Благоприятни и неблагоприятни условия 8 часть

Сега някой казва: „Защо трябва да вярваш?“ Трябва да вярваш, защото вярата владее злото. Защо трябва да любиш? Защото любовта владее злото и знае как да се справи. Остави любовта, тя сама ще се справи. Няма какво да давате съвет на любовта. Някой път искате да дадете съвет на любовта. Онези, които се занимават с любовта да не дават никакъв съвет. Щом дойде любовта в къщи, дайте всичко на нейно разположение. Ако се намесите в нейните работи, ще загазите. Тогава ние, съвременните хора туряме правила, как да обичаш някого, как да любиш. Няма правила, как да обичаш някого. Аз имам една котка и често някои сестри ми казват: „Желаем да бъдем като твоята котка.“ Тази котка ми казва един ден: „Учителю, много ви обичам.“ Аз бих изрекъл тази дума, но тя не е за вас, в тази котка аз виждам, аз не искам вие да бъдете като тази котка. Ами тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да имам формата на тези сестри, колко съжалявам, че съм изостанала назад. Такава каквато съм, ще ме приемеш, имам желание да си изправя погрешката.“ Казвам, много хубаво и след като вляза в къщи, понеже така ми е говорила, ще взема сиренце, малко хлебец и ще дам на котката. Някой като донесе хляб, аз ѝ давам и тя ми казва, колко е хубав. Давам ѝ някой хляб, яде го. Дам ѝ друг, не го яде. Щом тя не го яде и аз не го ям. По някой път аз се смея с нея, вземам сиренце и този хляб, който не е яла, стискам го, стискам го със сиренцето и ѝ го дам, тя го изяде. Казвам: „Понапред не го ядеше, а сега защо го ядеш?“ Казва: „Ти като го постиска в ръката, измени неговото естество.“ Права е тя. Онова, лошото в този хляб, като го стисках със сиренето, изкарах лошото навън. Понеже тази котка обичам, няма да ѝ правя зло и тя го яде. Казвам: В природата има един закон, едно животно може да ви обича много искрено. Не само животните, но и растенията обичат. Вие по някой път мислите, че само хората се обичат. Растенията много се привързват. Следователно човек трябва да бъде много внимателен. Вземете една саксия с цветя, за един месец поливайте я, поглеждайте я всеки ден и след това изнесете навън тази саксия, ще видите, че ще повехне. Аз съм правил доста опити. Като я внесеш вътре, приятно ѝ е. И цветята обичат. Разправя една американка, тя имала едно тропическо растение, на което направила една хубава саксия и я турила на масата. Гледа от растението излиза едно красиво същество, хубава като ангел. После пак влиза в растението, тя си търка очите. На другия ден, вечерта, като залязло слънцето, пак излиза и после влиза в цветето. Сега туй ме навежда на онзи анекдот за един ангел, когото Господ изпратил на земята да извърши една мисия. Той погледнал една мома и я пожелал. Тогава Господ го пратил да стане едно цвете, да го тъпчат хиляди години, хиляди години все го тъпчели. След хиляди години, той го поставя в положението на една птичка да я гонят оттук, оттам. И това само заради един поглед. Та казвам, в цветята са турени все едни такива ангели, които са прегрешили с един поглед. Птиците, които пеят, са ангели на изкупление. Казвате, тия птички, тия цветя… Ако вие не разбирате, един ден ще се намерите в положението на един карамфил. Една мома ще вземе, ще ви откъсне, ще ви тури на ухото и ще се накичи. Какво ще разберете вие от тази мома, след като ви носи на ухото? Това са ваши страдания. Тя ще ви лиши от онзи живот. Колко време ще седите вие на ухото ѝ?

Та казвам, законът такъв е: Никога не късайте, безразборно не разрушавайте вашите хубави мисли. Хората на новото поколение, на новата култура, на новата наука, която ще дойде, никога не се опитват да оцапат една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка. За хубавото имайте нещо отлично, дето и да го видите, гледайте благоговейно на него, понеже всяка мисъл, всяка хубава мисъл е Божествена форма. И всяко хубаво чувство е Божествена форма и всяка хубава постъпка е Божествена форма. Дето и да е – в животните, в растенията, когато видиш един цвят цъфнал, спри се пред този художник, който излага своята картина, полюбувай се, Поблагодари на Бога да може, да възприемеш туй ухание.

