Организиран и неорганизиран живот 10 часть

Може да направите един опит за една седмица, за да проверите. Цяла една седмица да имате идеални постъпки. Тъй цяла седмица, че никой да не може да ви извади от равновесието. Каквото и да ти направят, ти си тих и спокоен, като че милиарди имаш. Да считате една обида, като че комар ви ухапал. Какво може да те обиди една муха, че кацнала на шапката ти? Какво може да се обиди един слон, че кацнала една муха и той я носил десет километра? Той даже не усетил, че носил мухата. Мухите може да си приказват, че слонът ги носил. Това на слона не му влиза в работа. За една седмица да бъдете като слона, да носите мухите. Всичките обиди да ги носите както слона мухите. Мухите да приказват за вас. Дали има мухи или не по тебе, да не чувствуваш. Доста сериозна работа е. Всичките млекопитающи, като кацнат мухите по тях, стоят спокойни, нищо не казват. Носят ги, не мислят за това. Но някой път мухата започва да човърка животното, тогава то дига опашка – това ума на животното – удря, казва: „Иди да работиш, не да му чоплиш тук.“ Всичките мухи разбират от волска опашка. Като размахате опашката, по-скоро излезат, ако ги гоните с кърпа, не бягат. Направете опит, да видите как разбират. Направете опита за цяла една седмица, онези от вас, които са герои. Една седмица тъй, да не се разтревожиш и като спиш, и като си буден, да бъдеш тих и спокоен. После другата седмица дигайте врява, колкото искате. Като имате този опит, ще има у вас желание да се отпушите, доста енергия ще съберете. Това е начин за събиране на енергия. Ако направите опита за една седмица, ще видите колко енергия ще съберете. После ще искате да се отпушите нанякъде. Никой няма да се (обяснява, ако ви) питат как се усещате, ще минавате като че нищо няма, всеки съсредоточен в себе си. Тия опити са потребни, понеже произвеждат известни физиологически въздействия. Ако един човек не може да контролира своите постъпки, ако не може да контролира своите чувства и мисли, той всякога е изложен на вътрешни промени. Трябва да бъдете съобразителни.

Разправяше ми един лекар американец, намира са в Ню-Йорк, преследва го един апаш, добре облечен, чака да намери някоя улица, удобен момент да го обере. Той си изважда кесията, обръща я надолу. Като обръща кесията надолу, апашът тръгва в друга посока. Той само обръща кесията надолу и онзи тръгва в друга посока. Някой път трябва да отворите кесията си, да ви покажат вашите заблуждения. Тази кесия, която гоните, няма нищо. Сега се заражда една мисъл, как може да стане? Някой може да направи един опит. Вземете гореща вода, вземете първо вода, която е стоплена на един градус над нулата и капнете една капка на ръката. После капнете вода, стоплена на 2, на 3, 4, на 5, 6, 7, 8, 9, 10, 15, 20, 25, 30, 35, 40 градуса, да видите колко ще издържите, да дойдете до едно положение, дето да ви е приятно. Най-първо вие не сте свикнали с топлината. Ако турите 45, 50, 60 градуса, ще ви опари. Ако турите топла вода на краката, ако направите 10, 20 опита, ще започнете да издържате топлината и при 90 градуса може да издържате, дори да ви бъде приятно топло. Организмът ще започне да се приспособява.

