така българина никой не го е бутнал! И казал: Махай се оттам, гяурино! Българинът казал: Буйрунус! И махнал се оттам и отива на друга курна. И пак му казва турчинът: Махни се оттам! И така българинът обикаля курните и все казва: Буйрунус! Турчинът казал: С този език никой няма да те бута. Щом седиш на банята, беят ще ти вика на общо основание, нищо повече!

Аз съм виждал малки деца в селата, някой път голямото дете бие малкото. Малкото казва: Я ме удари! И удря го още веднъж. То го набива и малкото казва: Ти като дойдеш в нашата махала, ще те науча. То и във вашата махала като дойде, пак ще те набие. В която и махала да бъдеш, щом си слаб, ще те бият. Силен трябва да бъдеш. Но не само да предполагаш на думи, но трябва да бъдеш силен и по тяло, и по сърце, и по воля, и по ум. Във всяко едно отношение трябва да бъдеш силен. А пък ако физически си слаб, не казвай: Я ме удари! Кажи: Ти си много силен. Такива силни хора в света са едно благословение. Светът се нуждае от тях.

Сега, казва се там, че Христос дал власт. Власт се дава само на хора, които са силни в трите свята: силни на физическото поле, силни в духовния свят и силни в Божествения свят. Власт само на такъв може да се даде. На слаби хора власт не може да се даде. И ако оставите детето в дома ви да управлява, какво ще стане? Власт се дава, когато децата израснат. Аз ви желая на всинца ви да се упражнявате и да станете силни. Вие да чувствате силата си и да правите опити отвън. Правили ли сте вие опити малки да спрете една малка вадичка? Не трябва една голяма река. Идете при една малка вадичка и я спрете. Опитайте силата си да спрете малка вадичка. Вие може да направите един опит. Идете при едно плодно дърво, което е израснало малко и му кажи: Аз искам за идущата година да израснеш една педя, 2, 3, 4, 5 педи – и това дърво да израсне. Да видим дали разбирате законите на природата. Да видим дали, каквото кажете, може да стане. И тогаз да влезете в света да учите хората. Защото инак с всичкото учение, с което ние можем да научим хората, ние само ще ги позлатим. Отвън ще турим един тънък пласт злато и утре, като дойдат мъчнотиите, то ще се изтърка и ще остане простият елемент. Трябва да имате знание да направите всичко вътре в себе си златно. Това трябва да го направите. Ако вашите мисли, чувства и постъпки са златни, всичко сте уредили. Но ако вашите мисли, чувства и постъпки са медни, трябва да ги калайдисате. И после, може да става отравяне с яденето. Ще кажеш: Как да го направим? Ще го учиш. Вие спирали ли сте се да мислите по това? И колко пъти сте се спирали? Нито един не се е спирал да мисли. Кажи си: Ще кажа нещо, но да го кажа ли, или не? И като го кажа, ще стане ли, или няма да стане? И после, аз каквото мисля, реално ли е то или не? Така ли е или не? Но ако аз мисля и не са така работите, както мисля? Всички неща, които мисля, трябва да са в природата приблизително така, както мисля.

Тази младата мома не трябвало да позволява да я хипнотизират. Казвам ви: Човек сам себе си може да хипнотизира, но като се хипнотизира, той трябва да си внуши – такъв е законът. Заспиваш по закона на самовнушението, кажи си: След два часа искам да се събудя. И след два часа се събуждаш. Но ако ти се хипнотизираш и не туриш време за събуждане, тогаз няма да се събудиш. И когато искате да направите нещо, турете точно времето. Ще направиш нещо. Казваш: Еди-къде си ще отида. Къде ще отидеш? – те питат. Казваш: Във Варна. Ти никога не можеш да кажеш дали ще отидеш до Варна. Не знаеш какво ще се случи. Но кажи така: Отивам до някъде. Но като отида, ще ви кажа. И за да бъдеш положителен, трябва да бъдеш едно с Бога, да не препятстваш на Неговата воля. Но ти имаш съвсем различни цели. Например да кажем, вие вярвате в Бога, за да се подобри вашето положение. Вие следвате Бога за някакви користни цели. Сега както хората вярват, всичко това има користолюбива цел. Не е безкористно. Ако аз изяждам кокошката от любов, то е от любов, но не към кокошката, а към себе си. Първо съм аз и после кокошката. А пък в истинската любов не е така. Някой път ето как може да се справи човек. Отивам при кокошката, тя ми казва: Не ме изяждай. Скоро ще снеса едно яйце, изяж яйцето вместо мене. И тогаз аз отстъпвам и вместо кокошката изяждам яйцето. Отиваш при някое плодно дърво. И щом поискаш да отсечеш ябълката, тя казва: Не ме отсичай, аз през годината ще ти дам много плод да ядеш. – Остави това дърво, не го сечи!