Казвам, на хората на 20 век какво трябва да се проповядва? Туй, което хората вършат е хубаво, всичкото е хубаво, то ще донесе повече страдания. Всичко е хубаво, но ще донесе повече страдания. Сегашният живот, сам по себе си, има блага и трябва да дойдат, които умните хора да използват благата. Благото не знаем как да го използваме. [Аз харесвам един час взема на една госпожица или на една госпожа в света, които не са религиозни да се обличат и да се изчистят.] Мислите, че туй е лошо, не е лошо. За да бъде красива, за да бъде изящна, но красивото, как го използва? Каква идея има? Лошото седи в идеята. Онова, практическото, което тя прилага е хубаво, сега ако дойдем до религиозните хора, те имат друго разбиране. Религиозните хора разбират, че ако имат здраво тяло, много червендалесто, няма да угодят на Бога. Искат лицето им да е хлътнало, да отслабнат, да не се изкушават. Не е този пътят, не е този пътят за самовладеенето. Една змия зимно време може да бъде много кротка, лятно време ни най-малко няма да бъде кротка. Този светия, който изпосталяло тялото му, щом го нахраниш, пак е същият. Ти ще ядеш малко и ще благодариш, че си ял. Ще благодариш за онова, което си ял. Ще дишаш и ще благодариш. Облечеш се хубаво, благодари. Дойде някой, заяде те. За в бъдеще, какво ще бъде? Тогава как ще се изпълни едно учение, което казва, ако имаш две ризи, дай едната, ако имаш две дрехи, дай едната, как трябва да се приложи? Всякога хубавата мисъл, която имаш в себе си, ти трябва да я дадеш на другите, то е доброто, което имаш в своя ум, дай го на другите. Сега искате да ви доказвам, ако даваш. Според мен, законът на даването е съществен, работи съществено. Онзи земеделец, който сее винаги ще има изобилно. Онзи търговец, който влага капитала си, онзи индустриалец, онзи военен, който влага силата си, всичките хора, които работят, може да не одобрявате тяхната деятелност, но всеки в ограничената област има печалба. Сега казваме да няма война. Добре, да няма войници. Как ще бъде света без войници? Да кажем, че не трябват и свещеници. Какъв ще бъде светът без свещеници? Един ден в света няма да има майки, бащи, братя, сестри, слуги, няма да има господари. Какъв ще бъде светът без слуги и без господари, без свещеници, без съдии? Какъв ще бъде светът? То е една неразбрана идея. Слуги ще има, но ще бъдат умни, по-умни от господарите си. Сиромаси хора ще има, но ще бъдат по-умни от богатите. Майки ще има, но какви ще бъдат тия майки? Те ще минат на една по-голяма висота. Трябва майките да дойдат до онова положение, че онова, което раждат, никога да не може, да им го вземат. Сега на майките им вземат децата. Една госпожа ми разправяше: Родило се детето ѝ. Тя учила, че туй е волята Божия. Разболяло се детето ѝ и тя казва: „Господи, не ти го давам. Туй дете ми го даде, защо ще ми го вземеш, не ти го давам. Ще ми го оставиш. Ти имаш толкоз. Едно дете си ми дал. Ако нямам туй дете с какво ще се занимавам?Ако ми го оставиш, Господи, има какво да ти благодаря. Ако мисля право, остави ми това дете, Господи.“ Казва: „Господ ми остави детето.“ Право мисли, няма защо да умираме. Трябва да умрем, кога, за кого? За злото трябва да умрем, за лъжата, за неправдата, за всички отрицателни качества. А трябва да оживеем за онова, което е хубаво в света. В този смисъл, всички трябва да измрат за злото и да дойде доброто в тях, да се образува една връзка между господари и слуги, между бащи и синове, между майки и дъщери, между всички да се образува онова вътрешно разбиране. Сиромахът да не се усеща, че е унижен. Но, че е богат и никой не го е унижил. Той се унижава, понеже няма знание. Ако един сиромах знае законите да става малък, току изведнъж, да става невидим и видим, рече господарят, да го гълчи, той става невидим, кого ще гълчи? Някой има да взима от този сиромах, той става невидим. Дойде онзи, който има да взема, търси го, няма го никъде, какво ще го съди? Може ли да съдиш един човек, който става малък?

Слушайте, сега цялата земя е пълна с блага, които Бог е вложил. На хората трябва знание, трябва разумност, трябва една велика мисъл. Една велика мисъл, всеки един човек трябва да дойде до онова положение, да даде право на другите, както на себе си. Не само аз, но давам право на всичките хора и те да си отдават правото един на друг. Да считаш, че и той има толкова право, колкото и другите. Всички заедно работят и въпросите може лесно да се уредят.