Същият закон е и за обидата. Обидата (е като) топла вода. Има една обида топла, има една обида студена. Сега може да опитате от 2–3 градуса до 90 градуса. И действително, човек може да дойде до едно положение, дето може да издържа. Има известни обиди, не можеш да издържаш, тя е силна, че мисълта като удари, пробива. Казва: „Търпи.“ Има неща, които не може да се търпят, пробиват. Човешката мисъл руши. Всяко нещо, което те руши, не можеш да го търпиш. Ние сега говорим за онези мисли, има едни обиди, които правят разтривки, мажат. Аз говоря за онези, съграждащите мисли. Не се обиждайте. Има обиди, които трябва да избягвате. Какъв ще бъде резултатът? Има закон на природата: Никога не желайте другите хора, с които дружите, да бъдат като вас. Някои хора в света уподобяваме на празни шишета, чувствата уподобяваме на съдържанието, което е турено в празното шише, а мисълта туряме съдържанието вътре. Казваме: „Постъпките.“ Всяка една постъпка трябва да има съдържание, чувство и всяко съдържание трябва да има смисъл. Или разумност трябва да има във всяка постъпка. На какво уподобяваме чувството? Откъде излиза думата „чувство“? Онова, което чувствувате, трябва да го разбирате. Чувството се занимава с онова, което възприемаш, трябва да го оценяваш. Възприятията идат отвън, мисълта е процес отвътре. То е вътрешна работа. А пък възприятията идат отвън. Постъпката, то е изявление вече, то е една външна страна. Но възприятията стават чрез сетивата, обработват се чрез мисълта, изявлението е чрез постъпките. Разрешавате един важен въпрос. Тогава, както е написано числото две, главичката представлява човешката глава, ченгелчето – човешкия стомах и кривата линия долу е мисълта, която влиза в стомаха

(Фиг. 3). Всяко нещо, което твоята мисъл схване, искаш да го опиташ. Имаш някой предмет, гледаш го, искаш да го опиташ, значи. Всяка мисъл, която излиза от главата, единицата е първоначално, а двете се проявява отпосле. Човешката мисъл показва туй, което човек чувствува в света. Имате трите, закона на трите. Имате три числа, 1, 2, 3, турени в котвата

(Фиг. 4). Котвата представя трите, триъгълник, събран в едно. Значи надеждата е туй, което събира, изявява човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Резултатите, това наричаме надежда. Проявената мисъл, проявените чувства и проявената воля, сила, това ние наричаме надежда. От най-низшия свят, материалния свят. Ти в материалния свят не можеш да се проявиш, трябва да се проявят мислите, трябва да се проявят чувствата, волята ти, постъпките ти. Тогава ти си на физическото поле, във външния свят. Опит правете вие. Да кажем, имате едно неразположение, усещате се неразположен. Направете всевъзможни маневри. Представете си, че вие сте учен човек, понеже дошъл един ваш приятел, вие сте му дали една книга да я чете. Той забравил, цяла година не ви връща книгата. Вие сте забравили данните. Вие ще идете да търсите вашия приятел, като намерите книгата, вие ще станете учен. Едно време сте били много учен, понеже сте дали книгите тук и там, се чувствувате невежа. Трябва да съберете книгите, тия професори, които ви учат. Вие вземате книгите и вие ставате учен. Тъй разглеждайте въпроса. Понеже другите са ги обикнали, казват: „Подарете ни ги, вие ще си намерите на друго място.“ Като нямате работа, направете си маневра.

