Четири основни правила на хигиената 6 часть

Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стряскат като заека и мислят, че са ги сполетели големи нещастия. Хората не подозират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време, да се учат. За да учат, дадени им са благоприятни условия: изобилно светлина, въздух, вода и храна. Какво повече им е нужно? В какво седят техните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и т.н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред.

Сега, като обяснявам причината за проточването на носа на пуйката, някой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мъчно е днес да се говори на хората. Каквото да им се говори, все ще се намери някой да мисли, че казаното се отнася до него. Един американски проповедник, за усилване на своята проповед си послужил с много примери от отношенията между мъже и жени. На проповедта му присъствали много мъже и жени. Един мъж, като се върнал от събранието, обърнал се строго към жена си: Не те ли е срам да ходиш да разправяш на проповедника, как живеем помежду си? Разправят ли се интимни случки из живота на семейството? Ще станем за смях на хората! — Нищо не съм разказвала на проповедника — добавила, за свое оправдание, жената. — Не вярвам, ти непременно си му разказвала. Иначе, той не би могъл да изнесе такива случки, каквито стават и в нашия живот. Откъде би могъл той да знае това, ако не му е разказвано?

Следователно, думите и примерите, с които ораторът или проповедникът си служи, трябва да бъдат отбрани, да не засягат никого. Аз съм за онзи език, думите и примерите на който да бъдат отбрани, меки, да не заставят хората да си правят криви заключения. Примерите трябва да служат като поощрение за добро, а не да обиждат. Примерите, добри или лоши, имат влияние върху хората. Някои лоши примери могат да послужат като подтик за чистене.

Едно се иска от сегашните хора: да имат поне една основна мисъл, на която всякога да разчитат. При каквито условия на живота си да се намират, те трябва да разчитат на своята основна мисъл. Не разчита ли на същото и банкерът? Неговата основна мисъл е капиталът, който е вложил в банката. Неговият стабилитет се определя от златния еталон, който е вложен в капитала му. В Америка има милиарди злато, заровено в земята. Толкова злато трябва да има всеки човек в своите идеи. Само на тия идеи той може да разчита. Те представят телефонни жици, чрез които той може да се съобщава с разумния свят. Колко хора днес могат да се съобщават направо със съществата от разумния свят, да получат някакъв съвет от тях? Съвременните хора лесно уреждат работите си на физическия свят, но не могат още да уреждат работите си в духовния свят. Например, чрез телефонните съобщения на физическия свят може да се узнае, че отнякъде, на разстояние четири-пет хиляди километра, с еди-каква бързина и на еди-кое място, иде голяма буря. По този начин хората могат да се предупреждават, за да избягват известни катастрофи. Чрез телефонните съобщения се определя и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живеем в свят, дето телефонните съобщения са необходими. Както са необходими физическите телефони, така са необходими и духовните. Ние наричаме духовните телефони "интуиция".

Един български офицер разправяше една своя опитност, от миналата война, за силата на интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв, получил заповед да вземе два взвода от своите войници и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук. Обаче, офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга — ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат.

Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва, какво трябва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в своята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Същевременно в човека има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войниците се подчинили на лъжливото чувство в себе си и помислили, че както вчера били добре и днес ще бъдат добре, но не излязло така. Офицерът послушал своето вярно чувство, своята интуиция. Следователно, знайте, че безопасното място не е само едно. Безопасно място е мястото на Бога, а Той е навсякъде. Много са безопасните места. Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътрешен глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя вътрешен глас, как да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре, да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита, каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си. За да има вътрешна хармония в семействата, никой никого не трябва да предизвиква.

Как се изявява сегашният човек? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки. Например, ако дойде някой нервен човек при него, и той става нервен; ако дойде някой добър, и той става добър. Ако времето е топло, той става разположен; ако времето е студено, той започва да се свива. Който разбира Божиите закони, той лесно се справя с външните условия на живота и на природата. Когато е крайно нервен, възбуден, човек може да си помогне, като направи един студен душ. Студената вода предизвиква такава реакция в организъма, че всякакво неразположение изчезва. Водата е проводник на добри сили. Тя освобождава човека от излишните енергии в организъма му. Ако мъжът или жената се готви да се кара с домашните си, преди да се изяви, нека направи един студен душ. Като говоря за студени душове, аз имам пред вид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градуса, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. За да се справи с гнева си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си.

Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя. Тази е причината, поради която някои хора остаряват преждевременно. Докато е млад, докато апаратът е здрав, човек трябва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до дълбока възраст, пак да се чувства млад и силен. Да остарява човек, това не значи, да губи своята енергия. Има смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание, да може да се ползва от тях. Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново.

В далечното минало, един 80 годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си: Баща ми ме би и ме изпъди от дома си. Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80 годишен син? Пашата отишъл в дома му и какво да види? Бодър, изправен стогодишен старец работи дърводелство. — Защо си бил сина си? — Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша. Пашата останал поразен, като гледал, как енергично работел стогодишният старец. — Защо се учудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят. Този пример показва, че тия стари хора са знаели, как да пазят енергията и младостта си.

Някои религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че Бог ги е благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. Те не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко благо, което Бог му е дал, трябва да бъде в полза, както на самия човек, така и на неговите ближни. За да запазите енергията си, дадена от Бога, всякога дръжте в ума си по една светла мисъл, в сърцето си — по едно светло чувство и във волята си — по една светла постъпка, като фар на вашия живот. Да храни човек ума си със светли мисли, сърцето си — с възвишени чувства и волята си — с благородни постъпки, това значи, да разполага с големи капитали, никога да не осиромашава.

Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо? Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си. Всеки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. Някой може да стане художник. Неговите деди и прадеди са рисували добре. И той трябва да рисува, да развие своя талант. Като стане добър художник, той може да нарисува една картина, която да струва десетки хиляди лева. Той се страхува, да не би хората да не го оценят. Все ще се намери някой да го оцени. Един виден американски художник нарисувал една хубава картина, която изложил за продаване. Понеже никой не му дал желаната сума, той се разгневил и разрязал картината си на две части. Двама американци видели това и веднага пожелали да купят картината, като заплатили два пъти по-голяма сума от тази, която художникът определил. Ще кажете, че всеки може да разреже картината си на две части, но няма да се намерят купувачи. Защо? Защото на време не сте я разрязали. Този художник е знаел, кога да разреже картината си.

Като ви наблюдавам, виждам, че някои имат дарби да лекуват, да разтриват, да наместват изкълчени крака и ръце, да поправят счупени кости на тялото. Други пък имат добър глас, могат да станат певци. Всеки човек трябва да намери своята дарба и да работи върху нея, да я развие. Не работи ли сам върху себе си, никакво благословение не може да очаква. Бог помага само на работливия, на прилежния човек. Още отначало Бог е благословил човека, но човек трябва да признае това благословение. Който работи, той придобива. Казано е в притчата за талантите, че онзи, който имал един талант и го заровил в земята, като дошъл господарят му, взел таланта назад. Вторият, който имал два таланта, придобил още два. Третият, който имал пет таланта, спечелил още пет. Опасно е положението на онзи, който има дарби, а не работи и очаква благоволението на хората.

Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто и да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се изявят на времето си. Изявят ли се преждевременно, или след определеното за тях време, работата не става, както трябва. В това седи философията на живота.

Съвременните хора са недоволни от света, искат по-добър свят. За времето, в което живеем, по-добър свят от сегашния не може да има. Ако искат по-добър свят, нека се опитат сами да създадат нов свят. Бог каза: "Да бъде виделина!" — и стана виделина. "Да се отдели водата от сушата!" — и се отделиха. Каквото Бог заповяда, това стана. Нека човек заповяда, да опита силата си, да види, какво може да направи. Може ли човек да заповядва на времето, на въздуха, на светлината? Не може. Единствените неща, на които човек може да заповядва, това са неговите мисли, чувства и постъпки. Само на тях той може да бъде господар. Човек може да бъде господар само на себе си. Стане ли господар на себе си, на другите може само да влияе и да помага. Стане ли господар на себе си, човек влиза в Божественото право. Иска ли да бъде господар на другите, да ги използва като свои слуги, той влиза в кривото на живота, т.е. в заблужденията. Ако е бил добър господар и добър слуга на себе си, човек може да бъде добър господар и добър слуга на другите. Следователно, от човека се изискват две неща: да бъде добър господар и добър слуга на себе си; и после, да бъде добър господар и добър слуга на другите. Това е практическата философия на живота, към която всеки трябва да се стреми. Това желая на всички. Постигнете ли тези две неща, вие ще имате благословението на Бога, на разумния свят и на добрите хора по цялата земя.