Казва: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Няма какво повече да прилагаме. Ние имаме един навик и критикуваме, казваме, не живеем добре. Че кой живее добре, я ми кажете? Според туй разбиране, така не се живее. Аз привеждам един пример, той е следният: Един млад българин, след като работил 10 години градинарство, дотегнало му да копае, искал да намери един занаят, по-лесен. Отива в Солун, спира се в града, гледа един абаджия, казва си: „Това е занаят.“ Влиза вътре и го пита: „Приемаш ли ме за чирак?“ – „Приемам те.“ Влиза там и две седмици се учил с иглата да шие. Иде един турски бей и викат господаря му да му ушие един бирбучуклия гащи. Той дава ножиците на момчето и казва да върви с бея, пък той ще отиде след него. Случило му се друга работа, закъснял и беят казва: „Виждам, че твоят майстор няма да дойде, но виждам, че ти си голям.“ Изважда му един топ хубаво сукно и каза да му скрои гащите. Онзи не казва, че не знае и да не му падне достойнството, започва да реже, реже. Гледа беят и му казва: „Туй, синко, на бирбучуклия не става, поне една салтамарка ми скрой.“ Онзи крои, крои и беят пак казва, „то и салтамарка няма да стане, но поне една кесия за тютюн ми направи и ако и нея не ми скроиш, ще те бия вече.“ Гащи не можа и салтамарка не можа, тогава поне една тютюнева кесия. Така не се разрешават въпросите. Знание трябва. Не е лесна работа. Онези, които са държавници, онзи капитан, който кара един параход, не е лесна работа. Един машинист или един техник, който поправя машината, или един техник, или електротехник, или един, който ръководи един аероплан, иска се ум, напрежение, а пък за да се води един отличен живот, колко знания трябват. Та, трябва сега самообладание. В какво седи самообладанието? Между две езера всякога може да се направи един канал, да се съединят. Водата от едното езеро да се влива в другото и да се изтича навън. Често ние мязаме на тия отделните езера, като Мъртвото море, като Каспийското море. Но сегашните учени хора замислили Каспийското море да го свържат със Средиземното море.

Та казвам, ние разнообразните хора, които гледаме така отделно на нещата, трябва да погледнем малко другояче. Всичкото седи в езика на човека. В какво седи силата на един певец? Силата на един певец седи в неговия глас, в неговия ум, в неговото сърце. Ако знае да пее, той ще си пробие път. В какво седи силата на един техник? В неговия ум, който разбира техническите закони. В какво седи силата на един художник? В четката, в употребата на краските, в измерването на ония отношения, които съществуват между предметите да знае как да ги представи.

Та казвам, ние седим и мислим по кой начин да се оправи света. Може да бъдете уверени, че светът ще се оправи. Иде една епоха отлична. Ще имат ли хората достатъчно ум да сеят, да орат, да използват? Ние сме вече влезли в тази зона. Големите неприятности, които идат, страданията, които идват, показват, че злото и то расте. Но заедно там, дето растат там най-големите бодили, там расте и най-хубавото жито. Дето бодилите не може да растат и житото не може да расте. Следователно бодилите ще станат като почва за хубавото семе. Ни най-малко не трябва да ни плашат лошите условия. Има някои, които гледат. Сега всички хора са прави да гледат. Всеки може да гледа. Казвам: Имате една идея в себе си. Знаете ли вие, че като умрете ще живеете? И като изгубите всичко, пак имате условия да спечелите всичко. Аз на един господин казах. Той ме пита: „Как ще докажеш, че има живот?“ Няма какво да ви доказвам. Вие умирал ли сте? Аз няма какво да доказвам, дали ще умра. Ти умирал ли си? Не си умирал. Ти живееш, знаеш какво нещо е живота, но не знаеш, какво нещо е смъртта. Ти говориш за нещо, което не си опитал. Ти предполагаш, че ще умреш. Ти не вярваш, че и за в бъдеще ще продължиш да живееш. Отде накъде мислиш, че няма да живееш? Ти, човекът, който живееш, че тоя живот ще се свърши. Вярваш, че смъртта ще стане господарка. Смъртта няма никакво господство в света. Ние всички вярваме, положителното в света е вярата. Вярваш в нещо, което не е. Да отричаш нещата, туй значи да вярваш в неща, които не съществуват. Аз не съм за неща, които не съществуват, аз съм за реалните неща, на които човек може да гради. Аз съм за човешкия дух, аз съм за човешката душа, аз съм за човешкия ум, аз съм за човешкото сърце. Аз съм за човешкото тяло, за всичко онова, което човек има в себе си, за човешките очи, за човешките уши, за човешкия нос, за човешката уста, за човешките ръце, за пръстите, за всичко онова, което човек има в себе си да се дадат условия на човека във всяко едно отношение, да се развива правилно тялото му и в нищо да не се осакати този човек. За туй съм аз. Туй се изисква сега. Не да кажем, като умрем, ще идем в другия свят. И ние като умрем от този живот, трябва да влезем в истинския живот, защото ние сме в един живот, дето смъртта царува и трябва да излезем из рамките на тази смърт.

