Четири основни правила на хигиената 3 часть

Един студен, зимен ден един господин отишъл на гости у едни свои познати. Като влязъл вътре, те го запитали как е, не му ли е студено. – Не ми е студено – отговорил той. Те го поканили да седне, далеч от огъня. Той седнал на мястото, което му посочили, но скоро след това започнал да трепери от студ и помолил, да му разрешат да седне близо до огъня. В първо време, той искал да прикрие истината, да се покаже силен, но като не могъл да издържи, принудил се да изнесе истинското си положение. Може ли да се нарече истинолюбив човек този, който, когато е зле, казва, че е добре; и когато е добре, казва, че е зле. Този начин на постъпване не е правилен.

Какво значи, да говори човек истината? Да говориш истината, това значи, да градиш нещо в себе си. Да говориш истината, това значи, да даваш на нещата такова съдържание и смисъл, какъвто първоначално е вложен в тях. Запример, какво съдържание и какъв смисъл можете да дадете на буквата „а"? Да употребите буквата „а" в нейното динамично състояние, това значи, да натоварите един свой познат с нещо. Ако той е ваш приятел и го обичате, ще го натоварите с любов; ако не е ваш приятел, ще го натоварите с омраза. В първия случай товарът има съдържание. Приятелят ви е натоварен със злато. Във втория случай товарът няма съдържание. Вие сте натоварили своя познат с пясък. Кажете ли, че не обичате някого, вие трябва да очаквате и вас да не обичат. Въпреки това, вие искате всички хора да ви обичат. Докато не се научиш да обичаш, и тебе няма да обичат. Обичат ли те хората, и ти ще ги обичаш. Следователно, докато не обичаш, и другите няма да се научат да обичат. И докато хората не те обичат, и ти няма да се научиш да обичаш. Хората се учат да обичат във взаимната любов едни към други. Първо Бог ни обича, за да ни научи, как да обичаме. Едновременно с това и ние трябва да обичаме Бога, за да се научим, как да обичаме. Следователно, да обича човек някого, това значи, да обича себе си. Може ли човек да не обича себе си? Понякога, човек дохожда до положение да не се обича, но тогава той свършва със самоубийство. Всички самоубийства се дължат на факта, че човек е престанал да обича себе си.

Сега се явява въпросът: пределна ли е любовта, или непределна, т. е. гранична ли е, или неограничена? Във всички свои прояви любовта е гранична. Колко вода можете да налеете в шише с вместимост пет литра? Най-много пет литра. Напълни ли се шишето, колкото вода да сипвате, тя ще се излива навън. Следователно, ако обичате един човек повече, отколкото той може да приеме, една част от любовта ви ще бъде излишна, тя ще се излива навън, и около вас ще се образува кал. Тази кал се пръска наоколо, вследствие на което се създават неприятности между вас. Коя е причината, да обичате един човек повече, отколкото трябва? – Користолюбието. Коя е причината, че обичате банкера повече от онзи, който няма пари? Вие обичате банкера и го хвалите, защото искате да отворите сърцето му, да ви даде повече пари. И каменарят хвали камъните, когато иска да отчупи от тях няколко парчета. Той не ги хвали с езика си, но със своя чук: оттук чукне, оттам чукне, докато откърти нещо. Щом го заболи ръката, каменарят прибира начупените парчета и се връща у дома си. Той е доволен, че за обичта си към камъка е получил нещо ценно. Като се карат, хората изразяват своята обич по отрицателен път. Те си говорят лоши думи, които, превърнати по някакъв начин, добиват положителен смисъл. Запример, казват на някого, че е неразумен, нечист човек. Какво трябва да направи този човек? След частицата „не" да тури запетая. Тогава ще стане: не, разумен човек си; не, чист човек си. Думите: „неразумен, нечист, невежа" са относителни понятия. Това, което за българина е нечисто, за швейцареца е чисто. Има особен вид кашкавал, който швейцарците ядат, само след като се развият в него червеи. Българинът счита този кашкавал за развален и не го яде.
Какво представя червеят? Според българина, червеят символизира погрешка. Като види, че някой е сгрешил, той казва: Лош човек е този. Българинът изхвърля червея навън, а швейцарецът го приема в стомаха си. Къде трябва да държите хората: вън от себе си, или вътре в себе си? Вие сами ще разрешите този въпрос. Ако някой е сиромах, вие го оставяте вън от себе си; ако е богат, приемате го вътре. Вие обичате някого, защото е учен, богат, силен. Каква трябва да бъде мярката на любовта?

