Слушане и чуване. Музикални упражнения 2 часть

„А шест дни преди Пасхата дойде Исус във Витания ...“ (1 ст.) „А фарисеите рекоха помежду си: Видите ли, че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.“ (19 ст.) – Голямо зло е станало. Голямо нещастие, от което страдаме днес. (Учителя прочете цялата глава до края.)

Духът Божий

Някой път човек се отвращава от живота. Сегашните хора често си казват: Дотегна ми да живея. Някой казва дотегнало му да яде вече, дотегнало му да се облича, дотегнало му да спи, дотегнало му да се учи, дотегнало му да работи, за много работи му дотегнало. Е, щом дотегне на човека, какво трябва да прави? Някой не иска да живее, иска да умре. А който е умрял, иска да оживее. Питам сега: Кой печели – който умира ли, или който оживява? И ако ви говоря за неща, които знаете, ще кажете: Това ние го знаем. Но има една философия в живота. Нещата винаги са нови – който ги разбира. То в дадения момент се случва нещо за тебе, но то е вярно за дадения момент. Ти мислиш, запример, че имаш известна радост. Но тази радост се дава само за един момент. Тази радост се явява само за момент и тя си мине-замине като някоя светлина. Тя е минала, минала и заминала вече. Ти мислиш, че радостта е с тебе, а тя е оставила само своите последствия. Сега може да се появи въпросът: Как тъй ще ни остави радостта, нали тя при нас остава? – Когато изгрее слънцето, то при вас ли остава? То си върви по своя си път. Но нещо излиза от слънцето. То остава при вас, а слънцето не се спира. Само ще ви погледне със своя поглед, ще се позасмее с главата си, ще ви пипне с лъчите си и си заминава. Но като го погледнете, все нещо от слънцето ще остане във вас.

Казвам ви: Трябва да се научите да цените онова, което в даден случай ви се дава. Запример, ако вие прочетете 90 пъти Библията. В Америка една американка е прочела 90 пъти Библията. Колко години ще ви вземе да прочетете 90 пъти Библията? Значи, тя като е прочела Библията 80 пъти, е била на 90 години. Питам: На първата година тя не е чела Библията, и втората година пак не е чела, и третата година, и четвъртата, и петата, шестата, седмата, осмата, деветата и десетата година не е чела. Е, от коя година е започнала да чете? Откога започва едно дете да бозае? Откато се роди. А девет месеца като е седяло вътре, какво е правило в майчината утроба, яло ли е? Не е яло. Майка му е яла за него.

Сега трябва да се научите да мислите. Не само човек трябва да се научи да мисли, ами трябва да се научи и да чувства; не само да чувства, а трябва да знае и как да постъпва. Знание трябва. Сега се говори за онзи свят. Нали религиозните хора били специалисти за онзи свят. Като мислеха за онзи свят, за Бог, те са авторитети. Те вярват в Господа, в светиите, в ангелите. Питам: И вие вярвате в светиите, но ходили ли сте в града на светиите, гдето те живеят? Ама казвате: Ние сме ги виждали между нас. – Но те са пътници. Ако дойде един англичанин да ходи между вас, ще кажете: Ние знаем какво нещо е англичанин, ние сме ходили при англичаните. Но ходили ли сте в Англия, да им знаете законите, езика им, навиците, начина на живеене и всичко? Може би някои от вас да са ходили, само че те са скромни и не искат да го кажат. И трябва да се запознаете. Вие сега мислите само за българите. Имате няколко светии, имате един свети Иван Рилски. Англичаните и те си имат един светия, французите и те си имат един светия, русите имаха един светия знаменит, американците също имат. И всеки един народ си има по един светия знаменит, който е председател. И евреите имаха един председател Мойсей. Какво е казал Мойсей е писано в Стария завет. А като дойде Христос, те (евреите) казват: Ние месия познаваме, но този не познаваме. Четете някой път Писанието, знаете онзи пример дето дойде онзи слепият при Исуса, който чакаше и викаше, и се приближи. Христос си минаваше по пътя, а той викаше отподире му: Помогни ми! – А Христос не обръщаше внимание. Казаха учениците Му: Помогни му, защото ни задява, вика отподире, не можем да те слушаме. Христос казва: Аз не съм дошъл за това, друга работа имам. А те казват: Помогни му, че вика. Както го виждаш, писка отподире. И Христос се приближи и пита: Какво искаш? – Господи, искам да прогледам! И Христос не казва в дадения случай да прогледа и да си върви, а като се спря, гледа на земята. Защо гледа на земята? Но какво беше туй място, гдето Той гледа? Много проповядват, че гледал, но на кое място гледал Христос? Той гледа на земята, забърка тази кал и намаза му очите. Пита го после: Какво виждаш? – Е, виждам, казва, дървета пред себе си. Хората ги виждам като дървета. Пак взима и намазва още веднъж очите. Сега какво виждаш? – Виждам хората да се движат. – Същите неща се случват и с човека, някой път с неговите мисли – и те са сухи дървета. Ти мислиш някой път, но няма живот в твоята мисъл. Може някой път да чувстваш, но не чувстваш живота вътре.

