Организиран и неорганизиран живот 9 часть

Сега всички вие търсите все правото. Глупавият няма никакво право в света. Единственият човек, който има право, той е разумният човек, човекът на надеждата, човекът на вярата и човекът на любовта. Той е човекът, който има всичките права. Божественото така седи. Не е ли развита надеждата, вече на физическото поле, човек се е ограничил. Не е ли развита вярата, в духовния свят, в силовия свят човек се е ограничил. Не е ли развита Любовта, човек в Божествения свят се е ограничил. Някой път аз говоря за Любовта и вие казвате: „Ние оглушахме за любовта.“ Вие не сте слушали какво нещо е Любовта. Аз не виждам нито [един] от вас да ходи из въздуха. Като ви гледам, как тропате из Изгрева, и вярата ви не е силна. Да влезеш така, да не те познаят. Вие ще кажете: „Къде ще ида само за краката си да мисля.“ Вие имате милиони тонове изваден лед, и руда в материалния свят имате. Работа имате. Сега трябва да направите пещи, и високи пещи, и да започнете да обработвате рудата. Всичката тази руда трябва да я прекарате и да извадите скъпоценностите. Златото от рудата трябва да се извади. Златото и всичко онова, което е потребно, да се извади. Да кажем, тия, малките частици на въздуха, както са елементите в кислорода, има скрита известна енергия, която без любов, ти не може да я извадиш. Във вярата има една възможност, като дишаш, да извадиш ценните неща из въздуха. В Любовта има тази сила – да извадиш ценните работи, които са скрити в мисълта. Ако ти не може да извадиш ценното от мисълта, тази мисъл остава неразбрана. За да разбереш една мисъл, ти трябва да бъдеш способен, да имаш сила да извадиш ценното, да го видиш, да го оцениш и да го туриш на работа; тогава мисълта те познава, че ти си един човек, на който може да се доверят работите. Сега туй е новото. В Любовта да оцените мислите си, във вярата да оцените вашите чувства, в надеждата да оцените вашите постъпки. В постъпките ви е скрита възможността за развитие на физическото поле, в чувствата са скрити възможностите за развитието в духовния свят. В любовта ви са скрити възможностите за развитието, да разберете Божествения свят. Мислите са, които представят Божествения свят. Чувствата представят духовния, а постъпките – физическия свят. Надеждата се отнася към човека, тъй както вярата се отнася към човека и любовта се отнася към човека. Или другояче казано: Надеждата се отнася към тялото, както вярата се отнася към сърцето, тъй както любовта се отнася към ума. Ако сте закъсали материално, надеждата ви е слаба, ако сте закъсали духовно, вярата ви е слаба, ако сте закъсали в Любовта, мисълта ви е слаба. Казвам: Усилете вярата, усилете надеждата, усилете Любовта. Колелото ще се завърти наново. Сега не казвам, че сте закъсали. Някои, вие се спъвате с малки погрешки. Някои от вас мислите, че много любов имате. Има една необработена любов, понякой път, пазете се. Аз съм превеждал този пример. В гръцко време имало свещеници много невежи. Един свещеник турял един мангал, прескачал три пъти мангала: от юг към север, после от изток към запад и от запад към изток и казвал: „Христос възкресе.“ Поздравил ги. Лесно ставало Великден. Един ден в църквата дошъл един гражданин. Свещеникът обикалял, той знае само да прескочи мангала, пък онзи го гледа. Минава час, два, три, слънцето изгрява. Казват: „Дядо попе, Великден закъсня.“ „Онзи дявол докато е, ще закъснее.“ Няма по-страшен дявол от невежеството. Когато не знаеш нещо, остави. Там е страхът от невежеството. Ако попът беше прескочил, той ще разправя на гражданите, че видял един поп, който по особен начин посреща Великдена, по особен начин служи на Господа прескочи мангала. Сега се опитвате. Ако вашата любов не може да помогне на мъчнотиите ви, тя е слаба. Ако вашата вяра не може да помогне на мъчнотиите ви, тя е слаба. Ако вашата надежда не може да помогне, тя е слаба. Трябва да ги превъзмогнете. Да турим идеята за Бога! Да бъдем в сила да превъзмогнем всичките мъчнотии, то е процес вътрешен. Никъде няма да го научите. Има много големи мъчнотии. И като превъзмогнете себе си, както и да ви се разправя, то е вътрешен процес. Когато човек превъзмогне, в него се ражда една вътрешна радост, и сила се заражда, и знание. Казвам: Стремете се да превъзмогнете всички ограничения, които хиляди и хиляди поколения са ги сложили на вашия път. Поправете вашите пътища. Всичко, каквото има във вас, поправете. Вие сте богати хора, имате голям