Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки 1 часть

лекция пред специалния клас ИК "Жануа-98"

ЧИСТИ МИСЛИ, ЧИСТИ ЧУВСТВА И ЧИСТИ ПОСТЪПКИ

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./ – Пишете върху темата: „Службата на светлината, на въздуха, на водата, на земята“.

Трябва да мислите малко. Да не мислите, че е лесен въпросът, изведнъж да го напишете или като едно стихотворение да го напишете. Каква е службата на светлината? Как бихте писали? Ако ви попитат един практически въпрос, каква е службата на обущата, какво бихте отговорили? Може да се попитате каква е службата на човешкия език. Една проста работа. Той има като кашавар да обърква манджата в котела. Втората служба е като инспектор: Той подписва какво да влезе в стомаха. Третата служба е като някой оратор, държи речи, ораторствува. Езикът има три служби, които изпълнява. Значи, в трите свята човешкият език взема участие: Във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Значи, някой път езикът става лош от туй, че някой път е недоволен от кашаварската работа. Когато вие сте недоволни от живота, вие сте на мястото на езика, кашавар сте някъде. Щом човек е недоволен, той изпълнява службата на езика, кашавар е някъде, от такава работа никакво благо няма. Той ще се окаля малко, след туй като работи, ще дойде да се чисти. Сега всичките хора имат едно понятие за живота, такова, каквото животът не съдържа в себе си. Някой път искате всичко от живота. Искате всички да бъдете щастливи. Искате всички да бъдете здрави. Искате всички да бъдете умни. Може, но има закон, който регулира здравето. Колко елемента има, когато здравето може да дойде? Да кажем, вие имате една лекция, която вие трябва да развиете. Тя се развива тъй, както в рисуването. Какво значи тази линия? Допуснете, че това е човешкото чело, втората линия е човешкият нос. Мислите ли, че туй е художество? Донякъде темата ви върви правилно, но долу брадата не върви, няма съответствие, пропорция няма. Някъде турите повече тежест в една лекция, отколкото трябва. Та казвам: Когато тази част на езика стане по-голяма, той е недоволен. То са големи разноски. Недоволството произтича от едно силно желание, което не се задоволява. Следователно, незадоволяването на едно силно желание произвежда недоволство. Ти имаш много малко храна. Ядеш, но си недоволен от храната, понеже не можеш да задоволиш глада си. Винаги храната трябва да съответствува на глада. Как бихте го определили? Има хора с такава брада, тя е почти нормална.

(Фиг. 1) Как мислите, този човек слабоволен ли е? Не е слабоволен. Човек с такава брада има силна воля, грамадна воля.

Или може да ви представя същата идея другояче. Представете си, че тази форма представя злато, което трябва да го подигнете.

(Фиг. 2) Мислите ли, че тази форма, ако е от злато, може да я дигнете веднага? Как мислите, може ли да я дигнете? Колко би тежало, как предполагате? Представете си, че е 60 сантиметра широчина и 70 сантиметра дължина от злато, колко ще тежи? Кой от вас би се наел да го дигне? Човек трябва да опитва. Най-първо много идеи не са ясни. Казва: „Да направиш едно добро дело.“ Или казвате: „Човек трябва да бъде истинолюбив.“ Ти, когато искаш да кажеш истината, ще се яви едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се посторонни ограничения. Най-първо искаш да кажеш нещо, но имаш предвид да не се компрометираш. Искаш да кажеш истината, но тази истина ще кажеш тъй, както ще бъде полезно за тебе. Допуснете, че едно дете счупило стомната. Как ще каже на майка си? Ходило за вода и счупило стомната. Като се връщало да намери майка си, като вървяло по пътя, друго дете го бутнало, че то отървало стомната. Защо? По закона на правдата, детето има една външна причина за счупването на стомната, за направената погрешка. Майката няма да тури всичката вина на него, но ще тури половината вина на онова дете. Какво невъзпитано дете, да блъсне детето и да счупи стомната. Ако това дете не беше го блъснало, щяха да го бият. Когато адвокатът защитава едно дело, той все ще намери едно такова дете, което е блъснало, да се види, че този човек, когото обвиняват, ни най-малко не е искал да направи престъпление. Но външните условия го накарали. Както онзи анекдот. Той не е верен, но само за изяснение. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се, че го закарах в къщи.“ Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте. Викало едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мене да отговарям, пък те избягаха.“ Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай, когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина деня, гребенът стане червен, започне да дига повече шум. Като посвириш, той казва: „Орехи ядох.“ Този пуяк само по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го. Сега аналогията?