Питам сега: Какво знае един професор повече от вас? Мравята се намира при същите благоприятни условия, както човека, слънцето е същото, въздухът е същият, всичко действува върху нея. Само че човек използува благата, които му са дадени, мравята не може да ги използува. Казва: „Кога ще дойде това време, да ми се дадат благоприятни условия?“ Казвам и на вас: И вие мязате на мравите. И вие имате всичките условия. Казвате: „Нищо не мога да направя.“ Вие сте при същите условия. Ако просветне умът на тази мравя, тя ще почне да работи. Някой казва: „Не мога да пиша, не мога да пея, не чувствувам добре.“ Ти се намираш в един свят, за да чувствуваш добре, ти трябва да дишаш добре. За да чувствуваш добре, ти трябва да се храниш добре. – „Как да се храня?“ – Светът е пълен с храна. Навсякъде, като имаш един мек език, един сладък език, всеки ще ти даде. Кажи една сладка дума, всеки ще ти даде. – „Ще се урони моето достойнство.“ – Ако не ядеш, два пъти ще се урони твоето достойнство. Ако не дишаш, три пъти ще се урони твоето достойнство. Ако не мислиш, четири пъти ще се урони твоето достойнство. За да не урониш достойнството си, мисли. За да не урониш достойнството си, чувствувай. За да не урониш достойнството си, постъпвай. Тури волята си сега на работа. И в света всичката погрешка произтича от нас. Всичко в света е тъй наредено добре. Светът е предметно учение. Ами че ти имаш един пръст, това е предметно учение. Да имаш с какво да се занимаваш. Веждите, очите, космите, всичко е предметно учение. Трябва да изучаваш най-първо себе си. Ти не знаеш сега, ако би знаел някой път, твоето щастие някой път зависи само да направиш някое движение с пръста си. Всичко ще дойде. Господарят, като направи едно движение с ръката или като каже: „Иване“, всичко дохожда. Ученият човек само като тури ръката, претегля. Мислите ли като направите известно движение, като завъртите едно копче, ще изчезне светлината. Природата е направила всички удобства. Вие вземете и завъртите някой ключ, стане тъмно. Ти завъртиш нещо в ума си, стане ти тъмно. Завъртиш го пак, светне ти. Завъртиш ключа, изгасиш свещта, чакаш да дойде някой, да намериш някого, кажеш: „Изгасиха ми лампите.“ Имате един електротехник, разбира законите на електричеството, съедини, пак светне. Завърти ключа. Като се завърти ключът някъде, светне, като се завърти, изгасне. Завъртиш ключа надясно, светва, завъртиш го наляво, изгасва. Казвам: Ние се намираме в един свят, дето криво тълкуване сме дали, криви данни имаме. Като ходим в природата, ние имаме погрешни данни дадени. Търсим нещо там, дето го няма. Човекът заминал от тази улица, няма го. Трябва да имаме верни данни. Всяко нещо да го намерим на място. Доброто да го намериш на място и злото да го намираш на място. Накъдето идеш, да намериш нещата на място. Наместо доброто, намираш злото, наместо любовта – безлюбието, наместо вярата, намираш безверието, наместо надеждата, намираш безнадеждието.

Как ще приложите този триъгълник? След като приложите този триъгълник, той няма да бъде така. Във втората фаза вие ще имате точно обратното

