Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието

лекция пред специалния клас ИК "Жануа-98"

СВОБОДА НА СЪЗНАНИЕТО. ЧИСТЕНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./

Пишете на тема: „Неопределени идеи.“

Някой път искате да се определи човек. Да се определи човек или да не се определи. Каква е разликата между един, който се е определил и един, който не се определил? Кое е по-добро, човек да се опредили или да не се определи? Зависи в дадения случай какво разбира човек под думата „определение“, каква е мисълта или каква е идеята, която занимава ума. Вие, ако вземете темата „Свобода на съзнанието“. Пишете втора тема: „Свобода на съзнанието“. Ако пишете, определете го с няколко думи. Свобода на съзнанието, това е цяла наука. От свободата на съзнанието зависи характерът на човека. От свободата на съзнанието зависи мисълта на човека, зависят чувствата, които има човек, усетите, здравето на човека зависи от свободата на съзнанието. Значи, съзнанието да не е обременено, да няма нищо непотребно. Да кажем сега: Трябва да се освободите. Вие всинца сте заети с неща, които ви са непотребни в дадения случай. Няма нито един от вас, който да е свободен. Има нещо, което те безпокои, което ти е неприятно. Някой път като гледаш дрехите си, казваш: „Тия дрехи не стават.“ Някой гледа обущата си, казва: „Скъсаха се обущата.“ Не е свободен. Гледаш шапката. Бръкнеш в джоба си, кажеш: „Няма нищо в джоба.“ Или огледаш се в огледалото, казваш: „Много съм пожълтял.“ Изменя се времето, веднага стават промени във вас. Промените и състоянията в природата се отразяват и на вас. Обременява се съзнанието. Някой казва, че човек трябва да има ясно съзнание. Свободата на съзнанието е един динамически процес, той не е статически. Щом човек остане в едно статическо състояние, веднага съзнанието се обременява. Щом човек престане да мисли, както трябва, престане да чувствува както трябва и престане да постъпва както трябва, съзнанието постоянно изгубва своята свобода. Да допуснем, вие седите, имате известна болка: Или вратът ви боли, или ви боли ръката. Вие търсите един начин да се лекувате. Ако болката е на врата, как ще се лекувате? Вие по кой начин лекувате врата? Може просто да имате една болка отзад на врата. Значи в тази част кръвообращението не става правилно. Стесняване станало на капилярните съдове, вследствие на това триене на кръвта, чувствувате вие една малка болка. Всяка болест е една малка дисхармония. Има вече тежест в съзнанието. Ти седиш и съзнанието не е свободно. Ако можеш да освободиш съзнанието си от тази болка, тя ще изчезне. Първото нещо, ще се стремите да освободите съзнанието си. Всяка една мисъл трябва да знаете, ще ѝ дадете ли място в ума си. Една мисъл може да обремени съзнанието ви. Ако вземете думата „живот“ и „смърт“, ако ви кажат: „Еди-кой си умрял“, какво произвежда? Казват: „Петко Стоянов заминал за другия свят, умрял“, казват. Онзи, който е определен, той си има име, казват: „Петко Стоянов, който дошъл, не е определен.“ В смъртта нещата са определени. Дошъл някой, но името му не се знае, инкогнито иде. Онзи, който умира, всякога има име. Питам тогава: Кои идеи са по-силни, определените или неопределените идеи? Някой казва: „Аз искам да се определя.“ Ако ти можеш да се определиш в дадения случай, какво можеш да направиш? Всеки ден трябва да се самоопределяш. И днес какво можеш да направиш, и утре ако направиш същото, ти не разбираш. Значи, за днес какво можеш да определиш. Какво можете да направите за днес? Ще трябва да свършите три работи: Най-първо като станеш сутрин, ще работиш с ума си. Като станеш сутрин, ще работиш със сърцето си, като станеш сутрин, ще работиш с волята си. Сега как работите с ума си? Човек трябва да работи с ума си. Ако поставиш една мисъл на нейното място, това е една добра работа. Какво разбирате под думата „работа“? Докато е ден, човек трябва да работи. Иде нощ, когато никой не може да работи. Казва: „Как ще работя?“ Докато е ден, докато има светлина, работи, понеже иде нощ, иде тъмнина, в която не може да се работи. Работи, докато имаш светлина в ума си. Работи, докато имаш топлина в сърцето си. Работи с волята си, докато имаш сила. Защото иде време, когато не можеш да работиш и да искаш. Умрелите могат ли да работят? Волята в него е парализирана и той, и да иска да работи, не може. Представете си, че един човек е заровен в земята и той съзнава, че е заровен, какво ще прави той сега? Всеки един човек, който се е научил да освобождава съзнанието си, на когото съзнанието е свободно, той е свободен и от смъртта. Той трябва да се приготви да освобождава съзнанието си. В съзнанието си да не допуща непотребни мисли. В съзнанието кракът на една непотребна мисъл да не влиза и кракът на едно непотребно желание да не влиза, и кракът на една непотребна постъпка да не влиза. То е свещено място, в което човек трябва да бъде свободен. Той трябва да бъде свободен. Някой казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ Някой казва: „Аз съм болен.“ Щом е болен, обременено е твоето съзнание с непотребни работи. Казва: „За мене животът няма смисъл.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да уча.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да пея.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да рисувам.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да ходя.“ – Обременено е твоето съзнание с непотребни работи. – „Не мога да ям.“ – С непотребни работи си обременен. – „Не мога да спя.“ – С непотребни работи си обременен. Не можеш да спиш. Ще махнеш онази мисъл, която не ти дава спокойствие. Защото сънят е почивка. Организмът трябва да си почине, за да може човек да акумулира известна енергия, която му е потребна. Тогава как трябва да се освободиш? Ако аз ви туря на гърба по 60 килограма захар, тъй го туря, да не може да се освободите, така е турен, че вие не можете да го снемете. Какъв метод ще употребите, за да се освободите от захарта? На гърба ви седи 60 килограма захар. /Ще се потопим във вода./ То е един от добрите методи, ако има вода, ами ако няма вода? Намираш се в пустинята, дето няма вода, какво ще правиш със захарта? Тогава трябва да имаш знание, да предизвикаш природата да ти даде вода, да дойде дъждът, да стопи захарта и да те освободи. Защото, ако си при водата, ще се потопиш и ще се освободиш. То е добър метод. Ако няма вода, тогава ще предизвикаш в природата да дойде вода, да вали три, четири часа, да стопи захарта и да се освободиш. Питам: Като влезе дъждът, трябва ли да оставиш да се стопи всичката захар? 600 килограма захар по 25 лева, то струва колко? – 15 хиляди лева струва. Какво трябва да правите? Често вие ядете захар и се явява една болест, която се дължи на захарта. Ако ядете толкова много захар, ще заболеете. Ако ядете по 500 или 600 грама захар, какво трябва да правите? 500 грама захар, знаете ли какво трябва да направи? Изобщо, когато хората стават нервни, остава повече захар в кръвта. Всички нервни хора имат повече захар в кръвта си, отколкото онези, които са разположени.