Та в тази прочетена глава се казва, дал им всяка власт. Всички вие се влияете от лошите духове. Във вас има същества, които ви влияят. И цялото човечество се жертва. Всички насилия стават все от неразумни същества. Някои от тях са доста съобразителни. Аз забелязвам от ред години тук, че всякога на мен се е случвало във вторник вечер, в четвъртък вечер и събота вечер ще дойдат да ми направят някой скандал. Все ще се намери благовиден повод. Аз държа една статистика. Те идват и мислят, че са по-умни от мене. Аз ги разбирам. Те дойдат и направят пакостта, но те не знаят, че имам един капан. Те се качат по капана и мислят да изядат това, което е в него. Но щом влезнат в капана, той се затвори и ги пращам на работа. Дето има смет, да я изнесат. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят. Втори път като дойдат, пак са умни. Турям друг капан. Първия капан го изменя. Друга форма му давам и друга храна турям вътре. Това не е баш така, вие не знаете как ги хващам. Ти хващаш огъня, но с дилаф. И ако речете с ръката си да го хванете, ръката ви ще изгори. Та казвам, като чухте това, във вас ще се яви мисълта: Ние не живеем добре. Какво подразбирате под тези думи? Аз поставям въпроса така, аз казвам така: Бог проявява живота в съвършен смисъл, но аз не съм изучил живота както трябва, за да се съобразявам с него. Отде произтича спорът между двама? Всички спорове на земята произтичат на физическото поле. Всичките причини са все материални. Един ден ще влезнем в духовния свят. И там ще дойде стълкновение. Сега стълкновенията са просто физически, та трябва да вземем добри мерки. Трябва да знаете, че щом се разстрои черният ви дроб, веднага ще имате едно неразположение в низшите чувства. За малко ще се дразните. Щом почне да се разстройва черният дроб за нищо и никакво, вземете мерки. Например дразните се, че нещо не е станало както искате. Отивате да отваряте една врата и тя не се отваря. И кипнете, и блъснете вратата. Тая врата казва: Който ме направи, не беше майстор. Не съм аз крива. Ако не се отварям, ме направете както трябва. – И ако на ключа туря малко масло и на тези стоялки, на които е окачена вратата, туря масло, вратата се отваря и не скърца.

Та често понамазвайте вашия ум. Как ще го намазвате? С маслото на Любовта. Има любовни масла. Аз като ходя да ви преглеждам, много малко любовни масла имате. Нямате любовни масла. После, има масло на Мъдростта. Има и масло на Истината. Ти не можеш да бъдеш истинолюбив, ако не се намажеш с маслото на Истината. Ти не можеш да имаш знания, светлина, ако не се намажеш с маслото на Мъдростта. И не можеш да имаш Любов, ако не се намажеш с маслото на Любовта. Това не е фигуративно, това е реално. Ако вземеш хубаво ядене, ти ще имаш разположение, приятно ти е. Та трябва да вземеш хубаво ядене, за да може стомахът да слуша. И като му помагаш, той казва: Слушам, господарю, ти си доста умен, аз имам високо мнение за тебе. Но щом не го нахраниш добре, той казва: Аз си измених мнението за тебе. Ти си малко пооглупял. Знаеш ли, че ти скоро ще фалираш и нищо няма да остане от тебе? Чете ти нотации стомахът. Казвам му: Прав си. Скоро ще имаш хубава, здравословна храна, но и аз му служа на стомаха. Аз ще сдъвча храната добре и ще му служа по този начин. И той, като ме погледне, казва: Доста е поумнял моят господар.