Снощи мият салона, идва една сестра и ми разправя една опитност. След това идва един брат да вземе четката и иска да търка. Идват още двама братя и те почват да търкат и да тропат. Друг брат идва отвънка и казва: Търкайте, тропайте, но като се ожените, ще видите как ще тропате пред живота. А пък един от младите братя казва: Е, хубаво е като тропам, поне възлюблената ще мисли за тебе като тропаш. Значи, хубавото било като търкаш салона, поне да има един да мисли за тебе.

Та казвам: Като мислиш, трябва да оживяваш известна работа. Сега аналогията превеждам – трябва да има някой да мисли за тебе като извършваш една хубава работа. И кой ще оцени тази работа? Какво ще придобиеш като очистиш салона? Сега мисълта трябва да стане още по-ясна. Какво ще придобиеш, ако посадиш една градина с плодни дървета? След време ще придобиеш нещо. По-напред тази градина е била за нищо. Нищо не струвало това място. Но щом се посади с тези хубави дървета плодни, тази градина ще стане ценна. Кой как мине, ще мисли за градината. Ще кажат: Много хубава е градината! – Има нещо полезно, казваш, което се ражда в градината. Та, същото нещо става вътре в човека. Човекът е ценен. Човекът, сам по себе си, с хубавите си мисли мяза на една добре посадена градина. И тия дървета в градината не трябва да се садят много нагъсто. Аз гледам, тук като почнаха да се садят дървета – хора оставили дървета – и всички други правят опити. Старите братя, които бяха градинари, казват: Донесете ни дървета. И те донесоха дървета. А като ги видях дърветата – всички окастрени, и знаете ли как? Някои ме питат: Учителю, защо не взеха по-хубави фиданки, ами такива кълцани? Понеже в цяла България дето има братя, те ги давали и всичките ги окастрили. Казах: Посадете ги, че каквото стане. – Ама ще ни се смеят хората. Казвам: Посадете ги наоколо, че каквото стане от тях. Интересно е, че тия окълцани дървета, като ги оставихме сами да растат, съживиха се. Станаха окултни дървета. Обърнаха се всички към Господа и се съвзеха, пуснаха корени и клонища и започнаха да дават плод. Всеки пита: Тия ли са окултните дървета? – Те са, казвам. – Чудна работа! – Оставете човека на неговото естество, в закона на неговата мисъл, в закона на неговото сърце и в закона на неговата воля и този човек ще се изправи. Само по себе си ще се изправи. Сега вярвайте в онова, което Бог ви е дал. Бог от самото начало ви е дал най-хубавите работи. Той е вложил във вас много благословения, които вие не подозирате, че ги имате. При сегашния живот Той ще ви даде само условия. С туй, което Той е турил във вашата душа, като ѝ е вложил диханието си – Духа, Той е дал всичките скъпоценности, които са необходими за вашия живот. Сега се изискват само условия туй скритото богатство във вас да израсне. Някой проповядва: Че какво има в човека, той е един грешник! А Писанието казва: Възлюбил е Бог истината в нас. – Възлюбил е онова, което е вложил. Това е възлюбил.