30 юли, 10 ч. пр. об.

Божествена светлина

Издание: 1939г. КНИГА: Езикът на Любовта, 32 рилски беседи (12 юли - 22 септември 1939 г.)

БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА

Размишление.

Сега ще говоря върху разумността, която хората разбират отчасти. Въпреки това, те си служат с нея. Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия. Срещате една млада, красива мома, обичана от майка си и баща си. Те се грижат за нея, радват й се, но един ден тя става недоволна от тях и започва отвън да търси човек, който да я направи щастлива. Това желание е неразумно.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На земята щастие не съществува. Да търси човек щастие на земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито сее. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Главата и сърцето на егоиста са покрити със сняг и лед. Защо? Защото той живее повече на своя северен полюс. Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност. Лоши са условията на северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха, и в материално, и в морално отношение. Ледената епоха се създаде след излизането на Адама от рая. Тогава, именно, Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света.
Защо хората се убиват? За да вземат нещо. Разбойникът убива някого, за да вземе парите му. Без да мисли много, разбойникът убива човек, за създаването на когото природата е работила хиляди и милиони години. За няколко хиляди лева убиват човека. Някой дължи две-три хиляди лева на някого, и той го убива. Защо? Не могъл да върне парите навреме. Това е неразбиране на Божиите закони. Когато изворът дава вода на хората, иска ли да я върнат назад? Когато облаците пращат дъжд на земята, взимат ли водата си назад? Когато слънцето праща светлина и топлина на земята и на всички живи същества, иска ли някакво възмездие за това? Бог е дал разум на човека, да разбира и цени нещата, сам да изказва благодарността си и всекиму да отдава нужното. Когато живите същества приемат водата на извора и на облаците, топлината и светлината на слънцето, те ще благодарят и ще отдадат хвала на Онзи, Който им е дал тия блага. Щом могат да благодарят на Бога, те ще благодарят и на всеки човек, който им е направил някаква услуга. Не може ли човек да благодари на Бога, на никого не може да благодари. Бог е дал хиляди блага на човека, но отнемат ли му едно малко благо, той е готов да се сърди, да развали всичко, което е съградил. Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася.

Защо се сърди човек? Човек се сърди, че работите му не са наредени, както очаквал. Защо работите му не са наредени? Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае, как да се справя със сръднята. Веднъж го е посетила, той трябва да знае, как да я посрещне, как да я нагости и изпрати. Не знае ли, как да постъпи с нея, тя ще му причини големи пакости. Какво означава думата „сръдня"? Средина, сред ден. Като средина, тя носи добри условия в себе си, но само за онзи, който я разбира. Щом я разбира, той върви със светлина, посред ден, без да се спъва. Който не я разбира, и посред ден се спъва. След това започва да се оправдава, че пътят не бил равен, че хората го направили лош и т. н. Не, вината е в самия човек, че като го посетила сръднята, той не й указал нужното внимание, не се е заинтересувал да я познае и проучи.

Христос казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." Ученикът трябва да приема всяко нещо с любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека. Какво става с ония, които не се хранят със здрава храна? Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува? Той трябва да се храни с плодовете на Духа. Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност.

Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Момата ревнува някой момък, защото се страхува, да не го вземе друга мома. Какво представят момата и момъкът? Момата представя сърцето в човека, а момъкът – ума. Ако няколко моми обичат един момък, коя има най-голямо право на него? Представете си, че десет души са наредени на известно разстояние от едно плодно дърво. Кой от тях има право пръв да откъсне плод от дървото? Ако тези хора са на земята, те ще се сбият, кой от тях пръв да си откъсне един плод. Ако последният е най-силен, той ще избута всички и ще заеме първо място. В Божествения свят, обаче, това не става. Там всеки стои на мястото си и няма право да направи крачка напред, или настрана. При това положение, кой от десетте има право да откъсне един плод от дървото? В Божествения свят никакво изпреварване и изместване не става, защото там всички са разумни и се обичат. Когато първият, който стои до дървото, откъсне плода, той ще го предаде на останалите девет. На физическия свят този ред не се спазва, защото той още не е организиран. Ако турите десет пясъчни зрънца в едно шише и го обърнете с дъното нагоре, те ще заемат различни положения, ще сменят местата си. Пясъчните зрънца не са господари на положението. Ако въртите шишето на различни страни, зрънцата съвсем ще объркат местата си и, в края на краищата, казват: Светът се е объркал, обърнал се е с главата надолу. Не е объркан светът, но мисълта на хората е объркана. Следователно, когато престане да мисли, или когато криво мисли, човек е затворен в шише, което е в ръцете на някаква външна сила, която го движи в различни посоки. Както и накъдето се движи шишето, така се изменя и мисълта на човека.

Днес слънцето свети, огрява нещата, затова и ние виждаме ясно. Ако слънцето престане да грее, ние изгубваме възможността да виждаме ясно. Обаче, ако човек сам е слънце, ще се измени ли положението? Няма да се измени. Това показва, че причината да виждаме нещата ясно е вън от нас. Следователно, докато причината на явленията е външна, човек живее на физическия свят. Щом причината на явленията е вътрешна, човек живее в Божествения свят. Докато човек приема светлината само отвън, има опасност да обърка мислите си, да изопачи своите разбирания. Приема ли светлина едновременно отвън и отвътре, човек никога не може да се обърка: мисълта му всякога ще бъде светла, чиста, а разбиранията му – прави и положителни.

В пътя на изправяне на своята мисъл, хората се натъкват на различни теории. За един и същ въпрос, те изнасят няколко теории. Запример, често се повдига въпросът, защо Юда предаде Христа и трябваше ли да Го предаде. Някои казват, че ако Юда не беше предал Христа, светът нямаше да се спаси. Други поддържат обратното: ако Юда не беше предал Христа, светът щеше да бъде спасен. Трябва ли да се вършат престъпления, за да се спаси светът?

Ако евреите бяха приели Христовото учение, те щяха да го разпространят по целия свят, и светът днес щеше да бъде оправен. Мнозина мислят, че като се учат, непременно трябва да грешат. За обикновения човек е така, но не и за мъдреца. Мъдрецът придобива знания и опитности, без да греши. Той се учи от чуждите опитности. Трябва ли човек да изяде всичката горчива храна, за да разбере, че е горчива? Когато яденето е сладко, добре приготвено, човек яде много. Често за такъв човек казват, че е лаком. Значи, лакомията се дължи на хубавите работи, а скъперничеството – на лошите. Когато яденето е горчиво, лошо приготвено, човек се въздържа, не яде много. За този човек казват, че е затворен, че е скъперник. Който мисли и чувства добре, той възприема добре. Възприемането е процес, подобен на яденето. Затова можем да кажем, че който мисли и чувства добре, той яде добре. И обратно: който яде добре, той има права мисъл, защото и постиженията му са добри. Ако не мисли правилно, и ако не оценява нещата, които Бог му е дал, човек изгубва условия за добър живот.

Кога можем да кажем, че човек мисли право? Човек мисли право само тогава, когато се вглежда във вътрешния смисъл на нещата. Ако види на пътя си червено, синьо, жълто, или какво да е друго цвете, той не казва, че това са произволни неща, но ги разглежда като особени явления, чрез които разумният свят му говори. Краските на цветята са език на разумните същества. Червената краска казва на човека: Аз съм носителка на живота. Ако живееш разумно и не грешиш, ти ще запазиш червения си цвят, ще запазиш свободата си. Грешиш ли, ти губиш червения си цвят, губиш свободата си и потъмняваш. Щом изгуби свободата си, човек се лишава от условия за работа. Той се усеща затворен, ограничен, като в черупка. Така затворен и ограничен, той е лишен от Божествената светлина, от разумността. Всеки цвят, като лъч на Божествената светлина, носи живот в себе си. Всеки цвят има активни и пасивни тонове. Попадне ли в активните тонове на известен цвят, човек става активен, свободен и започва да работи, да говори, да пее и да свири. Всяко действие започва със специфичен основен тон.