Представете си, че червеят се превърне на житно зърно. Какво отношение ще имате към него? Ще оставите ли житното зърно в хамбара, или ще го посеете на нивата? Българинът обича да сее. Като види жито в хамбара си, той го изважда оттам и го хвърля на нивата. Швейцарецът обича да събира. Българинът разчита на онова, което е хвърлил на нивата. След няколко месеца той отива да види, какво е станало с хвърленото жито и намира стъркове с 60-70 житни зрънца. Швейцарецът мисли, че от хвърленото нищо не остава. Понякога хората имат неправилни отношения към ближните си. Като видят някой беден, изоставен човек, те го отхвърлят от себе си, като нещо, от което не очакват добро, и го забравят. Не се минава много време, от този човек излиза нещо добро. Той започва да се проявява в известна област на науката, или на изкуството. Те не са подозирали, че този човек, от когото нищо не очаквали, криел в себе си голямо съдържание.

Съвременните хора не разбират законите на живота, вследствие на което нямат правилни отношения помежду си. Те нямат правилни отношения и към себе си, към своите състояния. Запример, дойде ли им някаква скръб, те искат да я отхвърлят от себе си, както отхвърлят бедния човек. Дойде ли им някаква радост, те широко я приемат. Когато човек е недоволен от скръбта, а доволен от радостта, това показва, че в него има нещо неуравновесено. Когато ученикът получи по някой предмет шесторка, той се радва. Защо се радва? Защото семето е хвърлено вече в земята и в скоро време ще израсте, ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Ако учителят му тури двойка, или единица, той страда и плаче. Двойката показва, че ще го впрегнат като вол да оре. Цял ден ще оре на нивата и, в края на краищата, няма да получи нещо особено. Господарят му ще прибере житото в хамбара, а той ще яде сухото сено, или ще отиде в гората да пасе. Като живее на земята, човек минава през различни положения, от които се учи. Ако е войник, той цял ден ще дига и слага пушката и ще каже, че нищо не е научил от нея. Пушката представя единицата. Ако войникът е философ, обича да разсъждава, от тази единица той ще изкара нещо хубаво.

Следователно, на обикновения човек турете шесторка, да има какво да сее на нивата. На философа, или на мъдреца, турете единица. В ръката на мъдреца единицата ще се превърне на перо, от което ще излезе нещо хубаво. Сегашните хора се натъкват на големи противоречия, понеже са объркали нещата. Те са турили единицата в ръката на обикновения човек, а шесторката – в ръката на мъдреца. Обикновеният човек, земеделецът, цял ден дига и слага единицата и най-после казва: Нищо не излезе от моята работа. Дайте шесторката, т. е. нивата, в ръката на земеделеца и го оставете да оре и сее, а златното перо – в ръката на мъдреца. От нивата на земеделеца ще излезе храна за целия свят, а от перото на мъдреца – велики слова за цялото човечество. Всеки човек има по една единица в устата си – неговият език. С тази единица той може да обиколи света и да го просвети.