„Достатъчно е на деня неговото зло.“ Или казано тъй: Доста сме мислили ние за злото в света. Време е да помислим за доброто. Казвам: В какво седи сега силата на човека? В какво седи силата на Хитлер, който има 80 милиона хора около себе си? Който ги е събрал, организирал ги е да мислят като него. Той прав ли е? Той мисли, че така ще се оправи света. В какво седи силата на един ангел, в какво седи силата на една Англия, организирана ли е? В какво седи силата на Русия? Но тези държави още разсъждават. Не е този пътят, по който може да се разрешат онези въпроси. Сега, ако тия държави дойдат пак да се бият, народите какво ще спечелят, кажете ми? В Европа всички градове ще бъдат разрушени. Трябва да се започне една култура на ново. Какво се ползваме ние, навсякъде борби. Едни религиозни убеждения се борят с други. Едни социални убеждения се борят с други, нека имат борба. Нека има борба, но борбата не разрешава. Аз съм да воюват хората. Воюване трябва. Но да воюват за онази, правата мисъл. Нека в света правото вземе надмощие. Нека светлината да има надмощие. Когато един човек посади една градина с най-хубавите плодни дървета, аз го похвалявам. Но когато един я насади с киселици и иска да покаже, че и туй е толкоз ценно, колкото и другото, това е едно заблуждение. Ние искаме сегашните хора да имат мисъл в себе си. Сега светът се нуждае от разумни хора. Всеки народ се нуждае от разумни хора. Има ги вече в света. Вие седите и чакате да се оправи света. Аз съм привеждал следния пример и пак ще го приведа. В Америка веднъж един студент отишъл да гледа един от тези борци за вдигане на тежести, който могъл да вдига цял един кон с кончето. Студентът направил някаква погрешка и онзи му ушива една плесница. Той се търкулнал на земята. Обидил се този студент, разбрал, че ако му каже една дума, ще му удари още една плесница и ще го търкули. Заема се да изучава и да се упражнява цели 10 години. Развил силата си и можел да вдига един кон с две кончета заедно и като имал тази сила, един ден отива при този, който по-рано му ударил плесница и казва: „Знаеш ли аз кой съм?“ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи студент, на който ти удари плесница и се търкули на земята.“ Хваща го за крака, дига го нагоре. Онзи казва: „Ти си ми учител на мене.“

Аз бих желал и вие да хванете злото за краката, да го вдигнете и туй зло да ви каже: „Признавам, че си ми господар.“

Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.

Двайсет и трета неделна беседа,

държана от Учителя

на 2 април 1939 г.,10 ч.с.
София – Изгрев

1939_04_05 Господари на външния и вътрешния живот

Издателство „Урания“ и „АСК-93“, 1998г. КНИГА: Силата на мисълта, ООК Год.XVIII, Том 2

ГОСПОДАРИ НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ

(Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло)
Сряда, 5 часа сутринта
Отче наш.
„Всичко в живота е постижимо.“
„Давай, давай.“

Ще говоря за работата. Някой път говорите за труд и мъчение. Аз не зная какво разбирате вие под думата мъчение. И какво разбирате под думата труд, какво – под думата работа. Мъчението се отличава от труда по това, че има друг костюм. На български костюмите на думите, мъчение, труд и работа са тези: М.Т.Р. По костюми се отличават. В живота се изисква едно вътрешно разбиране. Сега всички хора са дошли на земята, но не знаят защо са дошли, кога са дошли, колко време ще живеят, пак не знаят. И от тук, като напуснат земята, къде ще отидат, пак не знаят. Предполагат нещо. Вие знаете за живота талкова, колкото онази млада мома, която, като се облече в хубавите дрехи, мечтае си нещо за в бъдеще, има някаква си болка, има си нещо в ума – хубав живот, хубава къща и пр. Но след като влезе в живота, в това великото училище и намери своя велик професор, от него взима уроци. Най-първо като го види, тя говори много хубаво за него. Казва: „Имам отличен професор, толкова е отличен, свършил е.“ И от сутрин до вечер само за професора си говори. Какъв език имал. Говори за неговите постъпки, за движенията му. Какви са били очите му, веждите му, всичко това описва, като един ангел. Този професор, някой път, е своенравен. Погледнеш, на тая студентка в живота той напише числото две. Щом писал веднаж две, нейното мнение за професора ѝ се изменя. И тя казва: „Мислих, че беше свястен.“ И характера му се изменява. Откак написа това число, характера му се измени, той е учен човек. Той ѝ написал две. Това е пътят, по който тя е дошла на земята. Това число две е впрегнало всички хора на работа. Ако не беше две, всички хора не щяха да се мъчат. Две означава: Или добре ще се учиш или ще се мъчиш. Ще кажеш: „Къде е мъчението [в] две?“ Долу, дето се пресичат двете линии, там стават всички катастрофи. Когато пишете две, стават катастрофи.

