Силите и темпераментите в човека 7 часть

Някой от вас, гледам, че се облякъл с черни дрехи. Турил си черна връзка, на ръцете си турил черни ръкавици, всичко черно. „Защо се облякъл с черно?“ – питаш. Умрял някой. Тази красива млада жена от главата до петите е само с черно облечена. Който види, казва: „Горката жена!“ Някой пита: „Защо се облякла с черно?“ – „Голямо нещастие има.“ – „Какво нещастие?“ – „Умрял другарят и.“ Хубаво, той умрял, а защо тя трябва да се облече в черни дрехи? – Трябва да се облече, защото, ако се облече с пъстри дрехи, тогава всички други мъже ще обръщат внимание на нея и ще отвличат вниманието и. И тя не ще може да концентрира ума си върху умрелия за да му помогне. Тя за да му помогне, трябва да се облече с черни дрехи. Това показва, че тя го обича. Тя казва: „Мен светът не ме интересува. Сега, като си замина той, за мен светът е черен.“ Едно тълкувание е това. Питам, тя като се облече с черни дрехи, светът станал ли е черен? Това показва нейното състояние, състоянието на нейното сърце и на нейния ум. Така тя носи една година черният свят. Обаче, един ден нейният мъж възкръсва. Тя види някой по-красив от първия и мъж и почва любовни работи. Доскоро не искаше да говори никому, не искаше да приказва с никого, но току погледнеш, че е със светли дрехи, светла рокля. Това е защото нейния възлюбен е възкръснал от гроба. Понеже възкръснал, той е по-красив. И светът пак става светъл. Значи, умре първият и светът потъмнее, възкръсне той и светът пак е светъл. Това което ви представям, не е самата реалност. Има нещо действително вътре, но казвам: Трябва едно вътрешно разбиране. Външният свят с всички свои прояви, които стават, си има далечни причини. Ние не знаем причините. Ти се влюбваш. Това пак не зависи от тебе. Аз често питам младата мома: „В този момък какво си обикнала?“ В този момък не виждам нищо особено. Вие казвате: „Очите му.“ Аз казвам: „Очите му не са нещо особено. Очите му са кестеняви, каква дълбочина има!“ Ти казваш: „Каква светлина има.“ Действително има светлина. Тя преди да го е видяла, всичко и е било тъмно, а пък като го е видяла, светлина има в нея. Тя не се спъва. По-рано за нея всичко е било тъмно, а пък като го е видяла в тази светлина, тя ходи и работи. Питам, като срещнеш някой, който ще ти внесе светлина, какво лошо има в тая светлина? Но това е един вътрешен свят. Сега аз като разправям, вие схващате двамата влюбени по обикновен начин. Вие имате много повърхностно схващане за влюбените. Вие не сте изучавали влюбените. Вие тепърва трябва да изучавате, какво нещо е влюбването. Вие тепърва трябва да изучавате любовта на младата мома и на младия момък. Това което знаете, ни най-малко не представлява истината. И ако вие бихте знаели какво нещо е влюбването, то младата мома и младият момък щяха да ви бъдат пример. По-добри хора, по-чисти хора, и по-големи светии няма от тях. Той не иска нито прах да падне на нея. Той като я види, сърцето му трупури, застава като войник. И казва: „Този ангел!“ А пък като се разлюбят, гледам, че всички вече го похваляват. А пък като люби, то било глупаво нещо. А пък другото е вече умно. Щом няма любовта, идат противоречията. Става тъмно в човека. Всичко е без смисъл. Когото срещнеш, не ти е приятен. Та казвам: Ако хората биха могли да задържат това състояние на любовта! Вие казвате: „Какво е Божествената любов“. В първата минута на любовта, там е любовта. Във втората минута хората развалят любовта. Ако вие сте млад момък и млада мома, вие ще знаете, какво е любовта, какво е Божествената любов. В първата минута е любовта. Той си затваря очите, когато я види, понеже много светлина излиза от нея. Но после, той не си затваря очите. Очите му почват да привикват, привикват и той ги отваря, отваря, става вече като едно нощно животно, както вълкът, който си отваря нощно време очите. Една сестра казва: „Едно време бях пансионерка, глупости вършех, пишехме любовни писма.“ Казах и: „Едно време вършеше най-хубавите работи. А пък сега, глупости вършиш, като си остаряла.“ Глупости не се вършат на млади години, а на стари години.