Всички хора искат да бъдат щастливи. Те не знаят, че щастието им седи в умението да управляват единицата в устата си.
Някои хора минават за търпеливи. Те седят и мълчат. Устата им е затворена, но езикът вътре мърда. Изкуство е да знае човек, кога и как да мърда езика си. От неразумното мърдане на езика, човек може да си създаде най-голямото нещастие. Дали устата на човека е отворена, или затворена, не е важно. Важно е, дали езикът се мърда. Някой седи със затворена уста, никакъв глас не се чува, но езикът вътре мърда. Това е равносилно на говорене. Друг пък отваря устата си, говори, а езикът се движи напред и назад. Важно е, какво пише перото – езикът на човека. Ако пише думите „любов, мир и радост", резултатът е един; ако пише думите „омраза, завист, отмъщение", резултатът е друг.

Когато се говори за съдба на света, това подразбира преглед на книгата, която човек е написал. Когато човек замине за другия свят, Господ няма да го съди, но ще заповяда на някой ангел, да отвори книгата на неговия живот и да започне пред него да чете всичко, което е писал с езика си. Ангелът ще чете книгата на вашия живот, а вие ще се измъчвате от това, което слушате. Като чувствителни хора, вие не можете да издържите този изпит: ще пожелаете по-скоро да слезете на земята, да изправите погрешките си. Само така ще разберете, че такова съчинение не може да се пише. Не се влиза лесно в невидимия свят. Като гост, за три деня, всеки може да отиде, но на четвъртия ден той сам ще пожелае да слезе на земята, да изправи по-грешките си, да напише ново съчинение, с нова тема.

Мнозина искат да отидат на онзи свят, да видят Христа и пак да се върнат на земята. Те не знаят, че много пъти са срещали Христа на земята и са се отнасяли с Него зле. Какво ще бъде положението им, когато срещнат Христа, и Той им покаже всичко онова, добро и лошо, което те са писали за Него? Колко пъти сте се съмнявали в Бога и Христа! Колко пъти сте говорили лошо за тях! Колко пъти сте ги обвинявали в несправедливост! Някой се оплаква, че откак започнал да чете Библията и Евангелието, работите му не отивали добре. Защо не му провървяло? Защото не разбира любовта. Казано е в Писанието: „Любовта не се обижда." Като го обидят, той не слуша думите на Христа, но започва да се сърди, иска обяснение, недоволен е от хората. За да се справи с обидните думи, нека си представи, че този, който го обижда, говори на чужд, непознат за него език. Ако някой ви говори обидни думи на английски, или на френски език, от които нищо не разбирате, ще се обидите ли? Вие ще слушате с разположение и ще казвате: Колко хубаво говори този човек! Следователно, прилагайте следното правило в живота си: никога не допущайте в ума, в сърцето, в душата и в духа си нищо отрицателно. Кажете си: Заради Бога, не допущам нищо отрицателно в себе си. Каквото отрицателно да чуете, да видите или да ви се случи, кажете си: Не разбирам това нещо. За предпочитане е, човек да бъде невежа за лошите работи, а учен за добрите, отколкото учен за лошите работи, а невежа – за добрите.

Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в мене вярвайте". Вярвайте, че всичко, което Бог е създал, е за ваше добро. Вярвайте в мене, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, който води към вечния живот. Истинска вяра е онази, която издържа на всички мъчнотии. Не издържа ли на всички мъчнотии, тя е слаба вяра. Здрав човек е онзи, който издържа на големи тежести. Вярващият трябва да даде пример на всички същества, които живеят в него. Милиарди същества живеят в човека и на него очакват. Те искат да видят добър пример от своя господар. Ако не знае, как да яде, господарят им създава мъчнотии на стомаха; ако не знае, как да диша, той създава болезнени състояния на дробовете; ако не знае, как да мисли, той създава разстройство на мозъка.