Но сега първото нещо: Трябва да освободите съзнанието си от всички онези непотребни мисли. Да дойдем до динамичната страна. Останал нечист въздух в дробовете ти, как можеш да го изхвърлиш? Нечистият въздух можеш да го заместиш с чист въздух. Нечисто всякога може да се замести с чисто. Обремененото съзнание подразбира, че има известни нечистотии, които трябва да се заместят с чисто. Казвам: Нечисто е съзнанието на човека. Не самото съзнание, но има нечисти мисли, има нечисти желания, има и нечисти постъпки. Те трябва да се заменят с чисти. Дайте ми една нечиста мисъл. Защото степени има. Една най-малко оцапана мисъл. Представете си една най-малко оцапана мисъл. – „Краде ми се.“ Краде, значи по-друго. Хубаво е да се пооткрадне някой път. Или още по-малко: „Взема ми се.“ Ако вземете думата „изядам“, как мислите, чиста дума ли е? „Изядам го този човек.“ – Не е чисто. После кажеш: „Мръсно.“ Трябва да знаете кои думи са чисти. Кажеш: „Този мръсен, онзи мръсен.“ Ти като говориш за омърсяването, ти омърсяваш съзнанието си. Ти като кажеш: „Този лош, онзи лош“, ти се оцапваш. Ти като мислиш за лошите хора, ще се оцапаш. Онзи, който мисли за лошите хора, трябва да бъде като лекар, който аутопсира умрелите и той трябва да бъде така концентриран, защото при най-малкото порязване може да се зарази. Може някой болен да е умрял от заразителна болест и той да се инфектира. Много пъти хората с опетняване на съзнанието си изгубват живота си. Кажете: „Лошо е времето.“ Това нечиста мисъл ли е? Не е чиста мисъл. Може ли времето да бъде лошо? То е по отношение на нас. Или друг каже: „Изгори ме.“ Колко вида изгаряне има? Младата мома казва: „Изгори ме.“ Съвсем неправо мислите. Как може любовта, най-хубавото в света, да изгори човека? Как е възможно? Бог е любов. Най-хубавото нещо да изгори човека? Той е принесъл мисълта много алегорично, както онези, които пишат нещо и турят много точки. Какво означават много точки? Вие, когато пишете и слагате много точки, каква е мисълта ви? Желая да дойда у вас, но. Представете си, че вие сте длъжник и пишете на кредитора си: „Действително обещах да се срещна с вас, но . не ми е възможно сега.“ Кои са причините за невъзможността? Какви причини може да има, че не ми е възможно да се срещна с вас? Защо е невъзможно? Сега, коя е определената мисъл? Той трябва да пише тъй: „Аз ви обещах да се срещна в 10 часа идния ден, но понеже нямам пари да ви се изплатя, затова отлагам да дойда да ви срещна.“ Но той казва така: „Както се сговорихме, няма да мога да дойда.“ Или вие някой път туряте в ума си да свършите нещо, след това отлагате. Казвате: „Но .“ Един американски проповедник проповядвал върху един съюз „бът“ – „но“. Вземал си един стих и започнал да проповядва, казва: „Може да направим това и това, бът. Може да направим баница, бът . брашно няма, масло няма. Може да захванем търговия, но пари няма. Може да учим, да свършим университета, но . Може да идем на работа, но .“ И най-после един от членовете на черквата – понеже държал проповед, за да назначат проповедник на църквата – му казва: „Много се радваме, много добре проповядваш, имаме желание да ви имаме за проповедник, но .“ Добре, какво трябва да турите след „но“-то?

Казвам: Трябва да имаме един начин за чистене на съзнанието. Онези от вас, които искат да работят съзнателно, трябва да знаете как да чистите вашата мисъл. Не е лесна работа. Запример, на мнозина от вас дрехите ви имат петна, не са чисти, защото не обръщате внимание. Някой от вас, като има леке на дрехите, ще го изчисти, някой ще го гледа. Някой от вас ще погледне обущата си, не ги изчиства. Всяка сутрин не вземате четката да си избършите обущата. Ако възнаграждаваха за петна по дрехите, някои от вас много щяха да спечелят. Ако плащаха награда сто лева за едно петно, някои от вас щяха да станат доста богати. Сто петна по сто лева, те са десет хиляди лева. Тогава, ако се глобявате по сто лева за петно, сто петна по сто лева, много голяма глоба трябва да дадете. Закон в природата има, всякога, когато обременяваш съзнанието си, те глобяват. Никой не може да се освободи. При всяко обременяване на съзнанието има глоба. Една справедлива глоба. Туй, което вие считате едно неразположение на духа, това (е) една глоба за обременяване на съзнанието с непотребни работи. Някоя малка непотребна мисъл имаш, ще платиш една малка глобичка. Или обремениш сърцето си, пак ще платиш глоба. Казваш: „Обременено сърце.“ То е съзнанието ви. Една обременена мисъл има проекция в съзнанието, проектира се. Обременената мисъл се проектира като на един екран. Обремененото сърце, и то се проектира като на един екран. Обременената воля, и тя се проектира като на един екран. Следователно, този екран на обремененото съзнание, ти трябва да намериш един път да освободиш своята мисъл.

Допуснете сега, че ставате сутрин, имате едно задължение да пеете. Ти казваш: „Не мога да пея.“ Отиваш на училище, не си знаеш урока, какво трябва да правиш? Трябва да го научиш. Казваш ти: „Не мога да пея.“ Но с туй нищо не разрешаваш. Все трябва да пееш. Туй ни най-малко не те освобождава. На тебе ти е дадена една способност и ти трябва да пееш. Ти на деня трябва да имаш един минута за пеене. Повече от една минута не може да намаляваш. Ако намалиш, започват да те глобяват. Тогава, ако не искаш по добра воля, насила да те накарат, ще почнеш да пееш: „Ох, олеле, олеле.“ Пеене е това. Онзи, който охка, пее. Когато дойде страдание, винаги охкате. Казваш: „Не знаеш да пееш, а?“ Та на всичкото противоречие, което имате, искате да изправите живота си. Как ще си поправите живота? Каквото и да се тури, знанието трябва да има определени качества. Знанието трябва да внася светлина в ума. Знанието трябва да внася топлина в сърцето. Знанието трябва да внася сила във волята. Туй е знание. Като говорим ние за наука, това разбираме. Като говоря за работа, някой казва: „Дотегна ми да работя.“ Дотегнало му да работи на човека. От работа човек не може да се умори. Работата никога не уморява. Човек свири някое музикално парче, човек не може да се умори. След като остави, той излиза с едно приятно впечатление. Свирил си едно хубаво парче, след като излезеш, слушаш тази музика в мозъка си. Продължават обертоновете да се носят. Или направил си хубава постъпка, ти вървиш по пътя и в съзнанието ти има нещо хубаво, приятно ти е. Прегрешил си някъде една малка постъпка, вървиш и в съзнанието нещо те съди. Казваш: „Не е хубаво.“ И ти казваш: „Не е хубаво това, което направих.“ Или не си научил урока си. Един, който не знае как да пее, какво трябва да прави? Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ако аз не можех да пея, ще намеря някой добър певец, който пее хубаво и ще кажа: Може ли да ми направиш една малка услуга само да ми пипнеш гърлото? Пипни ми гърлото да се науча и аз да пея. Ако бях на вашето място, че не мога да пея хубаво, имах способност, тогава на този певец, който знае хубаво да пее, ще му кажа: Я ми бутни гърлото, тури си само двата пръста на челото ми, на музикалния ми център. Така ще се събуди във вас музикалното чувство. Някой път някой изгубил своята жизненост, отслабнал, казват: „Отслабнал съм, болен съм, не съм устойчив.“ Казвам: Побутни се зад ушите, поразтрий се. Който от вас е болен, сутрин станеш, неразположен си, поразтрий се зад ушите с двата пръста. Оттам може да се изпрати енергия. Кажи си: „Юнак си, като тебе не съм виждал в света.“

Най-първо не туряйте нищо в отрицателна мисъл. Дойде мисълта: „Не мога да пея.“ Кажи: „Мога да пея, само че не искам.“ Кажи: „Искам.“ Като каже „Не мога да пея“, кажи: „Мога да пея.“ После каже: „Не искам.“ Ти отхвърли „не“-то и кажи: „Искам да пея.“ Всичките отрицателни чувства отстранявайте. Винаги изхвърляйте всичките отрицателни частици на речта. Понеже една дума „не“ може да те спъне за цяла година. Не вземайте туй в крайност.