И в първите години на вашето тръгване в Божествения път бяхте като млади влюбени моми, а пък сега приличате на стари. И казвате: „Едно време, каква любов имахме към Господа!“ Това е първата любов. Не изгубвайте първата любов! Всички хора трябва да се върнат към първата любов, то е подмладяване. Любовта всякога подмладява. Да обясня в какво отношение подмладява. Тя отхвърля всички онези противоречия, които съществуват в човешкото съзнание. Ти седиш и си недоволен. Има някакво противоречие в твоето съзнание. Противоречията могат да произтичат от това: Ти мислиш, че не си здрав. Какво нещо е здравето? Здравето в света произтича от любовта. Щом обичаш, ти си здрав. Щом не обичаш, ти си болен. Всички болести в света произтичат от безлюбие. И степените на болестта показват степените на безлюбието.

А степените на здравето показват степените на любовта. Някой казва: „Кажи ми истината.“ Казвам: „Обичай! Това е истината. Обичай и ти ще бъдеш здрав. Обичай и ти ще бъдеш богат, щастлив, пред теб светът ще се отвори.“ Той казва: „Аз съм обичал.“ Не, вие другояче схващате. Моментът на любовта не е само в един обикновен момент. Любовта в единия момент обикаля целия свят, обикаля всички живи същества и им задоволява нуждите. В един момент тя е навсякъде. Този момент на любовта, в който тя задоволява нуждите на всички живи същества от най-големите, до най-малките, това е Божествената любов. Онзи момент, в който това задоволяване става непълно, в този момент любовта е паднала на едно стъпало по-ниско. Но важен е първият момент. Любовта като проникне в тебе, тя ще задоволи всички твои нужди. Някой казва: „Като дойде Духът, ще разберем.“ Някои казват, че в някое друго прераждане ще чуят гласа на Христа и ще оживеят. Че в тези тела сте заровени в гробища и сега, ако не чуете първият зов на любовта, кога ще го чуете. Вие мислите, че като умрете ще чуете. Ще опитате. Това е въпрос на опит. Другото е теория, че от гробища ще ви извикат.

В Англия един апаш нямал къде да ходи и чул, че в една църква се събирали много хора и проповедникът говорил много красноречиво. И всички хора се захласвали и плачели. И той си казал: „Мен такова място ми трябва. Те ще се захласват и ще плачат, а пък аз ще бъркам в джобовете им.“ Отива той при захласнатите и при плачещите и чака да се захласнат, за да бърка в джобовете им. Отива той при най-богатия и дава ухо на проповедта. Те се захласнали, но и той се захласнал. И той почнал да плаче. Свършила се проповедта. Хората дошли на себе си. Той излязъл навън и си казал: „Глупава работа направих. Ще ходиш и ти да се захласваш и да слушаш!“ Втори път и той се захласва и плаче. И най-после казва: „Няма да ходя повече, ще изгубя занаята си.“ Това което захласва човека, концентрира неговия ум, дава светлина на неговия ум. Това, което дава светлина на неговия ум, което дава топлина на неговото сърце и което дава сила на неговия живот, това е Божествената любов. Човек се захласва и плаче при нея. Това го наричам аз свещеният плач! Това е свещената скръб, това е свещено захласване. Пренесъл се някъде човек. Хубаво е човек да се пренесе. Че да се пренесе човек на една височина 4–5 хиляди метра, не е ли хубаво? Каква гледка ще се открие пред вас? А каква гледка ще имаш, ако влезеш в един дълбок кладенец? Едвам ще видиш на 4–5 метра далеч. Светът ще се затвори за тебе. Любовта е изкачване на една голяма височина. И всички възможности има вече в любовта. От тази височина може да хванете каквато пътека искате. Аз говоря за разумното! За онези, които не са изучавали Божията любов, там има привидни опасности. Който не разбира любовта, той ще намери, че на този планински връх има опасни работи, че на този връх има отвесни скали, канари. А пък за разбраната любов няма такива отвесни канари. Питам: Когато някоя птица се разхожда, има ли опасност за нея да слезе от някаква отвесна канара? Тя си разпростира крилата и слиза надолу. И когато иска се качва нагоре. Няма опасност. Човек без любов е птица без крила, а пък човек с любов е птица с крила, която слиза и се качва свободно. Някой от вас казва: „Аз изгорях от любовта.“ Всеки, който не разбира любовта, изгаря. А пък всеки, който я разбира се благославя. Мнозина от вас казвате, че сте млади. Подмладява се човек чрез любовта. Старостта не е нищо друго, освен изтощаване. Една майка, която е родила 10 деца, като се е грижила, грижила за децата си, остарява. Десет деца да роди, знаете ли какво е? Един мъж не може да оцени една жена, понеже да оцени жената, той трябва да роди 10 деца. За да станеш майка, трябва да минеш през границата на смъртта, трябва да минеш през най-големите страдания. Когато майката е родила едно дете, дошъл е някой ангел и се преродил. И когато този ангел си замине, знаете ли какво страдание е това? Вие не сте го опитали. Вие казвате: „Ще има второ дете.“ Второто дете е наполовина като първото. Умре и второто. Дойде третото. Третото е три пъти по-долно от първото. А най-последното, което ще се роди, то ще бъде най-глупавото. Тогава, защо им е? Ако първото дете е умно и изживее, то всички други деца приемат последователно от него нещо и всички деца са умни. Но ако първото дете умре, всички деца оглупяват. Вие всички тук сте религиозни хора, но някой път някои искат първите места. Гледам някои казват: „Все тези ли ще излязат на първо място? Други искат да ги заместят.“ Вие не разбирате. Всички благословения идат чрез първите деца. Ако първите деца се благословят, то ще се благословят и другите. Ако първото дете умре, то останалите оглупяват.