Сега да пристъпим към предмета. Имате вежди, очи, уши, нос, уста, пръсти. Ако ви попитат защо ви е ръката все ще дадете някакво обяснение. Аз наблюдавам колко хората са взискателни спрямо другите, а спрямо себе си не са. Трябва да знаете, че каквото виждате в другите хора, това сте вие. Вие сте разложени във всички хора. И каквито прегрешения виждате в тях, това сте вие. Доброто и злото, което виждате, това сте вие. Разложени сте в една голяма площ, та виждате себе си. А самият човек е събран в едно малко място, та не може да се видиш. Обичате един човек, че имал обхода. На какво се дължи неговата обхода? Някой път човек може да е красив, но ако в тебе обонянието е силно развито, ще усетиш нещо неприятно. Мнозина са ми казвали: „Не мога да го търпя, излиза от него една тежка миризма.“ А гледаш, че е красив човек. У някои друг лицето не е така стройно, не е така хубаво, но от него излиза едно ухание, нещо привлекателно. Кое е хубавото в него? Някой път хубостта на човека произлиза от неговите уста. Някой път произлиза от неговия нос. Някой път от неговите очи. Или от неговите уши. Или от неговите движения. Може човек да вземе известна поза, която е приятна. Всяко нещо в природата си има свой смисъл. Често вие имате един израз, казвате, че нещо било без дъно, дълбочината била без дъно. Каква е дълбочината на земята? Най-голямата дълбочина е до центъра на земята, колко е? Колко е диаметъра на земята? (– 12 хиляди километра.) Добре, тогава дълбочината или радиуса ѝ е около 6 хиляди километра. Туй, бездънното е 6 хиляди километра. Казват, че височината е безпределна. Височината мерим от тук до центъра на слънцето. До повърхността на слънцето изчисляват 92 милиона мили. И слънцето има диаметър 800 хиляди. Значи радиуса или дълбочината на слънцето е 400 хиляди километра. Та казвам, бездънното е това. А ние считаме това понятие за нещо неопределено. Казваме: „Той е много учен човек.“ – Учен човек! Колко думи знае? Шекспир – най-учения е употребил 16 хиляди. А Милтон – 10 хиляди. А пък обикновените писатели – по четири хиляди употребяват. А пък обикновените хора, някои от тях, си служат с 2000 думи. За някой оратор казват, че много добре знаел езика. Значи две–три хиляди думи. А пък да знае 150–200 хиляди думи! Та някой път, ние се преценяваме, мислим че много знаем.