Та казвам: Необходимо е човек да може по някой път да иде, поне веднъж в живота да иде в града на светиите, за да се научи как те живеят. Аз вчера имах един опит. Една млада сестра, с която духовете се занимават – обикнали я духовете и тя ги обикнала. Млада сестра дойде и казва: Изпоплашиха се онези, понеже я обикнаха духовете. И казват: Не яде сестрата. Казах: Много хубаво, че не яде, с по-малко разноски ще мине. – Ама вече 4–5 дена не яде. – Още по-добре. Печалба е това. Те казват, че не яде. – Не яде хляб, но постоянно диша и се храни със светлина, с въздух. Казвам: Оставете я, няма нищо. Казват, да телеграфират на баща ѝ да я вземе, че дъщеря му малко тъй на... Ама тия духове да не мислят, че са все светии! Има духове, които не са светии. Има духове, които така удушват човека, че нищо не остава от него. И тази сестра, гледам я, носи една метла и иде горе. Духовете искат да ми услужат. Качила се тя горе, а имам отривалки нови. Задига ги тя и отива, наквасва ги във водата. А тия нови отривалки се развалят. То е все едно човек да ти вземе новите дрехи да ги накисне във водата да ги опере. Най-малкото, ще се развали фасонът им. Казват: Какво е взело туй момиче да пере отривалките! Кой ѝ каза да направи това? Такъв съвет дава ли се? Такива невежи ли сте вие? Та казвам: Всички вие като тази младата сестра се заблуждавате от тия невежите. Аз ги наричам простаци духове. Духовни простаци са те. И после тия духовните простаци ще ти докарат голяма беля.

Един студент в Русия, в една от руските академии е бил, явил му се Христос. Той го погледнал така и Христос му казал: Слушай, не ти харесвам очите на тебе! – и си заминава Христос. Този казва: Как тъй Христос не хареса моите очи, аз не ги искам тогава тия очи, които Христос не ги обича. Той запалва свещта и туря едното око на свещта да гори. Идват студентите и му спасяват другото око. Че видял Христос – не се съмнявам, обаче не е разбрал Неговите думи. Това са духовете, които ще го накарат да си изгори едното око на свещта.

Та всички вие, някой път, има много кореспонденти в братството, доста кореспонденти има в Изгрева, почти орех да хвърлиш кореспондент ще удариш. И те с много големи подробности – къде какво е станало, как е станало, всичките новини ги разнасят. После, кога двама си казали някоя сладка дума, че отвънка са били някого, кой си купил обуща и какви са били, и шапката каква е била. – На мен често ми разправят такива неща. И гледам, някой ден всички тези неща като филм се изреждат. Та някой си турил каскет на едната страна, някоя сестра си турила шапката на другата страна. После тя казва: Срам ме е да нося такава една плоскост на главата си. Та ми разправя един момък: Как мога да нося това нещо на главата си? Накъде да я наведа? – Нали има такива плоски шапки почти без дъна. Казвам: Наклонете шапката натам, отгдето най-много грее. И ако те питат защо я носиш така, ще кажеш: Малко сянка да ми даде. Е, хубаво, това е парижка мода. И казвам сега: И вярванията някой път са мода. Хората вярват и казват „Аз вярвам на Христа“, но какво подразбира вярата? Може да вярваме в три неща. Човек вярва, че в неговата душа има любов, в която Бог се проявява. Вярвам в един човек, че Божията мъдрост е в неговия ум, който се проявява. Вярвам в един човек, че истината е в неговия дух и се проявява. Тогава в какво да вярваме? Ако вярваме в тези три неща и ако вярвам така, между Него и мен се образува една силна връзка. Има в какво да вярваш. Да вярваш в любовта, в която човек живее. Да вярваш в мъдростта, в която човешкия ум се проявява. Да вярваш в истината, в която човешкия дух се проявява. Туй е вяра. И казвам: Именно тази вяра е, която образува връзката. Ако ти не можеш да вярваш в любовта на един човек, ако ти не можеш да вярваш в мъдростта, в която той живее, ако ти не вярваш в истината, в която той живее – ти не можеш да познаваш Бога. Следователно, всичките живи хора в света са само един свят, в който Бог се проявява. И всеки един от вас е нужен, за да се прояви Бог. Вие сте нужни на Господа, както са нужни платната на художниците. Защото един художник може да има четки, бои и всичко, но едно платно му е потребно, да може да приложи своята идея на платното. И само тогава неговото изкуство може да стане знатно. Вие сте тъй необходим, както е необходим един инструмент на един цигулар или както е необходима една китара на един китарист, или едно пиано, или който и да е инструмент за един, който може да свири. Сега дръжте в съзнанието си да е в изправно положение цигулката ви, четирите струни – те да са на мястото си, и хубав лък трябва да имате.