Та сега всички да поумнеете. Приемайте здравословна храна. Сутрин като станеш, малко прясно масло, скоро бито от три дена, да не е от четири–пет дена. Да ви дам едно правило. Никога не яж една храна, която не обичаш. Щом не си разположен, не яж. Като седнеш на масата, яж с разположение. И то малко. И не си дояждай. И благодари на Бога, понеже храната слуша. В храната са скрити все живи души. И те се радват, когато ядем с любов. И тогаз туряме живот в себе си. И тогаз те ще ни дадат това, което Бог е вложил в тях. Една обмяна ще стане между тях и нас. Между онова, което те носят в себе си и онова, което ние носим, ще стане една обмяна. Двама пътници, като се срещнат, извадят си торбите и си дават един на друг. Единият има нещо в торбата и дава на другия, и обратното. И трима души като са, пак си раздават. И храната, каквото има в себе си, в торбата – ще даде. Но и ти ще трябва да извадиш торбата си, и ти ще дадеш. И ако ти не дадеш каквото имаш в торбата си, няма обмяна. И ще имаш лошо храносмилане и неразположение на стомаха. Храна, която е влязла в тебе без любов, ще причини разстройство в организма. А пък храна, влязла с любов, носи своето благословение. Така е и със Словото. Ако вие четете Библията с любов, ще имате резултат. Вие четете думите, тези думи са формата. И ако четете с любов, ще трябва да влезнете в онази реалност, която е съществувала. Например вие четете десета глава. Във вас тогаз като на кино да изникне цялата обстановка, в която Христос се е намирал. Да видите Христа и учениците Му и прочие. А сега четеш – няма никакви образи, а само черните букви. Четеш „Даде власт“, но каква власт – не знаеш. Ако си представиш, ще видиш в дадения случай всичките тези апостоли как са ходили, ще видиш как болните оздравяват, как мъртви възкресяват. А сега четеш и нищо не виждаш. И казваш: Дали е било това нещо или не? Вие ще се намерите в друго противоречие. Нали Христос беше на планината. Че тогаз имаше ученици с Христа. Като дойдоха учениците Му, докараха Му един беснуем. По-рано бяха се опитали учениците Му да го излекуват сами, когато Го нямаше Учителят им. Народът беше много смел и те казаха на учениците Му: Понеже Го няма Учителят ви, вие сте Негови ученици, то направете го вие – излекувайте този беснуем! Те се мъчиха и не можаха. И Той, като дойде, уреди въпроса. И те питаха Христа: Защо ние не можахме да го изгоним? Той каза: Този род не излиза, освен с пост и молитва. Вие не знаете какво нещо е молитвата и постът. С пост вие ще добиете сила. Един човек, който не може да пости 40 дена, не е още силен, не е още господар на тялото си. Четиридесет дена ще прекараш спокоен живот и няма да се безпокоиш. И 80 дена можеш да живееш така. Този човек е силен. Икономично ще се храниш. Има доста мазнина в тялото, 40 дена ще постиш. И молитви трябва, да знаеш как да изговаряш думите. Всяка една дума е динамическа сила. И ако една дума я употребиш намясто, тя ще извърши много нещо. Онзи генерал, като каже „Напред войници!“, какво става? Хиляди войници се спускат напред. Но дойде един, който не разбира и казва: Напред, войници! Но войниците не тръгват. И като кажеш „Напред, войници!“ и никой войник не тръгва, тогаз не сте генерал. Като кажеш в живота така и не тръгнат войниците, да знаеш, че не сте генерал. А като кажеш така и тръгнат, тогаз имаш една реалност в себе си!

Има на английски една книга – отговор на един милион и петстотин хиляди молитви. Той е англичанин, но мисля, че е от германско произхождение и се казва Мюлер. Има си данни той. Той се е молил и е издържал повече от две хиляди деца в едно сиропиталище само с молитви. Като му трябвали пари, той се молел и парите идвали. Един ден се помолил, един англичанин му донесъл 250 английски лири. Той го пита: Имате ли нужда от пари? Онзи нищо не казва. Англичанинът му казва: Кажете и ще оставя парите. Но щом не му казва нищо, той си отива. И пак се връща и казва: Имате ли нужда? Аз съм на ваше разположение. Онзи му казва: Както вие искате. Ако обичате, оставете ги. Той пак си отива. И трети път се връща и казва: Оставям ги, каквото искате ги правете. Вие бихте казали: Я ги дайте! Не, вие не разбирате закона. Вие ще оставите онзи плод сам да капне. В Божествения свят се изисква едно велико самообладание, никаква алчност да няма. Не мислете, че само вие сте факторът. За да се изпълни една ваша мисъл, ако вие погледнете, ще видите, че има хиляди същества, които се намесват в процеса на вашата мисъл. Има безброй същества, които идат и съдействат, за да се постигне вашата мисъл. Това е закон!

