Силите и темпераментите в човека 6 часть

Война става и в нашето тяло. Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго освен война. Знаете ли колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по петстотин–шестстотин милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувствува отслабнал, разорен и си казва: „Защо ми трябваше да водя тази война? Защо ми трябваше да направя такава щета на тялото си?“ И най-силните хора съжаляват, че са направили една лоша постъпка. Лоша постъпка е тази, в която има повече разходи, а по-малко придобивки. Средствата, с които днес си служат във войните, са така разрушителни, че всички народи могат да се омаломощят. Сегашните войни се придружават с големи загуби. Ако днес стават войни между образованите народи, те ще обезличат всичко, каквото културата е придобила. От тия войни всички народи ще се омаломощят.

Съвременните хора още не са готови да предотвратят войната. Ако разумните хора бяха готови, много нещо щяха да направят. Ако религиозните хора бяха на мястото си и разбираха законите, те щяха да предотвратят войната. Те оставят всичко на Господа вън от себе си, Той да разрешава въпросите. Те казват: „Господ може да предотврати войната.“ Това е вярно, но Бог е вън и вътре в нас. Ако поставим въпроса научно, казваме: Бог е над всичко и във всичко. Той е над всичко извън нас и над всичко вътре в нас. Бог, Който е над нас, всеки един от нас трябва да Му съобщава как стоят работите. Всеки човек трябва да бъде очи, уши, уста за Бога, да Му казва какво ще стане. Тогава Бог ще вземе предохранителни мерки. А сега вие казвате: „Бог знае какво ще стане и какво трябва да прави.“ Защо задавате въпроса, Господ не знае ли? Коя е причината за това? Това, което Господ знае, и ние трябва да го учим, да знаем. Бог знае как ще станат работите, но и ти трябва да знаеш. Ти знаеш, че става война, но не знаеш какви ще бъдат лошите последствия. Ти трябва да кажеш на Господа, че ще стане война, за да разбереш какви ще бъдат лошите последствия.

Запример, вие не знаете още какво нещо е гневът. Знаете какво е гняв, но гневът е на степени. Вие сте имали малък гняв, но не сте имали такъв гняв, след който три–четири деня наред да треперят ръцете и краката ви, да не можете да дойдете на себе си. И след такъв един гняв да усещате, че в дробовете ви, в стомаха, в мозъка е станало някакво разрушение. Няколко време след това не можете да се храните. – „Какво трябва да правим при такива случаи?“ Не се гневете. Да се гневи човек, това показва, че нещата не са станали така, както той е искал. Човек всякога се гневи по причина на това, че нещата не са станали както той мислил. Щом види, че нещата не стават както той иска, веднага идат обезсърченията. Човек се обезсърчава, когато някои работи стават така, че той не може да ги поправи. Не се чудете защо се обезсърчавате. Обезсърченията идат всякога, когато човек види, че нещата, които са станали, са непоправими. И обезверяването се дължи на същия факт.

Питате: „Как трябва да представяме нещата?“ За да представиш нещо в света, трябва да му избереш най-красивата форма. Запример, когато един момък се влюби в една мома, тя не приема любовта му. Защо не приема неговата любов? Защото той не е избрал подходяща форма на любовта. Преди всичко, той не ѝ говори истината. Той е дошъл като някой дипломат, той не я обича както трябва, а ѝ казва, че при него тя ще бъде като княгиня, това-онова. Това са долапи, от които нищо няма да излезе. Като го види, тя казва: „Не го искам този момък. Само за себе си аз съм княгиня. Какво повече може той да ми даде? Това, което той ми обещава, аз го имам два пъти повече. Щастие аз и сама имам, а той не само че няма да ми го даде, но ще отнеме и това, което имам.“ Като я питат защо не го иска, тя казва: „Така, не го искам – нищо повече.“ Религиозните хора ще кажат, че те не са един за друг.

Ти не можеш да обичаш един човек, който е противоположен на тебе. Ако разделите Земята на две половини и изпратите енергиите им на две различни места, те ще се търсят. И като се намерят, те ще образуват едно цяло. Онези хора, които се обичат, са части на едно цяло. И те се търсят, за да се съединят, да образуват цялото. Това е Божествен закон. Материалистически въпросът седи другояче. Онзи, когото ти обичаш, ще ти донесе нещо, което ти нямаш и от което се нуждаеш, и ти ще му донесеш това, което той няма и което очаква. Следователно, когато говорим за любовта в света, ние разбираме среща между хора, които ще си донесат онези Божествени блага, които са необходими за развитието на техния ум, на тяхното сърце и на тяхната воля.