Скоро изпитвам една сестра, разви се гласа ѝ, взема височини. Тя е млада сестра. Така казваха за нея. Аз казах: „Да я чуя.“ Височините взима хубаво, но като рече да слиза, не знае как да слезе. Там се плъзга. А пък знаете ли какво нещо е плъзгането? Височините са планинските места. Вие в живота си искате да ходите само по една равнина. Ако вие по една равнина ходите, от вас нищо няма да излезе. Човек за да може да постигне нещо, трябва да има един идеал. Вие трябва да си го представите като един висок планински връх. И ако вземем да разгледаме земята, ще видиме, че всичката култура се е развивала там, дето е имало високи планини. Най-устойчивата култура е на Хималаите, дето е индийския народ. Египтяните са имали култура и са ги хвалили. Планините са били далеч от тях. И за да имат култура, те е трябвало да си направят изкуствени пирамиди. И тяхната култура не е така мощна. Човек трябва да има един висок идеал. И според височината на вашия идеал, такава ще бъде и културата. Някои говорят за любовта. Любовта е един възвишен идеал. Вие мислите, че любовта всеки може да я хване, да я обхване. Не. Любовта е непостижима. Тя е като Монт Еверест. Вече 5–6 години ходят германци и англичани да се изкачат на него, но не могат. Та казвам, трябва да имате един идеал. Той, идеалът, е непостижим. Не мислете, че може да го постигнете във вашия живот. Радвайте се, че имате нещо непостижимо. Радвайте се, че човешкия крак там не може да стъпи и че то ще остане за всякога чисто. Да дойдем до идеята за Бога. Каква идея имате за Бога. Идеята ви за Бога е много смешна. Вие седите и казвате, че имате страх Божий. Между хората сте изправени. Например, ходите в София, там има стражари. Ти вървиш добре. Има закони. Но щом си в къщи, правиш каквото искаш. А пък то в къщи, когато си сам, трябва да бъдеш много изправен. Достатъчно е да влезеш в къщи, за да познаеш каква е религията на един човек, какви са му познанията, постиженията, дали е музикант или не, художник ли е или не. Ще познаеш. Вие ще кажете: „Така Господ ни е създал.“ Не, тогава вие нямате ясна представа какво нещо е Господ. Значи, ако Господ е създал една пеперуда и я облякъл с такива хубави дрехи, на които биха завиждали царете и цариците на земята. Нито една царица не е носила такава мантия, шарена както една пеперуда. И Христос казва: „Малките цветя, които Бог така хубаво облече, мислите ли, че са по-горе от човека?“ Мислите ли, че Бог човека, това разумно същество, ще го остави да се облече с дрипели? От вашите уста трябваше да тече нектар. Като влезете в някоя къща, че като кажете няколко думи, да потече нектар от вашите уста. И всички хора там да се примирят. А пък аз гледам, за някого казват, че е много набожен, а пък като влезе някъде скарва хората. Аз се чудя за тази набожност. Наблюдавайте живота си. Ако влезете и скарате хората, вие верующ ли сте? Накъдето ходите, трябва да носите нещо хубаво. Ухание трябва да излиза от вас. Аз това ви го преставям като един идеал. Че кое ни радва? Нали слънцето. Като изгрее слънцето, носи живот. Вие виждали ли сте, като изгрее слънцето, колко е весело неговото лице. И като погледнете всички тези растения, на тях слънцето дава благословение. И цялата природа усеща присъствието на слънцето. Даже и студеният сняг горе, който е бил така консерватор, че не се помръдва, като изгрее слънцето и той се помръдне, като една деликатна мома, подвижва се. И той се влюби. Аз смятам, че снега, като почне да се топи, той се е влюбил и казва: „Не ми се седи вече тука!“ И тръгва в тая посока да дири слънцето, на където отива. Сега ви говоря на фигуративен език. Вие сте се влюбвали много пъти. Има хора, които са се влюбвали в някое малко кученце. Аз съм виждал дама, като го носи, че го милва. Някое дете се е влюбило в котката и я носи. Аз съм виждал хора да са се влюбвали в някое птиче и казва: „Колко е хубаво това славейче!“ Някой се влюби в едно цвете и го носи на ухото си. Влюбен е до известно време. Момата, докато е млада, се влюбва в китки в цветя. Но щом се ожени, тя хвърля тези цветя и казва: „Те ме направиха нещастна.“ Най-първо тя носи червена шамия, като генерал. А пък щом се ожени стане калугерка. Не турям сега в лош смисъл: родила е едно дете, умряло. Родила дъщеря и тя умряла. Та три–четири все умрели. Тя вече се подбрадила с черната шамия. Всичко черно навсякъде, навела глава и казва: „Аз да знаех, никак да не се жених. Що ми трябваше да се женя! И този, когото обичах, замина някъде. А пък аз съм сама.“ Какво трябва да се прави сега? Вие се самозаблуждавате. Вие виждате себе си в хората. Хора се влюбват в себе си. Няма по-опасно нещо човек да се влюби в себе си. Някой път ние нямаме ясна представа за живота. И ако представите на някоя маймуна огледало, тя, като се огледа в огледалото, не знае че е тя. И дойде зад огледалото, да хване другата маймуна, но я няма. И пак си оттегля ръката. И като се поогледа пак, пак че се скрила другата маймуна и рече да я хване, но няма я. И вие, като се оглеждате в огледалото, искате да хванете себе си. Влюбили сте се в тая маймуна в огледалото и казвате: „Защо тази маймуна не ме обича? Защо не мога да я хвана?“

Не е пътят този. И казвате: „Дали Бог ме обича или не?“ Че ако вие обичате себе си, а ние сме отражение на Бога, то какво има ние да се съмняваме. Не може Бог по същия закон да не обича Той себе си. Че ти си едно отражение в малка степен и на Бога. Вие не можете да не обичате вашата ръка. Като я погледнете, имате все едно хубаво чувство за ръката си. За мен закона седи така – като се окаля ръката, аз не я съдя, не ѝ казвам: „Защо се окаля? Защо не водиш трезвен живот?“ Аз считам, че причината за окалването не е в ръката, а по-дълбоко търся причината, в друго. Вие един други се съдите и причината за вашето окалване не е във вас. Причината е много малка. Скоро ми разказаха следното: Дошла е една жена от Русе. Една съседка имала тя, която постоянно ѝ казвала: „Ти си голяма простачка, простакиня.“ И оная я дава за под съд за думата „простакиня“. И спечелила делото. Другата била осъдена за 10 дена затвор, за тая дума и 2000 лева глоба. Казвам ѝ: „Само за това ли? Да няма нещо друго?“ Тя казва: „Не, само за думата простакиня.“