Нали знаете онзи беден човек, който отивал да се оплаква при един княз, че не му върви, че е беден. Той бил много умен. Един ден той минавал през един мост, взел една голяма кесия с пари, намерил един голям камък и затиснал кесията с камъка насред моста, да види този беден ще се заинтересува ли като види този камък, да го премести. Бедният, като дошъл там, казал: „Толкоз години съм минавал с отворени очи, хайде сега да мина със затворени очи, дали ще може да мина пипнешката.“ Вие често с отрицателните си мисли мижешката минавате по пътя. Едно щастие има за вас, вие ще обремените съзнанието си, ще се зароди едно желание да обремените съзнанието си. Ония, благоприятните условия, онова благо, което провидението турило на пътя ви, вие ще минете и няма да го видите. После пак ще се оплаквате. Сега примерът е малко пресилен. Като минава бедният със затворени очи, князът казва: „Този човек не е за пари, той е умен човек, нему пари не му трябват.“ Той му турил един чувал брашно, но тъй го турил, че той да не знае, турил го на камъка. Казва: „Хубаво прави, този иска да му помагам, няма го майстора, не искам да се занимавам с чували.“ Гледа чувала, заминава си. Казва: „И за брашно не е този.“ Най-после поставя на пътя едно куче булдог, да не го пусне да мине. Вие не знаете ли какъв е характера на булдога? Ти хванеш, ти пущаш, то не пуща. Такова нещо са английските кучета булдог. Той искал да мине покрай пътя, нахвърля се кучето, обърнал се и се върнал в къщи. Отишъл пак да се оплаква на княза. Казва: „Не върви тази работа.“ Не върви, понеже на пътя първо имаше един камък и ти мина слепешката. Като вървял слепешката, блъснал се, ударил си крака в камъка, блъснал се. Казва: „Кой турил този камък, будала такъв“ и си заминал. Пита го: „Защо не дигна камъка?“ Казва: „Нямам работа, че да вървя да дигам чуждите камъни. То не е работа за мене.“ – „Вторият път като мина, онзи чувал защо не го дигна?“ – „Не е моя работа да дигам чувалите.“ – „Ами твоя работа ли е да бягаш от булдога? Защо не го хвана за врата?“ Казва: „Ще бягам, може да ме ухапе.“ Сравнението, парите и брашното, това са условията. Кучето, това са вече големите мъчнотии и несгодите в живота, които някой път ще те накарат да си починеш. Искаш да работиш, да станеш богат. Като станеш богат, ще се обремениш. Писанието казва: Богатите няма да влезат в Царството Божие. Ти ще обремениш ума си със злато, туриш си мисълта да имаш сто милиона злато. Знаеш сто милиона злато колко тона ще излязат? Я пресметнете. В един килограм злато има 200 наполеона по пет грама всеки един наполеон, сто милиона златни лева. Пет милиона, делете на хиляда, 500. 500 тона вие не може да носите. Това е едно голямо напрежение. Хората искат да бъдат богати, но богатството е един голям товар. Имате там притчата за талантите. Онзи, който взел пет таланта, другият взел два таланта и третият взел един талант, първият спечелил още пет таланта, като дошъл господарят, искал веднага да се освободи. Който взел два таланта и спечелил още два, и той искал да се освободи. А онзи, който взел един талант, казва: „Тежка работа, зарових го в земята.“ Заровил го в земята, туй подразбира, че той ходил да яде и да пие, той не работил. Този, който взел един талант, че го заровил в земята, разбира земята е стомахът, ял и пил. Като дошъл господарят, казва: „Имах толкова, колкото взех – ял, пил – връщам ти го.“ Господарят казал: „Защо поне (не) си го турил в банката, поне да има лихва, придобивка.“ Та казвам: Онези, които имат един талант, не са работили, те са яли и пили. Затова казвам: Вземете от този, който не е работил, който ял и пил, вземете този талант. 5-те таланта, то е на главата, 2-та таланта, то е на сърцето. Онзи с волята не е работил.

Първото нещо: Трябва да се научите да освобождавате съзнанието. Никога не туряйте отрицателни мисли. Щом турите една отрицателна мисъл, заменете я с положителна. Разсърдиш се. Какво трябва да направиш? Сръднята не е лошо нещо. Българите имат кремъци и огниво. Имат те едно огниво и един кремък, искаш да си направиш огън. Ако имаш нужда да си запалиш огън, вземи огнивото, то и гневът ще се запали праханта, ще се запали огънят. Ти вървиш по пътя и си цъкаш с огнивото, кремъкът отива. Гневът има малко място. Без гняв не може. Но на ден колко пъти човек трябва да се разгневява? Колко пъти на ден трябва да се разгневиш? Три пъти. Веднъж за ума си, веднъж за сърцето си и веднъж за себе си. Щом се разгневиш повече от три пъти, то е анормално. Три пъти да се разгневиш – веднъж за ума, понеже не си мислил, както трябва, веднъж се разгневиш, че не си чувствувал както трябва. То е на място. Казваш: „Не трябва тъй да се мисли, не трябва тъй да се чувствува, не трябва тъй да се постъпва.“

Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашия ум. Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите чувства и чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите постъпки. Всички ония хора, които сполучват в света, без да знаят, те са научили този закон. Човек не може да успява в живота, ако той не знае как да чисти съзнанието си, понеже в каквото и да е предприятие се изискват светли и чисти мисли, изискват се светли и чисти чувства, изисква се силна воля. Само при едно чисто съзнание човек може да има силна воля. Само при едно чисто съзнание човек може да има светъл ум и само при едно чисто съзнание може да има добро сърце, да се прояви сърцето в него. Казвам: Дръжте съзнанието си чисто от всевъзможни петна. Постоянно чистете съзнанието си. Не се безпокойте, но чистете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

За една седмица чистете съзнанието си и имайте една тетрадка на ден да пишете три очиствания на ума си, три очиствания на сърцето си и три очиствания на волята си.

XVIII година.
27 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 5 май 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Качества на Любовта

утринно слово

КАЧЕСТВА НА ЛЮБОВТА

Добрата молитва
91 псалом
Молитва на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 25 глава от Евангелието на Матея.

(След притчата за талантите Учителя каза: С петтях таланта е този, който е работил с ума си; с двата таланта е този, който е работил със сърцето си; а пък с единия талант е този, който ял и пил и като дошъл господарят, едва намерил да му върне единия талант. Като ял и пил, не работил, само за себе си работил. Това значи, че скрил таланта в земята. – След това Учителя довърши главата.)