Разбирайте развитието на волята в друг смисъл. Светските хора са много учтиви, те минават като благородни, възпитани. Ако един светски човек върви по пътя и види, че на някоя млада дама или госпожица ѝ падне кърпичката, той веднага ще се наведе, ще я подаде учтиво, даже и министър да е. Но ако падне кърпичката на някоя стара баба, той ще я погледне и ще си отмине. Обаче ако някой човек с възпитана воля и благороден по сърце мине край тази стара баба, той ще се наведе и учтиво ще ѝ подаде кърпичката. Той ще си каже: „Какво красиво лице има тази баба. Много бръчки има по него, но тези бръчки представят написано нещо.“ Това писмо има значение през хилядите векове.

Нека физиогномистите кажат какво представят бръчките по лицето на старата баба. Какво представят бръчките по челото? Които се интересуват от това, те броят линиите на челото, после разглеждат каква е формата им: дълги ли са или къси, завити ли са, кръгли ли са и т.н. После, като изучават носа на човека, физиогномистите гледат колко е дълъг и колко е широк. Особени линии има човешкият нос. Гениалните носове се отличават с гениални линии. Красиво е да видиш един гениален нос. Има носове на обикновени хора, има носове на талантливи, има носове на гениални хора, има носове и на светии. Когато излиза вечер в тъмнината, носът на светията свети, не му трябва електрическа лампичка. Дето ходи, лампичката си е с него, не му трябва никаква лампа отвън. Той не се спъва вечер, понеже носът му свети.

Като слушате това, казвате: „И тази я бива. Не бяхме слушали досега нос да свети.“ За невежия нещата са невъзможни, за учения са възможни, а за Бога всичко е възможно. Понеже Бог знае всичко, за Него нещата са възможни, а всички ония, които идат след Него, според знанието си, някои неща схващат, а за други казват, че са невъзможни. Казвам: Всичко е възможно.

Сега аз искам да отнесете нещата към себе си. Някой казва: „Какво мога да направя аз?“ Може би ти си последният човек в дадена работа, който можеш да я свършиш. Ако поставиш ума и сърцето си в известно направление да работят, ти ще свършиш работата. Понякога, за да стане една работа, нужен е само един човек. Ако този човек гласува, война няма да има. Ако той по известни съображения остане неутрален, непременно ще причини някаква вреда. Запример, ако трябва да водиш едно голямо дело, за голяма сума, около милион, два, три, до десет милиона, ти можеш да го водиш дълго време и да създадеш големи щети. Но ако имаш съзнание и си съвестен човек, ти ще си кажеш: „Няма да продължавам това дело, ще го съкратя.“ Значи, всичко зависи от твоето съзнание.

Всички дела, които се водят дълго време, са несправедливи. Има едно дело в света, което Бог задържа дълго време.Това дело се отнася до съдбата на хората. Бог го задържа, защото в него се разглежда несправедливостта на хората. Ако рече Бог сега да разгледа това дело, милиони хора ще бъдат съдени и ще пострадат. Бог се намира в чудо и казва на хората: „Изпратете своите дела.“ – „Не, не, не искаме, ние ще се съдим. Аз ще умра, но ще се съдя.“ – „Е, като се съдиш, ако има какво да вземеш, ще вземеш.“

Сега ще ви приведа един анекдот из българския живот. Той се отнася до двама чорбаджии, и двамата били богати. И двамата вярвали в онзи свят и се разговаряли. Единият казал: „Знаеш ли, и в този, и в онзи свят трябват пари. Без пари и тук не те бива, и там не те бива.“ По едно време и двамата имали дело, съдили се. Единият от тях спечелил делото, но случило се, че наскоро след това умрял. Като отишъл в онзи свят, той видял, че яденето струвало много евтино – пет стотинки. Той писал писмо на синовете си със следното съдържание: „Тук е много добре, евтино се живее. Това, което съм спечелил, с него ще прекарам петстотин години тук. Но понеже всяко ядене тук струва пет стотинки, пратете ми от тия пари, да имам на разположение, защото иначе не дават ядене.“ Синовете му изпратили колкото искал. Той взел една златна монета, но му казали: „Тия пари тук не вървят.“ След това дал една петстотинкова монета, но също му казали, че и тия пари тук не вървят.