Казвам, тук си позволявате някои думи повече от „простакиня“, да си казвате. Ако си заведете дела за обида, тогава всички щяхте да бъдете в затвора. Тук наскоро един брат, за нашата изгревска кооперация, която фалира, нарече хората от братството „мошеници“. За думата „мошенник“ осъждат ли? Той ги нарича всичките мошенници. Къде е причината? Необмислена работа. Като кажеш „мошенник“ какво ще придобиеш? Много неодялани езици има тука. Не са виновати езиците. Аз си го обяснявам, че от много високо място слизате. Водата, като слиза от високо планинско място, много говори и скача. Като кажеш „мошенник“, колко години се наказва? Ако кажеш пред лицето му, ще го [те] осъдят за три месеца. Ако кажеш зад гърба му няма да го [те] осъдят. Тук ако кажеш думата и те осъдят. В невидимия свят ако само помислиш, пак ще те осъдят. Ако допуснеш в мисълта си, ще те осъдят. В мисловния свят, ако само помислиш, ще те осъдят. И веднага в затвора. В Духовния свят, ако само почувствуваш, ако само си се допрял до него, ще те осъдят. Ако си турил пръста до някой топъл предмет, като се изгориш, ще те осъдят. Там не позволяват, щом се опариш, то е вече престъпление. А щом помислиш за лошата мисъл, тя оставя петна. Като видят всяко петно по дрехите, в света на ангелите за едно петно – веднага навън из рая. А някои от вас мислят с всичките петна, които имате във вашите мисли, да отидете между ангелите. Да говорим сега искренно. Най-първо умът трябва да се изчисти. Абсолютна чистота трябва да има. Възможно е това. Възможно е със закона на любовта. Любовта е една сила, която слиза от Бога и която е чиста. И ако истинската любов проникне в човешката душа, тогава тя очиства човека. И Бог казва така: „Ще очистя петната ви, прегрешенията ви и няма да ги помена вече. Ще ги хвърля зад гърба си в забвение.“ Те опетняват. Всяка лоша мисъл, след време, се явява като някой недъг. Появяват се фуски, цирейчета, лишеи, пархути, какво ли не, болест в ставите, коленете, гръбнака, бъбреците, в стомаха и пр. Казват: „От къде дойдоха тези болести?“ – От мисълта вътре. Почнете да мислите хубаво и ще видите, че всички тези неща ще изчезнат. Вие най-първо трябва да се научите да не преписвате тия работи на Бога. Не трябва да туряме престъпленията, които се вършат, на Бога, не трябва да казваме, че Бог е причина за това. Бог не ни съди, като вършим това-онова. Той търси начин да измие веднага извършеното. Та казвам: Трябва да имаме един начин, по който да изчистим своите мисли. Такива начини има. Ако вие имате една лоша мисъл, как ще я смените? За да зачиташ един човек, трябва да имаш един особен център, на главата си развит. Бог е поставил една способност отзад на темето на човека, в задната част на главата. Човек, у когото този център не е развит, той не може да почита и уважава хората. Той най-първо трябва да почита и уважава себе си. Човек само трябва да вижда своите добри страни. Някой казва за някого: „Той не е милосърд.“ Милосърдието е тази част на главата, над челото, на горната част на главата, два–три сантиметра над долната граница на космите. Там е писано колко човек е милосърд. Ако това чувство не е развито в теб, то като страда някой човек, ти не можеш да влезеш в неговото положение. А пък, ако това чувство е развито, веднага влизаш в неговото положение. За да бъдеш музикант, трябва да е развит центъра отстрани на челото, над външния край на веждите. А ако човек е много досетлив, че знае как да цени времето, развит е центъра точно на външния край на веждите. Там ще го търсиш времето. Иначе човек не може да бъде музикант. После, онзи който е паметлив и има способности за езиците, има под очите си гънки. Ако е голям историк, развит е центъра в средата на челото. Има много други работи, които човек трябва да развие. И за обхода има център. Да кажем, че някой не е справедлив. Центърът на справедливостта е от двете страни на главата, пак на горната част. На това място главата трябва да бъде широка. Щом не е развита там главата, тогаз справедливостта не е така развита. За думата простакиня тази сестра е била осъдена за десет деня. Сега, дошла тази сестра при мене и ми се оплаква. А пък аз нямам разположение да я приема. Но има две сестри, които я водят. Виждам по лицето ѝ, че има някоя беля и тя почва да плаче. Питам: „Защо плачеш?“ Тя казва: „Осъдиха ме за десет деня.