Благоприятни и неблагоприятни условия 6 часть

Та сега вие разсъждавате: „Защо природата така направила?“ Вие задавате въпроса: „Защо природата така направила, да ходи човек?“ Според вас как трябваше да го направи? Казвате: „Защо трябваше да ходи?“ Намират те някакъв дефект в ходенето му. Как е по-хубаво да ходиш: Като ходиш да си удряш петите или да ходиш на пръсти е по-хубаво? Защо да не е хубаво да си удряш петите? Тези хора, които си удрят петите, са много упорити, твърди. Като погледнеш обущата, отзад изядени. Щом са изядени обущата, пази се от него. Той мяза на английско магаре. Защото, ако е английско магаре, е един чешит, ако е турско магаре, е друг чешит. На английски се казва „ас“, на турски „ешек“. На английски магаре е „йас“, много ги товарят. Всякога английските магарета много ги товарят. Турските са тертеплии, щом му тури един чул, ще се качи отгоре. Магарето той смята ешек. „Ешек“ и „шик“ е все същото.

Трябва да се повърнем към първообразния живот, от който човек се е отдалечил. И се изисква дълго време, докато човек се научи да мисли правилно. Всичката задача на сегашния живот е да се научи човек на три неща: Да мисли правилно, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Да мисли правилно, трябва да изучава законите на светлината. Той, ако не разбира светлината, ако не разбира свойството на цветовете, той не може да мисли правилно. Ако не може да координира в себе си топлината в даден случай, защото може да се изопачат чувствата. Ако краката ти изстинат, съвсем други чувства ще имаш. Ако ръцете ти са студени, чувствата ти ще бъдат в едно състояние. Ако главата е топла, а ръцете и краката студени, ще имате съвсем друго разположение. Ако главата е студена, а пък ръцете и краката топли, човек ще има друго разположение. Зависи в какво отношение се намират органите, които са свързани с човешкия ум. Понеже умът борави с всички тия органи, те трябва да бъдат в изправно състояние. Ако стомахът ни е в неизправно положение, ще се изменят вашите чувства. Щом стомахът не е изправен, хората са кисели, сприхави. Когато стомахът е развален, всичките хора започват да стават мнителни. Онези хора, на които дихателната система не е изправна, на които дихателната система е нарушена, са много мнителни. Някои, на които храносмилателната система не е в изправност, стават кисели, недоволни от всичко. Тогава, щом сте кисели, изчистете стомаха си. Щом си мнителен, подозрителен, оправи дробовете си. А пък ако не знаеш да мислиш, не знаеш да ходиш правилно, да се движиш, в движението трябва да има отмереност. В ходенето мисълта трябва да взема участие. В ходенето изхарчваш безразборно енергия. В твоите движения умът ти трябва да присъствува. Като ходиш, да ти е приятно, че ходиш. В ходенето умът ти да взема участие. Във всяко движение умът ти да присъствува. Аз ви давам едно здравословно правило. Който иска да бъде здрав, като ходи, да мисли за ходенето. Да му е приятно, че ходи. Щом никак не мислиш за твоето ходене, лесно можеш да се разболееш. Тези неща може да ги наблюдавате. Вие търсите здравето. Тръгне някой да върви, той гората разглежда, цветята разглежда, къщите разглежда, а пък не мисли за своите движения – върви, удари си някъде крака. Ако вие не внимавате, с всеки удар, с всяко стълкновение става сътресение на нервната система. Казвам: Научете се да ходите. Че като ходите, прах да не дигате. Някой път се научете, че като се приближавате до някого, да ви не усети, така леко да стъпвате, че вашият приятел да не чуе. Като дойдете до него, да подскочи.