(Фиг. 5). В третата фаза пак ще се обърне нагоре. Вие се боите от онези промени, които стават в природата. Природата мяза на едно колело, което слиза в гъстата материя, поеме, излее водата и пак се качва горе. Вас ви смущава този процес. Защо да слизате в гъстата материя? Той е един процес временен, трябва да се върти колелото, докато се полее градината. Като се полее градината, пак водата се издига. Някой път трябва да слезете да (полеете) нещо. Не е лошо да се разсърди човек. Като се разсърдиш, като се излее водата, тури я на работа. Сръднята тури на работа. Сръднята е един добър слуга, ударен слуга. Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа. Я виж, онзи чук не е ли сърдлив? Ако не чука чукът, може ли да стане нещо? Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата? Онзи чук, който не троши камъни навсякъде. И ние искаме един много миролюбив свят. Де са миролюбивите хора? Казвате: „Да бъдем много културни.“ Като вземете хляба, какво не го правите, дъвчете, дъвчете, мачкате. Ако той имаше съзнание, ще каже: „По-жестоки хора от тези не съм виждал. То бива, бива.“ Хлябът не е разбрал. Но ето какво. Когато хляба го дъвчиш с любов, казва: „Мед ми падна на сърцето.“ Казва: „Много се радвам, че дойдох в тази благословена уста.“ Като го дъвчиш без любов, казва: „Отде ме тури Господ в тази уста?“ Казвам: Дъвчете вашите мисли с любов, дъвчете вашите чувства с любов. Дъвчете вашите постъпки с любов. Всяко нещо, което направите с любов, дава сила на човека, всяко нещо, което направите без любов, обезсилва човека. То е философия, която може да се приложи в сегашния живот. Трябва да се приложи, за да победите. Да победим света, значи нашия свят да турим в ред и порядък. Аз може да ви насърча, може да избера трима души от вас и за една година да развия вашата чувствителност да прогледате, да виждате златото, скъпоценните камъни, които са в земята. Може да направим трима души да виждат под земята заровените съкровища. Какво ще направите сега? Кажете ми. Казвате: „Я ни отвори очите, ние какво ще направим.“ Какво ще направите? Всичките възможности са във вас, но погрешката е там, че вие не вярвате. Във вас вярата е много ограничена. На конуса вие сте слезли долу, какво ще бъде вашето ограничение? Казвам: По-горе. Казвате: „Дотегна ми да се качвам нагоре.“ Ти търсиш своето щастие надолу. Ако излезеш отгоре, какво ще бъде твоето положение? Не разбирате, вие се намирате в един конус. Трябва да излезете из конуса на свободно движение. Животът е един кръг, колкото излезеш нагоре, този кръг се разширява, свобода дава и по-широк простор. Ако ви кажа, че човек може да се подмлади, какво ще мислите? Как може да се подмлади човек? Ако може да забрави всичките обиди, с които хората са го обиждали. Да забрави сиромашията. Да забрави, че е сиромах. Да забрави болестите, несгодите, да не мисли за нищо. Мисли, че всичко имаш. – „Как да мисля?“ – То е най-лесната работа. Какво има да не мислиш? Човек може да се концентрира в себе си така, че да не чувствува никаква болка. Вие сте чудни. Най-първо ще образувате една мрежа около себе си, ще повишите температурата си най-малко на хиляда градуса, ще се скриете вътре в себе си, нека да дойде някоя муха да ви хапе. При хиляда градуса нека дойде някой разбойник да ви обира. Кой ще смее? При сто градуса може да те оберат, но ако нагорещиш хиляда градуса една каса, обира ли се? Ако в джоба си имаш хиляда градуса, кой е онзи, който може да те обере? Сега казвате: „Как може да стане това?“ Налягане трябва. Ако на земята нямаше налягане, каква машина вие ще образувате? Знаете ли, ако вие нямахте тия мъчнотии, които имате сега, какво щеше да стане от вас? Вашите чувства се дължат на налягането, което имате в чувствения свят и във физическия свят. Вашият организъм е съграден по причина на налягането, налягането, което гради. Често ние си създаваме едно налягане вън от това, което руши. Вие премахнете от вашия живот неестественото налягане, което вие туряте. Никакъв външен товар. Тръгнеш по пътя, нищо не взимай, носи един килограм на гърба си. Ти носиш 1200 килограма, защо ти е още 30–40 килограма, 200–300 грама или половин кило, най-много едно кило, един хляб под мишницата тури, ще имаш 1201 килограм. Ти туриш 30–40 килограма на гърба си. Ти внасяш една мисъл, която не е ни в клин, ни в ръкав – „Обидиха ме, скъсаха ме, взеха ми парите, взеха ми живота.“ Те са само заблуждения. Никой нищо не ти е взел. Вечерно време ви обрали. Никой нищо не ви е взел, никой нищо не ви обрал. Какво ви е взел? Сега, ако вие всички вярвахте в Бога, както аз разбирам, никой не щеше да ви обира. Да вярваш в разумността, онова, което създала природата. Да усещаш присъствието на Бога и да благодариш. Да усещаш Неговото присъствие при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Тук има нещо разумно. Дойде дъжд, този дъжд е на място. Дойде буря, и тази буря е на място. Тази буря може моментално да започне и да спре. Вие сте чудни. Когато идете при един железар, той има голям мех, като духа, гори огънят. Какво ще каже огънят, че голяма буря има. Тази буря навсякъде ли е? Тя е за някаква работа турена. Ако духа вятърът, то за да върши някаква работа. Спреш меха, престане и духането. Та всички мъчнотии в света са да усилят вашата вяра. Да може да вярвате. Аз съм превеждал онзи пример, дето над Ниагарския водопад турили едно въже и един да покаже, че е смел, минал по въжето с една върлина. Водата пада, бучи. Минава смело, смело. След това минава без върлина. Какво равновесие. Има нещо, на което уповава, да върви по въжето без върлина. Третият път туря другиго на гърба си, и пак минава. Кой е по-сръчен? Такива герои трябва да бъдете. Най-после с върлина, после без върлина и третият път с едного на гърба си. Вие сте герои, то е триъгълникът. Ще туриш триъгълника на гърба си. Първият опит сам с върлината, вторият – без върлина, и третият – с друг на гърба. Кой вярва повече? Онзи, който е на гърба, има по-голяма вяра. Вие трябва да имате по-голяма вяра от онзи, който ви носи. Вас в света някой ви носи на гърба. Имайте непреодолима вяра, че той разбира изкуството да вървите по това въже, той ще ви изкара докрай. Че може да бъде страшно бученето долу, като гледаш долу. Но каква смелост се изисква? Тази стихийна вода, че въжето може да се скъса, че може да изгуби равновесие. Казвам: Какво присъствие на духа има този човек. Някой казва: „Ще паднеш от въжето.“ Аз представям един орел, взема една жаба, че я понесе във въздуха. Ще падне ли орелът някъде? Казвате, че по въжето може да падне, но един орел, който взел една жаба, носи я в краката, орелът ще падне ли? Никак няма да падне той. Казвам: Човешката мисъл е онзи, който минава по въжето, той е орелът, по никой начин той не може да падне. Онзи, който те държи така здраво, че той няма да те пусне. Орелът ни най-малко няма да пусне тази жаба, ще я изнесе дето трябва. Има един орел, който не разкъсва жабите. Този орел, ако не вярваш в него, като дойдеш до мястото, ще те изяде, като вярваш в него, той ще те пусне, няма да те закачи. Щом те намери безверник, изяде те.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