Тук носът на картината не е турен както трябва. Това не е изкуство. Някой път, когато ние развиваме една реч, ние вземеме съответни думи, някой път думите не са турени на място. Дойде някой да се оплаква, казва: „Боли ме кръстът.“ Защо се оплаква, че го боли кръстът? Че го боли кръстът, що ме интересува мене? Той да ми разправя. Че го боли кръста, аз нямам никакво понятие каква е болката на кръста. И да искам да влеза в положението му, мен кръстът не ме боли. Казва: „Не знаеш ли някой цяр?“ – Не зная. Или някой път ви хваща болка в средната страна на кръста. Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели.

Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение. Трябва да намериш причината. Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя. Не си дигам крака по-високо от камъка и си ударя крака. След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне. Казва: „Ти трябва да знаеш, че не трябва да ме риташ.“ Боли ме сега пръстът. Коя е причината за болката на пръста? Причината е, че не си внимавал. Трябва да внимаваш. Вие кажете някому една обидна дума и той веднага ви отвърне с две. Коя е причината? Или понякой път някои искат да се упражняват. Певците пеят „а, о, и, е, у“. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби „а“? Ако искаш ти тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата „а“. На всеки тон трябва да му се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква „о“. За да дадеш сила на движението, да падне точно на мястото, трябва да употребиш „и“. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш „е“. Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш „у“. Най-мъчно се пее „у“. Най-мъчно се пее „у“. То е крайната цел. Затуй певците пеят най-мъчно „у“. Като дойде „у“, прескачат го, заместват го с „е“ и с „и“. Пък ти трябва да изпееш това „у“. Законът на „у“-то е друг. Туй е извъртян начин. Когато човек слиза на земята да си уреди работите на земята. „У“, този е съгласен със земята, иска да си уреди работите на земята. Другият иска да си уреди работите на небето. Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване. Това еволюция, отдолу нагоре отива той.