Значи, здравословното състояние на човека се определя от правилното хранене, дишане и мислене. Като яде, човек трябва да изпитва приятност. Той трябва да знае, колко хапки да изяде. Децата трябва да изяждат по 21 хапки на едно ядене, а възрастните – по 12 хапки. Да се храни човек правилно, това значи, да възприема жизнената енергия от храната. Не спазва ли този процес, човек е изложен на много неестествени състояния, които причиняват болести. Някои питат, колко трябва да яде човек. Ако яде малко и не мисли, човек не се ползва от яденето; ако яде много и не мисли, той пак не се ползва. Изобщо, ядене без мисъл не допринася никаква полза. За да яде правилно, човек трябва да бъде разумен. Щом е разумен, като се храни, той възприема правилно благата, които му се дават; и после, той трябва да изпраща част от излишното благо навън. Той преработва това благо като мисъл, която изпраща навън, в пространството. Ако близо до него има същества, той направо ще им дава от благата, които е получил. Ако е далече, той ще изпраща тия блага във вид на мисъл. На съвременния свят постоянно трябва да се дава. Хората се страхуват да дават, да не останат в лишения. Като раздадат всичко, каквото имат, те ще останат със своя собствен живот и ще създадат правилна връзка с Бога. Който не дава, той прекъсва връзката между Бога и своята душа.

„Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в мене вярвайте". Като цяр против смущението, Христос препоръчва вярата, и затова казва: „Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте". С други думи казано: Вярвайте, че Бог е създал всичко за ваше добро. Вярвайте и в мене, че аз ви показвам истинския път, който води към Този, Когото търсите. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. И никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя".

„Да се не смущава сърцето ви". Защо се смущава човек? Човек се смущава, защото вярата му в Бога и в Христа е слаба. Щом вярата му се усили, и смущението ще се махне. Смущението не е нищо друго, освен облаци, които препятстват на човека да вижда слънцето. Днес небето е чисто, няма облаци. Следователно, днес нищо не ви препятства да виждате слънцето, нищо не ви пречи да вярвате. – Утре какво ще бъде? – Утрешният ден не трябва да ви занимава. Той не влиза в програмата на днешния ден. Целта на живота ви е днешният ден. Ако се явят облаци над вас, това показва, че сте слезли надолу. Имате ли вяра, вие ще се качите над облаците, дето слънцето грее ясно. Мъчнотиите, на които се натъквате, това са облаците във вашия живот. Приложете вярата си, за да се издигнете над облаците. Както съвременните авиатори се издигат с аероплани на няколко километра над облаците, дето слънцето грее, така и вие можете с вярата си да се изкачите над мъчнотиите в живота си.

Желая ви с вашия ум и с вашето сърце да се качите над облаците, които ви препятстват да виждате слънцето, и да възприемете светлите мисли и благородни чувства.

– Вяра в живота, вяра в светлината, вяра в свободата.

21 юли, 5 ч. с.

През вратата на Любовта

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА

Размишление.

Животът на съвременните хора се намира в застой. В това отношение той мяза на човек, който е дошъл до едно статическо състояние: дето ходи, каквото прави, все за миналото мисли, за своите младини. Той повтаря едно и също нещо, но ново не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че се утешава, като повтаря. Някои вярващи също говорят за своето минало, как са били въодушевявани, какви идеали са ги вълнували, как са се обичали помежду си и т. н. Да повтаряш нещата, това значи, да декламираш, без да влагаш нещо ново от себе си. Това, обаче, представя застой в живота.

Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." -(– 2 ст.) [Йоана, 3 гл.]. – Царството Божие е свят, към който душите се стремят. Значи, роденият минава в друго състояние. Той не се намира в застой, в статическо състояние, както старият, но влиза в нова област, дето нещата се подмладяват. Смисълът на живота седи във вечната младост на душата.

Мнозина се оплакват, че не успяват в живота си. Причината за неуспеха им се крие в ония неща, които отвличат тяхното внимание. Запример, яденето отвлича вниманието на човека. Човек, който мисли само за ядене, казва, че живот без ядене не съществува. Прав е той, човек трябва да яде, но да мисли изключително за ядене, това не е в реда на Божествения живот. Яденето е условие, средство, но не е цел. Рибата мисли, че ако не гълта по-малките риби, не може да живее. Тя проповядва учението, че ако не живее във водата, с нея всичко е свършено. Защо? Защото всяка риба, която се е опитала да излезе от водата, е умирала. В заключение рибата казва: Извън водата никакъв живот не съществува.