бюджет, поправете пътищата. Вие чакате Христос като дойде. Не зная сега, като дойде Христос втори път, Той кръст не иска вече. Като дойде Христос, къде ще Го поканите? Вие седите и ми се оплаквате, че мнозина от вас сте бедни. Представете си, че вие имате в себе си една способност да виждате нещата. Представете си, че може да виждате богатство, скъпоценни камъни, сребро, всичко туй на каква дълбочина е заровено. Ако всичко туй виждахте, щяхте ли да бъдете беден човек? Какъв щяхте да бъдете тогава? Не е мъчно. Може човек не само да вижда, но като погледне, за бъдеще ще види какво има заровено. Веднага, като погледне, да надзърне и в Божествения свят, какво има заровено за него. Апостол Павел казва, че бил възнесен до третото небе и видял неща, които не е възможно да изразим с човешкия език. Всичките тия блага, Бог ги е приготвил за онези, които вървят по правия път и изпълняват законите Му, за да се ползуват от Неговите блага. Ще ви туря простата мисъл: Бог желае Неговите деца да живеят добре. Да няма никаква караница в Неговия дом. Като се скарат тия деца, веднага да кажат: „Заради Нашия Баща ние ще поправим тия работи. Не за самия си брат, заради Баща Си ще го направим. Защото на брата си аз нищо не съм му дал и брат ми още нищо не ми е дал. Баща Ми ми е дал. Брат ми и той взема като мене. Той дошъл малко по-рано, израснал повече, знае повече. Аз съм дошъл по-после, по-малко зная. Брат ми знае повече, израснал, надул се. Какво ще ми се надува и той е същият. И той е взел. Аз не му дължа на него. Неговите отношения, които имам към него, се дължат на Баща Ми. Понеже Баща Ми дал, и на него дал. Аз му давам същите права, които Баща Ми ми дал. Ако той повишава правата си повече отколкото бащата му е дал, казвам: „Не си прав. Туй право баща ми не ти го даде, ти го наложи. Като станеш като баща ми, да наложиш тия деца, имаш право.“ Да разбирате надеждата! Като излезете сега, да турите новия аршин. Не, за всичките на физическото поле трябва да имате мярка, с която да мерите, в духовния свят трябва да имате, и в Божествения свят. Три мерки приложете. Мерете своите мисли. Мерете своите чувства. Мерете своите постъпки. Постъпка, тъй както ви намирам, всеки човек да постъпва според светлината, която има. Постъпвайте според светлината. Щом ви стане мъчно, поправете вашите погрешки. Щом във вас се появи тъмнина, изправете вашите мъчнотии. Щом във вас се появи неразположение, изправете вашето неразположение. Като дойде една болка в коляното, изправете тази погрешка. Като дойде една болка в сърцето, изправете я. Като дойде в ума, изправете! Само така ще бъдете граждани на Божественото Царство, което иде. Казват, че земята ще бъде Царство Божие. За кои е Царството Божие? Колко хубави блаженства има? – Девет блаженства. Тази година ще изучите 9-те блаженства. Дойде една сестра при мене и ми казва: „Ще се случи нещо с мене.“ Казвам: „Че ще се случи, ще се случи.“ Едно яйце може да го счупят в тиганя и да бъде за угощение. Едно яйце може да се счупи и да излезе пиле от него. „Ще се случи нещо.“ Ако яйцето се счупи и пиле излезе, ако друго се счупи и го изядат хората, онова яйце, което хората изядат, има по-голяма култура. А което квачката измъща, по-долна култура. Щом изваждате едно яйце, вие го измъщате. То се подига. Като влезе вътре тази кокошка, започва да рови вътре. Рови във вас вътре. Трябва да дойдем до положителното. Трябва знание. Божественият свят къде е? Божественият свят е хванат за челото. Духовният свят, се е хванал за скулите, а физическият свят е хванал брадата. Значи тури си ръката на брадата и помисли. Брадата показва разумното. Туй, неразумното, физическото, ще го хванеш с Божественото. Ще му кажеш: „Хубаво ще постъпиш.“ Всякога мъжете хващат брадите, ами жените какво хващат? Ако идете в оня свят, ще ви върнат пак на земята. Казвате: „Да се преродим.“ Има едно благословение. Когато човек се развива правилно в надеждата, вярата и любовта, благословени са преражданията. Но когато в надеждата и във вярата има стълкновение, прераждане няма. Да влезеш в стълкновение със законите на физическия свят, да влезеш в стълкновение с духовния свят, да влезеш в стълкновение в Божествения – няма по-страшна работа. Страшно е, когато влезеш [в стълкновение] със законите на физическия свят, с ония същини, по които се строи светът или по които е построен. Казвам: Престанете да влизате в стълкновение със себе си, не се борете със себе си, слушайте себе си.