По какво се отличава умът на човека? Умът на човека може да хвърли отлична светлина в съзнанието. Трябва да знаете, че съзнанието е една област, в която, каквато мисъл имате, тя ще се проектира в него. И човек според закона на съзнанието трябва да знае как да чисти своя ум. И колкото умът ти е по-светъл, толкова и изображенията са по-ясни. И колкото светлината е по-слаба, толкова и изображенията са по-слаби и неясни. Някой път ние казваме, че не можем да мислим – значи и образите са неясни. Съзнанието на човека е, в което се проектират неговите мисли и човешките чувства. Човешките чувства, това е платното, с което се поддържа човешкият живот. Една мисъл не може да се поддържа без едно чувствание. Ако пък човешкият ум в даден случай не функционира и човешкото сърце не функционира – и човешката воля не може да се прояви. Тогава и в човека силата му не може да дойде. Та много пъти вие се намирате в едно затруднително положение. Казвате: Толкова години като се учихме, какво сме спечелили? – Чудна работа. Че създаденият свят е за вас. Вие трябва да спечелите целия свят. Направете едно сравнение. Писанието казва: Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а ощети душата си? Следователно, ние се стремим да спечелим, но какво? Светът е външната страна, а душата е вътрешната страна на човека. Та турете един контраст. Казвате: Какво сме спечелили? – Най-първо ще спечелите душата си, а после ще спечелите света. Това е правият път. Майката най-първо трябва да роди детето си, здраво да е то. Ако го роди мъртво туй дете, тя нищо няма да спечели. Щом роди детето си тъй, както трябва, тя вече е спечелила много.

Та казвам: Обръщайте внимание върху ценността на вашата душа. Осветлявайте добре душата си и я отоплявайте добре. Пък и служете на тази душа. Научете се да служите на душата си. Някой път някой казва: Как да служа? – Според мен три вида служение има: Да знаеш как да служиш на ума си, да знаеш как да служиш на сърцето си и да знаеш как да служиш на душата си. Ако вие не знаете как да служите на ума си, на сърцето си и на душата си, как ще служите на другите хора? Това е невъзможно. Трябва да се научите да служите, и то добре да служите. А пък след като знаем да служим на сърцето, на ума си и на душата си, тогава ще се държи един изпит и тогава може да се служи на Господа. Защото умът е едно благо, което Бог е дал на човека. И сърцето е едно благо, и душата е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. И вдъхна, казва, Бог дихание на човека и той стана жива душа.

Сега във всинца ви има добро желание да слугувате, но всинца сте се научили да ви слугуват. Всинца искате да ви слугуват. Запример, вие искате да ви обичат. Че това е слугуване. За да ви обича който и да е, той трябва да познава душата ви; за да ви цени който и да е, той трябва да познава ума ви; за да ви цени който и да е, той трябва да познава вашето сърце. Ако един човек не познава вашия ум, сърце и душа, той не може да ви обича. И следователно, когато казваме ние, че Бог толкова възлюби света, кое е възлюбил Той? Туй показва, че Бог познава нашия ум – онова което ни е дал; познава нашето сърце и познава нашата душа. И казва Христос: Тъй както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих. Та казвам и на вас сега: Както ви е Бог възлюбил, така и вие възлюбете душите на онези, между които вие живеете. И те да възлюбят вашата душа тъй, както ви е Господ възлюбил. Това е Христовият закон.

Отче наш
Не бой се, младо стадо – Отец ви е благоволил да ви даде царство.

6 ч. с.

28. Утринно Неделно Слово, държано
на 14 май 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – ясно, чисто. Времето – меко, топло.

Божието благословение

неделна беседа ИК "Жануа-98"

БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ

Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще взема част от 20-та глава от Евангелието на Матея, от 1–17-ти стих.
Духът Божии.