Ако вземете един тон. Вземете всички „а“ /до/, „о“ /ми/, „и“ /сол/, „е“ /горно до/, „у“ /ла/. Изпейте с „до, ре, ми“, гамата. В „до“ имате „о“. В „ре“ имате „е“. В „ми“ – „и“, във „фа“ – „а“, в „си“ – „и“. Само „у“ липсва. Но те не вървят в естествения ред. На „до“ се определя формата на тона. На „ре“ се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с „а, о, и, е, у“, при какви условия може да употреби „а“-то? При мъчните условия трябва „а“ да употребиш. Ти, ако можеш да произнесеш „а“-то, този слог да бъде сръчен. Онези, които дигат тежести, знаят как да дигат тежестите. Някои хора често правят голяма погрешка: Като дигат една тежест, изведнъж я дигат и така може да се осакатят. Има един начин на движение и онези, които знаят, ще направят една крива линия, не вдигат направо нагоре. Някои искат изведнъж да изтеглят нещо. Така не се изтегля. Мъчнотиите в света не се поправят лесно. Че знаете ли, че ако вие туряте „а“, и не туряте на място „я“, и не туряте на място както трябва, вие може да си създадете цяло едно нещастие. Ако турите една съгласна отпред на „а“-то или „и“-то, ще получите нещо приятно. Ако турите пред „а“-то едно „М“, после турите едно „Г“, после турите едно „Р“ и едно „И“, какво ще стане? От съчетанието на тези звукове може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете да направите такова съчетание, че да не става катастрофа. „М“-то трябва да знаеш с кои се съгласува в дадена комбинация. „М“, „Г“ и „Р“ никога не ги сдружавайте, защото са една компания, която може да ти създаде цяло нещастие. По възможност да разединявате „М“, „Г“ и „Р“. Щом при тях повикате „А“ и „И“-то на помощ, веднага ще създадете един скандал. Казвам: Цяла една наука е да знаете „А“-то с кои букви се съгласува и с кои съгласни се хармонира, при какви условия. Защо казвате: „Той пее като магаре“? Прави са, защото магарето не пее много добре. Казват още, че пияницата пие като магаре. Магарето пие само вода и то познава водата. А казвате: „Той пие вино като магаре.“ Той обича виното, познава това вино. Сравнявате, но криво тълкувание давате. Както магарето познава хубавата вода и пие, така и пияницата познава хубавото вино и пие. Онези, които не разбират сравнението показват, че е пиел като магаре. Как може да пие като магаре? Де е сега противоречието? Противоречието къде седи? Както магарето има желание за хубава вода, така и пияницата има желание за виното. Еднакви са желанията, но резултатите са различни. Когато туй магаре пие вода, то поумнява; когато пияницата пие виното, той оглупява. Че желанието на магарето е по-правдоподобно, по-добро, отколкото желанието на онзи, който пие. Та казвам: Кое е по-хубаво да имаш: Навика на магарето, вода да пиеш, или да имаш навика на пияницата? Аз считам, понеже магарето знае да избира хубавата вода, пък те са му турили други качества, че никога да го не вземат за авторитет. Но казвам, че то пие хубава вода. Казвате: „Той се напил като магаре.“ Как разбирате туй? Като кажете „като магаре“, вие разбирате, че той изгубил своето съзнание. Магарето, след като се напие, изгубва ли своето съзнание? – Не изгубва. Ето къде е погрешката на магарето. Магарето, след като пие хубавата вода, иде, че вземе да се търкаля по земята. Едно магаре, след като се напие с хубава вода, че се търкаля, че е пило хубава вода. Магарето има съзнание, приятно му е, че се търкаля. Пияницата, след като се напил, в него туй съзнание го няма. Магарето никога не се търкаля в калта, търкаля се в праха. Трябва да направиш едно различие, в какво се различават. Туй магаре, като се напие със студена вода, ще намери празно място и ще се търкаля. Ще каже: „Отлична е водата.“ Пияницата, като падне, в него няма това съзнание да избира мястото.

Две състояния има в хората: Едното състояние е, че правим някои работи несъзнателно, значи като пияния човек; други работи правим съзнателно. Магарето, ако се търкаля в праха и ти минаваш наблизо, магарето счита, че върши работа неприлична, то дига прах. Всеки, който е опитал праха, който магарето дига, казва: „Магарешка е тази.“ Сега, в живота си винаги трябва да правите сравнения. Първият нос е направен от магарето, вторият нос е направен от пияницата. Питам: Кой е по-добър? Ние мислим, че едно магаре не може да създаде нещо хубаво. Вярно е, магарето не е в човешка форма, но в някои отношения магарето има по-добри черти и от човека. Представете си, че в тази магарешка форма съществува едно разумно същество, толкова разумно, колкото и човекът. Но представете си, че туй същество няма условия да се прояви. Едното същество има условия да се прояви, другото няма. Ние сега правим криви заключения, мислим, че туй същество, което няма условия да се прояви, е неразумно. Когато един човек го бият, нищо не казва, друг бият, той вика. Кой от двамата е по-разумен, който вика или който не вика? Как вие мислите, който вика ли е по-умен, или който не вика, когато го бият? Направете сравнение сега. Имате един тъпан от кожа. Биете тъпана и удряте една дъска. Кой глас ще бъде по-силен? Онзи, който вика, той на физическото поле се намира в затруднително положение. Всеки човек, който иска помощ от другите, той не е в дадения случай господар на условията. Да обясня. Той силен човек ли е? Едно малко дете бие друго, по-малко от него. Другото дете кряска, понеже го били с пръчка. Минава един голям, снажен юнак, понеже били малкото дете, отива, че набива другото, голямото. Той го бие, дига прах от дрехата му, но то не вика. Малкото дете кряска, но голямото не кряска. Казва: „Аз мога да те накарам да кряскаш.“ Вземе пръчката, за да го бие, започне да кряска. Слабите винаги кряскат, силните никога не кряскат. Щом кряскаш, не си силен. Пръчката е мъчнотията. Ако една мъчнотия, която те шари, ти не можеш да вземеш пръчката и да я нашариш, ти си слаб човек. Ако вземеш пръчката, че нашариш мъчнотията, ти си вече герой. Казва: „Той много кряска.“ – Слаб човек е. „Той не кряска.“ – Силен е.