Та всичко е възможно само при Любовта – значи, когато обичаме. Всичко е възможно при Мъдростта, когато имаме светлина. И всичко е възможно при Истината, когато сме свободни. Човек, който няма истината, няма свобода. Човек, който няма Любов, няма топлина. Животът в него не може да се прояви. Правете сега малки опити и с тях да се самовъзпитате. Когато кипнеш, ти не можеш да задържиш парата. Нека да се набере пара. Цяла фабрика може да кара тя. С кипването може да карате цяла фабрика. Тая енергия да я изразходвате из пространството безполезно, това е грях. Ще те питат: Защо кипна? Каква фабрика караш? Защо изразходи тая енергия напразно? Вие може да мислите каквото искате, но парата да е свършила много работа. Ти можеш да живееш другояче в живота. Но тогаз ще останете разочаровани от живота. И ако не се самовладате, други ще ви владат. Това е закон! Ако сами не се самоуправлявате, други ще ви управляват. Това е неизбежно. Свобода е дадена. Тя се дава само на онези хора, които се самовладат. А пък робството е за всички онези, които не се владат. Неизбежно е това! И Адам беше оставен в Райската градина, той не се самовладаше – и излезе от Рая. Те изгубиха своята свобода. И сега, след толкова време, ние трябва да се самовладаме, за да придобием първата свобода. Каквото ви кажат хората, слушайте. Но като го изследваш и намериш, че е право, приеми го. Никой не може да ти го натрапи. И щом ти го натрапят, ще приличаш тогаз на заспалата баба в играта „сляпа баба“. Значи ще се оставиш да те вържат с дебели въжета. Но ако е дебело въжето, ти не можеш да го скъсаш. Аз съм виждал стари дядовци, вързани от децата. И въртят се около него и го усукват с конеца 200, 300 пъти и дядото остане така. И дядото казва: Я, дядо, отвържете ме. И детето отвързва и се смее. То е вързало и краката, и ръцете му.

Та днес ще започнете с това: Станете господари на вашата мисъл! Станете господари на вашето сърце! Станете господари и на вашата воля! И тогаз ще ви се даде всяка власт отгоре.

 

Отче наш

 

Прочетете от книгата „Двигатели на живота“ стр.45, 56, 67, 99. Като ги прочетете, ще разберете.

6,35 ч. с.

 

18. Утринно Неделно Слово, държано
на 12 февруари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

 


Жената самарянка

неделна беседа ИК "Жануа-98"

ЖЕНАТА САМАРЯНКА

Добрата молитва.
Бог е Любов.
Ще прочета част от 4-тата глава от Евангелието на Йоана до 30 стих.
Духът Божи.