Духът Божий

Има една едностранчива разбраност в духовния живот. В старо време и в новите времена употребяват още ония методи, които предизвикват в човека отрицателни способности и чувства. Както тук са предадени думите Христови, понеже не са стенографирани така, както трябва, те са предадени така, както вие сега правите резюмета. Това е едно резюме. Аз гледам как се прави едно резюме сега – те го скърпват според това, както разбират. Аз споменах горе за отрицателни чувства. Такова например е страхът, т.е. старите методи възбуждат страх в човека, да го е страх човек. Но страхът е едно полезно чувство. Понеже Бог тури човека в един опасен свят и може всякога да се лиши от живота си, то страхът до известна степен го предпазва. Но ако постоянно стои в страха, тогава действа отрицателно. Например, казва се на човека: Внимавай, ще дойдат стари години! Кой ще те гледа? Гладен ще умреш! – И този човек постоянно се страхува. И всички ставате религиозни от страх, понеже има огън, ад, пържило на онзи свят. И за да не сте в това пържило, ставате религиозни. Това е една неразбрана работа. Има два вида страх. Има един страх от любов. Но тука се говори за друг страх. Онзи страх от любов е страх свещен.

Върху това, което е в Писанието, колко проповеди, колко сказки са държани и светът не се е оправил. Страхът не оправя хората. То привидно човек става праведен, но всъщност има нещо в него, което е същото, старото. Вземете сега веруюто на хората. Идете при един банкерин и му кажете: Моля ви в името на човечеството, дайте ми 10 хиляди лева! – Какъв ще бъде отговорът? Вие казвате: В името на Господа, дайте ми 10 хиляди лева! Той ще ти каже: Иди да работиш, спечели и помогни на човечеството. – Но този човек изважда револвер и казва на банкерина: Десет хиляди лева или смърт! Скоро! – И веднага онзи казва: Чакай, чакай. – Веднага дава. Питам: Защо последната дума с револвера е мощна и веднага изважда и дава десетте хиляди лева? При страха от мъчението ти веднага ставаш праведен, щедър. Банкеринът казва при револвера: Чакай, не мисли, че аз съм толкова скържав, аз съм щедър. Няма защо да ме убиваш. Братя сме. – Говори му по религиозному и му дава. И като си замине онзи, банкеринът си казва: Лош човек е, без малко щеше да ме убие. – А пък когато са дошли при него в името на Бога и в името на човечеството, той и пет пари не дава. И той мисли, че това е в реда на нещата. А пък като му се извади револвер, дава. Вие питате: Защо този постъпи така, че не дава? – Обаче и онзи, който иска в името на човечеството или в името на Бога, право ли постъпи? И двамата са криви. Сега ако е по буквата, с какви пари трябва да правим благодеяние – с български ли, английски ли, френски ли? Ако се прави благодеяние, трябва да се прави със звонкови монети. Ти правиш благодеяние с книжни пари, а трябва със златни пари, с ефектив, с нещо реално. И ако дойде някой при мене, де е писано какъв закон има, че трябва да му дам 10 хиляди лева? Като дойде, той трябва да обоснове нещата. Вие казвате: Трябват ми и дайте ми 10 хиляди лева, 30 хиляди, 40 хиляди, 50 хиляди. – На какъв закон отгоре ще иска това? Най-първо защо му са 10 хиляди лева? Те не му са потребни, но той иска да си върши търговия. При търговията ще има да лъже хората. Ще взема нещо и ще го продава. Търговията е направена, за да се сближават хората. Но не винаги се постига тая цел.

Разправяше ми един българин в Америка. Той казва: Минавам, един евреин ме гледа и ме вика в магазина си. И ми казва: Ти да ни си евреин? Приличаш на евреин. Както виждам лицето ти, носът ти, приличаш на евреин. Казвам му: Не, не съм евреин. Той ми казва: Ти се криеш, евреин си. – Като не може да ме убеди, че съм евреин, казва ми: Я си купи това. – Почна да ми продава стока. Предложи ми дреха. Казах му: Аз нямам нужда от дреха. Той после ми предложи едни чорапи. Предлага ги, но как? Ако беше онзи, който влезе в магазина евреин, търговецът без пари ли щеше да му даде? Щеше да каже: Хайде, малко по-евтино ще ти ги дам. А пък трябва, щом го викаш, повикай го, че му дай чорапите така, даром.

Сега и в съвременния свят хората като проповядват, този еврейски принцип навсякъде прониква. Във всички общества всички проповядват и искат да обърнат хората. Но след като ги обърнат, те не дават, но гледат обърнатият да купи някои чорапи. Казват: Ти за братството няма ли да дадеш нещо, за църквата няма ли да дадеш нещо? Веднага за Господа искат нещо. Не го оставят този човек. Онзи продавач не казва „Колкото обичаш дай за тези чорапи“, но веднага казва: Толкоз! Някой път вие искате да работите за човечеството. Казвате: Да отидем да работим за Господа. За Господа не може да се работи по старите начини, със старите разбирания. Законът е: Никога не можеш да предадеш на хората една мисъл, едно чувство, ако ти сам не го чувстваш. То и за тебе, и за другите ще бъде неразбрано. Как ще разбереш например Любовта? Говори се толкова години за Любовта. Думата Любов е съвсем обезсмислена, няма никакъв смисъл. Все Любовта действа в света. Идете в един театър и кажете „любов“, тогава всички ще се погледнат и ще кажат: Този не е в себе си. Кажете там думата „братство“ – същото нещо. Думата е обезсилена. Но кажете думата „пожар“ и всички ще станат веднага и ще кажат: Къде е пожарът? Мощна дума е думата „пожар“! Думите на Христа са били обезсмислени. Той е казал на едните: Елате вие, благословени от Отца Моего и наследете царството, създадено заради вас! А пък на другите казва: Идете в огъня вечний! Първите се учудват. Най-първо ти ще се учудиш, ако дойде някой богат човек и те вземе от улицата и те заведе на театър. Ти се учудваш с какво си заслужил. Ще го погледнеш с учудвание. Няма да можеш да си обясниш. А пък някой път могат да те изхвърлят от театъра навън и пак не ще можеш да си обясниш. На вас ви казвам: Да се освободите от миналите неразбранщини, които са останали у вас като утайка.

Мнозина питат: В онзи свят ще се познаваме ли? Че кога се познават хората? По какво се познават хората? Един стих има в Писанието: „И това е Живот вечен да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил.“ По какво ще се познаем в онзи свят? Баща ти е на 90 години с брада. Представете си, че вие сте петима братя. Първият брат се е родил, когато баща ви е бил на 25 години. Той тогава се е оженил. Тогава е бил без брада, бил с гладко лице. Вторият брат се е родил, когато на бащата изникнали мустаци. При първия от братята бащата бил без брада и без мустаци; при втория бил с мустаци, а при третия бил и с брада. След това почват да се раждат сестрите. При раждането на първата сестра бащата освен че е с мустаци, но брадата му е побеляла. И той пак се фотографира. Питам сега: Ако всички тези фигури на бащата ги представите, кой е баща им в дадения случай? Съвсем голяма морфология е това. Едно заблуждение. С такива разбирания за баща и майка се покварява идеята. За да бъде баща, той трябва да има едно лице, което да е непроменчиво. Когато се изследват характерите на хората, ти не можеш да изследваш един характер, който е променчив. В характера трябва да има една непроменчива линия, една характерна линия, която е устойчива и във всички възрасти остава тя неизменна. Ако тази черта я намериш, ти можеш да познаеш човека. Ако не я познаеш, ти никакво понятие не можеш да си съставиш за човешкия характер. Няма на какво да се обосновеш. Когато за пръв път се въведе френологията в Америка, разправят, че отива един богат американец при един френолог да му изследва главата с пипане. И онзи френолог, като пипал главата казал: Господине, в твоята глава писмото е много ситно написано и не мога да го чета. – Какво означава това? Защо не се е произнесъл? Понеже вижда, че този човек е толкоз елементарно развит, че няма какво да му каже. Ако му каже, ще го обиди. И за да се освободи, казва му: Много ситно е написано, че не мога да го чета.