Докато човек не започне да мисли, нищо не става лесно. Мен ми разправяха един пример. Във Варна товарят 200 магарета на пристанището. Иде фелдфебелът и казва: „Господин майор, не влизат магаретата в парахода.“ Майорът казва: „Аз ще ги натоваря.“ Отива на пристанището, казва на фелдфебела да хване магарето за юлара, а майорът хваща магарето за опашката, като го потегля за опашката, то върви напред. За един час двестата магарета натоварят на парахода. Фелдфебелът отпред, майорът отзад, магаретата ще влезат.

XVIII година. 18 лекция на

Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на

10 февруари 1939 г., петък, 5 ч. с.,

София – Изгрев.

Качества на силния човек

утринно слово

КАЧЕСТВА НА СИЛНИЯ ЧОВЕК

Добрата молитва
91 Псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото

(Учителя прочете 10 глава от Евангелието на Матея до 10 ст.)

На друго място Христос казва: Аз ви казах да не вземате тържик, нито обуща, нито тояга, нито злато, нито сребро. А сега ви казвам: Който няма кесия, да си я вземе; и който няма нож, да си вземе; който няма обуща, да си вземе; и шапка и пр. Така че, условни са тези работи. Мома, преди да се е оженила, да си вземе само дрехата и своите забрадки и хубавите дрехи, а пък всичко друго ще остане вкъщи. Не ѝ трябва друго. А пък щом се ожени, другояче става. Така че, първото е за младата мома, която ходи като млада мома. Това учение важи за нея. А пък щом мине областта на моминството и влезне в материалния живот, тогаз ѝ трябват тия неща. (Учителя прочете от 11 ст. до края на главата.)