Ако във вас първата мисъл, Божествената умира, то всички други мисли у вас оглупяват. Ако във вас първото чувство умира, то всички други чувства във вас оглупяват. Ако във вас първата постъпка умира, то всички други постъпки във вас оглупяват. Законът е този: Първата любов, първата светла мисъл, която иде от Бога, пази я. Най-скъпоценната мисъл е тя. Тя е дар от Бога. Първото чувство, то е един голям дар от Бога. Пази го! Първата постъпка, е голям дар от Бога! Пази я! Ако мислиш, че отпосле ще дойдат, лъжеш се. Сега аз като говоря, някои от вас може би се засягат. Много трудно е да се говори. Вие казвате: „Толкоз години се подвизавам и не съм намерил нищо още.“ Че ако 20 години се подвизавам и съм изгубил първата любов, какво струва моя подвиг?

Сега да ви направя едно сравнение: Представете си, че имате една свещена книга. Тя има ценно съдържание вътре, но просто е подвързана. А пък втората книга, която е малко по-долна по съдържание, е по-хубаво подвързана. Несъдържателните книги може да са най-добре подвързани. Вие ако вземете една книга с най-хубава подвързия, може да мислите, че е хубаво и съдържанието. А пък тя може да има най-обикновени работи. Например, пише се в нея за говедарство, за свинарство, за готварство, как да сготвиш кюфтета. Това са най-глупавите работи, които можеш да ядеш, кюфтета от кълцано месо. И като отидеш в онзи свят, главата ти ще бъде пълна с мисли за тях. И като те видят в онзи свят така, ще кажат: „Тук кюфтета не се продават.“ И ще те върнат в този свят, за да си продадеш кюфтетата. Това е фигуративно, фигура на речта, но е вярно. Ти ще носиш със себе си всички твои лоши мисли, чувства и постъпки, те са кюфтета. И ще кажат: „Върнете го този.“ Има един анекдот: Имало един най-виден, най-пръв адвокат в света, евреин. Той излъгал апостол Петър и влязъл в рая, но като влязъл там, почнал да практикува занаята си. И когато ставало нещо, той казвал: „Въз основа на еди кой си член не е право това.“ Не могли да му кажат, че не е хубаво това, което прави. Събрали се най-учените хора и искали да намерят начин, как да го изпъдят от рая. Те скроили да му намерят работа и му казали: „На земята се завежда един процес и търсят някой адвокат.“ Той казал: „Аз ще защищавам в този процес.“ И отварят вратата, той слиза на земята да защищава този процес. И досега защищава.Той не е свършил. И раят е освободен от него. При всекиго едного от вас има вътре по един евреин адвокат. И като ти кажат нещо, ти казваш: „На какво основание?“ Ще образуват някой процес вън, за да отиде той да защищава нещо някъде. И вашата душа да се освободи от този вътрешен тормоз. Този адвокат знаете ли какъв е? Ти се влюбиш. Той ти казва: „Какво ще любиш? Това е вятър. Това са младежки глупости. Има нещо по-хубаво.“ Започнеш научен труд. Той казва: „Остави това, има нещо още по-велико.“ Кое е то? И той сам не знае. Започнеш нещо, той ти казва: „Остави. Няма да излезе нищо от това.“ Българите имат поговорка: „Дето чуеш, че има много череши, не взимай голяма кошница.“