Ще бъде предметът ми „Жената самарянка“. Една жена, която е имала 5 мъже и този, който имала не [ѝ] е бил мъж. Разговаря се за един философски въпрос: Как трябва да се покланят хората на Бога. Да приведем тази странна мисъл в сегашния свят, в 20 век. [Казано:] Как трябва да живеем ние като хора. В природата има[, тъй наречените,] цяла история за живота. Всичките същества, които са били създадени до сега, са живели. Човек е най-последното същество и той прави един опит да живее. Култура са имали минералите. Култура са имали растенията. Култура са имали рибите. Култура са имали птиците. Култура са имали млекопитаещите и сега култура имат и човеците. Онези, които не са запознати с органическото царство мислят, че животните са много глупави. Мислят, че и растенията са много глупави. Това е една самоизмама. В растенията има такава психология, такова дълбоко разбиране само, че те не го проявяват, те нямат туй чувство. Растенията са като ата. Те живеят като малките деца, нямат туй тщеславие, което възрастните имат да говорят за тях. Тщеславието не е лоша работа. Христос казва на едно място: „Търсете не от човеците, но от Бога. Търсете слава, която не изгасва, търсете огън, който не изгасва.“ Търсете светлина, която не изгасва. Търсете живот, който не изгасва. Търсете сила, която не изчезва. Търсете една мисъл, която не се изгубва. Казвам: Да преведем нещата. Светът, сам по себе си, е разумен. Тази неразумност произтича от един факт, че ние искаме сами да обгърнем, да схване света като цялост, да го разберем. Туй е невъзможно. Човек никога не може да разбере цялото, понеже цялото не се вмества в частите, а частта се вмества в цялото, следователно има едно различие между растенията. Растенията имат закон на признателност. Преди години един мой приятел, познат ми разправяше следната опитност, която той имал в Борисовата градина. След като се уморил, спира се пред едно дърво и си допира гърба на стеблото на едно ябълчно дърво. Подпира се и гледа, и както седял, и гледал дали има плодове, като че ли ябълката му казва: „Ти можеш ли да ми направиш една услуга.“ Той помислил, че ще иска да ѝ донесе вода, понеже било лятно време, суша. Чул в себе си един глас, който казал: „Моля ти се, има нещо в дънера, забито в стеблото ми, направи ми услуга да ме освободиш от туй мъчение, което имам.“ И какво било неговото учудване, когато видял, че стеблото при дънера било увито с тел. Взема клещи, подвива телта и освобождава дървото. Някой ще каже, че това е илюзия. Що е илюзия? „Ил“ на английски значи да употребиш нещо зле. „Ю“ значи ти да употребиш. Илюзия значи нещо, което зле употребяваш. Като не разбираш нещо, то е илюзия. Следователно всичките неразбрани работи, какъвто и философски смисъл да са, те са илюзии, значи зле употребени.

Та казвам: Ние съвременните хора в 20 век трябва да имаме една просветена идея, понеже цялото битие съставя нещо цяло. Всеки един човек, той е цял един малък свят в себе си. Той има около 30 милиарда души, които образуват тялото му. Молекулите, атомите, които съставят тялото почти са безбройни. И в туй тяло, в човешкото тяло, приблизително, сега има апарат да се съобщава човек с всичките системи на вселената, с всички материални системи. И не само с тях, но да се съобщава с духовния свят, да се съобщава и с Божествения свят. Понеже хората са изгубили туй знание за съобщение, тях им се струва, че всяко нещо, с което те може да се съобщят, че то не съществува в света. И действително, всяко нещо, което не го виждаме, то не съществува, понеже нещата са реални само, ако нашето съзнание схваща тия предмети. Там дето съзнанието е будно, считаме, че нещата са реални. Има четири степени на съзнанието. Има подсъзнание, дето казват, че съзнанието не взема участие. Подсъзнанието обгръща целокупната природа и живота. Съзнанието обгръща органическата природа. Самосъзнанието обгръща човека. Свръхсъзнанието обгръща целия космос, висшите същества, които са над нас. Следователно когато някой човек каже: невъзможно е, разбираме, невъзможното за мравите е възможно за човека. Невъзможното за млекопитаещите е възможно за човека. Невъзможното за човека е възможно за онези същества, които са малко по-напред. Аз наричам напреднали същества тия, на които съзнанието е пробудено и разбират законите на природата. Цялата природа е създадена като училище, човек има право да се ползува и той ще се ползува дотолкоз, доколкото има знание. Четири неща трябва да го препоръчат: Той трябва да има силна воля, но воля благородна. Той трябва да има едно сърце, но чисто като кристал. Той трябва да има един ум, светъл като слънцето. Той трябва да има един дух, мощен като Бога и едно с Бога. Следователно при такива само условия човек може да използува онова, което е вложено вътре в природата. Ние трябва да разгледаме живота малко от друго гледище. Човек живее не за себе си. На първо място той трябва да живее за своя дом. Домът живее за обществото. Обществото – за народа. Народът – за човечеството и човечеството живее за кого? Някой ще каже: за Бога. Думата Бог е неразбрана. Цялото човечество живее за Божествения свят. Съществува един свят, който е образ на всички други светове. Най-хубавият и най-красивият, от дето произтичат всичките сили в природата. Всичко туй, което съществува в тази видимата природа, излиза от там и всичките тия същества имат голяма обич към хората. За тях и най-малките същества, които живеят на земята, представят обект за размишление, за разсъждение. По някой път слизат на земята да си поиграят малко. Когато видят някоя малка буболечица, разглеждат я под микроскопа. Те вземат някой път и човека и го разглеждат със своя микроскоп, с всички негови желания и ги задоволяват. Като заминат тия същества, вие наричате това са щастливите часове на техния живот, нещо много щастливо им се случило. То е посещението на тия същества, които невидимо присъствали в дома.