Вярвайте: В света съществува един разумен свят, художествен свят, дето всички неща са турени на място. Движенията на очите, погледът, движенията на ръцете, всичко това да бъде отмерено. Туй трябва да бъде идеал. Човек може да ходи както иска, може да си маха ръцете както иска. След като се движи един човек, онези, които разбират, знаят, този човек ще успее или няма да успее. Тръгнал някой, маха си ръцете, върти се като ходи – нищо няма да направи. Друг върви бързо, бързо, и той нищо няма да направи. Не са естествени движенията. Този, който бързо се движи, той не е търпелив. Той ще иде, изисква се време да почака, той едва чакал пет минути, казва: „Не искам да чакам повече.“ Казва: „Обеща.“ – Обещал, но закъснял. Понеже мисли, че бързо се движи, казва: „Не мога да го чакам повече.“ Той не може да чака и работата му остава недовършена. Вие разрешавате една задача, не може да я разрешите и току хвърлите книгата. Не чакате да я решите. Някой музикант вземе да свири някое парче, мъчно, пак го остави. Художникът взема нещо, рисува, рисува, погледнеш, оставя четките, отлага го. Та казвам: Във всичките неща се изисква търпение. Има една търпеливост нормална. Една мярка има в природата. Тя е следната: Вие разглеждате един предмет. Има едно положение, от което може ясно да видите предмета. Туй положение трябва да го дочакаш

(Фиг. 6). Туй положение е нормалното. Ти трябва да дочакаш, докато дойдеш до това място, дето ще видиш най-добре предмета. Ако си отдалеч, не е ясен, приближаваш се, става все по-ясен, докато дойдеш до едно положение, дето е най-ясен. Ако се приближиш повече, пак предметът става неясен. И в ума ви има някой път някои идеи, ако се приближат много близо, стават неясни. Ако много се отдалечат, стават неясни, пък и ако много се приближат, пак са неясни. Ако едно чувство много се приближи във вас, става неясно, ако много се отдалечи, пак е неясно. Има естествено положение, до което едно чувство може да се приближи. Тогава е нормално. Вие може да изучавате неговата умствена и чувствена страна. Тогава може да разбирате много неща. Когато се говори за търпението, ще бъдеш търпелив, да дойде предметът до онази точка, дето ще стане ясна. Учените хора имат свои микроскопи, които увеличават 3, 4, 10 хиляди пъти нагласяват. Колкото увеличението е по-силно, трябва да бъдеш много внимателен. Малко помръдване на микроскопа, изменя се, не е така ясно. Трябва да стои спокойно след като се нагласи, за да бъде ясно, да го изучаваш. Казвам: Всяка мисъл, всяко едно чувство трябва да го проучавате. Като учен човек да изучавате неговото естество. Едно чувство не е произволно. За да се яви едно чувство, за да се реализира една мисъл, има пътища. Законът, по който вие може да схванете, да бъде полезно. Чувствата не се раждат произволно. Чувствата и мислите в света са като цветята. Може да ви се виждат произволни, но в природата има един закон, който регулира. Някъде има повече, някъде по-малко. Та сега трябва да изучавате нещата. Геометрически има един прав ъгъл, има и един остър ъгъл

(Фиг. 7). Каква е разликата между правия и острия ъгъл? Има практическо приложение. Ако едно тяло пада по един прав ъгъл, какво ще бъде падането? Падането ще бъде по-бързо, ще имате по-голямо препятствие. Ако се хлъзгате по наклона на острия ъгъл, е по-безопасно. Ако дойдете до правата линия, тогава трябва да правите големи усилия. Ако слизате по една наклонена площ, ако се връщате към центъра, по-лесно ще се върнете. Този център, от който нещо е излязло навън, ако при същите условия се връща от A2, при излизането или при влизането ще бъде по-лесно