Духът Божий

Какво е тесният път? Често вие говорите за широкия и тесния път. Онези, които изследват физиологически капилярните съдове, те знаят, че последните се отличават по това: тези малките клетчици, които отиват да помагат, минават през капилярните съдове. Но вратите на капилярните съдове са толкоз тесни, че само по една клетчица може да мине, там не могат да минат по две. Само една може да мине. Та казвам: В пътя, в който вие сте тръгнали, другар не може да имате. И разговор не може да имате. Щом се разговаряте всички по пътя, вие сте по широкия път. И никаква работа не може да излезне. А пък щом тръгнете по един път, никой да няма подир вас. Човек, за да се опита колко е силен, той сам да тръгне. Докато тръгвате с множество, вие сте слаб човек. И за да покажете, че сте силен, трябва да тръгнете сам. Другото положение. Понеже се говори за обща работа, трябва едно разбиране на света. Реалното в света е неделимо. То не може да се раздели. В цялата природа има едно усилие реалното да се раздели. И досега най-учените същества в света са се мъчили да разложат реалното. Сегашните учени сполучиха да разложат атомите и са успели, но законът е, че реалното не може да се раздели. Например, при дишането вие взимате част от въздуха и го задържате, искате да го направите част от себе си – ваша собственост. Но после го изпущате. И после пак друг въздух влиза и излиза. Не може да го задържите. И ако го задържите за половин час, ще се прострете на земята. Във вас има желание да заповядвате на хората, да заповядвате един на друг. Можеш да заповядваш. Обикновени хора заповядват на въздуха, но за 10 секунди. Като влезне въздухът в дробовете, човек му заповядва 10 секунди – държи го. И после въздухът излиза. И като влезне друг въздух, пак 10 секунди му заповядва. Въздухът не те слуша повече. Какво е това заповядване за 10 секунди? Какво можеш да направиш за 10 секунди? Сега искате да заповядвате. Какво разбирате под думата – „заповядване“? Заповядване е, каквото кажете на едно същество, да го направи. И ако кажеш и не го направи, ти господар ли си?

Та най-после, защо не заповядаш на Божественото си, на ума си, и на сърцето си? Като искате да бъдете господари, ето какво да направите. Дойде една болка на сърцето ти, на стомаха ти, кажете: Аз заповядвам да си върви тази болка. Дойде ти безпаричие, кажи: Аз заповядвам да си върви безпаричието. Дойде ти едно неразположение, кажи: Заповядвам да си върви неразположението. Защо не направите така? Някои от вас имате такава грандомания, че искате да заповядвате на Господа. Това се нарича религиозна грандомания. Такъв човек казва: Какво ще казвам на Господа, Той слуша. Тогаз ще ви приведа следната аналогия. Може ли гърнето да заповядва на грънчаря? По отношение на Бога човек е едно гърне. И ако той мисли, че може да заповядва на Бога, той се заблуждава. После, де ви е силата? Вие сте недоволни от живота. В какво сте недоволни? Какви са причините на вашето недоволство? По какво се отличавате вие от другите? Даже ви е дадено повече, отколкото вие заслужавате. И недоволството ви в какво се състои? Всякога недоволството ви се дължи на преизобилието, което имате. Ако вие нямахте ум и сърце, щяхте да бъдете доволни. Но понеже вие имате ум и сърце, затова сте недоволни.

Сега онова, което ви казвам, вие не може да го свършите. Ще кажете: Какво трябва да правим? Наскоро имаше един пример в Америка. Някой си хипнотизатор, мисля, някой йога – светът така нарича индийските йоги, направил един практически опит. Някоя си млада мома не вярвала в хипноза и казала: Аз не вярвам в тези работи. Йогата казал: Вие ме обиждате, елате, аз ще направя опит с вас. И при нея бил нейният възлюблен. Тя казала: Аз не вярвам. Отива при хотела, дето живеел този индус, и той я приспива за 24 часа. Казал да се оттеглят всички и излязъл да се разходи. Като излязъл от хотела, блъска го един автомобил и го убива. И в Америка сега пращат учени хора да събудят тази мома. Та двама кандидати има в България – една сестра и един брат, които искат да я събудят. Те си мислят, че е лесна работа. Ще се прочуят, ако я събудят. Та сега и за вас ще дадат голямо възнаграждение – за онзи, който я събуди. Та цялото човечество е така приспано, както тази младата мома. И първият опит, който се направи, беше в райската градина. И вече 8 хиляди години откак от невидимия свят работят да събудят човечеството от неговото хипнотическо състояние, в което се намира то. И когато Христос дойде на земята, дойде да събуди тези заспалите, които са хипнотизирани. Не мислете, че човек сега е буден. Душата се намира извън тялото си и не може да влезе – ходи и обикаля около него и не може да влезе.