Онова, което има външен блясък, то не представлява самата реалност. Нима мислите, че хубавият цвят представлява същността на дрехата? Една дреха може да има много хубав цвят, но да няма съдържание. Но една дреха може да има много прост цвят, а да има всички качества, които са необходими за дрехата. Сега да дойдем до онова разбиране. Колцина от вас сте щастливи?

Вие седите и слушате една беседа и после, като се върнете, казвате: „Това не е право! Онова не е право! Имаше някои празнини. Трябваше да каже нещо ново.“ Според мене, всяка беседа съдържа три предложения. Аз, като ви проповядвам, трябваше да кажа: Внесете светлина във вашия ум! Внесете топлина във вашето сърце! Внесете сила във вашата душа! И ще се свърши беседата. Във втората беседа ще кажа така: Внесете бялата светлина във вашия ум. Внесете червената светлина във вашето сърце. Внесете черния цвят във вашата душа. Как ще ме разберете? Ти, за да се концентрираш, трябва да дойде някое голямо нещастие. Докато ти си богат, ти се разсейваш с автомобили, с шапки, с обуща. Я вижте онази младата мома с шапки, с чорапи, копринени дрехи, нанизи, пръстени. Като и се вземат шапките и обущата, тя се концентрирала в себе си и мисли за смисъла на вътрешния живот. Докато има всичко това отвън, тя се занимава с външния живот, с това, което не е реално. Добрите дрехи трябва да дойдат най-после. Хубавите, красивите неща са само за разумните хора, когато умът ти има всичката светлина, когато сърцето ти има всичката топлина. И под думата черен цвят, разбирам, когато за този външния свят има вътрешно разбиране. То е черния цвят. А пък когато нямаш това вътрешно разбиране в душата си и то е хубаво, но не ще намериш това, което трябва. От невидимия свят пращат някой път черния цвят и в душата ти се заражда ропот. И казваш: „Мене ли намериха да облекат в черния цвят?“ Всички хора са опитали черния свят. Всеки човек поне веднъж в годината трябва да се облече с черния цвят. Под думата черни дрехи разбирам да се концентрираш, да оставиш външния свят и да разбереш вътрешното съдържание на живота. Да кажем, че една майка плаче за изгубеното си дете. Да можеш да влезеш в положението и. Да влезеш в положението на един студент, когото са скъсали на изпита. Да влезеш в положението на една млада мома, която се е влюбила и нейният възлюбен я напуснал, и заминал някъде. Няма по-голяма скръб от скръбта на младата мома, която е изгубила възлюбения. Онова, което мъчи майката, това е любовта. Майката се е влюбила. И ако речем да обясним нещата така както са, хората веднага ще разберат това, което не е.

В истинските страдания ние изучаваме великия Божи път на вътрешното разбиране, което трябва да имаме. Влизайте в положението на другите, за да не страдате. И ако вие разбирате страданията на другите, вие ще имате едно право разбиране и тогава скръбта ви ще бъде малка. Аз съм привеждал следующия пример: има деца, които, когато ги подуват майките им, обичат да хапят майките си със стиснати зъби на мястото дето майка му го подува. Тя му удари една плесница. Но има някои майки, които не искат да го бият. Те го хванат за ухото, когато то рече да я ухапе. И то кресне. Един човек, когато не слуша Бога, той хапе майка си. И тогава Господ го хване за ухото и той кресне. Не хапете майка си, която ви подува.