(Фиг. 8)? Този ъгъл е в движение. И ако е излязло от A, по същата посока мислите ли ще се върне? В природата нищо не е в застой. При връщането този ъгъл няма да го намери в същото положение. Той ще се измени. Вие ще имате опитността на един англичанин, който бил на 21 година, оженил се, тръгнал на разходка със своята възлюблена. Станало сблъскване на треновете и той полудял, и си изгубил зрението. 16 години прекарал в тъмнина. Помнел своята възлюблена такава, каквато била, когато се сгодил. Неговото съзнание започнало да се възвръща. Той усеща, че и зрението му след 16 години се завръща. Като видял своята годеница, не мяза, както преди 16 години. Чуди се тя ли е или не е тя. Значи, изменят се работите. Вие ще намерите работите не тъй, както сте ги оставили, ще ги намерите съвсем други. Защо се изменят? От големи тревоги. Той не вярва, че това е неговата възлюблена. Казва: „Това е някое друго същество, така да се измени, може ли?“ Често вашите идеи, вашите чувства посърват, не може да ги познаете. Вие имате едно чувство, хубаво, красиво, и след 16 години го намерите, че е замязало на стара баба. Казвате: „Не е тъй.“ Вие не сте причината, не че вие го искате нарочно. Но обстоятелствата са се сложили така, виноват е тренът, виноват е машинистът, виновати са онези, които са правили пътя. Много работи има, които са виновати. Ние сме виновати, че не сме избрали времето, когато трябваше да тръгнем. Казвам: В един разумен живот, човек трябва да вземе много работи в съображение. Трябва да вземе законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства и законите на човешките постъпки. Постъпките са свързани със силата, чувствата са свързани с неговата интензивност, мисълта е свързана с простора, широчината. Казвам: Всякога, когато трябва да мислите, трябва да имате достатъчно количество светлина. Тази светлина да не е много, тогава пак не може да мислите. Ако светлината е слаба, ще имате едни постижения, ако имате много силна светлина, ще имате други постижения, ако светлината е нормална, тогава ще имате истински постижения на нещата. Този закон важи и за чувствата: Ако топлината е малка или голяма, постиженията на чувствата ви ще бъдат различни. Ако силата ви е голяма или малка, пак е същият закон. Казвам: Трябва да имате една нормална сила, която при всички условия да бъде равномерна, отмерено да действува. Да допуснем, че вие не разбирате един предмет. Пише някой умен човек, който разбира от геометрия, ще си помогнете. Той дал всичките тези чертежи, изчисления, обяснения. Вие ще се помъчите малко. Той ще бъде като правило за вас, да ви покаже правия път.

Вие искате някой път да развивате търпението. Ще намерите някой човек, който е търпелив. Той ще пише, ще намерите учебниците по търпението. Искате да бъдете смел. Ще намерите учебниците на смелостта. Да знаете какво нещо е смелият човек. По какво се отличава смелият и търпеливият човек? Смел човек в Стария завет е Давид. Като бил овчар, дошъл един лъв и му взел една овца. Давид настига лъва, хваща го за устата, изважда му овцата, хваща го за двете челюсти и му разчеква устата. Този човек е смел. Той не мисли, че това е лъв. Лъвът се уплашил. Смелите хора имат силни трептения. Някой път може да е по-слаб телесно, но понеже неговият ум действува, неговият неприятел се уплашва. В живота трябва да бъдете смели. Вие седите и решавате една задача. Уплашите се и казвате: „Няма да я реша.“ Като хванете задачата, вашата задача е един лъв, хванете го за устата, хванете го за двете челюсти и го разчекнете. Разрешаването на задачата наричам овцата, която изваждате из устата на този лъв. Всяка разрешена задача е извадена от устата на лъва. Ако не я освободите, вашата овца ще бъде изядена. И вие ще бъдете без овца.

Растенията твърди ли са или са постоянни? Растенията хиляди години са изучавали постоянството. Постоянство има в тях. Едно растение, ако го наблюдаваш, то се клати. След като се клати със сто години, едва извървява два метра. За растението двата метра разстояние, туй разстояние му се струва да е хиляди километра извървяло. Ние от наше гледище казваме два метра, но за неговото съзнание двата метра колко усилия му костуват. Преставете си, че това растение е живяло десет хиляди години, или хиляда века живяло. Какво разстояние ще изходи? – Ще изходи две хиляди метра. В десет хиляди години това растение ще изходи два километра. Следователно, аз казвам тъй: След като изходило два километра, то е живяло сто хиляди години. Туй усилие се дължи на сто хиляди години.