Един англичанин, мисля че беше професор, отива в Швейцария със слугата си и иска да се качи на Алпите. Някой път англичаните обичат удобствата. Той си носел цяла една кокошка сварена. Тръгва, а слугата му носи чантата. Отива до едно високо място и пада на земята прежълтял. Слугата, като го видял, казал: Отиде той, умря. Той носел и малко винце – шампанско. Изважда слугата шишето, изяжда кокошката, изпива винцето. И като се поразвеселил, почнал да бута господаря си. Мислил си как ще го свали долу. Като го бутал, англичанинът се събудил и казал: Защо изяде кокошката и изпи виното? Слугата от страх умрял. Та казвам: Този умрелият, като е бил извън тялото си, той видял какво става. Той изглежда като умрял, а пък отвън наблюдава всичко, каквото става.

Та сега се изисква изкуство човек да се пробуди по правилен път. А правилният път е сложен. Всичките души са свързани с тялото си с една много тънка нишка. Някъде под дробовете има една нишка, която държи вашата връзка. Когато излезе душата от тялото, се вижда как този конец е свързан с душата. И по този конец тя се връща в тялото си. Та някой път могат да се преплетат нишките. И тогаз ти няма да можеш да влезеш в тялото си и трябва да дойде някой майстор да помогне. Например, не сте ли виждали вие тия гъгалки? Турят ги на двете ръце и ако се оплетат, с часове им взема, докато се разплетат. И трябва някой много голям майстор. Гледал съм, турят игли и изтеглят, докато се разплетат жичките. Човек всякога може да се уплете. Вие може да се уплетете в нишките на една физическа мисъл. Може да се уплетете във вашите неестествени желания или във вашите неестествени постъпки. Тези неща стават все отвън, не стават вътре в тебе. Отвън стават. Хората ги премазват, когато са из улиците на София, а не когато си седят вкъщи. Като се движиш по улиците на София, лесно може да те прегази някой автомобил, ако не внимаваш. Та имайте предвид, че светът е място на движение. И когато вие сте в себе си, когато живеете във вашия свят, това е едно нещо. А когато излезете извън себе си, тогаз трябва да вземете всички предпазни мерки и да се съобразявате с всички закони. В София или в Америка, не може да ходиш дето искаш. Ще ходиш отдясно, има надпис. Стражарят бди и ако не се подчиниш на тия правила, ще се намериш в участъка. После, в Америка ще видите цяла тълпа, която се движи като море и стражарят като си вдигне ръката, цялата тази тълпа ще се спре и ще премине от една улица в друга да направи път. И след това стражарят пак знак ще даде и тази вода пак ще потече. Чудят се как Мойсей разделил Червеното море. В Америка, в една широка улица от 40–50 метра стражарят като си вдигне ръката, всичката тази тълпа се спира. И ще минат някои по Червеното море. И след това стражарят пак спуща ръката си. Това става на всеки няколко минути. И ще чакаш. Като си вдигне ръката стражарят, всичко се спира. Вие мислите, че се намирате в един свят, дето имате право да правите каквото искате. Вие се намирате в един свят на такива големи противоречия! Никой няма право да постъпва както иска. Всеки ще постъпи според Божествения закон. Направите ли най-малкото опущение, непременно ще ви държат отговорни. Вие може да живеете без закон, но щом дойде до закона, той ви държи отговорен за всички ваши постъпки, които сте правили без закон. Ако няма закон, не мислете, че няма престъпление. Има престъпление. Но щом няма закон, не ви съдят. А щом дойде законът, то за всички престъпления, които сте правили без закон, ще ви държат отговорни. Знаеш, не знаеш, законът като дойде, казва: Защо направи тези работи и защо не се научи?

Започнете от себе си. Изучавайте себе си. Не се впрягайте. Светът, в който живеете, е един разумен свят, но всички същества нямат еднаква мисъл. Всички те са свободни да мислят и да действат както искат. Но всички същества – от най-малките до най-големите, са отговорни. Има един закон, пред който са отговорни. И не мислете, че не сте отговорни. Както и да постъпвате, един ден все ще ви намери законът. Нали Писанието казва: „В съдния ден“. Всякога има по един съден ден. Ще има едно голямо съдене на всички, когато няма да има нищо покрито, което да не се разкрие. И казвам: Когато човек замине, тръгне за другия свят, тръгват и всичките му погрешки подир него. Сега вие нямате опитност от тези работи. И всичките ви добродетели, и добри мисли и желания – и те ще тръгнат с вас. И едните, и другите ще вървят. В едно уредено общество тези, които имат да ви дават, ще дойдат да ви дадат, а пък тези, които имат да вземат, и те ще дойдат като гости да похлопат. Само че първите ще се извинят, че са закъснели малко и ще се поизпотят, а пък другите, които имат да вземат, ще дойдат господарски. Ще кажат: Как така, вие защо сте закъснели?