“ От касационния съд делото се повръща и не зная какво ще стане. Казах ѝ: „Ти като плачеш, тази работа няма да се уреди. Десет деня ще бъдеш в училище, в един университет. Специфични лекции ще ти предадат в този университет.“ Тя казва: „Остави се, десет деня, пък и три хиляди лева глоба.“ „После, казах ѝ, три хиляди лева ще платиш на тези професори, които ще ти предадат лекциите. Не може така без пари. Ако ти обичаше тази съседка, тя не би те обидила. Сега тя те е обидила. Това показва, че и ти не си я обичала.“ Тя казва: „Аз я търпях, търпях и най-после ѝ казах: Не съм аз простакиня, а ти си простакиня. И когато тя ми казваше простакиня, нямаше кой да слуша, пък когато аз казах простакиня, тя повика наемателя горе, като свидетел. Тя има свидетел, а пък когато тя ми казваше простакиня и други работи, аз нямах свидетел и ме осъдиха.“ Казах ѝ: „Това е за твое добро. Това е една привилегия, да се отиде в един такъв университет и ти се благодари на Бога, че не е десет месеци. Десет деня като утре ще минат и като излезеш от този университет, Господ ще те благослови. Тази дума я запиши сега.“ Казах ѝ още: „Ти си излез сега, а пък аз ще разгледам делото и ще видя. Даже мен ми е приятно, че те приели в университета. Но ще видя сега, ще се постаря малко да посмекча професорите, добре да се обхождат с тебе. Няма защо да плачеш, сестра.“ Все плачат хората. И у нас плачат. Тя казва: „Много ми е мъчно.“ Казах ѝ: „Кому не е мъчно? Който е дошел на земята, все ще му е мъчно.“ Няма да остане нито един от вас, който да не опита всичките мъчнотии на живота. Ще ги опита. Някой ги опитва всеки ден на малки дози, а пък някой като умира. И като умира, като някоя риба го хващат и го изтеглят, изтеглят и казват: „Ще отидеш в онзи свят, дето няма вече скърби, нито страдания.“ В живота няма нищо по-хубаво от това човек да има съзнание да свърже съзнанието с горния свят с нещо хубаво. Дръж в съзнанието си един ангел, който знае какво нещо е обидата. И той не допуща нито мисъл, нито сянка от лошо. Бог го пази. Той, като види един човек, че греши, гледа много обективно работите, не вижда нищо лошо в него. Той, за да познае, че този човек греши, трябва да влезе в неговото тяло. Да влезе в неговото положение и да почувствува неговите болки. А пък той гледа много обективно, ни най-малко не вижда никакво зло. Бог го е предпазил. Защото ако този ангел почувствува как е станал греха и той не иска да го направи. Например, ти хванеш за ръката един човек, това е съблазън за човека. А пък за ангела няма нищо. Ако аз напиша на дъската една дума, човек може да се съблазни, но може ли да се съблазни един ангел? Не. Например, напиша думата „простак“. ПРО-СС-Т-АА-К, тогава биха ли ме осъдили? Ако кажете на някого: „ПРР“ – дали ще те осъдят или „ООО-ССС-Т“? Аз често съм правил наблюдения. Гледам как често човек изгубва равновесие за малки работи. За малка работа човек може да изгуби равновесие. Трябва да внимавате в това. Имам една котка, без малко щях да я бия един ден. Казах: „Чакай!“ За да не ме смущава, давам ѝ хляб. А пък искаше да ме хване. Като хвана с ноктите ръката ми, искаше да ме одраска. Искаше да каже: „Дай го, дай го, не го дръж!“ Аз си отворих ръката, падна хляба и нейните нокти освободиха ръката ми. Аз почнах да разсъждавам. Казах си: причината не е в нея, дръж си ръката малко по-високо горе. А пък тя долу нека мечи. А пък аз исках да ѝ покажа хляба от много близо. Аз си турих ръката много близо и котката заби ноктите си. И аз веднага взех в съображение това и ѝ пуснах хляба. Тя не мисли зло. Тя няма доверие и мисли, че може да си взема това благо. И на нея не ѝ иде на ум, че ръката ми е деликатно нещо и ноктите ѝ могат да я повредят. Идеше ми да я ритна. Сега кой е причината? Котката не е виновата. Причината е в мен. Че тя дигала шум, остави я да си търси храната. Храна и сирене. Аз не съм задължен. Нито съм дошел да храня котките. Кое е онова, което ме заставлява сега? То е следното: Да изпълня Божия закон и да не каже котката, че не се отнасям добре. В себе си имам едно желание и тази котка да каже, че съм се отнесъл добре. Това всичко става, за да обясня на вас. Сега същия закон преведете. Не си туряйте близо ръката до котката, понеже котката, по своите разбирания, ще ви хване ръката и ще се нараните. Дръжте си ръката малко нагоре.