Наистина, и на онзи свят не може без пари, но важно е какви пари са нужни. На онзи свят вървят само парите на любовта. Какво свойство имат тези пари? Ако донесете една пара от парите на любовта и я турите във водата на един болен, той непременно ще оздравее. Ако е нещастен и турите тази пара за една вечер под леглото му, той ще стане щастлив. Ако една мома не може да се ожени, не може да намери момък, като турите парата в леглото ѝ, тя ще си намери момък и ще се ожени. Ако някоя жена не може да ражда и държи тази пара в ръката си, тя ще роди. Ако някой студент не може да си издържи изпита, като турите парата в джоба му или я държи в ръката си, той ще си издържи изпита. Ако някой не е знатен човек и намери тази пара, той скоро ще стане знатен, всички ще го познават. Не струва ли човек да има такива пет стотинки? Всеки може да има пет стотинки.

Тия пет стотинки, това са нашите пет сетива. Ако твоето обоняние, ако твоят усет, ако твоето пипане, ако твоите очи, ако твоят слух са съвършени, ти имаш вече тези пет стотинки, от които зависи твоето щастие. Всеки човек има тези пет сетива, тези пет стотинки, които Бог му е дал, и въпреки това очаква нещо ново. Че, възкресението няма да бъде нищо друго освен пипане, но като пипаш, каквото пипнеш, трябва да оживее. Ако ти рисуваш и от ръката ти не излиза нищо, на място ли е твоето рисуване? На място ли е твоята ръка? Ако ти пишеш и от писмото ти не лъха онзи разумен живот, писмото ти на място ли е? Вижте някой поет, като напише нещо, като го прочетете, оживявате. Има неща, които като четеш, оживяваш от тях. Има неща, които като четеш, никакъв живот не съдържат в себе си. Ако слушаш една съвременна симфония, ще имаш голямо разположение. Ако отидеш всред красотите на природата, ще придобиеш големи богатства, ще получиш големи благословения. Има неща в света, които ние не виждаме, а трябва да ги видим. Те са забранени още за хората по единствената причина, че те не могат да ги използуват както трябва.

Често съм правил забележки на някои, които обичат да си служат с комплименти. Дойде някой при мене и започне да ми разправя: „Слушал съм за тебе, че си добър, благороден човек, че си бил много щедър.“ Казвам: „Отде знаеш това? Аз досега на никого не съм направил някакво добро, нито съм му дал нещо. Ако съм давал нещо, то е било все да се освободя от него.“ Като казвам така на някого, той мисли, че го изпитвам. Сега аз за пръв път се уча да слугувам на хората, да видя мога ли да слугувам както трябва. Търся най-лошите хора и при тях отивам да слугувам. Искам да му слугувам така, че да не го възбуждам и той да бъде доволен от мене. Ако пък се случат такива, че ме хокат, аз искам да намеря оправдателни причини за тяхното поведение. Казвам си: Има право да бъде такъв. Някой път и аз го нахокам.

Аз гледам на всички хора като на хора. Казвам: Всички хора са дошли на Земята да учат търпението. Знаете ли какво нещо е търпението? Знаете ли колко мъчно е да обичаш един човек? За да го обичаш, или трябва да му дадеш нещо, или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш както трябва. Запример, дойде някой просяк и вие му подхвърлите нещо. Ако вие някога сте нещастни и отидете при Бога да се молите, но получите същото, какво ще бъде вашето положение?

Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, защото бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си. „Какви добрини си правил?“ – запитал го свети Петър. – „Направих една църква.“ – „Какво получи за това?“ – „Всички вестници писаха за мене.“ – „Друго нещо?“ – „Направих едно училище, за което пак писаха вестниците. Правих още много благодеяния, за които всички вестници писаха.“ – „Тогава тебе ти е платено за това, което си направил. Кажи едно добро дело, което никой да не знае.“ Американецът мислил, мислил, но не могъл да се сети. Почесвал се по главата, както българите правят, и най-после му дошло на ума, че един ден, когато бързал, отивал по една важна работа, една бедна вдовица го последвала и започнала да се моли да ѝ даде някаква помощ. Той бил недоволен от това, че го безпокои и за да се освободи от нея, подхвърлил ѝ един долар. – „Това е особено дело, трябва да се обърне внимание на него, защото никой не знае и не е писано във вестниците за него. Да отидем при Бога, Той да разреши това дело“ – казал свети Петър. Отишли двамата при Господа, свети Петър влязъл при Бога и разправил цялата работа. Като го изслушал, Господ му казал: „Дайте му два долара и го пратете да си върви.“

Питам: С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил човек в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета постъпка и намираш, че не са както трябва.