Кажете ми сега, какво разбрахте? Някои от вас казват, че не е съгласно туй, което ви говоря. Туй, което ви говоря, не искам да бъде в съгласие с вашите стари възгледи. Нито аз, когато говоря, искам да бъда в съгласие. Много неща на мене, някой път, ми са неприятни. Дошли са, зная ги. Някои работи ми са неприятни. Някой път, като ми е неприятно, казвам: На Господа, приятно ли Му е? Всичките тия хора, хиляди, милиарди същества, дигат шум. Някои мислят, че ги е създал. Неприятно Му е. И Той мисли какво да прави. Карат се две мрави за едно житено зърно. Господ казва: „Дайте ѝ 10 зърна.“ Гледате двама души се карат за нещо, казвам: „Дайте им нещо.“ Казвам: „Дайте им изобилно вода, дайте им изобилно светлина, дайте им изобилно въздух.“ Казвам и на вас: Дайте свобода на тялото си, дайте свобода на душата си, дайте свобода на духа си и тогава изпъдете размирниците, които [са] с вас. Доста анархисти имате. Всички анархисти навън. Един ден иде една сестра, разправя се с друга сестра. Хлопа на вратата ми младата сестра. Казвам: „Занят съм сега. Друг път.“ Излизам от прозореца. Казали ѝ една лоша дума, тя слиза надолу по стълбите. Тя мисли, че има право да хлопа. Казвам: „Занят съм.“ Има защо другата сестра да може да хлопа. Ако тя беше на мястото на другата сестра, тя щеше да хлопа. Не се разрешава въпросът сега. Бъдете крайно внимателни, зачитайте правата си. Идеш някъде, отстъпи. Дойде някой, дай му място. Седите и мислите, че някои знаете повече. Даже някой път, като дойдат при мене, говорят ми лъжи, представят ми нещата както не са. Не ги представят верни. Казвам ви: Имам крайно отвращение от лъжите. Аз ви казвам: Не лъжете себе си, не преувеличавайте. Аз в и казвам, след като преувеличите, поне малко [да е]. Трябва да се преувеличат някои работи. Когато ние не обичаме някой човек, тази работа замязва на един голям виртуоз, който давал в Париж един концерт, (Учителят погледна колко е часа) и като се увлякъл, вдъхновил се да свири. Публиката започнали да излизат един след друг. Дошъл най-после разсилният и му казал: „Господине, на ви ключа, като свършите, заключете салона.“ Преди да дойде вратарят, да свършим.