Та казвам: Природата, и тя обръща внимание на онова, което трябва да изработите, толкоз, колко си изходил, каква енергия си употребил, какво си научил. Не мислете, че растенията са прости. Много учени са растенията. Растенията знаят тайната за дългия живот. Растения има, които живеят 5, 6, 8, 10 хиляди години. Казвате: „Дарба.“ Това не е само дарба, но знаят как да живеят дълъг живот. После растенията много лесно си поправят раните. Каквато рана дойде, поправят. Има един начин за поправка.

Та казвам: Когато вие искате да научите какво нещо е търпението, трябва да мислите за растенията. Те се отличават с много голямо постоянство и много голямо търпение. Да търпиш ти хиляда века, за да изходиш две хиляди метра разстояние. Но в изминаването на тия два километра в хиляда века, едно растение много работа е свършило.

Сега пазете се да турите себе си в изправление. Нали когато бяха руските пътници на северния полюс, постоянно имаха радио. Човек постоянно трябва да бъде във връзка с онзи, разумния свят, да приема и да се ориентира. Защото условията, при които живеем, са много неблагоприятни. На онези изследователи бяха ли благоприятни условията на северния полюс, постоянно имаха радио. Човек постоянно трябва да бъде във връзка с онзи разумен свят, да приема и да се ориентира. Защото условията, при които живеем, са много неблагоприятни. На онези изследователи бяха ли благоприятни условията на северния полюс? Та казвам: По същия начин и вие трябва да изучавате природата. Вие понякой път мислите, че никой не се грижи за вас. Нямате никакви съобщения. Поне едно радио трябва да имате. Ако вие скъсате всичките съобщения, вас ви очакват големи страдания. Колкото страданията на човека са по-големи, това показва, че връзката е слаба. Колкото страданията се намаляват, връзката се усилва. Трябва да се усили връзката, за да се премахнат страданията. Не че вие нямате връзка, но ако връзката ви е силна, вие по-лесно ще се справите с мъчнотиите в живота. За да се справите, трябва да дишате дълбоко. Хранете се добре, мислете добре. Дръжте главата си изправена, не я навеждайте на една или на друга страна. Главата по възможност дръжте винаги перпендикулярна. Някой път може да я навеждате назад, напред, но винаги трябва да има отвесно положение, перпендикулярно. Човек, който мисли правилно, има перпендикулярно отношение. Който мисли криво, перендикулярът не е изправен. Който чувствува правилно, има перпендикуляр в чувствата. Който постъпва правилно, има перпендикуляр във волята. Следователно, има три перпендикуляра: Перпендикуляр на правата мисъл, перпендикуляр на правите чувства и перпендикуляр на правите постъпки. Щом изгубиш перпендикуляра си, тогава ще изгубиш равновесието. Като дойдете някой път, има едно противоречие. Защото на земята се намират много търпеливи хора, много умни. Щом дойдете до едно противоречие, нямате достатъчно търпение. Свържете се с един търпелив човек. Може да е англичанин, може да е американец, може да е китаец, който и да е, тия хора, които имат търпение си приличат навсякъде. Търпението не признава народност. Търпението може да го има овчарят и царят, може да го имат еднакво. В царя може да го няма и в овчаря може да го няма. То не се обуславя от положението на човека. Ти може да имаш най-хубавите дрехи, без да имаш търпение. Може да си хубаво облечен, без да си разумен. Може да си облечен много скромно, може да си облечен със скъсани дрехи и да имаш туй, което богатият няма.