В това отношение човек трябва да бъде като художника, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно. Той ги рисувал с цел да обърне внимание на хората. Тези картини нямат никаква стойност. Ако нарисуваш една картина, която да представя състоянието на един беден, страдащ човек, ти трябва да я нарисуваш така, че да представя истинското положение. Като погледнеш тази картина, нито да отнемеш нещо от нея, нито да ѝ придадеш – точна да бъде. Ще нарисуваш картината такава, каквато е, да изразява точно вътрешното състояние. Този човек се чуди какво да прави. Той се обръща към Бога и пита: „Господи, какво да направя?“ Всичко това трябва да се чете в картината. Или някой нарисувал смирения човек. Той трябва да го нарисува такъв, какъвто е.

Знаете ли къде седи смирението на човека? В любовта. Без любов човек не може да бъде смирен. Само при любовта човек може да се смири. Като се намери пред някое слабо същество, той изпитва известна приятност и колкото [и] да си силен, ти си готов веднага да услужиш на това слабо същество. Ти си готов доброволно да му помогнеш. И като му помогнеш, ти изпитваш в себе си едно вътрешно разположение. Бог постъпва така. Срещне ли някое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: „Всичко ще се оправи.“ А то си мисли, че работата му няма да се оправи.

Сега, като ви говоря по този начин, слушам някои да казват: „Чуден е нашият Учител! Все ще ни намери някакъв недостатък. Какви [ли] усилия не правим в любовта, и пак ще каже, че не любим.“ Не казвам, че не обичате, но вие сте още в любовта, в която хората умират. Има една любов, от която хората не умират. Има едно неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат.

Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че, в десет години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В десет години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате. Това може да направи съзнателният човек. Това е възкресението на човека. Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме и каквито Бог изисква от нас. Когато един ученик влезе в художествената академия, макар и да не е могъл да рисува, той в десет години съзнателна работа може да стане като професора си. Същото може да се каже и за ученика по цигулка или друг някакъв инструмент. Като свири десетина години съзнателно, той ще стане добър цигулар. Достатъчно е да има стремеж да работи.

Не само за един момент, но човек трябва да има непреривно желание да работи над себе си. Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце. Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си; ако работи добре в дома си, той ще работи добре и в обществото; ако работи добре в обществото, ще работи добре и в народа си; ако работи добре в народа си, ще работи добре и за цялото човечество; ако работи добре за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия свят.

Казвам: Започнете да работите добре съзнателно. И да има война в света. Аз не съм против войната, но войната трябва да бъде разумна. И в бъдеще пак ще има войни. Знаете ли какви ще бъдат бъдещите войни? Тогава ще направят хора автомати, с червена вода като кръвта и ще турят срещу тях картечниците. Така ще се опитват, но никой няма да страда. А сега хората страдат, защото се бият хора с хора.

Също така, човек когато намисли да се жени, трябва да се опита първо на един изкуствен човек, направен от восък. Когато млад момък намисли да се жени, да си вземе една жена от восък, восъчна, и да живее с нея около десетина години. Ако може да живее добре с нея, нека се ожени. В първо време ще му бъде занимателно и приятно това положение, но после ще започне да се отегчава и разочарова от нея. Като се върне дома си тъжен и наскърбен и никой не може да му каже две утешителни думи, той ще я бутне и ще я изпъди навън. След това нека се запита да се жени или не.

Аз намирам този метод като метод за подобрение на характера, за придобиване на самообладание, за изправяне на погрешките. Благородството на сегашния човек седи в тези восъчни картини. Сегашните хора имат много лоши черти, останали от хиляди поколения, от деди и прадеди. Но когато хората се намират в беди и в страдания, тия восъчни черти не могат да им помогнат. От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Съвременните хора се нуждаят от едно ново, преобразено поколение, за което в мистичен език може да се каже стихът: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Ако не се родите от вода и от Дух. Да се роди човек от вода, това показва чистия живот в човека. Да се роди от Дух, това показва онзи възвишен, Божествен и велик живот. Всеки човек трябва да съчетае тия две неща в себе си още в този живот. Духът, разумното начало в човека трябва да заговори. Духът работи в нас, но ние се намираме в едно положение, че не можем да се въздържаме. Мъчно е човек да се въздържа.