Има една загадка в живота, която хората от хиляди години разрешават и не са могли да разрешат. Откъде идат и къде отива – не знаят – предполагат само. Слънцето изгрява и ние мислим, че изгрява, в същност не изгрява. Мислим, че залязва, а в същност не залязва. Слънцето е по-голямо от земята. И видимо е толкоз малко, че и малките деца може да го носят. Земята, макар че, милиони пъти е по-малка от слънцето ни се вижда много голяма.

Сега, всеки от вас в живота си има противоречия, и търсим ние на земята щастието, но виждаме един човек, който търси щастието – изгуби се. Къде е заминало, не знаем. Някой ще каже, че знае моя път къде е. То не е вярно. То не е вярна преценка. То е все таки един човек, който язди автомобил, че като излезе из автомобила да мислим, че той е автомобил и целия ден да чакаме и да мислим, че автомобилът е човекът. Автомобилът е превозно средство. Тялото, което имаме, е превозно средство, един автомобил, едно здание, толкоз странно направено, надали има на земята по-сложен организъм от човешкия. Човек има една отлична глава, има отлични дробове. Има един отличен стомах, има отлични крака и отлични ръце, с които всичко може да направи. Последната дума на техниката на земята, това са човешките ръце. Каквото правят техниците, с ръцете го правят. Няма орган, така пластично поставен, така моделиран, така хубаво направен, както човешките ръце. Не само това, но ръцете на човека са цяла история, не само са органи с които човек работи, но на тях е написана цялата история, как е създаден този орган. Не само това, показва и дарбите на неговия господар какви са. Показва и неговото бъдеще, ще бъде ли успешен, ще бъде ли богат, ще се жени ли. Деца ще има ли. Колко от тях ще бъдат женски, колко мъжки. Колко от тях ще умрат на 5 години, някой на 1 година едва ли ще останат. Всичко туй е написано на ръката. Такава история. Чудна работа е направил този скулптор или този инженер, който е направил ръцете. Написал е всичко, което има да се случи на човека. Сега има много гадатели, които гадаят, но те гадаят както онази врачка, която живяла преди 60 години във варненско. Имало една голяма врачка, гледала на един океански охлюв и цялото варненско окръжие, с хиляди хора се стичали, на всички гадаяла, на всички предсказвала и събрала доста пари. Разбойниците решили да ѝ вземат парите. Тя на всички гадаяла, но не могла да отгадае на себе си, че ще я оберат разбойниците. Ние всичко знаем, само, че когато дойдат разбойниците да ни оберат, не знаем.

Нас ни дебнат големи разбойници и те ще вземат всичко. Смъртта е един голям разбойник. Не зная дали някой от вас може да се освободи от нея. Все ще ви издебне някъде. На земята само двама души има, които са се освободили от тия разбойници, единият бил Енох, а другият Илия. От земята заминали, с такива особени колесници, че понеже разбойниците в горите ходят-ходят, и не може да ги хванат тия двама души. Единият от тях останал сега, който не са го обрали. Вторият като дошъл, не само го обрали, но и главата му взели. Сега аз не искам туй да ви представям. Туй е външната страна на разбирането на живота. Нас ни се струва, че когато нашият автомобил се разрушава, или къщата се разрушава, ние мислим, че всичко сме изгубили. Човек трябва да се благодари на разрушението, което става в света, понеже, всяко разрушение дава на човешкия дух да създаде нещо по-хубаво. Запример, често пред вас се говори, всичките хора избягват страданията, всичките искат да бъдат радостни в света. Прави са, но онеправдано е страданието. Страданието е онзи елемент, същината на живота, човек само като страда, той е полезен в света. Онези хора, които се радват, те са гуляйджии. Ще ме извините за думата гуляй, както и да я разбирате, много добре, че я разбирате. Страданието и радостта, съединени заедно, дават онова хубавото качество на човека. Страданието и радостта, съединени в едно, дават щастието на човека. Човек не може да бъде щастлив, който не е страдал. Човек не може да бъде щастлив, който не се е радвал. А пък, за да бъде човек блажен, той, именно, трябва да е страдал, да се е радвал, да бъде щастлив и тогава да бъде и блажен.