Та казвам: По какво трябва да се отличава една съществена черта? Например каква е чертата на Любовта? Вие казвате: Да се обичаме. Знаете ли какво нещо е Любовта? Каква е основната черта на Любовта? Отде ще започнеш? Някой път Любовта действа като нещо второстепенно. На пръв поглед, като дойде някой човек, харесва ни. Виждаме нещо красиво във външния му изглед и ние сме готови да му услужим. А пък някой път дойде някой човек и от походката му и физиономията му у нас се заражда неразположение към него. А пък някой път не сме готови да направим услуга някому, понеже, както от цветята, от някои хора излиза лошо ухание. И ние, като се приближи той, искаме да се освободим от него. От какво произтича това ухание? И доброто, и лошото ухание си имат своята причина. Казва се: Всяко нещо си има причина. Тъй е, но каква е причината сега? Причина си има, за да обичаш. И каква е тая причина? Защо трябва да обичаш сега? Или да дойдем до другото положение. Ти казваш: Аз не мога да го обичам. – Защо не можеш да го обичаш? И в единия, и в другия случай коя е причината? Щом не обичаш едного, ти обичаш другиго. А пък щом обичаш някого, ти няма да обичаш другиго. Вие казвате: Трябва да се обичаме. – Вие тогаз не разбирате какво нещо е любовта. Ти злото и доброто можеш ли да обичаш? Можеш ли да обичаш един лош човек и един добър човек? Вие казвате: Трябва всички да обичаме. – Лошия и добрия може ли да обичате? Казано е: Враговете си ще обичаш. То е друг въпрос. Има неща, които не могат да се обичат. Ние отиваме в друга една крайност: Може да се обича само това, което те обича. И ако ние казваме „Ние трябва да започнем с идеята за Бога“, [то е] понеже, преди да Го познаем ние, Той ни е обикнал. Да обичаш Онзи, Който те е обикнал, от Него ще се научиш! А пък как ще обичаш този, който никога не те е обичал? И ако ти не можеш да обичаш Този, Който те обича, как ще обичаш този, който никога не те е обичал? Това е невъзможно. Тогаз ще бъдеш коравосърдечен. А пък ако кажеш, че можеш да обичаш всички хора – няма да говориш истината.

Сега това, което ви говоря, то не е за проповядване отвън. То е за един личен, вътрешен живот. Не да се изтезава човек с въпроса „Дали аз обичам, или не?“ Всеки един от вас може да знае дали обича, или не. Аз да ви дам едно практическо правило. Вземете си една мензура и вечерно време, преди да си легнете, си премерете врата. Да кажем, че вратът ви е 35 или 36 см окръжност. Сутринта като станете, пак премерете и ако вратът ви е същия размер, тогаз не обичате. Но щом дойде любовта, то вратът ви ще има едно разширение, кръвообращението е станало по-силно. Същият закон е и за ръката. Щом дойде любовта, кръвообращението е по-силно, разширение има всякога, промяна в половин милиметър ще има в обема на ръката, врата и прочие. Щом няма тази промяна, никаква любов няма. Тогаз имате едно обикновено състояние. Дойде някой и казва: Сърцето ми гори от любов! Аз гледам, че устата му пожълтяла, носът му изтънял, очите му хлътнали и той говори за любов. Никаква любов няма той. Тя е тази патологическата любов. Той си мисли, че е любов. До този хал от любов дошъл. Той казва: Изгори ме тази любов! – То е неразбиране. То са терзания. Това е любов, която измъчва хората. Това училище го напуснете. Излезте от това училище. Нека остане за други да учат. А пък вие излезте от този университет. Цял университет е той. Не зная как да я кръстим тази любов. Вие как я кръщавате? Влезте в оная любов, която дава хубавия цвят на лицето, дава хубавата форма на ръцете, на краката, на очите, на веждите, на космите. Тази любов като дойде, космите приличат на коприна. И после, човек, който живее в любовта, той е толкова свободен, че като дойде едно страдание, той се радва! Откъдето му дойде страдание, той плаща, мед му пада на сърцето. Като му дойде една неприятна мисъл, мед му пада на сърцето. Всичкото, каквото дойде, го туря на работа. Това е като един пробен камък, да се пробва човек. Дойде някой и ти казва: Ти не ме обичаш. Онзи дойде и ти казва: Ти не ме обичаш. Ако дойде някой при вас, вие как ще му покажете че го обичате? Ако дойде някой при мене, който иска да го обичам, той ми казва: Обичаш ли ме? – Ще му дам 5 лева да отиде на баня, да се окъпе. Ако е мъж, ще го пратя, като излезе от банята, да отиде да се поостриже малко, ще му дам за това 5 лева. После ако видя, че обущата му са скъсани, ще му кажа: Моден трябва да бъдеш. Ще му дам пари да си купи обуща. После той пак ще ме пита: Обичаш ли ме? Ще му дам пари да си купи костюм. Ще му кажа: Ти моден трябва да бъдеш. Ние живеем в един век на парижката мода! Със скъсани дрехи не може. Ще ги оставиш и ще си купиш нови. Скъсаните ще оставиш при мене за гаранция. И скъсаните обуща, и скъсаната шапка ще оставиш за гаранция. Аз ще ги държа. Ако ме пита още „Обичаш ли ме?“, ще хвана един автомобил, ще се качим двама, ще го разходя малко. Та казвам, ще обиколим целия свят без да му кажа, че го обичам. Тогаз ще ме пита какво нещо е любовта. Ще му кажа: И аз не знам. Разкарва хората по света. Затова ви казвам: Търсете онази любов, която носи живот в себе си! Нали е казано: Любов, която подмладява сърцата; любов, която просвещава умовете; любов, която разширява душите, която дава мощ на човешкия дух! Любовта в света е най-реалното нещо. Най-реалното нещо в света е тя! Любовта е подтик. Когато се казва, че Бог е Любов, подразбира се Духът. Любовта е плод на Духа! Следователно, единственото нещо, което можем да опитаме реално – то е Любовта! Ти не можеш да опиташ плодовете, написани на една книга. Ти не можеш да опиташ плодове, направени от гипс или от някаква пръст, на която е дадена форма. Но ти можеш да опиташ онзи реалния плод. Това, което можеш да опиташ и това, което внася живота, то е Любовта. Всяка една мисъл, която можеш да опиташ, то е Любов. Всяко едно чувство, което можеш да опиташ, е Любов. И всяка една постъпка, която можеш да опиташ, и това, което внася в тебе живот, е Любов. Казано е: „И това е Живот вечен да познаем Тебе.“ И Бог казва: Опитайте ме. Като ядеш хляб, опитваш Любовта. Като дишаш, опитваш Любовта. Като приемаш светлината, опитваш Любовта. Та целият свят е един опит на Любовта! И толкоз хиляди години ние живеем и не можем да познаем какво нещо е Любовта! Не е лошо. В школата, в която сме живели хиляди години, сме били заблуждавани, че не е това, което усещаме, а това, което отвън хората ни разправят – то е Любов. Ами ако човек е двоен в себе си? Младият и старият човек са в нас. Тези глупави девици и тези умни девици – то е човекът. Защо петте са били глупави, а петте са били умни? То е човекът. Едновременно десеттях девици – то е човекът. Човек едновременно е и глупав, и умен. Това да го знаете. И когато дойде в него Бог, това глупавото ние го съзнаваме, че с него не можем да живеем. Горките глупави девици къде ще отидат? – казвате вие. – Нека да отидат да се учат вън. Те никога не са работили. Те не са облечени. Те нямат ум. Какво ще повикаш глухи хора на един концерт! Какво ще повикаш слепи хора да видят красотите на природата! Какво ще викаш глупави хора на една разумна сказка!