Аз съм слушал много сестри които казват: „Мене ми проповядват за любовта, но когато дойде Христос тогава.“ И маха с ръце. Значи, като с лопата изхвърлят боклук. Неразбиране е това. Мнозина сте влезли в школата със своите неразбирания. Вие имате едно външно разбиране. Аз гледам някой се представя много сериозен. Цяло изкуство е това. Знаете ли, че често правим гримаси. Някой път ги правим, без да съзнаваме. Който ни наблюдава, забелязва колко навици имаме. Например, върви някой и си движи ръката. Или седи някъде и си маха краката. Това са навици. Това е проява на нервност. То са навици, от които трябва да се освободиш. Някой прави движение, като че си движи ръцете върху клавишите на пиaното. Тогава вземи пиaно и свири. Гледам някой пианист, че е нервен – свири бързо, бързо от единия край до другия край на пиaното. Ти ще вземеш онзи основния тон „до“. Имаш основна идея в себе си. Като седнеш на пиaното, ще вземеш най-първо най-силните тонове. Не вземай всичките тонове. Но нежно да барнеш пианото като бутнеш клавишите. Ще слушаш един дълбок тон, че излиза от пианото. Тези пианисти, които имат хубава техника, могат да свирят така, че всички в салона да плачат.

Та казвам: Аз съм на мнение да има едни малки пиана. Човек да го тури на масата и да се занимава. Всички ще се представите в един свят дето ще ви изпитват. Всички ваши навици, това са разумни подтици, на които вие не разбирате смисъла. Някой път вие си турите пръста тук на челото. Това е един разумен подтик. С това казвате: „Как ще разрешим тази работа?“ Някой път си туриш пръста тук към слепите очи, искаш да кажеш: „Трябва да знаеш как да смяташ.“Или искаш да направиш някоя работа и се почесваш отзад. Щом се чешеш зад главата, отзад, то значи, че трябва да поправиш една погрешка. Каква погрешка? Малките деца, които мислят да отидат на училище, като дойдат до някоя круша, най-първо се почесват отзад. Това дете трябва да си върви! Някой ти казва една обидна дума и ако се почешеш искаш да отговориш. Това е все едно, че искаш да вземеш плод от градината. Не се спирай, а върви. Някой чеше горния връх на ухото. Това показва, че трябва да бъдеш честен. Ако се чешеш зад ухото, това показва: Трябва да бъдеш деятелен. Ти си мързелив. Чистиш си очите. Това казва: Трябва да ти бъдат отворени очите. Разумен трябва да бъдеш във всяка своя постъпка. Имаш една мисъл, чувство или постъпка. Разумно трябва да ги оцениш. Всяко едно попипване показва, какво трябва да бъде бъдещото ти състояние. В невидимия свят ще те съдят. Ще ти кажат: „Ти употреби хиляди пъти първия си пръст и това, което той ти каза, не го взе под внимание.“ Като вдигнеш първия си пръст, той иска да ти каже: „Ти ще бъдеш честен и справедлив, и няма да онеправдаваш никого. Ти трябва да бъдеш като Бога!“ Това ти говори първия пръст.

Бог те гледа и оценява всичките ти постъпки. И на всеки човек раздава това, което трябва. Като си вдигнеш първия пръст кажи: „В разбиранията искам да бъда справедлив като Бога!“ Това е вътрешен смисъл когато се вдига първия пръст – показалеца.

В тази 61 глава от Исайя е писано: „Духът на Господа е върху мене, който ме прати да проповядвам“ – това е разумното в нас. Той ни праща да проповядваме. И това разумното в нас е хубавото, което ни говори. И трябва да го слушаме. И в това е успеха на всяка една душа, която е дошла на земята, която се е въплотила на земята. Там е и вашият успех.

Добрата молитва.

Ако ми дадяха мед, щях да се спра най-първо да размишлявам върху следното: В колко хиляди цвята пчелите са влезли? Отде са взели меда? И ще благодаря на Бога за събрания мед, този нектар, че е дошъл при мен, че пчелите са имали добрината да донесат този мед до мен.