Основната мисъл. Помнете едно нещо. Бог е турил във вашите ръце вашата съдба. Съдбата на физическото поле е турена във вашите ръце. Съдбата на духовния свят е турил във вашите ръце. Само съдбата за Любовта Бог е оставил в Неговите ръце. С Любовта не се занимавайте. За Любовта нямате право да кажете: „Той има по-голяма любов.“ За Любовта никакво мнение не давайте. За надеждата и вярата имате право. Но дойдете ли до Любовта, никакво мнение не давайте. То е право на Бога. Защото Той сам действува. Не трябва да се месим в Неговите работи. Да се месим в нашите работи, във физическото поле, в духовния свят да уредим нашите работи. Като уредите, ще влезете в духовния свят и тогава Той, каквото е приготвил, ще ни даде. И ние, каквото сме приготвили, ще дадем. Понеже, Той като дойде да пребъдва в нас, ние трябва да Му представим уреден свят. Не като дойде, да уреждаме, но да намери уреден свят. Като влезем в Неговия свят, ще намерим най-уредения свят. Той казва: „Елате, деца мои, вие, благословени от Отца и наследете Царството Божие.“ Вие се противите да влезете в един Божествен свят, който е уреден. Бог се противи да влезе във вашия свят, който вие сте приготвили. Пригответе оня свят, в който Бог ще влезе да живее във вас.

Добрата молитва.

Една мисъл, която ще ви се стори невероятна: Никога вие в живота не сте срещали по-добри братя и по-добри сестри, отколкото сега!

19 Лекция от Учителя, държана на

8 февруари, 1939 година, София, Изгрев

Един опит

Издателска къща „Жануа-98“, 1999г.
КНИГА: Скръб и радост, МОК, Год. XVIII

ЕДИН ОПИТ

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./

Напишете поетическо произведение върху карамфила, три куплета. Един от вас да напише как се ражда карамфилчето, втори – как е израстнало, как е видяло за първи път слънцето. Трети, как майка му го отгледала, как отива в училище с букварчето, после свършва университет. Става стара баба. Или опишете живота му. Песента минава от една държава в друга държава. – /Някои се засмяха./

Кое е онова, което произвежда хумор? Вижда ви се малко несериозно. /Отива в училище с букварчето, свършва университет, става стара баба./ Стар мъдрец става с всичкото знание. Стара баба, вижте каква е идеята. Старост, значи вече проявява знание. Баба, значи израстнал, че никой не може да го побеждава. Пък вие вземате старата баба един човек, който остарял, че за нищо не го бива. С баба никой не може да се бори. Следователно, вие сте изопачили думата, изгубила своя смисъл, обезценила се. „Баба“ на турски, като изменим само ударението, значи баща. Какво лошо има, ако карамфилчето станало баща? Вие разбирате вашата стара баба, то е съвсем друго значение.

Когато човек влиза в един свят, дето материята е по-гъста, всякога всичките му представи се изменят. Не са ясни, не са отчетливи. Вземете идеята. Представете си, че нямате идеята за сладко. Живеете в една местност, дето няма никаква сладчина, никакви сладки плодове. Може ли да говорите за сладкото? И да ви говорят философски, какво ще разберете? Следователно, на човека може да му се говори за онова, което той е опитал, за една реалност. Може да говорите за реалността, която отвътре излиза навън и се проявява, реалността, която отвън се проявява. Трябва да опитаме туй, което от туй се проявява. Туй, което отвътре се проявява, трябва да го изявим.