Мнозина искат да знаят, кой е основният тон на човешкия живот. Основният тон на човешкия живот е тонът, с който съзнанието се пробужда. От този момент човек започва да мисли, да чувства, да говори правилно. Често се говори за основна мисъл на известна лекция, или сказка. Както има основна мисъл, също така има основно чувство или желание, основна постъпка, основно добро и т. н. Всяко нещо се нуждае от основа, върху която да се гради. Основният тон на живота е любовта – плод на Духа. Когато любовта влeзе в човека, той започва да живeе и се облича в червена дреха – символ на воюване. Да воюва човек, това значи, да търси истината, знанието, светлината, свободата, които осмислят живота. Щом влeзе в живота, човек започва да учи. Някои мислят, че като свършат гимназия и университет, придобиват големи знания и могат да учат хората. Какво представят 20-30 години учение в сравнение с великата наука, която предстои на човека? Ако човек иска да придобие обикновено знание, това е лесно постижимо. Обаче, ако иска висока наука, нужни са хиляди години.

Един американски младеж отишъл в Германия, да следва философия. Той се срещнал с един знаменит професор по философия и го запитал: Господин професоре, имате ли някакъв кратък курс по философия? Аз искам да свърша курса на философията за шест месеца. Професорът се замислил и му отговорил: „Имаме кратък курс по философия, но ще знаеш, че когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години." Човек посажда няколко динени семки и след няколко месеца от тях излизат дини. За колко време могат да се задържат дините? Ако се запазят една година, след това ще видите, че те са изветряли, нищо не остава от съдържанието им. Същото става и с всички хора, които бързат, които искат в малко време големи придобивки. Те бързат да настигнат ония, които са пред тях, мислят, че са изгубили нещо, че са останали назад. От много бързане, те се изхабяват. Дето да погледнете, повечето хора са изхабени. Младата мома, младият момък, ученият са изхабени. Че са изхабени, познавате по отслабване на паметта им, и по това, че не одобряват своя минал живот. Като стане на 100-120 години, ученият казва: Какво придобих от моята наука? Старата баба казва: Какво научих, като тичах подир момците? Всички хора съжаляват, че не са използвали младините си, както трябва. Грешката на момата не седи в това, че е тичала подир момците, но трябвало е да работи, да развие своя ум. Тя мислила само за обличане, да се хареса на момците, но обличането не предава нищо на човека. Грешката на момъка не е в това, че тичал подир момите, но трябвало е да работи, да развие своето сърце. Всички моми и момци, които са тичали подир сянката на любовта, съжаляват, че напразно са губили времето си. Ония пък, които са тичали подир любовта, като същина на живота, радват се, че са придобили нещо, и умират с усмивка и благодарност, че са познали любовта. Голяма е разликата между сянката и реалността на нещата. Има смисъл, човек да започне от първоначалното училище и да дойде до университета, но ако учителите и професорите му са го учили на различни книги. Ако през 16-те години на своето учение, ученикът е изучил поне 16 книги, той може да каже, че отчасти се е домогнал до реалността на живота. Обаче, ако през тия 16 години той е изучавал един и същ буквар, смело може да каже, че е тичал подир сянката на знанието и съжалява за изгубеното време.

Букварът, през който всеки ученик минава, представя първата добродетел. Тя е свързана с познаване на доброто и на злото. Първите хора започнаха с изучаването на тази добродетел. Понеже не послушаха Бога и ядоха от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая, да не би да ядат от плода на дървото на живота и да станат безсмъртни. Те не бяха готови още за безсмъртието, затова трябваше да отидат в света, там, в контрастите на живота, да изучават доброто и злото. И досега още, хората на земята, чрез контрастите в живота, изучават закона за познаване на доброто и на злото.