За предпочитане е човек да има един златен перпендикуляр. Аз го наричам златен перпендикуляр. Всички трябва да имате по един златен перпендикуляр. Един златен перпендикуляр на ума, един златен перпендикуляр на сърцето, един златен перпендикуляр на постъпките. Той е идеалният живот на земята. От злато да бъде, не от желязо, не от бакър, не от сребро, от злато да бъде. Колко карата има чистото злато? – 24.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година.
22 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 31 март 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Трите пътища

утринно слово

ТРИТЕ ПЪТИЩА

Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото

Ще прочета 14 глава от Евангелието на Иоана. Глава за сърцето. (Учителя прочете 1–3 стих.) Само че трябва да правите разлика. Здравия като го вземат, го завеждат на нивата, на лозето, там да се запознае с тях. А пък болния го завеждат в болницата, запознават го с един креват, с меките юргани, с прислужниците. (Учителят прочете 4–7 стих.) Три неща са важни в живота: Пътят, Истината и Животът. Ако човек не е намерил пътя на Любовта, той и Живота не може да намери. Ако не е намерил пътя на Мъдростта, Светлината не може да намери. По този път иде Светлината. Ако човек не е намерил Истината, не може да намери Свободата. По този път иде Свободата. Христос казва: Аз съм Пътят. – Какво ви препятства тогава, щом Той е Пътят? Щом тази работа е толкова лесна, ако Той е Пътят, Истината и Животът, защо не възприемате? Защото това не е нещо материално, което да може да видиш. Трябва дълго време да се обяснява на хората. Представете си, че един човек е сляп. Как мислите, може ли да ходи така лесно? Преди години срещнах един човек, който изглеждаше като някой маг. Имаше един дълъг бастун, доста хубав. Този човек ми направи впечатление. Той беше доста хубаво облечен, бара по пътя си с бастуна и така ходи. Бастунът му върви напред и той върви отзад. Разбрах, че той не вижда. И като бара по пътя, чувствителността му е толкова развита, че по това намира пътя си. Щом останеш на бастуна си да те води, ти вече ще си ограничен. Аз бих предпочел да работят очите ми, отколкото бастунът. Донякъде и то е хубаво. Понякога слепия хората го водят. Но останеш ли хората да те водят, твоята съдба е вече решена. (Учителя прочете 7 стих: ) „Ако бихте познавали мене, познавали бихте и Отца ми; и от нине познавате Го и видяхте Го.“ Ти не можеш да познаваш иначе. Казано е: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Ти не можеш да познаеш Бога без любов. Ако Бог не ти се е открил с любовта си и ако ти не си възприел тази любов, ти не можеш да Го познаеш. И ако ти обичаш Бога и Той не е възприел любовта ти, пак не можеш да Го познаеш. Има две положения. Ако ти не знаеш как да възприемеш любовта и как да я предадеш, ти ще бъдеш чужд. Без любов няма никакво познанство. Това трябва да се всели в ума ви. Всички мислите, че имате любов. Любов, която изгаря хората, любов, която внася съмнение в тях, любов, която внася подозрение в тях – всичката тази любов не е любов. Любов, която те кара да играеш на хорото, не е още онази истинската форма на любовта. Гледам, някой се разиграл някъде. Как няма да тропа! В България има едно място, отдето идат българските мечкари, прочути мечкари, карнобатските мечкари! Един мечкар ми разказва как е научил мечката да играе. Как няма да играе! И той ми разправи как учили мечките да играят. Мечкарите, които учат мечките да играят, ще направят един хубав харман, ще турят дърва на него, ще ги запалят и ще го разгорещят хубаво. След това ще извадят огъня и ще вкарат мечката в хармана. Мечкарят ще дигне тъпана. Когато мечката вдигне крака си, мечкарят удря тъпана. После пак вдигне тя крака си, той пак удря тъпана и т. н. И като удря той така тъпана, най-после мечката се научи. Като играе десетина пъти на горещия харман, тя се научи. И после като бие мечкарят тъпана, тя вече се е научила да играе. Та всички сте минали през тези горещи хармани. (Учителя прочете от 8 стих до края.) В прочетената глава е казано: Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. Значи, тук е турено за основа пътят на Любовта.