Какво казва човек по този въпрос? Като изучава развитието на живота, човек казва: Благодарение на големите страдания, рибите започнаха да правят опити да излязат от водата. Хиляди години наред те правеха усилия да излязат от водата, да се приспособят на условията на въздуха, докато се превърнаха в птици. Във водата рибите нямат условия за развитие, понеже едни други се ядат. Мислите ли, че и хората, които ядат месо, имат условия за развитие? Какво може да предаде свинското месо на човека? Като яде свинско месо, човек придобива някои от качествата на свинята, Като яде кокоше месо, също така той приема някои качества на кокошката. Следователно, каквато храна да употребява, човек приема нейните качества.

И тъй, иска ли да се запази от лошите качества на храната, която употребява, преди всичко човек трябва да я пречисти. За тази цел трябва да се изучават законите за пречистването. Вегетарианците казват, че тяхната храна е по-чиста от тази на месоядците. Те са вегетарианци, но ядат кравешко и овче масло, пият мляко, ядат яйца, а обичат и риба. За свое оправдание те казват, че и Христос ял риба с учениците си. Учениците на Христа сами ловяха риба, а Христос я печеше на своя огън. Всеки би желал да яде от рибата, която Христос печеше на своя огън. Огънят, на който Христос е пекъл риба, има вътрешен смисъл. Човек трябва да разбере този смисъл и тогава да говори. Ние разглеждаме яденето като вътрешен, а не като външен процес. Вътрешната страна на яденето представя метод за познаване на великия живот. Затова Христос казва: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, имате живот в себе си." Значи, ако ядете плътта Христова и пиете кръвта Му, имате живот в себе си. Ако ядете плътта на животните, или на хората и пиете кръвта им, нямате живот. Не е безразлично, чия плът ядете и чия кръв пиете. Също така от значение е и начинът, по който ядете плътта и пиете кръвта. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще се натъкнете на страшни картини. Канибалът е по-страшен от звяр. Той е по-страшен и от дявола. Какво може да се придобие от човешкото месо?

Днес и светските, и религиозните хора се стремят към бързо придобиване на знания, на богатства, на сила. В това отношение те са нетърпеливи, искат да знаят всичко. Те приличат на деца, които, като знаят, че им шият нови дрехи, постоянно питат майка си, кога ще бъдат готови новите дрехи. Те искат за предстоящия празник да се облекат с новите си дрехи, да се покажат пред другарчетата, че са добре облечени. Те не знаят, че и с новите, и със старите дрехи да са, пак са същите. Дрехата не изменя характера на човека.

Тъй щото, при сегашните условия невъзможно е човек да знае всичко. Ако знае всичко, той щеше да бъде много нещастен. Многото знания няма да му предадат нещо особено. Колкото учен да е, човек не изменя характера си. Когато станат много учени, хората започват да се делят на групи, не могат да се разбират. Това виждаме и в християнството. Когато се увеличи броя на християните, когато се явиха коментари и тълкувания върху известни религиозни въпроси, християните се разделиха на източни и западни християни и на реформатори-евангелисти. Източните и западните християни обърнаха внимание повече на външната страна на християнството: на външните обреди, на дрехите на свещеника. Според тълкуванията им, че свещеникът е заместник на Бога, те казват, че той трябва да бъде облечен със скъпи дрехи, с царска мантия, с корона на глава, със скиптър в ръка. С това те искат да подчертаят светостта на Божия служител. Това са човешки наредби. Те не са дадени от Бога. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, имаше ли корона на главата си и скиптър в ръката си? Той носеше в ръката си проста овчарска тояга, с която правеше големи чудеса. Достатъчно беше да удари веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъв смисъл има да държи човек в ръката си някакъв златен жезъл, или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представя знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото да удряш с това знание, нищо не става. Знанието има смисъл само тогава, когато, след като удариш с него, можеш да направиш това, което желаеш. Жезълът, който носи знанието, трябва да се използва. Той може да се използва, само ако се пречупи. Ако прекарате електрически ток през един кръг, ток ще имате, но не и светлина. За да получите светлина, кръгът трябва да се пречупи някъде, да се образуват два полюса, по които да текат две течения.