Единственото богатство

лекция пред общия окултен клас

ЕДИНСТВЕНОТО БОГАТСТВО

Сряда, 5 ч сутринта.
(Небето чисто. Времето тихо и хладно.)
„Добрата молитва“

Хората, като забогатеят, не ценят вече хляба. Когато не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят, оценяват го. Темата, която приготвихте за днес, е: „От какво зависи успехът на човека?“ От неговия ум, сърце и воля. Зависи от неговата светлина, топлина и сила. Ако ти нямаш светлина, топлина и сила, успех не може да имаш. Защото, ако си в някоя тъмна нощ и искаш да отидеш някъде, ако нощта е тъмна като рог, че нищо не се вижда, къде ще отидеш? В живота има някои моменти, когато си се отчаял, че нито една звездица няма на твоето небе. Отчаянието прилича на една тъмна нощ.

Сега интересното е: защо идва отчаянието? Кой е произходът на отчаянието? Защо човек се отчайва, обезсърчава? Нека да разгледаме едно просто явление. Вие казвате: „Трябва ми кесия.“ Нека да разгледаме кесията. Защо ни е кесията? Българите имат кесии сплетени, отгоре устата им се стяга. И се разтварят. Някои кесии има направени от кожа. Сега модерните кесии са с прегради. Сега отваряш кесията си. Защо? Или да туриш, или да извадиш нещо. Казваш: „Трябва кесия.“ Сега, ако ти се спреш, ако ти трябва само кесия, какво ще направиш? Ако няма нищо в кесията ти? Имаш кесия, но нищо няма в нея. Какво те ползува? Значи, като казваме „кесия“, трябва да има нещо в нея. Казваме: „Без пари не може.“ То е толкоз вярно, колкото е вярно, че без кесия не може. Защото, ако няма кесия, няма къде да туриш парите. Това е второто положение на вярата. Най-първо вярваш в кесията си. Кесията е хубава, но трябва да има съдържание. Парите са съдържанието на кесията. Добре, да допуснем, че имаш кесия и пари. И казваш, че без пари не може. Ти мислиш, че като имаш пари, всичко може. Добре, имаш пари, но парите ядат ли се? С парите можеш ли да си купиш дишане? Мисъл? Не можеш. Те са условия. Парите са толкоз важни, колкото кесията. Ти отиваш с пари при някой бакалин и си вземаш захар. Значи, на тези пари им трябва нещо. Както на кесията ѝ трябва нещо, т.е. трябва да туриш пари в нея, за да ти стане тя ценна и обична, също така и парите, за да ти станат обични, с тях трябва да вземеш нещо: или захар, или дрехи, или шапка. Ценни са тогаз парите. Ти имаш вяра в парите, понеже за тях ще ти дадат дрехи, шапка, захар и прочее.

Трето положение е следното: ти казваш, че без хляб не можеш. Ти казваш: „Без кесия не може, без хляб не може и без ядене не може.“ Ако ти имаш хляб, кесия, пари, храна, но не можеш да ядеш? Трябва и да ядеш. Как вървят процесите? Без кесия не може. Без пари, без хляб и без ядене не може. Но и там не се спира процесът сега. Но ако тази храна, след като си я турил в стомаха, не се смила? И без смилане не може. Но, след като се смели, ако тази храна не отиде на своето си място, на своето предназначение? Но и там не се спира. Обаче [ако] и след като влезе в ума ти, не произведе светлина и като влезе в сърцето ти, не произведе топлина и като влезе в душата ти, не произведе сила, тогаз защо ти са кесията, парите, хлябът, яденето и смилането?