Духът Божий

Трябва да се кажат няколко насърчителни думи. Съществува едно еднообразие на чувствата. Често светските хора стават еднообразни. Дотяга им животът. Светският живот наистина е много еднообразен. Хората са недоволни. Вземете една светска дама. Тя ще стане, ще се измие хубаво, ще си изчисти нектите хубаво, ще се вчеше, ще си направи космите, ще тури някое украшение, ще си тури шапката наляво или надясно, каквито са законите сега. След това ще вземе обущата си, ще ги погледне дали са добре очистени. После ще си тури една копринена връзка. Ще си тури нанизи, обици, ще вземе ще се напудри и начерви. После има шишенце, с него ще направи магически движения, ще напръска лицето си и ще замирише много хубаво. Така е спретната, хубава. Това за мен е занимателно. Най-първо тя беше разчорлена, а пък сега става угледна, приятно е да я гледаш. Но това става тягостно. Ще направиш така веднъж, дваж, три пъти, стотина пъти все по същия начин и после вече почне да ти дотяга. Тогаз идва другата крайност. Като ѝ дотегне, тя става неглиже, не си туря нищо. Кое е по-хубаво? По-хубаво е първото. С шапка, както и да е накривена, все е хубаво. Че ако е накривена на дясната страна шапката, какво лошо има? Или ако е накривена на лявата страна, какво лошо има? Чудни сте. Като дойде вятърът и те нагъне като растение, ти се изкривиш надясно или наляво. Като те налегне вятърът отляво, накриви те надясно. Огъваш се и после се изправиш. Какво лошо има от това? Едно упражнение си направил. Дойде вятърът и ти даде първата лекция. Наведе те на лявата страна. С това ти казва: Ще слушаш доброто си сърце. Че ако не слушаш, ще страдаш. Разбра ли? Хубаво ще слушаш! После ще те наведе на дясната страна и ти казва: Ще слушаш ума си каквото ти казва, няма да правиш глупави работи. Разбираш ли? – Разбирам. – Хубаво. После се изправиш. Щом видя една сестра с шапка, накривена на дясна страна, казвам си: Слуша ума си. Щом е накривена на лява страна, казвам: Слуша сърцето си. Какво по-хубаво от това? Виждам, че някои имат шапки, накривени надясно, а други – наляво.

Сега ние обръщаме внимание на външния живот. Имаме особено понятие за живота. Не сме свободни в своите постъпки. Например, идеш ти в банката и вземеш пари. Може да ги вземеш на доверие. Дават ти една пачка. Казваш: Как да не вярвам във вас? Повярваш, но като ги четеш вкъщи, виждаш, че 200–300 лева липсват. И най-после решаваш да ги четеш, когато ги вземаш. И те питат: Защо ги четеш? – За да провериш. Всички трябва да проверявате.

Казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ И ти ще кажеш: Аз съм пътят, истината и животът. Какъв път си? По тебе могат ли да ходят хората? Че ако хората те направят път, нищо няма да остане от тебе. Ако си ти истината, всеки ден ще те викат. Нали хората казват един на други: Я ми кажи най-после истината! Човек, който върви по пътя на Истината, той е абсолютно свободен. Той не боледува вече. Човек, който се е сприятелил с Истината, той не е глупав човек, а умен; той не е сиромах, а е богат. А хората говорят за една истина, която е сянка на Истината. Например казват: Аз говоря вярно. Верующите трябва да бъдете така свободни. А най-малките работи вас сега ви смущават.