Запример, вие тръгвате в живота и най-първо всички искате, всички имате желание да ви обичат. То е невъзможно. Как ще познаете, че някой ви обича? Какво веществено доказателство имате, че някой ви обича, конкретно. Какво доказателство може да ви даде някой, че ви обича? Ами че обичта е един абстрактен, отвлечен свят. Само в някои случаи човек се убеждава, после пак се разубеждава. Сега, кое е същественото качество, което доказва, че някой ви обича? Кое е по-хубаво: Да обичате или да ви обичат? – /Да обичаме./ Защо? Човека не трябва да го обичат по единствената причина, че него го обичат. Понеже той е дошъл и живее, неговият живот е резултат на една друга любов. Следователно, той любовта я има. Сега тази любов отвътре трябва да я прояви. Тази любов отвън дошла, създала го. Сега той трябва да прояви любовта отвътре. Да прояви любовта към другите. Онзи, който проявява любовта си, е всякога по-силен. Онзи, който обича, е всякога по-силен от онзи, когото обичат. Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ви обичат. Когато обичаш, противоречие не може да има. Ти вече можеш да регулираш своята любов, както искаш. Когато те обичат, ти не можеш да регулираш нищо. Ти не си господар на положението, когато те обичат. Нямаш думата. Вие се месите, когато ви обичат, давате разпореждания, заповеди, как да ви обичат. Тогава вие не разбирате закона. Всякога от създание мира, Адам не е разбрал, Ева не е разбрала, всичките поколения не са разбрали закона на любовта. От това произтича всичкото противоречие. Имате един триъгълник 1, 2, 3

(Фиг. 1). По какво се отличава двете от едното? В даден случай какво се е увеличило? Линията 1–2 на кого принадлежи, на едното или на двете? Едното накъде ще се движи? Коя е посоката на едното? Едното се движи към три. И двете се движи към три. Пътят на едното и пътят на двете се срещат, пресичат се в точката три. Линията 1–2, това е пътят на едното, който е извървяло, то е пътят, който е извървяло от едно до две. Ако едното тръгне и двете тръгне, в каква посока ще тръгнат сега? Какво число е три? Сега имаме следния триъгълник

(Фиг. 2). Какви ще бъдат числата? Три ще се върне на четири, три и едно е четири. 2 и 3 колко правят? 3 и 1 и 2 правят 6. Сега туй положение е статическо. В този триъгълник се показват възможностите, в три разумни същества, които живеят в зависимост едно от друго. Едното представя разумно същество и двете представя разумно същество, и трите представя разумно същество. Тогава ние казваме: Едното на какво може да се уподоби? Едното може да уподобим на киселина. Едното е, от което излиза енергията. Двете е, което възприема. То е основа. Три, това е резултат. То е солта или то е законът на равновесието. Думите „равновесие“ и „сол“ са синоними. Солта пази равновесие. Нещата не гният. Когато дойде до числата, трябва да разбираме закона, по който те се проявяват. Някой път казвам: Имате числото три, което пази равновесието. Някои хора са нервни по силата на числото три, понеже е слабо у тях. Сприхавият човек губи равновесието си. Да кажем, един метал се окислява. Златото най-малко се окислява, а желязото се окислява повече. Казвам: В старо време и до днес съществува една наука, в която металите вътре се облагородяват, да добият едно вътрешно равновесие. Тогава човек трябва да изучава себе си. Ние имаме човешкото естество. Казвам: Както и да го вземете, имаме физическа страна – тялото. Имаме неговото сърце, неговата глава, неговия стомах. Имаме стомахът 1, дробовете 2, имаме главата 3. Значи здравето. Значи здравето на човека зависи от действието на стомаха, от действието на дробовете и от действието на главата. В следния момент енергиите се изменят. Трите вече става активно, става на четири. Трите, събрано с едно, става киселина; двете, събрано с три, дава основа. Всички събрани заедно, стават сол. Тогава стомахът в даден случай, ако стомахът влезе в съприкосновение с мозъка, той се превръща на едно активно число, придобива активна енергия. И за храносмилането, ако мозъкът не дойде да даде подтик, храносмилането не може да стане правилно. Стомахът, за да стане активен, трябва да образува една връзка с числото три. И тогава в основата ще дойде до симпатичната нервна система. В съвременната психология играят рол динамичните числа. Но човек трябва да разбира тази идея. Ако той не разбира закона, той ще се намери в това положение, в което се намира сега. За него числата нямат смисъл. Едното е едно количество, една ябълка, един кон. Казваш: Една ябълка, един кон, то едно и също нещо ли е? Казва: Една граната, един народ, едно слънце, то едно и също нещо ли е? Казва: Една граната, един народ, едно слънце, една планета, една вселена, все едно ли е? Еднакъв смисъл ли има едното вече? Едно пясъче. Казва: „То е едно пясъче.“ Едно житено зърно, туй едно става динамично. Ако имате един човек или едно животно, значи движи се. Значи, може да расте. Ако кажем: „Едно житено зърно“, то може да расте, ако кажем: „Животно“, то може да се движи, ако кажем: „Човек“, той вече може да мисли. Едното при дадено положение може да е без съдържание, може да е когато расте или когато се движи, или когато мисли. Числата вие може да ги смятате. Когато имате да изучавате ония съединения, първоначалните елементи, какво представят първоначалните елементи? Нали първоначално мислеха, че атомът не се разлага? Сега се оказа, че атомът може да се разложи. След време може би ще могат да разложат йона, който считат за неразложим. Елемент е туй, от което може да се произведат другите форми. Елементът всякога служи като основа за произвеждане. Казвате: „Елементарно знание.“ Но елементарното знание е винаги като основа. Казвам: Де трябва да се постави едното? Представете си, че този триъгълник е в движение, има един център. Тогава едното ще се премести. Сега вие някой път забелязвате, че някой път сте активни, въодушевени с вяра, с надежда, мислите, че всичко може да направите. След туй ставате тих и спокоен. Казваме: „Няма защо да се безпокоя.“ Най-после ставате неутрален. Всеки ден ставате основа, киселина, ставате и сол. След туй тази сол пак се разтапя, тази сол изгубва своето равновесие. Сега под думата „основа“ ние вземаме нещо, върху което можеш да градиш. „Киселина“ ние разбираме материал, който може да гради тази основа. Под думата „сол“ ние разбираме общия резултат от основата и туй, съграденото върху основата. Завършената форма ние вече наричаме сол. Цялата къща съградена, тя е вече сол. Онова, върху което вече можеш да живееш. Смешно е, за понятието сол има и друг смисъл, казвате: „Да се осоли яденето.“ То е едно само специфично състояние на солта. В туй отношение ние разбираме едно специфично състояние на солта. Ако се посоли едно растение, всяко растене, всеки процес престава. Солта вцепенява нещата, но им дава друг резултат. Онези, които са много консервативни хора, имат много сол. Консерваторите имат повече сол, а демократите какво имат? Когато кажем, че някой човек е демократичен, какво има той? В демократите солта започва да се разтопява и да се осоляват и другите.