В този образ няма съответствие между челото, няма съответствие и между брадата, няма съответствие в строежа на главата. Какъв ще бъде този човек, ако го критикуваме? Брадата показва слаб характер. Не съжалявайте за ония погрешки, които правите. Много пъти имате задачи. Дохожда в съзнанието ви една мисъл или едно чувство, или една постъпка се проявява. То е задача, която се проявява. Вие сте недоволни от една мисъл, която минава през ума ви, лоша мисъл е. По отношение на вас така е. Но аз ви казвам: Дайте на този човек сто лева. Услужете му. Вас ви е неприятно. На вас, на които казвам: Дайте му сто лева, ви е неприятно, а на онзи, на който давате парите, е приятно. Питам: Защо на вас е неприятно, а на онзи е приятно? В дадения случай вие давате, а той приема. Де седи злото сега? Във вас има една много неприятна мисъл: Да направите услуга. Тази мисъл е неприятна, защото трябва да дадете нещо от себе си и това считате, че е нещастие. Един закон е: Туй, което направите, то ще се върне пак при вас. Сега аз искам да ви обясня. Вие се намирате в един Божествен свят, туряте вашите коментарии, с които създавате всичките нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка и тури друг примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно. Каква е мярката на златото? С карати го мерят, 14 карати е мярката, 18 пък има 24 карата чисто злато.

Та казвам: Когато разсъждавам, има мисли в нас, които (са с) цената на златото. Една мисъл, която е чиста, много малко окисляване става. Чистите мисли се отличават. Чистите мисли се отличават с една устойчивост вътрешна. Чистите мисли са потребни за здравето на човека. Здравето на човека се обуславя от неговите чисти мисли. Вие, ако искате да бъдете здрави, трябва да имате чисти мисли. Пропорция има: Ако чистите мисли преодоляват, вие ще бъдете здрави; ако нечистите мисли преодоляват, вие ще боледувате. Ако чистите чувства преодоляват, вие ще бъдете здрав, ако нечистите чувства преодоляват, болестта ще дойде. Ако чистите постъпки преодоляват, вие ще бъдете здрав. Винаги, ако нечистите постъпки преодоляват, болестта ще дойде. То е мярката. Този закон може да го приложите във всяко отношение в живота. Каквото ви се случва в живота, зависи от вашите чисти мисли. Не ви върви, това зависи от вашите нечисти мисли, те са, които ви спъват. Или не ви върви животът. Нечистите желания ви спъват. Може тези нечисти желания да сте ги наследили от дедите си и от прадедите си. Дали вие съзнавате или не, те са една спънка в живота. Ще увеличите добрите си желания. Да ги намерите някъде, да ги изкопаете тъй, както хората изкопават златото и скъпоценните камъни и ги използуват, така и вие ще намерите тия, ценните мисли, ценните желания и ценните постъпки. Щом ги намерите, ще ви тръгне в живота.

Чистите мисли откъде се добиват? – От Божествения ум. Чистите желания откъде се добиват? От Божественото сърце. А чистите постъпки? – От Божествената воля. Та законът ще знаете: От Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде едно възпитание за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота ви. Има места, дето никой не може да ви помогне. Като дойде да заминете за другия свят, никой не може да ви помогне. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