Какво ще стане с глупавите девици? Ще отидат отвън да работят. Отвън има работа. Та, глупавите девици отвън да работят. А пък умните влезли вътре да си починат малко, на веселие, на ядене и пиене. А пък онези, след като работят толкова години, като дойде младоженецът след хиляди години, и те ще влязат вътре.

Та мисълта, която оставям, е: Гледайте да се освободите от вашите глупави девици, затворете вратата и кажете: Не ви познавам. Идете да работите. Кажете на глупавото в себе си: Не те познавам! Иди да работиш! И човек стани! А пък ти влез спокойно с умните девици и да ти остане главата и сърцето спокойно, та да можеш да поживееш така, както Господ иска.

Отче наш

6 ч. с.

27. Утринно Неделно Слово, държано
на 7 май 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – ясно. Времето – топло и тихо.

Направихме на поляната паневритмичните упражнения.

Божественото право

неделна беседа ИК "Жануа-98"

БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВО

Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще ви прочета само няколко стиха от 19 глава от книгата на Левит, от 1–19 стих.
Духът Божи.

От какво зависи благоденствието на един човек, на едно семейство, на едно общество, на един народ и на цялото човечество?

Във всички векове хората са имали разни възгледи. Някои са вярвали в силата, някои са вярвали в правото. От силата е дошло насилието, а от правото е дошло безправието. Ако е въпрос за сила, природата е доказала вече своята сила. Първоначално, когато светът се е създавал, природата е употребила своята сила. Хората нямат представа, какво количество енергия е изразходвана за създаването на света. Всички учени на миналото, както и съвременните учени със своите теории едва дават бегла представа за онова, което някога е станало и продължава да става в природата. Ние казваме, че настоящето е важно за нас, но в природата няма настояще. Ние живеем все в миналото. Сегашният ни живот не е нищо друго, освен преживявания на стари работи. В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората. Младите остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи. Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби, те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че някоя звезда е хвърлила светлината си от преди сто години, друга от преди петстотин години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата, тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от звездата в този момент, в който ние я виждаме. Има звезди, които стоят на такова далечно разстояние от нас, че ако преди петстотин години биха ни телеграфирали нещо, ние едва днес бихме го приели. Така късно ще пристигне телеграмата от тази звезда до нас. Запример, ако вашият възлюбен е на Сириус и вие му телеграфирате, и телеграмата ви отиде с бързината на светлината, той би получил вашата телеграма едва след три години. Ако той си позволи да отиде малко по-далеч, навярно след сто години ще получи телеграмата и ще ви съобщи, че благополучно е пристигнала при него.

Възгледите на съвременните учени и религиозно хора са крайно ограничени. Някое учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата „воля“ в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т. е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също. Често казвате, че трябва да бъдете разумни, силни. Човек може да бъде силен, само ако е разумен. Ако не е разумен, той ще изгуби силата си. Онези, които са физически силни, разчитат само на силата си, но не и на разумността. Първоначално той мисли, че е силен, но не се минава много време и изгубва силата си. Вземете един богат търговец, индустриалец, който има големи предприятия, има много пари, много подчинени, но един ден започва да онеправдава своите подчинени. Не се минава много време, всички тия негови подчинени, които са около пет-шест хиляди души, се обърнат против него заради насилието, което е приложил спрямо тях. Той се намира в трудно положение. Той се намира в голямо противоречие. [Чудно] е отде се явиха в света отрицателните идеи, отде произлязоха идеите за отричането на разумността в света? Който не разбира смисъла на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи. Подобни идеи са и тия, които отричат съществуването на Бога. Казват за някой човек, че е безбожник. Аз разбирам безбожието другояче. Когато някой казва, че няма Бог в света, според мене, той отрича разумността в света. Тогава вие ще кажете от гледището на безбожниците: „Блажени неразумните, блажени жестокосърдечните,блажени лъжците, блажени крадците и т.н.“ Ако наистина, всички тия хора са блажени, тогава от какво произтичат нещастията в света? Ти не можеш да отречеш реалността, без да създадеш злото в себе си. Даже най-малката отрицателна мисъл, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създаде цяла катастрофа. Те приличат на микробите, които така бързо се размножават, че в 24 часа са в състояние да уморят и най-големия юнак. С размножаването си те произвеждат толкова токсини, отровни вещества, че могат да уморят човека. Какво представят токсините, едни ги разбират, други не ги разбират.

Сега мнозина се питат, има ли бъдещ живот? Аз не обичам да говоря за бъдещето. Като ме питат, дали човек ще живее в бъдеще, аз съм готов по-скоро до го запитам, дали ще умре човек. Нека дойде някой да ми докаже противното на това, което ме пита. Аз питам, има ли бъдеща смърт? Но що се отнася до въпроса, има ли бъдещ живот, или има бъдеща смърт, това ни най-малко не ме интересува. Защо? Защото смъртта съществува благодарение на живота. Тя се храни с трошиците на живота. Животът е богаташ, който разполага, а смъртта е бедняк, който очаква. Тя тук хване една трошица и я изяде, там хване друга и т.н. Всичко, каквото попадне в челюстите на смъртта, тя го изяжда. Та, когато казвате за някого, че смъртта го е грабнала, това показва, че той е паднал от трапезата на изобилието, а смъртта това чака. Кой ви заставя да слезете от трапезата на изобилието? Оставете вашите детински разбирания, разбиранията на буквите, с които сега четете писмата си. В света има три вида азбука, с които човек трябва да си служи. Вие сте започнали вече да четете с първата азбука, с азбуката на физическия свят. Какво означава буквата „А“? Буквата „А“ означава едно начало, което е натоварено с всичките букви. Буквата „А“ показва, че има едно начало, което е създало всичко и това начало държи всичко в себе си. Буквата „Б“ пък показва, че това начало расте нагоре и надолу. Буквата „В“ показва, че това начало се разлиства, пуща листа. Буквата „Г“ показва, че това начало цъфти. Буквата „Д“ показва, че това начало връзва плодове. Буквата „Е“ показва, че тези плодове се ядат. След като се изядат, семките им се посаждат и дават своите плодове. Така мога да продължавам до края на азбуката, но казвам: Като научите азбуката на физическия свят и можете да си служите добре с нея, ще започнете азбуката на духовния свят. За да изучите тази азбука, вие ще станете като малки деца, които започват първо отделение. Учителят ще започне постепенно да ви открива по една буква от азбуката на духовния свят. И после, като научите тази азбука, ще влезете в Божествения свят, дето ще започнете да изучавате азбуката на Божествения свят. И най-големия капацитет или учен, който е живял на земята, като влезе в духовния свят, става малко дете и започва от първата буква. Докато е на физическия свят, той изучава формата на буквата „А“. Като влезе в духовния свят, той започва да изучава съдържанието на буквата „А“ и като влезе в Божествения свят, той започва да изучава смисъла на буквата „А“.