Та нас някой път, ни се вижда, че в света съществува една неправда. Този, който е пазарил, тези първите пазарил по един пеняз. Тези, които взел към 11 часа, пак по един пеняз им дал, и онези първите казват: „Ние целият ден ти работихме, а онези дойдоха на края на деня и на тях даваш толкоз, колкото и на нас, приравни ни.“ В какво седи неправдата? Ние разглеждаме нещата все от материално гледище. Ако вас ви отрупат с най-хубавата храна, а пък вие имате развален стомах, питам, какво ще ви ползува тази храна. Или ако вие имате развален мозък, отрупат ви с най-хубавата библиотека, какво ще ви ползуват. Или, ако вие имате развалени дробове, отрупат ви с най-хубав въздух, какво ще ви ползува въздухът? На първо място човек трябва да има една отлична глава и да благодари, че има глава. Съвременните хора не се радват на своята глава, не се радват и на своите дробове. Съвременните хора не се радват и на стомаха си. Ех, донякъде се радват. Колкото се радват на своя стомах, ако така биха угаждали на своите дробове и ако така биха угаждали на главата си, по-добро от това няма. Тъй както сега угаждат на стомаха си, ако угаждаха на дробовете, на дишането и на своята мисъл, ние щяхме да бъдем почти съвършени хора. Онова, което е вложено в човека, той трябва да има знание да го запази. Човек може да изгуби условията, при които живее. Ти с една дума може да развалиш своите условия за 20 години. Представете си, че вие сте в Германия и кажете само една обидна дума на Хитлер, знаете ли какво ще стане? Ако си давате за нещо мнението, какво ще ви сполети? Ако сте в Русия и кажете обидна дума за Сталин, ако сте в Англия и кажете обидна дума за английския крал, ако сте в България, и кажете обидна дума за българският цар, ако сте в Америка и кажете нещо за председателя. При това, много хора, все страдат сега. Постоянно роптаят, обиждат провидението, природата и искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Това е първата непризнателност от хората, които са дошли на земята. Природата им е дала всичко даром, и при това всички са неблагодарни. Из българският живот има един български разказ, за един български чорбаджия богаташ. Оженил той своя син, и искал всичките сватбари да бъдат доволни. Когато си отивали сватбарите, на всички дал по едно кило жито, искал на всички по равно да даде. И затова дал по една крина жито. Казват: „Много скъперник човек. Не го оставя крината да се препълни на купчина отгоре, ами я изравнява. Брей, че скържав човек.“ Всичките яли и пили, и по една крина жито взели, и пак този чорбаджия е скържав. Казвам: При съвременния живот, трябва едно ново възпитание, в което съвременните хора са разочаровани. Обществото днес страда от разочарование. Има разочарование в дома, в семейния живот, има разочарования в училището. Има разочарования в религията, в държавните работи има разочарование, навсякъде има нещо, което не достига. Понякой път са ме питали как ще се оправи света. Аз съм им казвал, че светът няма какво да го оправяме, той е оправен, само да не го разваляме. Казвам: Ако вие се качите на един параход, какво ще го ремонтирате всред океана? Като се спре, какво ще правите? Ще гледате той да излезе и по някой начин да премине и да отиде в някоя работилница, дето се поправят параходи. Да се поправи човешкият живот не е така лесна работа. Ние, съвременните хора, които живеем, в 20 век, имаме такива богати условия и възможности за един живот. Имаме преизобилно, от всичко. Въздух има изобилно, светлина има изобилно, храна има изобилно. Живот има изобилно. Всичко е в изобилие, а при това хората от глад умират. Умират, понеже има едно вътрешно неразбиране на хората. Те мислят, че животът седи в онова богатство, което те може да имат. Богатството в света седи в разумният живот. На разумните хора природата е дала свободен билет. Те може да се ползуват от всичките богатства, с които тя разполага. Дето идеш, като покажеш тази банковата книга, веднага са на твое разположение. Но тя на глупавите нищо не дава. На глупавите като че е мащеха. Тогава питат, казват: „Той вярва в Бога или не вярва.“ Вяра може да имаме само в ума на човека. Ако един човек е умен, аз може да му вярвам. Ако той е глупав, аз не може да му вярвам. Аз не може да вярвам в силата на човека, нито в неговата добрина може да вярвам. Според мене, добрината е едно отлично качество на човека. Тъй като ние го знаем, че дължим някой път пари на заем и не ги искаме. Това не е добрина. Това е услуга. Но казвам, разумността, доброто в света, се обуславя от разумността на хората. И силата излиза от разумността на човека. Разумният живот носи в себе си доброто. Разумният живот носи сила в себе си. Туй е правилното разбиране. Ако така вие не разбирате, тогава вашият живот нямате основа върху която да градите. Скоро ми донесоха, в странство се преподавали някои лекции такива, курсове лични, та с големи възможности, реклами, че това ще сполучат, онова ще сполучат. Той разправя, разправя. Но само рекламира нещата. Каква е основата. Трябва съвсем друга основа. Казват, че не може да бъде колективно, но единично и който вземе курса – ще плати. Колко струва първият курс? 6 английски лири. 6 английски лири. Да ви приведа на какво се равняват на 3000 лева. И какво ще сполучиш, като четеш всичките книги, какво ще сполучиш? Той ще мяза на онзи българин, който отишъл да учи грънчарство, при един знаменит български грънчар. 3 години е учил, бил много способен ученик, вижда как майсторът му прави грънците и казва: „Майсторе, аз вече научих занаята, ще бъдеш тъй добър да ме произведеш и мене майстор.“ Казва: „Да те произведа“. – „Защото млад съм, трябва да спечеля пари, имам една възлюблена“ – „Много добре.“ Направил го той майстор. Отделя се той. Направил си работилница. Направил гърнета, стомни. Опича ги, но всички се напукват до една. Казва: „Какво е това? Какъв е този пустият му дявол? Пръстта не е ли хубава?“ Отива при майстора и му казва: „Защо се напукаха гърнетата?“ – „Защото – казва – не си се доучил. Още три години трябваше да учиш при мене и като дойдеш, ще учиш, как се правят гърнетата да не се пукат.“ Отива наново. Наблюдава как замесва водата, как туря пръстта, как нарежда гърнетата в пещта, казва: „Тайната не седи в туй. Като изпечем гърнетата, аз ще ти кажа в какво седи тайната.“ Щом изпекли гърнетата и всяко гърне като вадил от пещта, той духвал в гърнето. Във всяко гърне духвал. Казва: „Само за едно духане 3 години да работя?“