Та казвам: За да може мисълта ви да бъде правилна, вие трябва да турите тия трите единици. Числото три съставя една основа за вашата мисъл. Не може да се прояви някаква деятелност във вас, ако не турите трите числа в действие. Ако най-първо във вас се роди едно желание, туй желание ще се яви за вашия стомах. След желанието на стомаха, ще дойде онзи процес на действие, ще започнат вашите дробове да функционират. После ще дойдете във вашата мисъл да разсъждавате. В друго отношение вашият стомах ще започне да действува по причина на вашия ум, на числото три. Умът е, който стимулира стомаха да достави материал за работа. А пък числото две, дробовете, то е процес на съграждане. Чрез дробовете мисълта се съгражда. Чрез стомаха се събира материал за мисълта, а чрез самия ум мислите се прекарват в действие, ценност добиват. Мисълта дава ценност на нещата. Тогава ние определяме тъй една права мисъл. Във всяка една мисъл има движение, определена една посока на движение. Туй движение трябва да се обуславя с известно малко количество топлина, след туй път на движението трябва да се определи от светлината.

Вие казвате, че човек трябва да има идеал. Идеал трябва да има човек. Идеалът, това е светлината, посоката, в която трябва да се движи. Какъв ще бъде идеалът? Идеалът може да бъде слънцето. Идеалът може да бъде Бог. Туй, което виждаме, какъв идеал може да бъде? Идеалът е Бог. Идеалът на човешкото сърце са чувствата. Идеалът на човешкия ум са мислите. Идеалът на стомаха е храната. Три идеала има човек: Да се храни е идеал на стомаха. Лишете стомаха от идеала му, обезсмисля се животът. Лишете дробовете от въздух, обезсмисля се дишането. Лишете ума от човешката мисъл, и той се обезсмисля. Сега, разбира се, ние се повръщаме от онзи идеен свят, от който човек е излязъл. Не тъй, както човек сега се намира. Той като погледне себе си, намира, че дрехите му са скъсани, обущата, той сам не се познава, съвсем се е изменил. Той е минал през тази опитност, дето тази първоначална красота, която имал, се е изгубила.