Казвате, че трябва да се говори истината. И аз говоря истината, но не ви се харесва. Някой път иде при мене някоя сестра, иска да я посрещна. Аз ѝ казвам, че не мога да я приема, не съм разположен. Но тази сестра е от старите, подвизавала се е много години, иска непременно да бъде приета. Казвам ѝ, че ако река да я приема, ще ѝ кажа нещо, което няма да ѝ се отрази приятно. „Затова – казвам – по-добре си върви днес.“ Тя остане недоволна, казва, че съм я изпъдил. Човек трябва да бъде внимателен и деликатен. Като види, че някой човек е неразположен, още отдалеч да бяга, няма защо да го безпокои, няма защо да иска нещо от него. Този човек има да плаща нещо, нека си свърши работата, тогава ще ви приеме. Казвате: „Защо е неразположен този човек?“ – Има да плаща десет хиляди лева. – „Лесна работа, Господ ще помогне.“ Колко пъти е помагал Господ, но все чрез хората. Трябва да се намерят хора, които да са проводници на Бога, да изпълнят Неговата воля.

В една от видните американски църкви, дето проповедник бил Спържен, се събрали един ден на събрание всички богаташи-членове на църквата и започнали да се молят на Господа да им отпусне по някакъв начин една крупна сума, която им трябвала за едно добро предприятие. Спържен се обърнал към тях и казал: „Братя християни, защо трябва да изкушаваме Господа? Ето, аз съм заможен човек, давам такава сума за делото. Но и вие сте заможни, и вие можете да дадете по една сума. Като можем сами да направим тази работа, защо трябва да се молим други да я направят?“ Когато човек сам може да направи една работа, няма защо да оставя други да я направят.

„Пътят на праведния е път на зазоряване.“ Войната в света не е някаква неизбежност. Тя представя един краен резултат, в който Бог се налага, за да превъзпита хората. В това време именно иде Божията сила, която е създала света и пред която нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. Във всяка война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки неуспех в живота си ние променяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме желание да се изправи животът ни, че като минем от този в другия свят, животът ни да бъде уреден.

Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния и възрастният е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек. Старият човек от време на време въздиша и си казва: „Какво дете бях!“ Той съжалява за своето детство и за своите младини. Малкото дете, като погледне дядо си, казва: „Колко е умен дядо.“ Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено. Като отидем в невидимия свят и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго освен нашето детинство. В духовния свят имате възрастния човек, а в Божествения свят – стария човек. В Божествения свят има само един стар човек – това е Бог. В духовния свят има само двадесет и четири старци, а двадесет и петият сега се приготовлява. На физическия свят има старци с милиони. Това е неестествен процес. На Земята всички хора трябва да бъдат деца. Този е естественият процес.

Сега, като се върнете дома си, аз искам да се подмладите, всеки да се подмлади с толкова години, колкото години е обичал Христа, а да не казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо. Вие трябва да опитвате своята любов. Ако страдате от ревматизъм, а сте се подвизавали десет години, кажете си: „В името на тази любов, която съм имал десет години, да изчезне моят ревматизъм.“ Ако ревматизмът ви изчезне, вие наистина сте обичали Христа. Ако не изчезне, не сте Го обичали. Ако ви боли глава или друго нещо, направете същия опит. Не само това, но ако желаете нещо, кажете си: „В името на Бога, Когото обичам, да бъде това, което желая.“ Ако стане това, което желаете, вие наистина сте обичали Бога. Христос казва: „Вие досега не сте просили. Просете, и ще ви бъде. Каквото попросите в любовта, всичко ще ви бъде.“ Но за да стане това, всички трябва да бъдем вярващи, разумни деца, да няма никакво съмнение в нас. Каквито външни промени стават, вие не трябва да се изменяте вътрешно.