Вчера дойде една сестра религиозна, от някое друго общество. Казали ѝ да дойде при мене. Казах ѝ: Занят съм, не приемам никого. Тя казва: За малко. Рекох ѝ: Кой ти е крив? Защо си дошла при мене? Ти си се оженила за един циганин и си дошла при мене да оправя твоя циганин. Твоят циганин ще си остане циганин. И ти, царска дъщеря, защо си се оженила за циганин? Ти си дошла, за да реформирам този циганин. Този човек не мога да го реформирам. Той каквото си знае, това си върши. Слушай сега: Ти ще се научиш да обичаш твоя циганин. И после, когато циганинът си легне вечерно време, ще му пращаш най-хубавите мисли – да спи циганинът спокойно. И после, твоят циганин ще ходи с други циганки. Ти, като го видиш с някоя циганка, да не го закачаш. Той си има доста сестри циганки. Няма да ходиш да се месиш. Ще го оставиш свободен. После ѝ рекох: Ти деца имаш ли? – Имам. Единият е ученик от шести клас, а другото е дете. Тя казва: Циганинът иска да ме изпъди. За Великден ѝ казал циганинът това. Защо? Циганинът принадлежи към едно съботянско общество. Казах ѝ: Ти защо не седиш в това общество, там са добри хора? Изучават Писанието. Защо не седиш там? Тя казва: Ходих да уча там, но тези хора са лицемери. Не ми допадат. Външно са добри, но вътре са лицемери. – И тя се пооттеглила. И тогаз този брат си намерил друга съботянка, която обикнал. Какво лошо има, че обикнал? Казах ѝ: Той като обича нея, ще обича и тебе. Ти искаш да я мрази. Като намрази нея, ще намрази и тебе. Ти вярваш ли в прераждането? Тази, която той е обикнал, тая циганка е негова сестра от миналото. Той намерил, че едно време не я е обичал и сега нека да си покаже любовта. А пък на тебе да ти е радостно. Повикай я и я угости. И кажи: Моето циганче е обикнало своята сестра. – Така ѝ говорих приблизително. Казах ѝ: Слушай ме сега. Няма да го напущаш! Та ти го избра този циганин. Вземи да пееш една песен. И като викнеш, от сутрин до вечер да пееш. Още като отидеш сега, каквато и песен да е, пей. Готвиш ли, ходиш ли – пей. Всички съседи наоколо да знаят, че вкъщи има пение! Разбра ли ме сега? – Разбрах. Тя ме попита: Да дойда да те слушам? Казах ѝ: То е твоя работа. Напекли са те. Сега ще ме слушаш и оттатък ще минеш. Тя каза: Колко ми е приятно, че той е циганин. Че аз го повдигнах! Какъв беше едно време! Аз го издигнах до това място. Ти право казваш, че аз съм царска дъщеря. Хубаво ми каза Учителю, ще правя така.

Та казвам сега: Ние на земята сами си създаваме своето нещастие. Ти си образуваш един навик. Имаме много такива навици. Отиваш с двама души приятели, влизаш в един салон, на български наречено кръчма, седнеш и казваш: Хайде, Иване, Драгане, по една чаша винце! Най-първо безобидно е това винце. Виното в бъчвата мирно седи, но щом влезе в човека, то е динамично, не седи мирно и почва да говори. Най-първо една чаша, но след 10–15 години и с 40 чаши на ден не можеш да се освободиш. И погледнеш, че си похарчил всичко. И този кръчмар, който ти казваше „Г-н Иване, какво обичаш?“, сега те изритва навън. Нямаш уважение, почитание. Вие искате да бъдете уважавани и почитани. Помнете, че ако имаш сила, ще те почитат хората. Ако имаш пари, ще те почитат хората. Ако имаш добър ум, добро сърце, ще те почитат хората. Ако имаш здраво тяло, ще те почитат хората. Сега някои казват: Да имаме ум. Не само ум, не е достатъчно само умът. Всичко трябва да има човек. Защото здраве и богатство са синоними. Здравето в духовния свят – то са парите на човек, с които той функционира. Така трябва да превеждате. Казваш: Аз нямам нужда от пари. Че ако не си здрав, ще бъдеш болен. Ще имаш нужда другите хора да ти служат.

Сега говорите за любов. Какво подразбирате под думата „любов“? Любовта е научила хората да ядат. Любовта е научила хората да пият, да дишат, да чувстват, да мислят, да работят, да ходят, да се обличат. На всички хубави, прекрасни неща, които съществуват в света, любовта ви е научила. А пък всички лоши работи, които вие сте научили, на тях ви научиха слугините на любовта. Понеже и те са доста културни. Те са предали онова, което знаят. Та казвам, имайте за любовта високо разбиране. Ако дойде любовта, тя е която ще ви подмлади. Ако идва във вас една любов, която не ви подмладява, която не носи радост и сила, каква е тая любов?