[Възражението], което може да се яви в ума ви е следното: „Дали всичко това е вярно?“ Питам: Това, в което сега вие вярвате, вярно ли е? Сега аз мога да ви попитам, отде идете? Ще кажете, че сте материални същества. Щом сте материални същества, кажете ми, от коя държава идете, на кое пристанище слязохте и с кой параход дойдохте? Ако не сте дошли с параход, с какъв трен дойдохте и на коя гара слязохте? Ще кажете, че вие сте дошли на земята, благодарение на това, че баща ви се е влюбил в майка ви. Не е така, никаква любов няма. Вие се лъжете. Когато един автомобил е направен, любовта била ли е там? Когато се гради една къща, любовта не е там. Това са все търговски сделки. Аз взимам думата „търговски сделки“ в добър смисъл. Аз не говоря отрицателно, но казвам: Животът е реален, само когато е разумен. Щом не е разумен, той е живот на сенки. В сенките не може да има никакво щастие. Там са бързите промени, които стават в света. Съвременното човечество страда, именно, от бързите промени в света. Например, един лист от растението може лесно да пострада, понеже растението е посято отвън, а растенията са големи ленивци. Ако може да се говори за леност, растенията са най-големите ленивци. Едно растение като се залости на едно място, че не можеш да го мръднеш от там. В сто години едно растение ще се премести едва на два метра разстояние и ще мисли, че е ходило много. И след това техните вестници ще пишат, че еди кое си растение се е преместило на два метра разстояние от мястото си, направило е цяла екскурзия, цял поход. Това растение ще разправя, че е минало през големи мъчнотии, през големи препятствия, докато дойде до края на двата метра. Наистина, голяма мъка е това. Голям ум се изисква, докато се преместят корените на едно дърво на два метра разстояние.

Сега да се спрем малко върху растенията. Мнозина казват, че растенията не мислят. От наше гледище растенията не мислят, но от тяхно гледище те мислят. От тяхно гледище ние не мислим. Но от наше гледище ние мислим. Изобщо, каквото човек мисли за растенията, същото растенията мислят за човека. Съвременните хора искат да се поправи света. За да се поправи света, той трябва да се тури на една истинска, а не лъжлива основа. Казвате, че учението, което Мойсей е оставил, е много хубаво. Хубаво е това учение, но ако се прилага с любов. Казвате, че човек не трябва да краде. Така е, но кой човек краде? Само онзи човек краде, който няма любов в себе си. Мойсей казва още, че човек не трябва да лъже. Кой лъже? Който няма любов в себе си. Значи, Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието. Вземете двама млади, които се срещат и се обикнат. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него, тя е готова да напусне баща си и майка си, да се откаже от наследство, да се изложи на всички укори. Обаче, изгуби ли любовта си, тя започва да съжалява, че се е излъгала. Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното в живота, когато изгубят разумното начало. При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо? Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи нескончаеми страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемат нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е и страха, и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Сега, като изучавам човешкия език, много пъти аз се спирам да мисля, какво да кажа и какво да не кажа. Това правя не от страх, а защото искам да чистя езика. В сегашния език хората са създали много лъжливи думи, много лъжливи изречения. Запример, някой казва на друг: „Не те обичам, нямам доверие в теб, ти си говорил лоши работи за мен.“ Това са все отрицателни думи, отрицателни изрази, от които езикът трябва да се очисти. Запример, казвате, че Бог е създал земята, създал е човека, както и всички живи същества по земята. Това е вярно, но има нещо в човека, което Бог не го е създал. Има нещо в човека, създадено от Бога, но има нещо, което не е създадено от Него. Това, именно, трябва да се пречисти, или възпита, или отстрани от Божественото естество на човека. Божественото начало в човека има три качества: разумност, чувствителност и сила. Следователно, кажеш ли на един разумен човек, че не го обичаш, ти си оскърбил Бога в него. Бог, който те е създал, направил е целия свят заради теб, дал ти е възможност свободно да дишаш въздуха, да възприемаш светлината и звуковете, след всичко това, ти се обръщаш към един човек и му казваш, че не го обичаш, че нямаш добро мнение за него и т.н. Защо нямаш добро мнение за него? С какво ние, съвременните хора, сме се отплатили за всичко онова, което сме получили? С какво сме се отплатили за онова щастие, за което има хиляди храмове построени? С нищо не сме се отплатили. Преди две хиляди години Христос дойде на земята и всички тогавашни народи, които Го приеха, се хвалеха със своята култура, като казваха, че само езическите народи се бият. А днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, с изключение на турците и албанците, които не са християни, се въоръжават едни срещу други се бият помежду си. За каква идея се бият те? За някаква Божествена идея ли се бият те? Днес всеки народ се бие за свой личен интерес. Англичаните държат на правото, а германците държат на силата. Но сила без разум фалира и разум без сила фалира. Следователно, дохождаме да стиха, който Христос някога е казал: „Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои.“ Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други – силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всички народи са отражения, проявления на тази страна. Всички народи, англичани, германци, французи, руси, румънци, са проявление на Божествената енергия в света. Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни. И след всичко това искат да потиснат един народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат. Той си има своя функция. Затова аз казвам на българите да не се страхуват, защото те представят черния дроб на човечеството. Всички народи се страхуват да не изчезнат българите, защото с тях заедно ще изчезне и черният дроб. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, храносмилането не може да се извършва. Следователно, ако сгрешат нещо против тях, храносмилането им веднага ще се наруши. Никой народ не знае за себе си, какво място, каква функция заема в Божествения организъм. Запитали един евреин, какво място ще заемат в света. За какво се приготовляват. След като мислил дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: „Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христос.“ Значи евреите се приготовляват да запушат раната на Христос, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т.н. Нека всеки народ си отговори сам на този въпрос. Аз пък казвам: Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ, но всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото не цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон.

Сега аз искам да ви говоря малко, да не се обременявате. Иде сега една велика епоха, иде нещо, което човечеството никога не е преживявало. Като казвам това, вие можете да си представяте света както си представяте рая. Но и за рая хората имат различни представи. Някои си представят рая, от едната страна седи Аврам с бедният Лазар, а от другата страна богатият, който се мъчи в ада и от там се разговарят. Адът и раят са далеч един от друг, но и там има телевизия и радио, с помощта на които си служат и лесно се разговарят и виждат. Засега телевизията е доста напреднала, могат да се виждат предмети на разстояние хиляда километра. Не мислете, че и в ада тези постижения не съществуват. При това, в ада не е толкова лошо, колкото го описват. Праведните хора се интересуват от живота в рая и затова се разговарят с тамошните жители и ги питат, как живеят. И в ада има музика, забавления. Някои си представят, че хората от ада са подложени на някакви външни мъчения. Има мъчения в ада, но те не са външни, те са вътре в самия човек. Това, което мъчи човека, е нещо невидимо. Страданието, мъчението е нещо невидимо. То е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкото тяло. Като говоря, аз поддържам онова, което е, което съществува, а не поддържам онова, което не е и което не съществува. Аз говоря за неща, които зная. – „Ама в какво вярваш, ти?“ – В нищо не вярвам. – „Как така?“ – Че аз виждам нещата, аз живея в това, за което говоря. Защо трябва да вярвам в него? – „Как така?“ – „Ама Христос е живял преди две хиляди години.“ Вие можете да търсите Христа, Който е живял преди две хиляди години, а аз още сега се разговарям с Него. – „Какво ти казва?“ – Той ми казва да кажа на последователите Му, че е жив и да не ходят по гроба, там да Му се кланят, но да живеят Неговото учение, което е учение на любовта. „Кажи им, че не вървят както трябва“. Христос е казал на учениците си: „Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това е казал някога Христос, но ако някой си позволи да каже, че Христос и днес е в света и работи, вие ще кажете, че това е лъжа. Значи, лъжата, в която сега хората живеят, е истина, а самата истина са я обърнали на лъжа. Светът днес се е обърнал с главата надолу. Аз не съм за външния свят. Аз не търся причината за нещастията във външните условия. Външният свят, според както аз го виждам, е Божествен свят. Всичко, което съществува извън нас, е Божествено. Всичко, което чувстваме в себе си, е наше, човешко. Следователно, злото съществува в самите нас, в нашите разбирания. Значи, вътрешният лош живот на човека покваря и средата, в която е потопен. Злото не е във въздуха, нито във водата, нито в светлината, нито в движението на земята и на слънцето, нито в парите. Като казваме понякога, че злото е в парите, ние имаме предвид не самите пари, но злото е в това, че вярваме в парите, че те могат да дадат на човека това, което не са в състояние да му дадат. Ти вярваш в къщата си, в парите, във всичко, в което не трябва да вярваш, а не вярваш в това, в което трябва да вярваш. Ти не вярваш в своя ум, в своята глава, в своето сърце – единствения капитал, който човек има и с който може да премине от земния в Божествения свят.