Сега ние се спираме и казваме: Защо светът е такъв? Ако искате, дайте нова програма какъв трябва да бъде светът. Ако не сте доволни, то онези от вас, които сте тук от най-умните, нека дадат един план как трябва да се направи светът. И ще го приложат този план. Дайте един план за себе си. Вие сте недоволни. Дайте един план как искате да живеете. Но да не капне нито капка кръв от врата на една кокошка. Да не капне нито капка кръв от врата на едно агне. Тогава дайте един план, при който да не носите кожени обуща. Птиците разрешиха този въпрос за дрехите си. Птиците са по-праведни, отколкото хората. Ти ще вземеш вълната от овцете, когато птицата не взима никаква вълна от овцете. Те изучиха този въпрос и дрехите им израстват от кожата. Те сами си ги създават. И фабриките така създават дрехите. А човек това изкуство го няма.

Та казвам: Имаме сега известни социални въпроси, вътрешни, върху които трябва да се спрете. Ако вие сте в Германия, няма така свободно да ви се позволи да изповядвате каквото и да е учение. Ако сте в Германия, ще кажат: Да живее Хитлер. И ако речеш да проповядваш, ще се намериш в затвора. В Австрия един пастор бил затворен. Идва при него един английски проповедник и му казва: Как си в затвора? Защо си затворен? Онзи казал: Аз се чудя как ти не си в затвора. Онзи пита защо е в затвора, а другият се чуди защо и онзи не е в затвора. Вие често питате: Защо този човек страда? А пък той ще попита: Ти защо не страдаш?

Светът, както е сега, не може по никой начин да създаде нова философия. Отчасти могат да се дадат известни примирителни положения, но светът във всичките свои противоречия не може да се обясни. И трябва да го приемете такъв, какъвто е, нищо повече. И ако речем да го изясняваме, ще си изгубим времето. Дойде ти приятна мисъл и искаш-не искаш, не можеш да я задържиш. Нито едно приятно чувство не можеш да го задържиш в себе си. И някой ден вие сте разположени, като че ли сте разрешили въпросите си. Но не се мине половин час и всичко това се съсипва и не знаете защо. Та често вие, ако се наблюдавате, с вашите мисли вие сами се разрушавате. С вашите чувства вие се разрушавате. И с думите, които изговаряте, вие сами се съсипвате. В бъдещата култура езикът трябва да бъде цяла една магия. Трябва да бъде едно вълшебно изкуство. Един проповедник, един сказчик днес с една дума, с едно изречение, с едно изражение може да разруши целия свой живот. И ако в Германия кажеш една обидна дума за Хитлер, ще те затворят. Ако накрая на речта кажеш една лоша дума, ще идеш в затвора. Само ако кажеш „Аз не искам да зная нищо за Хитлер“, ще намериш затвора. А пък вие тук всички казвате: Аз за този не искам да зная. Аз за тебе не искам да зная. И тогава загазвате. Е, за какво трябва да знаем сега? Всичките хубави работи се ядат, а пък всичките лоши работи не се ядат. Ти ядеш една кокошка, защото я обичаш, нищо повече. Защото яденето на месото е любов. Какво има, че си изял този, когото обичаш? И всичките хора не могат да живеят помежду си, защото се обичат. Щом се обикнат, хората вече не могат да живеят добре. Защото в любовта всеки иска да изяде другиго, нищо повече. Като дойде Христос на земята, той знаеше това и казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Той не каза: Който ми изяде главата, няма да види бял ден, но каза: Който не ме яде, няма да има живот вечен. И горко на онзи, който не ме изяде! – Това е по отношение на човешкото съзнание.