Организиран и неорганизиран живот 3 часть

Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята. Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот? Какво са разбрали старите от своя живот? Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот?“ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников?“ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха. Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие. Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха. Оттам е добре и за сърцето.

И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен. Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва. Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна. За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо. Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си. Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.

Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния. Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия. Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят? Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува. Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения. Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма. На земята има такива неща, които на небето не съществуват.

Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде. Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа. Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието. Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си. На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа. Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“

Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде. Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си. Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи. Някой казва: „Уредих си работата.“

При един голям богаташ имало две слугини. Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси. Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес. Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите. Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.

Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал. Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател. И тогава, като учим – да се учим от любов. Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града?“ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града?“ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души?“ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20?“ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те. Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека. Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли. Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“

Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света. Не бивайте страхливи, но герои да бъдете, въоръжени с доброто в света. Само при това положение може да дойде новата култура в света. Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват [добре]. За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.

Сега ще ви оставя само едно мисъл: Да бъде волята Божия, както на небето, така и на земята!

Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.

Петнайста неделна беседа от Учителя,

държана на 29 януари 1939 год., 10 ч.с.
София – Изгрев

Постъпвайте съвършено!

Издателство „Урания“ и „АСК-93“, 1998г. КНИГА: Славата Божия, царството Божие и волята Божия, ООК Год.XVIII, Том 1

ПОСТЪПВАЙТЕ СЪВЪРШЕНО!

Сряда, 5 часа сутринта
Отче наш

Сега всички сте се събрали и очаквате нещо. Зимно време хората очакват нещо. Какво очакват? Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обуща искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е някакъв си дисонанс. Мязате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите?“ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И вие, щом ви е криво, вие считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, туй състояние мина. На какво се дължи туй състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил тъй, а не другояче. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да [я] търсиш, хлопаш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът, и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си мязаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва?“ Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъствува всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не може да учиш, не ти се яде, станеш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава, какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът, нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение, показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи. Някой път на пет поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.

Казвам: Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света. Значи съществува в природата един живот, дето няма страдания. Съществува в природата един живот, дето няма болести. Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувствуваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън. Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос, или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете. И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.