Едно младо момче получило наследство от дядо си една тояга. Дядото му казал: Тази тояга е останала от прадядо ти още. Голяма сила се крие в нея. Момчето разбрало думите на дядо си в буквален смисъл. Дето отивало, все тоягата носело със себе си. Така се минали десетина години. То пораснало, станал голям момък, но, вместо да му донесе щастие, тоягата го направила нещастен. Каквато работа започвал, все не успявал. Като гледал тоягата в ръката си, идело му да я хвърли някъде, да се освободи от нея, но нещо вътре в него не му позволявало. Един ден той отишъл в гората да сече дърва. В този момент срещу него се задал един бик, с разперени рога, готов да го убоде. Момъкът дигнал тоягата срещу бика и започнал да удря по главата. Като го ударил няколко пъти, бикът се отстранил, но и тоягата се счупила. Какво да види? От вътрешната страна на тоягата се пръснали няколко златни монети. Момъкът едва сега разбрал, защо дядо му казвал, че силата е в тоягата. Той съжалявал, че по-рано не се явил бика, да счупи тоягата в главата му.

Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.

Често хората говорят за сърце, за ум, за душа, за дух, без да разбират тяхната същина. Те говорят за душата и мислят, че тя е подчинена на тялото. Те говорят за ума и мислят, че той е само едно средство. Те говорят за сърцето и го разглеждат само като важен орган при кръвообръщението. То разрешава економическия въпрос на човешкия организъм. Те казват, че сърцето пулсира, т. е. бие 72 пъти в минута. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космическа енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява.

Числото 72 играе важна роля в живота и в природата. Запример, 72 души преведоха свещените книги. Седемте е положително число, което означава творчески сили в природата. Двойката е отрицателно число, което нарежда нещата. Значи, седемте е творческо число на ангелите, а двойката – творческо число на Божествения свят. Двете числа – положителното число на ангелите и отрицателното число на Божествения свят се съединяват в общото число 72. Когато човек живее нормално, според закона на любовта, пулсът му е нормален. Наруши ли този закон, пулсът му се изменя. Всички отрицателни състояния, през които човек минава – съмнение, подозрение, обезърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса. Като не знае това, човек сам си създава нещастия. Със своите отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. Той сам го запушва и отпушва. В това отношение човек прилича на онзи английски милионер, който влязъл един ден в подземието да брои златото си, и там останал. Той забравил да вземе ключа със себе си и, по невнимание, вратата се затворила след него. Ключът останал вън, а той намерил смъртта си пред любимото си богатство. Преди смъртта си той написал следните думи: Ако някой би ми донесъл парченце хляб, щях да му дам половината от богатството си.

В заключение на това казвам: Никога не оставяйте ключа на вътрешното си богатство отвън. Щом отключвате богатството си, носете ключа със себе си. Човек има на разположение три ключа: ключ на вярата, ключ на надеждата и ключ на любовта. Като се обнадежва, човек прилага първия ключ. Като придобива вяра, той прилага втория ключ. Като придобива любов, той прилага третия ключ. Вярата, надеждата и любовта представят три ключа за разкриване тайните на природата, за разкриване на Божествените съкровища, определени от незапомнени времена за онези души, които са дошли и идат на земята да вършат волята Божия.

Желанието на всички ви трябва да се свежда към това, да чувствате, доколко изпълнявате волята Божия, според законите на надеждата, на вярата и на любовта. Ако изпълнявате волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате волята Божия по закона на вярата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате волята Божия по закона на любовта, вие трябва да бъдете озарени с Божествена светлина. Любовта осветява човека. Озари ли го, в него се събуждат светли мисли и възвишени чувства. Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, няма да влезете в Царството Божие, т. е. няма да се родите от водата, която иде по закона на вярата, и от Духа, Който иде по закона на любовта. Любовта е хлябът, който слиза от небето. Ако не се храни с любовта, човек не може да се новороди. Само роденият добива граждански права, с които може да се ползва.