Като минават през контрастите, хората виждат, че след скръбта иде радост, след злото иде добро, след неприятността – приятност и обратно. Запример, млад, добре облечен господин влиза в един богат ресторант, да се нахрани. Като видят, че е добре облечен, келнерите веднага му услужват: събличат палтото му, закачат го на специално място. После закачат шапката и вежливо му се кланят. След това го поканват да седне пред някоя маса и му услужват, донасят му, каквото пожелае. Щом се нахрани, веднага се изправят пред него, чакат да плати. Не може ли да плати, те го питат, защо е влязъл в тяхната гостилница, като не е разполагал със средства. Тогава, те учтиво му казват, че задържат горната му дреха, докато плати това, което е ял. Ако младият човек си позволи, по същия начин да отиде в друга гостилница, там ще му задържат долната дреха. И в края на краищата, като види, че е останал и без долно палто, приятността му се обръща в неприятност.

И тъй, като живее, човек постоянно се натъква на състояния, подобни на тия, на които се натъкнал младият човек в ресторанта. Какво ще кажете за удоволствията в живота? Удоволствията не са нищо друго, освен учреждения, в които събличат човека. Влезе ли човек в някое учреждение на удоволствието с горно палто, непременно ще излезе без него. Щом излезе навън, той веднага ще усети, че температурата се е понижила и ще каже, че дрехите му са тънки, не държат топло.

Това, което става с човека отвън, същевременно става и вътре в него. Щом оголее и осиромашее външно, човек оголява и осиромашава и вътрешно. Щом се намери в това положение, той е недоволен от себе си. Той вижда, че му липсва разумност, липсва му Божествена светлина. Думата "разумност" е съставена главно от сричките „ра", която на египетски означава светлина и „ом" – Божествени качества. Значи, раз-ом означава светлина, която съдържа Божествени качества в себе си.

Съвременните християни четат Евангелието и се възмущават от Юда, като предател на Христа. Те се възмущават от Юда, а вършат същото. По няколко пъти на ден човек предава Божественото в себе си; по няколко пъти на ден той петни душата си; по няколко пъти на ден той върши престъпления по отношение на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Какво по-страшно предателство може да съществува от това? Ако младата мома напуща баща си и майка си за един момък, когото не познава, който след една година е готов да я напусне, не върши ли престъпление? Ако ученикът напуща училището за едно малко удоволствие, не върши ли престъпление? Ако религиозният напуща убежденията си за някаква завидна служба, не върши ли престъпление? Животът се изявява отвътре навън, а не отвън навътре. Следователно, вътрешна чистота се иска от ученика, а не външна. Щом вътрешно е чист, той и външно ще бъде чист. Когато слънцето свети вътре в човека, и отвън ще свети. За нас слънцето е предметно учение, израз на колективната дейност на разумни същества. Като работят и мислят, те произвеждат светлина, която изпращат на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления – внасят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия – пращат интелигентност; чрез зеления – подтик за растене; чрез синия – вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила, да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват. Слънцето изпраща още много цветове на земята, които не са проучени добре. Благодарение на разумните същества, хората се ползват от Божествената светлина. Казвате: Наистина ли съществуват хора на слънцето? На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса: каква ще бъде формата на човека, като напусне тялото си, и къде ще живее? Какво пространство ще заемате, като заминете за другия свят? Докато сте живяли на земята, вие сте имали голямо богатство, но щом заминете за другия свят, никаква собственост няма да имате. Там няма да заемате почти никакво пространство. За да се ползвате от условията на другия свят, вие трябва да се откажете от сегашните си възгледи. Не можете ли да се откажете от вашите повърхностни разбирания, ще се намерите в голяма тъмнина и ще кажете, че животът няма смисъл. Сам по себе си, животът не губи своя смисъл, но разбиранията на хората са в състояние да го замъглят. Те го обвиват като в мъгла, и човек се движи натук-натам, без да вижда нещата около себе си. Често мъгли и облаци закриват слънцето, но зад тях то пак свети. Причината за мъглата на планината е срещата на две еднородни електричества. Когато електричеството в пространството е положително и земното – също положително, те се взаимно отблъскват, вследствие на което мъглата остава на мястото си. Ако земното електричество стане отрицателно, те се привличат. При това, горното електричество привлича мъглата към себе си, и пространството се очиства.