Та казвам: Най-първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли. За пример, по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл? Ние изхождаме от едно естествено положение. По какво се отличава една добра, здравословна храна? Но не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма. Та казвам: Онова което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик, какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва?“ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно. На растението, на което главата е заровена в земята, казва: „Ще мълчиш, няма да мърмориш, дума няма да кажеш.“ И то мълчи. Ако растенията говорeха, вие щяхте да видите мърморене и знаеш [ли] какво! Някой път, те от немай и къде… Ако вечерно време вие отидете при растенията, ще чуете едно дисхармонично пукане, казват: „Омръзна ни със заровени глави в земята, няма ли някой да дойде да ни освободи? Дотегна ни да стоим заровени. Пък то тия хора ни изпосякоха, обраха ни.“ Дойде някой проповедник, на дърветата казва: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест, какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да турите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма туй желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си. Но да дойдем до основният закон на живота, който трябва да се изучава. Някои от вас търпение нямате. Намерете отпред на челото има едно място, дето трябва да го изпълните. Има един инструмент в парните котли, който показва докъде [е] водата в котела, вътре трябва да бъде, в тия машини, понеже, ако не се знае докъде [е], парата може пакост да направи. Манометър, без него щяхме да имаме големи нещастия. Един наш брат запалва котела, не пуща водата, казана празен до половина, и благодарение че отгоре се разлепил калая, отгоре се отлепил, парата излязла нагоре. Ако беше споен, котела можеше да се пръсне. И къщата, всичко туй да пострада. Често, във вас, вие имате такива котли. Турите огън отдолу. Най-първо котела трябва да се напълни догоре с вода, и тогава ще турите огън под котела. Вие, някой път, под празния котел туряте огън, без да мислите, че парата която се образува в котела може да пръсне целия котел. Мисля, че преди години в една от гарите в Америка се пръсва котелът, че цялата гара се разрушава. Пръсва се парният котел в машината и цялата гара се разрушава. Та никой път не нагорещявайте котлите без вода. Турете вода! Всички онези от вас, които са нервни, имат много малко живот. Аз уподобявам живота на вода. Тялото трябва да е пълно. Всичките места на тялото трябва да са пълни с живот, да няма празно място, тогава животът е естествен. Щом някои клетки са празни, че няма живот, тогава се зараждат болезнените състояния. Сега аз искам да ви говоря не за утеха. Сега, някой път, казвате: „Няма нищо, щом болестта е за добро.“ Ние не сме длъжни да носим болките, нито пък Господ иска ние да страдаме. Понякой път болестта е една необходимост, трябва да излезе отнякъде. Има една изходна врата, през която болестта трябва да излезе навън. Туй място, през което болестта излиза, ние го наричаме изходен пункт на болестта. Може да те заболи крака. Някой път кракът може така да се подуе, че да образува цирка, която гнояса, и като я пробиете болестта оттам ще излезе и вие ще се освободите. Много пъти имате известни страдания от някаква болест. Разрани се устата, но туй разраняване спасява положението. След 4, 5, 10 деня, болезненото състояние се премахне. Ако тия изригвания не стават, болестта остава в организма. Болезнените състояния как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин ни в ръкав, не я искате, тя като муха каца. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде, като неканен гост, наложи ви се. Някой път, някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшествува с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли. Ние отпосле създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се разплодяват болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“ Щом влезете в един храм, дето ходят хората да се молят, дето е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото. Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви. Не да започне своите научни изследвания в главата ви. Бутнете я, от главата [да] се премести на друго място и там [да] чопли, защото има едни астрални въшки. От физическите въшки вие сте свободни, но имате доста астрални въшки, астрални бълхи, погледнеш – няма нищо, ухапе те. Това са астрални бълхи. Някой път няма нищо, но главата ни сърби. Това са астрални въшки, от тях трябва да се освободите. Сега какъв е астралният гребен? На физическото поле имате гребени. Какъв е астралният гребен? Нечистите мисли образуват един серум, с който тия въшки се хранят. Никакви нечисти мисли! Вземете онзи закон. Като правило никой да не иска лоши мисли. Вие сте прави, тогава защо вие допущате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора, в даден момент, да мислят по-добре за вас. Дето идете да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същият начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всинца сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение. Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош. Или някой е сложил някаква бомба. Мислите ли, че ако [има] някоя умряла котка в дюкяна му, че мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе, и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя?“ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен. И най-разположеното същество, то е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Де да намерим Господа?“ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги. Нали искаш някого да го викаш, ще намериш тефтера, ще го намериш, отвориш книгата и започваш да търсиш де е тази станция. Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не? Мнозина знаете къде е Господ. Дъщерята знае къде е баща ѝ, но не ѝ отърва да иде при баща си. Дъщерята знае къде е майка ѝ, но някой път, не ѝ отърва да иде при майка си, защото има нещо. Длъжникът знае къде е банкерът, но някой път не му отърва да иде при банкера. Мнозина, които казват: „Де да намерим Господа?“ – не им отърва. Но, понеже вие не сте от тези, вие сте от добрите синове и дъщери, щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, дето живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, дето е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа, като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която мяза на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Има нещо, което му препятствува. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко. Хубаво е. Аз ви препоръчвам. Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път, като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла?“ Хвани я за шията, дръж я, налагай я, пък и тя налага. Че като излезе из този бой, тя ще знае какъв си, но и ти ще знаеш каква е. Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш, значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допущайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма, дали Господ ви е пратил?“ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“ Болестта ще дойде и ще каже, че Господ я изпратил да ѝ дадете 10 килца от вашето месце. Преди да е дошла вие тежите 70–80 кг, като седи 10, 20 деня, станете 60 кг. Двадесет килца ви е задигнала. Знаете ли колко струват 20 кила? Колко струва сега месото? Двадесет кила по 25 колко прави? А пък човешкото месо е по-скъпо, то струва 500 лева. Двадесет кила – 10 хиляди са най-малко. Болестта е един голям търговец. Като вземе 20 кила месо, ходи по търговия. Ходи да продава човешкото месо, да правят козметика. Духовете се мажат с маста, която е взета от хората, тя е много деликатна.