Сега да ви представям идеята другояче. Вие казвате: „Къде е онзи свят?“ Че вие сега сте в онзи свят. Представете си, че вие сте затворени в една голяма, валчеста топка, два метра голяма, но сте херметически затворени вътре и никакви светлини не дохождат отвън. Вие седите в тази топка и се разговаряте с вашия приятел, който е вън от вас. Той ви говори за външния свят, за красотата в него, но вие го питате: „Къде е този свят?“ Той ви казва: „Той е вън, вън от топката, в която се намираш.“ Достатъчно е да се отвори някъде тази топка и ти веднага ще видиш външния свят. Топката, в която сега се намираш е едно препятствие за теб, което ти пречи да видиш външния свят. Следователно и вашето тяло представя такава една топка, такава сфера, в която вие сте затворени херметически и питате, къде е онзи свят. Като се отвори тази сфера, вие ще видите онзи свят, от който ще потекат сили към вас и всичко ще ви стане ясно. Всички вие имате опитност от онзи свят поне на сън. Вечер, като спите вие ходите тук-там, разхождате се, обикаляте планини и градове. С кое тяло вършите това? С физическото тяло ли се разхождате? Не, физическото тяло е в покой. Вие не се спирате върху тези факти, а постоянно се запитвате, къде е онзи свят, какво представлява той и т.н. Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла, как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво видяла там и казала: „Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина на другия свят.“ Когато разправяла това, тя не била болна, но това ѝ съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това било сън. Да, сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали и мръднала или се е наместила, това е въпрос. Питам: Мислите ли, че хора, които постоянно живеят в отчаяния и разочарования и са готови да се самоунищожат, са разумни хора? Днес всички съвременни културни народи са турили под себе си бомби, турили са запалките им и само чакат едно малко докосване. Всички държавни мъже седят и си говорят: „Внимавайте, че само една искра е достатъчна!“ Запалят ли се тези бомби, знаете ли какво ще стане? Днес всички държави държат по една такава запалка – Германия държи една запалка, Англия държи една запалка, Русия държи една запалка, Франция държи една запалка, Съединените Щати държат една запалка, малките държавици държат по една запалка и ако всички я запалят, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъв голям взрив, който ще унищожи цялата култура. От съвременната култура няма да остане помен. Религиозните хора се молят днес, но не знаят за какво да се молят. Те трябва да се молят да станат проводници на любовта. Всички хора трябва да дойдат до любовта. Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумни сили, с любовта. Само любовта е в състояние днес да разреши всички противоречия, които съществуват в света. Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал. Бог е дал право на всеки човек, на всяка душа, на всяко същество, без разлика на големина и тези права трябва да им се отдадат. Сега аз говоря за културните народи, за културния свят. Това нещо те могат да го направят. Като се съберат духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божият дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи, да имат само едно мнение. Та често някои ме питат, на коя страна съм – на страната на правото или на страната на силата. Аз не засягам този въпрос. За мене няма права страна в света. Крива страна има, но права страна няма. Ако човек е силен, той няма какво да търси правото. Силният човек никога не търси своето право. Който търси своето право, той е слаб човек. Само слабият търси своето право. Ако днес се чувстваш силен, утре ще се намери някой, по-силен от теб. И тогава ти ставаш слаб и започваш да търсиш своето право. Следователно правото само по себе си не може да съществува. Право без сила не съществува и силата без право не може да съществува. Значи, силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува. Приложете този закон и в себе си. Често хората се опитват да критикуват ония, които са днес на власт. Те нямат предвид, каква тежка отговорност носят тия управници днес. Знаете ли, колко неща трябва да вземат те предвид? Не е лесна работа тяхната. Да можете да уредите живота на сто милионен народ както трябва, това не е лесна работа. Не е лека работа да се уреди живота на цялото човечество с всички негови нужди. Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с трудностите, които съществуват там. Знаете ли, колко мъчно могат понякога мъжът и жената да се спогодят. Жената казва: „Да съм малко по-силна и аз зная кака да постъпя.“ Казвам: Не е въпросът да бъдеш по-силна, но повече разумност ти трябва, повече глава и сърце ти трябва. Ти търсиш своята сила в мишците си. Не, твоята сила трябва да я търсиш в ума и в сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като с магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума и нейният възлюбен е готов да отстъпи. Един княз се влюбил в една красива овчарка. Тя му казала: „Аз не искам да се оженя за теб, не съм свикнала на вашия живот. Щом си намислил да се жениш, ти ще си намериш друга.“ – „Но аз не мога да живея без теб!“ Овчарката му отговорила: „Тогава едно от двете трябва да стане – или ти да дойдеш при мен, или аз да дойда при теб. Понеже ти си се влюбил в мен, ти пръв ме обикна, не те обикнах аз, затова ти трябва да дойдеш при мен.“ – „Щом е така, аз ще се самоубия!“ Тръгнал той да се самоубива. Овчарката го настигнала и му казала само една дума. Той веднага се върнал и отишъл заедно с нея да пасе овцете. Какво му казала овчарката? Тя му казала само една дума: „Обичам те!“ Значи всичко в света седи само в една дума: „обичам те“. В тази дума се крие същността на нещата. Кажеш ли тази дума, трябва да е така. Не да я кажеш само на думи. Ако е само на дума, това е лъжа. Щом е лъжа, тя не може да действа. Всяко нещо, в което любовта отсъства, е лъжа. Всяко нещо, в което любовта присъства, е истина. Питам: какъв трябва да бъде вашият Господ, на когото да се кланяте в бъдеще? Често ви задават въпроса: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ Не е въпросът за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали учители, каквито да са те, или всички богове, са все изявление на този Единния Бог. Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на земята, съществуват по причина на любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно, на тази любов. Ние всеки ден опитваме тази любов и после питаме, като умре вашият Учител, кой ще Го замести? Като умря майка ви и баща ви, кой ги замести? Ще знаете, че вашият баща и вашата майка никога не умират. Тези, които вие наричате ваши майка и баща, са ваши настойници. Христос право е казал: „Един е вашият баща, един е вашият Учител.“ В този смисъл вие можете да кажете: „Един е нашият Учител, Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог, Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света.“ Какво ще стане в света? Този свят ще се оправи така, както никога не сте мислили. Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, обиколен с всички ангели, с всичката си слава да слиза на земята между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца и в нашите тела. Като се каже: „Да живее Той!“, всички топове ще почнат да гърмят. Това ще бъде новата война. И след това светът ще се оправи.

Добрата молитва.

Двайсет и осма неделна беседа от Учителя,

държана на 7 май 1939 год.,10.ч.с.
София – Изгрев