Хората се спират сега и се самозаблуждават, и казват: „Без пари не може.“ Човек казва: „Я аз да съм богат!“ Той казва, че с пари ще бъде почитан. Ти с пари ще бъдеш почитан така, както магарето, което е натоварено с икони. Едно магаре, като било натоварено с кръстове и икони и хората почнали да го почитат, магарето почнало да реве. И господарят му казал: „Почитта не е за тебе, но за твоите икони, които носиш на гърба си.“

Че, ако тебе те почитат за парите, това е същото. Тебе трябва да те почитат за твоя ум, сърце и душа. Това е почит. А пък богатството, то е толкова важно, колкото е важна и кесията. То е криво заключение, ако мислиш, че парите ще те повдигнат в света. Старите хора, като остареят, вземат си бастун и се опират на бастуна. Почнеш ли на три крака да ходиш, то твоята работа е свършена. Най-сигурна работа е ходенето на два крака. Там твоята воля се проявява. Но ако ходиш на три крака, ти почваш да накуцваш и тогава твоята работа е свършена.

Сега, не искам да кажа, че да нямате пари. Но турете парите на тяхното място. Не ги туряйте до очите си, че да ослепеете, нито близо до ушите си, че да оглушеете. Нито ги туряйте при устата си, че да онемеете. Нито близо до ръката си, че да изсъхне ръката ви. Тогаз ще осакатиш ръцете си. В разказа за Жан Валжан има следното. След като решил той да реформира живота си, не понашему, но според идеала на Виктор Юго, той вижда, че едно дете играе с парите си. И Жан Валжан туря крака си върху парите му. Детето плаче и търси парите си. Жан Валжан знае къде са парите, но детето не знае.

Питам: Ако твоят крак натиска парите, каква човещина има в тебе? Че, най-първо, ти не си пратен на Земята да бъдеш банкерин. Господ не те е пратил да държиш една кесия, само да я пълниш и да я изпразваш. Какво ще бъде да носиш кесията си и да казваш, че докато са парите с тебе, всичко можеш? Вярваш в кесията, в парите и в това, което парите ще ти донесат. Но всичките тези кесии са осакатили хората. Цялата култура е осакатена от това вярване, че без пари не може. И без храна не може. От икономическо гледище се бият хората. Бият се за земя, двама души се карат за земя. И народите днес се карат за земя.

Един господин, който е ходил в Германия, разправяше: германците са всичко наредили. Механически е наредено, както в машина. Всяко нещо е на мястото си. Хубаво, ти отиваш в една фабрика, там всичко – колелета и прочее, е наредено. Но бихте ли желали вие да сте на мястото на една машина? И колелетата да се въртят. Бихте ли желали да сте на мястото на една машина, която кълца месото за кюфтета? Нали знаете как се правят кюфтета от кълцано месо? Някои верующи, след като са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястие, приготвено от месо. Богата страна беше Египет тогава! И като излезнаха от Египет, евреите казваха: „Няма месце!“ Та, тези, които не ядат месо, скълцват боб, както скълцват месото, и го замесват с малко брашно и мислят, че месо ядат. И казват: „Ние сме вегетарианци!“ Или правят кюфтета от леща с малко магданоз, с едно яйце счукано и с малко брашно. Все им е жалко и казват: „Много съжаляваме, че напуснахме месото, но какво да се прави.“

Някои религиозни, като станат религиозни, най-първо се отказват от хубавите дрехи, понеже те са месната храна. Хубавата шапка, хубавата връзка са месна храна. Те дойдат до вегетарианската храна – скъсаната шапка, дрипавата дреха била вегетарианската храна. Това не е вярно. Това разсъждение е в крива посока. Скъсаните дрехи – това е месоядство. Понеже скъсаните дрехи имат мазнини, а пък новата дреха няма мазнина. Новата шапка няма мазнина. А пък в старата шапка колко масло има! И по старата дреха също. Оставете това. Това не е вегетарианство. Сиромашията не ни трябва. Мазнина има в сиромашията.

Някои казват: „Да бъдем сиромаси!“ Като се каже „сиромаси“, съвсем друга идея се крие в това. Ако сиромашията те прави недоволен, тогава… Представете си, че на гърба си носите 50–60 кг жито и те карат да го носиш 50–60 км. Няма ли да съжаляваш за това? Ще си недоволен от живота. Значи сиромашията носи нещо. И това го безпокои. Богатство, което те безпокои, не е богатство. И сиромашия, която те безпокои, не е сиромашия. Сиромашия аз наричам това: тя да не безпокои човека. Да ти е приятно, че си сиромах. И като си богат, богатството да не ти причинява безпокойствие, да не ти причинява никаква тежест, никакво главоболие.