Аз не се спирам върху неверието на хората. За мен е, когато някой човек не вярва, аз зная, че той е в тъмнина, а когато каже, че вярва, той е в светлина. Когато някой каже, че не вярва, разбирам – тъмнина има. Казвам: Има право. Когато ми казва, че вярва, има светлина и пак казвам: Прав е. И като вярва и като не вярва, е прав. Но аз обяснявам вярата, защото има светлина, а не вярва, защото има тъмнина. Когато някой каже: „Обичам.“ – разбирам, че има светлина. Когато каже: „Не обичам.“ – има тъмнина. Следователно мнозина от вас искате да обичате и казвате: „Не мога да обичам.“ Отмахни тъмнината и ще дойде любовта. Щом премахнеш светлината, ще изчезне от тебе, не че любовта ще изчезне. Както сега съществуват топовете. Като завъртиш ключа на някоя електрическа инсталация, веднага лампите светват. Като го завъртиш пак, угасват. Така и човек, според своите мисли, в себе си той запалва онази Божествена светлина. Божественият живот, като завъртиш ключа изчезва. Като влезеш в смъртта, ти пак ще живееш. Само че, животът ти в смъртта ще бъде вечно мъчение, а животът ти в любовта ще бъде вечно блаженство. По това се различават. Някой казва: „Да умра, да не живея.“ Като умреш, ще дойдеш в ада. Що е адът? Адът, това са най-лошите условия, при който някои хора се намират. За да излезеш от ада, трябва да завъртиш ключа. Този ключ на любовта, като завъртиш, ще влезеш, както сегашните хора влизат в някой асансьор. Ако идете в Америка има 40–50 етажа, като се качиш, завъртиш ключа и се качиш на асансьора, за няколко минути ще идеш. Другояче ако се качиш, по стълбите, ще ти се завие главата. Кои няма тази опитност да се е качвал по стълбите на някое високо здание.