„Ако се не родите изново." Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес. То не е статически, но динамически процес. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, сърдечно и умствено. То трябва да расте непрекъснато в придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човек дохожда до новораждането от вода и Дух, отдето започва съграждането на новия човек. И сега хората строят, но те си служат с органи, създадени от миналите поколения, поради което носят същите навици и слабости. Те лесно се обнадежват и обезнадежват. Забелязано е, че когато няма пари, човек става неразположен, ходи с увиснала глава, обезсърчен. Получи ли отнякъде пари, духът му се подига, става доволен, насърчава се и е готов за работа.

Същото се отнася и до духовното състояние на човека. Срещне ли някой добър човек, той се насърчава. Срещне ли лош човек, той се обезсърчава и мисли, че всички хора са лоши. Защо при срещата си с добрия човек вие се насърчавате? Добрият човек представя статуя, добре изработена от някой виден скулптор. Тази статуя може да се продаде и да осигури целия ви живот. Лошият човек е прост, груб камък, върху който не е работил още чукът на великия скулптор. Ще дойде ден, когато този камък ще попадне в ръцете на скулптора, който ще извае от него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиите закони, този камък нищо не струва. Обаче, онзи, който разбира Божиите закони, той знае, че простият, необработен камък е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошият човек е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа от това, да обърнете лошия човек към Бога?

Някои религиозни искат да обръщат богати хора към Бога, защото имат пари, могат да дават на бедни. Ако обърнат сиромаха към Бога, не само че нищо не може да даде, но той ще почне да иска от другите. Това е криво разбиране. Не гледайте на човека като на беден, или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. Често сиромахът е готов да дава повече, отколкото богатият. Той е готов да работи за другите, да им помага. Има бедни хора, които, като се обърнат към Бога, започват да работят за близките си с любов и самоотверженост.

В едно предание на миналото се разправя следния случай из живота на Буда. Един ден, като брамин, Буда се молел на Бога. Молитвата му била много дълга, но понеже бил изтощен, той не могъл да я довърши. В това време един заек минал край него и се хвърлил в огъня да се опече. Възползван от жертвата му, Буда го извадил от огъня, отрязал част от него и задоволил глада си. С нови сили той завършил молитвата си и благодарил на Бога, че му изпратил заека да се подкрепи. В последния си живот, като Учител, Буда помагал на хората, давал им съвети, как да живеят. Един ден той решил да си почине, да се предаде на дълбоко размишление. Той казал на учениците си, че този ден не приема гости. Каквито хора дохождали – брамини, високопоставени личности, той всички връщал. В това време дошъл един беден, прост човек. Отдалеч още Буда станал на крака, приел го любезно и дълго време се разговарял с него. Силно учудени, учениците му го запитали: Учителю, днес ти отказа да приемеш толкова високопоставени хора, а към този прост и беден човек оказа такова внимание. Коя е причината за това? Буда отговорил: В далечното минало този човек беше заек. Един ден, когато се молех на Бога и 6ях много изтощен, той се пожертва за мене, хвърли се в огъня да се опече. Аз ядох от него, подкрепих силите си и можах да довърша молитвата си. Днес аз се отплащам за жертвата, която той направи за мене.

Съвременните хора искат от Бога или от някой човек особено внимание. За да се ползват от особеното внимание на кого да е, те трябва да са направили някаква жертва за него. Направили ли са такава жертва, каквато заекът е направил за Буда? Кой е дал живота си в жертва на Бога? И вие искате да ви обичат, без да сте дали някаква жертва за хората. Как познавате, кой ви обича? Ако някой ви говори сладки думи, това любов ли е? Сладките думи още не определят любовта. Те могат само да насърчат човека, да внесат някакво опресняване в него, но това не е любов.