Ти вярваш, че Бог е създал света, че всичко било целесъобразно, логично. Благодарим за логическото, аз не искам само логиката. Ако ми дадат хляб, аз ще се справя без логиката с хляба. Нека да ми дадат и пари, аз ще се справя с тях и без логиката. Нека да ми дадат къщи, каквото и да е, ще се справя с тях. Логиката в света е една мода. Тя е хубава, тя ще дойде най-после. С нея ще си уредиш живота. Логиката принадлежи на ума – да мислиш по-добре, да можеш да си уредиш живота. Казваме за някого: Той е религиозен. Ние си създаваме едно понятие, че трябва да бъдеш сериозен, замислен. Ти мислиш върху въпроса „Ще отидеш ли в рая, или няма да отидеш?“ Че аз да ти кажа дали ще идеш в рая, или не. Ще ти кажа как се отива в рая. Ако ти постъпиш в гимназията и ако от първи клас до осми се учиш добре и имаш шесторки, аз ще ти кажа, че ще свършиш с отличие и баща ти и майка ти ще се радват. Но ако от първата година все двойки и тройки получаваш, никак няма да влезнеш в рая. Ако ти си бил музикант и на ден свириш по 7–8 часа, ти ще имаш бъдеще. Ще даваш концерти и ще те слушат хората. А пък ако свириш по половин час на ден, ще се научиш само да дрънкаш на пиано. Гледам, че някой идва до пианото и си движи ръцете по клавишите от единия до другия край. Но само това не стига. Някой път ще взимаш секунда, някой път ще взимаш терца, кварта, квинта, септима, ще ги кръстосваш ръцете, ще вземаш двойни и тройни ноти; после ще прехвърлиш едната ръка. По някой път при високите ноти едновременно ще свириш и бас. Казваш: Аз не съм даровит. Ти като отиваш на небето, като влизаш, при вратата ще ти дадат едно пиано и ще те питат: Какво си учил да свириш на пиано? Я изсвири! И ако не знаеш да свириш, ще те върнат назад. Като отидеш на небето, ще държиш изпит по рисувание. С бои ще рисуваш. Ще ти дадат едно платно и ако не знаеш, ще те върнат. После ще те накарат да държиш една реч. Веднага, експромпто! Тук много знаеш, четеш, а пък там без четене една реч ще държиш. Най-първо ще ти дадат една тема: „Какво ви застави да искате да дойдете на небето?“ Как ще развиете темата? Трудна тема е тя. Или ще ви дадат тема „Да обичаш червеите“. Как ще развиеш темата, когато никога не си ги обичал? Не да обичаш хората, но да обичаш червеите. Как ще развиете тази тема? Вие гледате един червей в неговата форма и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Често вие се лъжете. Аз да ви кажа: Често вашето бъдеще зависи някой път от някоя гъсеница. Щастието ви или нещастието ви зависи от някоя гъсеница. Тази гъсеница я хванал някой паяк и ти я съжалиш, и я освободиш. И оттам насетне ти тръгне всичко напред. Тая гъсеница се е помолила на Бога за тебе. Тя е казала на Бога: Господи, понеже той ме избави от едно голямо нещастие, отплати му се. – А пък ти някой път се захващаш и стъпиш на гъсеницата, и я смачкаш. И от този ден ти тръгне назад. Та ние, като вървим по земята, градим или своето щастие, или своето нещастие. Ти вървиш по земята и казваш: Гъсеница! – Господ я е направил, спри се там при нея, поздрави я и като я погледнеш, да ти стане приятно. Отвори ѝ път. Ти си големият брат, а тя – малкият брат. Поздрави я и пак си тръгни по пътя. Ако всички хора бяха такива, какъв щеше да бъде светът!