Сега, за една седмица отбелязвате колко чисти мисли сте получили, колко чисти желания и колко чисти постъпки. За една седмица, като се намерите в трудно положение, веднага повикайте една светла мисъл. Не се спирайте да мислите какво трябва да мислите в даден случай. Да мислим тъй, както Бог мисли. Видиш един човек крещи. Какво трябва да правиш? Той върши една много добра работа, но не знае как да я прави. Когато пияницата се напие, като го видиш, ще кажеш: „Много добре си направил, че си се напил, но не си пил хубавото вино. Ти трябва да намериш виното на магарето.“ Единственото нещо, което му кажи: „Много хубаво си се напил, но вторият път да се напиеш с виното на магарето.“ Пък като срещнеш магарето да се търкаля, какво трябва да му кажеш? Ще му кажеш: „Внимавай, когато минават благородни край тебе, да се не търкаляш.“ Някой път вие искате да се покажете, че знаете нещо. Но онези, на които искате да се покажете, те знаят повече. Ти, когато се намираш в обществото на пияниците, които знаят много добре да пият, не искат да се покажеш, че не искаш да пиеш. – „Аз не зная, може да ме научите.“ Не искай да пиеш нещо, да чакаш да се научиш по-хубаво да пиеш. Магарето, след като се търкаля, че дига прах, ни най-малко няма да одобрите неговата постъпка. Ако това магаре стоеше само така, без да се търкаля, само ги гледа, щяха да кажат, че е доста умно магарето.

Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година.
30 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 2 юни 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Бележка /на стенографа/: На 26 май 1939 г. Учителят не държа лекция.

Ученикът

утринно слово

УЧЕНИКЪТ

Добрата молитва
В начало бе Словото
Ще прочета 13 глава от Първото Послание към Коринтяните.
Размишление

Ще говоря върху ученика. Човек едновременно живее в четири свята, четири живота живее: материален, чувствен, умствен и Божествен. Материалният живот сега се изучава. Той започва от първата фаза. Когато детето се роди, то започва с материалния живот. Неговият кръгозор е много тесен. Едновременно материалният и чувственият живот вървят заедно. Детето каквото чувства, това и изисква от майка си тя да му услужи. Умственият и Божественият живот и те вървят заедно. Ти не можеш да живееш материален живот, докато не чувстваш. Ти не можеш да учиш, докато нямаш Божественото в себе си. В Божествения свят умственият живот е материален живот. Там мислите се виждат така, както тук плодовете се виждат. Така казвам, за да имате една представа. Казват: Къде е този Божествен свят? Като мислите, къде е вашият умствен свят? Четете един роман, четете една книга, един английски или френски, или германски, или американски роман. В Англия, Франция, Германия и Америка не сте ходили. И като четете този писател, така, както описва улиците, вие си създавате една картина така, като че ли сте били там. И ако отидете във Франция, ще видите, че има голяма разлика, че не е така, както е писал. Авторът разбира едно, а пък вие разбирате друго. После, мнозина са ми разправяли, казвали са ми: Ходих на концерт. Отличен беше. Много хубав, Божествен. Казвам му: Я ми кажи какъв беше? Как Божествено, я ми изпей нещо от това Божествено. Той ми каза: Не го запомних, но беше Божествен. – Това, което не си запомнил, то нищо не е. Ти си въобразяваш, че е било Божествено. Всяко нещо, което се губи от твоя ум, то не е Божествено. Божественото всякога присъства, то никога не се губи. Онзи казва: То беше Божествено. Аз бях на онзи свят. Видях неща, но ги забравих. – И апостол Павел ходил на онзи свят, но не казва, че забравил. Той казва, че там видял такива неща, че не може да ги опише. Той казва: Невежа съм, нямам думи, нямам изрази да ги опиша и ако ги разправя на хората, няма да ме разберат. Какво ще разбере един българин да му свириш от симфониите на Бетховен? След като изслуша, той ще каже: Я ми изсвири една българска песен да разбера. И сега, както и да се разправя за Божествения свят, ще каже някой: Я, я кажете нещо за земята, ще има ли парици, ще има ли ябълки, круши, сливи, череши? Каквото и да разправяме за Божествения свят, в края завършваме с човешкото. Започваме с Божественото и завършваме с човешкото. И всички религиозни хора, с малки изключения, гледат да подобрят своите материални условия. Казвам: Ако не служиш на Господа, работите ти зле ще станат. Живееш в една държава и ако не служиш на тая държава, зле ще ти бъде. Тази държава ще те повика на трудова повинност, на военна повинност. После има данъци. Ако не плащаш, има глоба. Казваш: Ние сме свободни. – Свободата зависи от изпълнението на закона.