Това наричам аз истинско богатство. А пък това се придобива само с човешкия ум, сърце и воля, съединени в едно. Истински богат човек е онзи, който е съединил ума си и сърцето си с душата си. И истински сиромах е онзи човек, който пак е съединил ума си, сърцето си и душата си в едно. Защото доволството на човека всякога произтича от светлината, която има, от топлината, която има и от силата, която има. Но не само да имаш светлина. Ти може да се лъжеш, че имаш светлина. Ако имаш светлина и тя не те ползува, ти имаш кесия. И за светлината трябва нещо. Ако ти отвориш тая светлина и можеш на нея да четеш една книга, тогава тя има смисъл. Ако само имаш светлина, какво ще ти принесе? Ако вие на Земята сте сам и никого не виждате, и себе си не виждате, какво ще бъде твоето положение? Представете си, че на Земята нищо не виждате или виждате Земята гола, без никакви цветя и други растения, само като една гладка топка с червен цвят. Или да кажем, че имате топлина, но представете си, че предметът, на който седиш, е нагорещен до 200 градуса и ти седиш при тая топлина от 200 градуса – какво ще ти допринесе топлината?

Казвате, че човек трябва да има топлина. Те смятат под топлина чувствата. Но ако тези чувства те безпокоят, прави ли са тези чувства? Ако една мисъл те безпокои, права мисъл ли е тя? Не са прави. Ако имаш сила и тя те безпокои, това не е сила. Трябват ред разсъждения. Ти казваш: „Да бъдeм богати.“ Съгласен съм. Но ако ти в своето богатство умираш, питам: защо ти е това богатство? Ако с богатството можеш да живееш и да станеш безсмъртен, разбирам такова богатство.

Кое е това богатство? Единственото богатство в света, това е Любовта. Единственото богатство в света, това е Мъдростта. Единственото богатство в света, това е Истината. Те са три неща, които човек трябва да има. Който ги има, е истински богатият човек! Любов за душата, Мъдрост за човешкия ум и Истина, която носи силата. Истината е, която носи сила и свобода.

Та казвам: Сега за какво трябва да ни уважават? Че, за какво могат да ви уважават? Ако във вашата душа няма любов, за какво могат да ви уважават? Кажете ми! И ако във вашия ум няма мъдрост, знание, за какво могат да ви уважават? И ако във вашия дух няма сила, за какво могат да ви уважават? Мен ми е потребна вашата светлина, топлина и сила. И на вас ви е потребна моята светлина, топлина и сила. Ние едни за други сме необходими дотолкоз, доколкото можем да бъдем носители на Божествената светлина, Божествената топлина, понеже тя е проводница на живота и на Божествената сила. Организмът се държи чрез силата. Тя е, която поддържа човешкия организъм.

Вие сега понякога мислите и се питате: „Защо хората се бият?“ Един народ е като един голям човек. Един народ е само един по-голям човек. И в един народ има всичките погрешки, както в един човек. Ти се разсърдваш някой път и не знаеш защо се сърдиш. За какво се сърдиш? Детето се сърди, защото майка му не му е дала хляб. Разсърди се и не иска да яде. И като се разсърди, ще се отдалечи. Няма да гледа с очите си майка си, но си обръща гърба. А какво означава човешкият гръб? То иска да каже: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят. Аз за тебе пет пари не давам.“ Майката ще иде отподире му и ще каже: „Мама ще го поглади.“ То казва: „Да знаеш аз кой съм! Ти си майка, защото аз те направих майка. Ти си станала майка, придоби най-голямата служба в света. Господ те е турил на тая служба заради мене. Аз като си замина, ти не си майка, аз те направих майка, да знаеш!“ Това е идеята, която седи в ума на детето. И тогава майката, за да възстанови своя авторитет, има си една магическа пръчка и казва: „Така ли?“ И както то се е обърнало, тя го удари отзад и то се обърне и дойде с лицето си към нея. Всеки, който обръща гърба си назад, тоягата излиза, за да възстанови нещата. Детето всякога трябва да гледа майка си в лицето. И майката трябва да гледа детето в лицето.