Ако духовните хора бяха концентрирали своята любов към Бога, светът щеше да се смекчи. Казвате: „Каквото се реши.“ Не, всички духовни хора трябва да отправят ума си към Бога и да кажат: „Господи, ние ще се изправим. Отложи това нещо, което сега предстои да стане.“ Решите ли да се изправите, Господ ще отложи. Но ако ние не искаме да се отложи, ще дойде онова, което е предвидено. Щом ние пожелаем, Господ е готов да послуша нашия зов. Нещастието може да се отложи. Като реши да изправи погрешките си, нещастието на човека може да се отложи. В този смисъл, войната може да се избегне. Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци – всички са умни и културни народи. Тези народи могат да вършат волята Божия. Всички християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се помолят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света.

Казвам: Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас. Кажете: „Господи, спри за малко, ще поправим погрешките си, ще изпълним волята Божия.“

Това е, което сега се изисква от нас.

Любовта е постижение на всичко в света.

„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва

1-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 24.IX.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Първият момент на Любовта

утринно слово

ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НА ЛЮБОВТА

1-во неделно утринно Слово
24 септември 1939 г. 5 ч.с.
Изгрев
Отче наш.
В начало бе Словото.
Ще прочета 61 глава от Исайя.
Размишление

Има два начина за изучаване на свещените книги. Някои изучават свещените книги без опитност, а пък други изучават с опитност. Какво значи да опиташ? Някой човек изравя земята ,за да види колко е корава. Някой път варите ястие или сладко и все трябва да го опитвате. Наскоро видях една сестра при една тава. И върти с лъжица в някой сос. Отначало соса е рядък, но след 4–5 часа става по гъст. Това е сериозна работа. Тя въртеше с дървена голяма лъжица. И тя самата не знае, че това е сериозна работа. Вие ще кажете: Голяма жена на 45 години хванала една дървена дръжка и бърка в тази тава.

Една доста възрастна сестра един ден ме намира и ми казва: „В Библията намерих едно доста мъчно място.“ Казах: „Какво място?“ Тя след като чела, чела, дошла до един стих: „Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат като осиромашеете във вечните обиталища“. Казах и: „Ти си хванала най-мъчното в Библията.“

Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него екскорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва. Той влиза в една лодка и казва на лодкаря: „Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“. Той попитал лодкаря във време на плаването: „Как се поминате във вашия занаят?“ А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той: „Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“. Султанът му казал: „Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“. Лодкарят казал: „Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“. Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така: „Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“. Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал: „Много ви благодаря“.

Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал: „Не, не! Аз благодаря за изречението“. Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва: „Ще ми съберете двеста лири“. И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал: „Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“. Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника: „Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“. В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал: „Аз те арестувам“. И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така: „Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“. Султанът попитал околните: „Кой го затвори?“ Казали му, че младият министър-председател. Той казал: „Кой е? Я го повикайте!“ Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита: „Тебе кой те постави?“ Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал: „Синко, аз ти казах да хванеш единия клуб, а пък ти си хванал 7-те“.

Та тази сестра дошла до този стих, който означава да хванеш 7-тях клупа. Много трудна работа е тази. Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуб на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре. Вие седите и може да разглеждате въпроса както искате. Ако попитате, защо човек се ражда и защо остарява, какъв отговор ще дадете? Питам, ако аз ви попитам, защо гайдата свири и защо мълчи, какъв отговор ще дадете? Гайдата, сама гайда не е станала. Тя нито свири от самосебе си, нито мълчи от самосебе си. Карат я да свири и карат я да мълчи. Казва: „Защо трябва да свиря?“ Че няма какво да прави, ще свири. И от нея не зависи да мълчи. Вие имате някой път едно състояние и казвате: „Човек трябва да бъде търпелив“. Но знаете ли, че за търпението трябват хиляди години, за да го научиш?. Вие опитвали ли сте се да бъдете търпеливи? Например, допуснете, че дойде едно дете при вас. То не знае и забие иглата,която носи,на един милиметър в ръката ви. Ти не чувствуваш. После то забие на дълбочина два милиметра, три милиметра, 4, 5, 6 мм. Ти търпиш, търпиш и изведнъж излезеш от търпение и ще му зашлевиш една плесница, че то да се търкулне. Питат го: „Защо го удари? Какво лошо има, че детето забива иглата в ръката? Ръката на този голям герой.“ Вие казвате: „Понеже вие нямате опитността и не знаете, че боли, затова казвате – нека да търпи. Но ако сте на мое място и детето забива иглата на 5–6 мм вътре, какво трябва да правиш?“ В дадения случай това сравнение не изяснява нещата. Изобщо, примерите не изясняват напълно нещата.