Сега да допуснем, че вас ви смущава нещо. Откъде произтича смущението на човека? Да попуснем просто, че нямате пари. Смущавате се. Какво трябва да правите? Човек се смущава, когато няма пари. Кое е онова, което ви смущава? Смущава ви, че може да нямате храна, че може да нямате къща, в която да се приютите да живеете. Смущава ви, че обуща нямате, ще ходите бос. Всички тия неща като влезат в ума ви, смущават ви. Разсъждавайте тогава, парите доставят ли храната? Казвате: „Човек да има пари.“ Ако разбирате закона, всичко е в човека. Извън човека няма нищо. Парите извън човека не съществуват. Човек е и светлина, и топлина, всичко е човек в света. Следователно, ти искаш един лев. Не ти достига един лев, ще намериш един човек, който ще ти даде, от него ще вземеш един лев. Човек е, който ти дава парите. Този лев излиза от него. Този лев отговаря на едно чувство, на една мисъл, която има. Следователно, чувството в това отношение определя колко да дадеш. Дойде един просяк, извадиш два лева, вижда ти се много, извадиш, дадеш един лев. С туй показваш, че толкоз го обичаш, за един лев го обичаш. Някой изважда и дава два лева. Обичта към него е два лева. Следователно, ти ако искаш да опиташ колко ви обичат, представете се на един просяк, ще видите, ще видите с колко ще ви оценят. Аз тъй ще се представя, веднага от когото и да е ще разбера колко ме обича той. То е опит вече. И във вашите опити ще намерите различие. Сега вие се заблуждавате, мислите, че някой много ви обича. Как ще определите, на какво основание? Каква е основата? Че иска да ви обича. Колко иска да ви обича? Каква е мярката, с която мерите, каква е голямата любов? Законът е: Ако много обичате, много ще ви обичат, ако малко обичате, малко ще ви обичат. Големите прозорци възприемат много светлина, малките – по-малко. Сега аз вземам не отвлечено, но вземам както вие разбирате любовта. Всички хора са прави в туй отношение. Те трябва да ви обичат, защото ако няма любов, смъртта ще дойде. Безлюбието ражда смъртта, а любовта ражда живота. Всеки един от вас иска да живее. За да живееш, трябва да те обичат. За да живееш, трябва да те обичат, но трябва и ти да обичаш, те са два момента. Да обичаш, да те обичат, да се обичате. Да те обичат, то е едно, да обичаш, то е две, и да се обичате, е три. Който не разбира този закон за проявата на любовта, той всякога има безброй страдания в света. Някой казва: „Да ме обичат.“ То е две. Да обичаш, то е едно. Да се обичате, то е три. Тогава аз казвам така: Едното е равно на две. 2 плюс едно е три. Колко полушария има земята? – Две. Двете полушария не са ли равни на една земя? Вие ще кажете: „Това са половинки.“ Че земята от какво е създадена? Земята може ли да се дели на половинки? Казвате: „Живот, движение.“ Може ли животът да се раздели? Под думата „деление“ какво разбирате? Ами че ти ако отделяш нещо от твоите чувства, губиш ли нещо? Отделяш, даваш, губиш ли? Става една промяна. Да допуснем, че ти носиш десет килограма злато, теглят те със златото и можеш да тежиш 60 килограма. Започнеш да раздаваш от парите, нали ще поолекнеш? Ще поолекнеш, при това цената ще се намали. С десет килограма нераздадено злато струваш повече, отколкото (като) раздадеш 5-те килограма, ще се намали цената, ще се измени и тежестта. После хората като знаят, че ти 5 килограма злато си ги раздал, ще изменят своето мнение. Добре, да представим друго положение: Представете си, че сте в положението на човек, който има десет килограма жито, той 5 килограма ги посял на нивата. Пак същия процес имаме. Туй жито следната година, след като се посее, като се пожъне, 5-те килограма ще се увеличат, ако дадат десеторно, колко ще имате? – 50 килограма. Значи в даден случай загубата е необходима. Ти трябва да изгубиш нещо, за да го намериш. След като намериш нещо, ти започваш да го цениш. Най-първо един предмет не е така ценен за тебе, след като го изгубиш и го намериш, става ти ценен. Нещата като се изгубят и намерят, добиват известна цена.