Та сега ще ви чета за ученика от книгата „Учителят говори“ едно малко резюме – така, както е писано. Вие сте чели книгата „Пътят на ученика“. Ако ви задам една работа – да направите едно резюме, това би било хубаво упражнение. Би било хубаво да си имате едно резюме направено. Тук имате едно малко резюме. (Учителя чете от книгата „Учителят говори“, главата „Ученик“.)

„Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсват други по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание.“ (стр. 127) Тия четири категории се отличават така: материалната култура е твърда, чувствената е течна, умствената е въздухообразна, а пък Божествената е светлообразна. Така може да си съставите представа какво нещо е културата. Да живееш в материалната култура, това значи като кърт да ходиш из дупките. Къртът е материалист. Рибата е чувствена. Птицата е в умствения живот. А пък човек, който мисли, е в Божествения свят. Затова човек живее в Божествения свят, птиците живеят в умствения свят, рибите – в чувствения, в астралния свят. А пък къртовете живеят в твърдата земя. Това го казах, за да имате една ясна представа.

„Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните – това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в Стария, ни в Новия Завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.“ (стр. 127) Божествения свят ще го намерите само в светлината. Светлината е единственият представител на Божествения свят. Посланик е тя, който всеки ден си дава думата какво иска Божественият свят от нас. И за светлината имаме два малки прозореца, през които този посланик влиза в нашия свят. Два прозореца. И като дойде посланикът, той влиза през едното око и излиза през другото. Защото, като влезе през едното око, не може да излезе през същото.

„Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.“ (стр. 127) – Значи днес човечеството се пробужда в Божествения порядък на нещата. Това аз определям така: Това е епоха, в която човек съзнателно възприема Любовта от едно ново становище! Първо, той познава любовта като твърда; второ, той познава любовта като течна; трето, той познава любовта като въздухообразна, а пък сега ще познае Любовта като светлина!

„За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това, или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Трето положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта.

При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.“ (стр. 127–128)

И вие сте правили наблюдения как се координират ръцете и краката ви съобразно вашите мисли, как се координират с вашите мисли. Някой път някой пита защо падат хората или защо стават някои аварии, нещастия в живота им. – Защото няма координация между движенията на краката и ръцете им с тяхната мисъл. Щом се изгуби тази координация, то или ще падне човек, или ще си навехне ръката, или ще си изкриви гръбнака. Всички тези нещастия стават по единствената причина – поради изгубване на тази координация между човешкия и Божествения свят. Така че ако не мислиш право, всякога ще ти се случват много неприятности в живота. И казвате: Какъв е церът на това? Тогава, за да се избегнат тия неща, трябва да има едно координиране – това, което е в главата ти, това трябва да бъде и отвън.

„Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тия четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.

Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.“ (стр. 128–129)

Ако мислите сега да се освободите и да станете съвършени, всички, които са дошли на земята, все са се намирали в това противоречие. И Христос, като беше на земята, и Той беше в същото противоречие. Макар че имаше сила и макар че имаше знание, имаше големи противоречия. Ако речем да обясняваме нещата, те ще станат още по-тъмни. Някой път вие искате да живеете по-щастливо, отколкото Христос е живял. Да живеете външно щастливо, това още не значи вътрешно щастие. Човек, ако живее външно щастливо, ще бъде вътрешно нещастен. Ако живее вътрешно щастливо, външно ще бъде нещастен. Това не можем да го избегнем. И ако някой намери някого на земята, който е външно и вътрешно щастлив, то нека да ми го покаже. Аз не съм срещал някой щастлив на земята и външно, и вътрешно. Това е невъзможно. То е така невъзможно, както е невъзможно да събереш в една чаша океана. Ти казваш: Защо е невъзможно? Казвам: Събери тогаз океана в една чаша. Като искаш да бъдеш и външно, и вътрешно щастлив, това значи да искаш да събереш океана в една чаша. Океанът ще си бъде на своето място и чашата – на своето място. Щастие отвън и щастие отвътре – те са две неща несъвместими.