Та казвам на всинца ви: За да бъдете щастливи трябва ви едно духане. Българинът след като удари с ръката гърнето, казва, „Хуу“. Че туй „Хуу“ е хубаво. Това е Словото, което излиза, разумното нещо. Като духнеш и действително, лесно заздравяват раните. Не само туй, но някой човек като се разсърди, като го срещнеш, ти му кажи леко „хуу“. Не да духнеш силно. След като му кажеш така, той ще те пита какво искаш да кажеш? Ти ще си отвориш устата и ще кажеш леко „хуу“. Сега само за това „ху“ отидоха 3000 лева. Ти щом се разсърдиш на жена си, кажи леко „хуу“, отвори си устата и кажи „хуу“. Щом се разсърдиш, кажи слогът „хуу“. И като кажеш, ще се примириш и ще ти стане леко на душата. Щом имаш да даваш някому, кажи „хуу“.

От какво произтичат смешните работи в света? Че ние сме дали на живота такова тълкование, което не съществува. Животът е едно от най-великите блага. Ако идете в Индия, онези индуси, които не разбират живота, казват: „Това е най-голямото нещастие – животът.“ Индусите имат разни теории да обяснят кои са били причините. Причината е, че ние не оценяваме какво нещо е животът. Животът винаги започва със страдание навсякъде. Едно висше същество, когато иска да създаде един свят, туй същество дава нещо от себе си. Страданието се явява като резултат. Страданието е едно ограничение на човешката душа Страданието е едно ограничение на човешкия дух. Страданието е едно ограничение на човешкият ум, ограничение във всяко едно отношение. Но има ограничения разумни в света, има ограничения и неразумни. Ако човек сам не може да се ограничи, ще го ограничат външните условия, понеже, всичките хора са в зависимост. Никой в света не е свободен. Онази Първичната Причина, тази безпределната причина, единственият в света, който не е ограничен, той е Бог. Всички от Него надолу, колкото и да са големи, все са ограничени. Щом вие сте ограничени, трябва да знаете, че имате отношения към някого. Ограничението показва, че имате отношение към някого. Ще знаете степента на вашето ограничение. И ще изпълните ограничението като човек. Учителят може да се ограничи, като преподава на учениците си. Но, в какво седи? Да преподава най-хубавото. Ако е учител по музика, да преведе най-хубавите правила. Ако е скулптор, ако е художник или педагог, или един правник, или един социолог, или естественик, или физик, или химик – той трябва да предаде онова знание, което е най-хубаво за ученика. Той трябва да го предаде на опит, не само теоретически.

Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи и ние чакаме своето щастие от външния свят. Ние имаме всичките възможности, те са вложени в нас. Не може човек да бъде щастлив, ако той не вярва. Много хора не може да ги убедиш, че са даровити, казват: „Не съм даровит.“ Той казва: „Аз не съм даровит.“ Казвам: Аз виждам в него, дадена му е дарба, предадена му е от баща му, майка му, братята му и сестрите му даровити, а той казва, аз не съм даровит човек. Може ли от един извор дето са излезли много чешми, последната, която е излязла да не е даровита? Тя ще съдържа всичките качества, както другите. Ще има едно различие, разбира се. Водата, която изтича пролетно време, се различава от онази вода, която тече лятно време и есенно време. Понеже, когато се стопяват снеговете, реките тогава са мътни. А щом се стопят всичките снегове, и дълго време, ако е суша, реките стават бистри. Вие бихте ли желали реките ви да са бистри? Страданията са единственото нещо, които носят благословение за вас в света. В радостите ти харчиш, каквото имаш. Следователно, всички онези, които обедняват, от големи радости са обеднели. Всички онези, които забогатяват, те са забогатели от страданията си. Сега аз не искам да ви доказвам тия работи, защото страданието не може да се доказва. Единственото нещо, което учи човека и го облагородява, е страданието. Вън от страданието човек не може да се облагороди. Той не може да влезе във връзка с хората, че имат страдания, че имат нужда. Онзи, който е страдал, трябва да влезе в положението на хората. Та казвам: Ние, съвременните хора, трябва да благодарим за страданията. А пък колективно, всичките хора, може да отмахнат страданията. Какво ни коства ние да премахнем страданията? Англия, която похарчи сега близо 1 милиард за въоръжения, питам: Ако тия хиляди и милиарди са вложени в английския народ, ще има ли бедни в Англия? България и тя има 4–5–6 милиарда е дала за въоръжения. Каква е ползата? Една необходимост е туй, но казвам: Ние се въоръжаваме, защо? Всичките хора се въоръжават, понеже искат да пазят своята свобода. Право е и това. Но в света съществува една сила, която добрите хора трябва да турят в действие. Добрите хора да кажат: „Не трябва да се бият хората. Нищо повече. Без война!“ По мирен начин всички неща може да се разрешат. Едно време вълкът ходил да примирява два коча, които се борили. Отива той и казва: „Чакайте, не се бийте.“ Те делили една млада [овца]. Отдалече като се засилят, удрят си главите. Казват: „Чакайте!“ Но те като се засилили и го ударили в ребрата, счупили му 5–6 ребра и оттам насетне вълкът казва: „Овни никога не примирявам.“ Ако такова примирение дойде, нали румънците дойдоха да примиряват българите, и като дойдоха след като ги примириха, взеха една голяма част от България. Има един анекдот за двама индуси. В Индия те делили една сърна. Делили една сърна. Единият ловец, другият индус бил лодкаджия. Той наранил сърната и тя, за да се спаси, хвърлила се в лодката и този индус казва: „Тази сърна е моя. Майка ми се въплотила и искам да я спася.“ Кому се пада сърната? Един съдия трябвало да разглежда делото, но той взел сърната за себе си. На ловджията и на другият казва: „Вие ако я вземете, ще я изядете. Нека остане.“ Мислите ли, че тази сърна е жива досега? Сега всичките примери, които можем да приведем по закона за наследствеността, има в нас нещо неразбрано. Всеки един човек, както и да разглежда живота, той го разглежда от своето гледище. Трябва да знаете, че в света съществува един закон: Благото на който и да е човек, не зависи от него, а зависи от неговите отношения към Цялото. Щастието на клона зависи какви са връзките му с Цялото дърво. Ако този клон се отдели от цялото дърво, той ще изсъхне.