Но да дойдем за туй обяснение за сегашния живот. Туй, което ви смущава е, че вие се намирате при едно специфично състояние. Представете си, че имате един отворен съд, напълнен с вода. И имате един съд, напълнен с твърда материя, не жидка. След време ще видите, че тази вода от пространството ще се окаля. Водата ще изгуби своята ценност, ще проникне някаква кал в нея, ако съдът е отворен. Но представете си, че другият съд е пълен със злато, в златото няма да стане тази промяна, както стана във водата. Значи, ако във вас е станала някаква промяна, във вашия живот, вие мязате на вода, окаляли сте се. Как ще се окаляш? – Изведнъж отвътре се окалях. Щом се каляш, какво е твоето състояние, злато ли е или е вода? – Вода. Тази вода се окаляла отвън. Щом се окаляла, ти трябва да я филтрираш през пясък и водата ще остане пак така чиста, както първоначално. Ако златото отвън се окаля, какво трябва да го направиш? – /Да се измие./ Ако не може да се измие, да се стопи. Огън трябва, за златото трябва огън, а за водата трябва пясък.

Тогава аз правя едно сравнение: Някои хора, които са от вода направени, които са се окаляли, природата, тя им дава на тях богатство. Богатството е пясък. Те с пясък се занимават. Всичките колелца, то е пясък на природата. Той като мисли за колелцата, въодушевява се, добива подтик да работи, да услужи на този, на онзи. Богатият с пари ще го накараш да работи. Ученият с какво ще го накараш да работи? Книги ще му дадеш, той започва да учи, веднага ще дойде знанието. Онзи човек, за да го накарате да работи, какво трябва да направите? Той трябва да влезе в света на чувствата. Три обмени има в света. Обмяна на стомаха. Постъпките са една обмяна. Парите са туй, с което се обменя. Чувствата са обмяна на сърцето. Мислите са обмяна на ума. Следователно, като влезете в умствения свят, с какво ще плащате? – С мисли. Мисълта е разменна монета. Като влезете в духовния свят, чувствата са обмяна и като влезете в човешкия живот, постъпките са обмяна. Сега наместо постъпките, златото е обмяна. Не само злато, но и други метали. Те са станали разменна монета. В човешкия живот постъпката е същинската разменна монета. Нали някой път за златен еталон имате книжни пари? Книжните пари изгубват своя смисъл. В Германия, като се обезцениха парите, те прекараха една епоха от хиляда и една нощ. Трябваше 45 милиарда марки, за да вземеш един обед. Най-първо беше десет хиляди, после един милион, 10 милиона, сто билиона и най-после 45 милиарда. Смешно положение, докато дойдоха до сегашното положение. 45 милиарда ще дадеш, за да се нахраниш. Те са неща, които германците не могат да разберат. Може някои историци за в бъдеще да извадят цял един роман. Намали се цената на книжните пари и за 45 милиарда можеш да вземеш един обед. Сегашният живот сме го обезценили, както германците обезцениха книжните пари. Вие сте обезценили целия ваш живот. Като се гледаш, гледаш, казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Колко години ще ви вземе, за да спечелите 45 милиарда злато? Всичкото злато, което е на земята, възлиза на около 120 милиарда. Значи близо половината. Каква лакомия е да похарчиш за ядене 45 милиарда? То е баснословно разточителство. По-голямо разточителство човек не може да мисли. При сегашните условия трябва да дойдете до златния еталон, да не оперирате с книжни пари, да оперирате с постъпки, с чувства и с мисли.