Живот без любов, това е най-голямото мъчение, което може да сполети човека. Живот без знание, без мъдрост, това е най-голямото мъчение, което може да сполети човека и живот без истина, то е най-голямото робство, което може да сполети човека. Следователно вас ви се проповядва – всичките хора трябва да имат една идея. Ние има да се борим с един голям неприятел в света. Най-големият неприятел, това е смъртта. Смъртта, това са ред същества, нисши, ненапреднали в умствено отношение, които използват хората. Хората, които днес умират, те ги колят, както вие колите кокошките. Тия същества образуваха войната в 1914 година. Близо 6 милиона станаха жертва. Това не е идеен живот на европейската култура. Шест милиона хора се пренесоха в жертва на войната. Измряха повече от 25 милиона хора. Сега, за в бъдеще, хората пак се тласкат към друга една война. Някой път вие питате:„Ще има ли война?“ Този път, по който хората вървят, с тия свои разбирания, война ще има. Не само временно да уредим своите интереси, но казвам: Ако хората приемат три принципа, война няма да има. Ако приемат любовта като основа, ако приемат мъдростта като основа, ако приемат истината като основа, тогава ако приемат за резултат живота, който излиза от любовта. Ако приемат знанието и светлината, като резултат на мъдростта, ако приемат свободата и простора на живота, която произтича от истината, тогава война няма да има, тогава Царството Божие ще дойде на земята. Сега казваме: този въпрос не е за нас. Ние не можем да караме човечеството, понеже в света съществува един абсолютен закон: Никой никого не може да насили. Не си правете илюзии, че може да насилите някой човек, да му наложите вашите възгледи, То е невъзможно, понеже Бог създаде света, никой не може да изнасили Бога. Ще бъде смешно, ако една частица, ако един орган, един малък човек, малък свят да застави Бога да ходи по неговия път, да измени своя път. Не. Не. В света, в края на краищата, всичките хора ще трябва да се съобразяват с Бога. Искат, не искат, един ден ще се съгласят с онази Божествена Мъдрост, която е неизбежна. В тази Мъдрост влиза нашето благо. В тази Мъдрост влиза животът, когото ние търсим. В тази Мъдрост влиза знанието, което ние искаме, в тази Мъдрост влиза свободата, която ние търсим Понеже животът сега, ако е вечен, то е страдание. Ще дойде смъртта, ще ви лиши от вашето тяло. Питам, как ще живеете? Сега не може само с любовта. Ако вие, тия трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина, ако не ги съедините в един свят, вие не можете да разберете какво нещо е Бог. Бога ще го разбереш чрез любовта, но чрез живота, който е излязъл от любовта. Бога ще го разбереш чрез мъдростта, но чрез знанието, което излиза от мъдростта. Мъдростта не знаем каква е. Тя е един принцип. Любовта, сама по себе си, не може да се определи. Любовта се разбира чрез живота. Истината сама по себе си е неразбрана. Казва някой: „Това е един факт.“ фактът е един резултат. За истината може да се спори, понеже тя е един вечен процес. Онази вечна сила, която освобождава не само хората, но освобождава цялата вселена. Във вселената съществува едно зло. От какво съществува това зло? Съвременният свят е механизиран. Звездите на небето са механизирани, не се организирани още. Всички се движат много хармонично, но този свят не е организиран. Най-първо трябва да се организират тия, великите светове. Нашата земя не е организирана. Слънцето не е организирано. Всичките планети не са организирани. Далечните слънце не се организирани. Седи един велик план на същества, които имат един великолепен ум да организират тия слънца. Вие ще кажете: „Какво ни интересува нас?“ Трябва да ви интересува. Вие ще разсъждавате тъй: Ако ония клетки кажат: „Какво ни интересува нас човешката глава, ние да си ядем и пием.“Не, не. Стомахът трябва да изучава законите на ума, да бъде в съгласие с ума. Дипломатически отношения трябва да има. Да бъде много учтив и нежен към главата, ако не, ще се намери в трудно положение. Следователно организирането започва със стомаха. Това е физическият свят. Когато говорим за всички материални светове във вселената, разбираме ние човешкия стомах. Казвате: „Какво е състоянието на материалния свят?“ Такова, каквото е на твоя стомах. „Какво е състоянието на духовния свят?“ Такова каквото е състоянието на твоите дробове. Дробовете съставят духовния свят. Духовната страна са силите, които действат, динамичното, което действа във вселената да организира света, да минава от едно състояние в друго. А пък онова, което осмисля живота, то е вече любовта. То е главата. Човешката глава представя Божествения свят, бъдещето, към което се стремим. Тепърва трябва човешката глава да се измени. Вече имаме план, каква трябва да бъде човешката глава. Може да се определи, каква трябва да бъде големината на главата. Природата е определила, колко дълга трябва да бъде. Мерки имаме, какъв трябва да бъде Божественият човек. Сега като се измерва, има голяма дисхармония. Голяма дисхармония има в ръцете. В някои хора ръцете са много дълги. Защо са дълги? Те отговарят на един физиологичен закон. Тия хора били маймуни по гората. Като протягали ръцете си да късат плодове, ръцете се проточили. Като влезли между хората, мислят да бръкнат ту в някой джоб, там постоянно препращат кръв в ръцете си и следователно техните ръце са станали по-дълги. Това са научни данни, които изваждат учените хора, че в крадците ръцете са по-дълги. В убийците ръцете са по-къси и по-дебели. Това са научни работи. Туй, за което човек мисли, то се продължава. Тогава същият закон: Човек мисли – продължава се неговият нос. Като чувства, неговият нос се разширява. Законът може да се проучи, как са се образували ръцете, как са станали дълги. Защо на някои са валчести и т.н. Има си причини за това. То е един резултат, той да ви не спъва вас. Тази стомашната система, дихателната система и мозъчните системи. Мозъкът сформирал челото, дробовете са сформирали носа. Стомахът е сформирал устата. Тогава вие трябва да имате съвсем други понятия. Тия клетки, които живеят в стомаха не са толкова прости, те разбират химия. Като турите храната, те правят храносмилането, знаят как да постъпят, отделят сокове, изваждат. Ако се оставяше на човека, никога нямаше да може да се справи. Тези много учени клетки са.



Просмотров 719

Эта страница нарушает авторские права




allrefrs.su - 2025 год. Все права принадлежат их авторам!