Правилно възприемане и правилно даване 9 часть

Сега, след като ме слушате, вие започвате по стария начин. Каква песен първо пяхте тази сутрин? Първо пяхте „Всичко в живота е постижимо“. (Учителят имитира нашето пеене.) Когато пееш, вложи мисълта си. Ако вложиш мисълта, как ще пееш? Ти ще мислиш: „Какво ще пея?“ Не, ти ще пееш – и главата, и ръцете, и краката да вземат участие, едно трио ще имате. Десет имате на ръцете, десет – на краката, и седем – на главата. Всичко – двайсет и седем, един камерен оркестър. Тия седемте знаете ли колко са знатни? Знаете ли колко разбират очите, те всичко виждат? Ушите всичко чуват. Носът всичко помирисва, намира го. Устата всичко опитва, професор е, не може да я излъжеш; каквото дадеш, като близне, веднага познава. Носът, и той, като каже, всичко разбира. Всички тия професори – очите, ушите… всичко разбират, тях не може да ги лъжете. Каквото види окото, веднага вижда погрешката. Ухото, като слуша, знае всичките трептения, разбира ги.

Сега вие седите някой път и искате хората от земята да ви обичат. Научете се вие да обичате себе си. Научете се да обичате очите си, защото очите са един резултат на разумни същества, на които милиони години взело, докато направят очите, които са живи. То са повече от милион клетки, милион клетки има в очите, които вземат участие в процеса на зрението. Вие някой път седите и сте недоволни, че нямате хубави дрехи. За в бъдеще ще има такива книжни материали. Дойде един българин от Германия. Понеже германците нямат материали, направили яки хубави от книга. Ще я носиш една седмица. Струва четири лева. Ако дадеш друга, да ни операт и изгладят, пак четири лева ще дадеш. Не само германците сега, в Америка преди трийсет години носеха книжни яки, в Америка студентите ще купят книжни яки една дузина. Една яка ще я носиш една седмица, пък ако я обърнеш и от другата страна, ще я носиш две седмици. Аз съм носил такива книжни яки и съм ги обръщал, тъй щото излиза евтино.

Тук в числото 13 имате една киселина, имате едно противоречие. 14 – имате две положителни числа, и двете са киселини, 14 е закон за жертва. В 14 имате две положителни числа. При 15 законът върви правилно – имате киселина, имате и основа. В четиринайсет дни на месеца какво можете да направите? Представете си, че 14 представлява двама генерали, числото 1 е пълен генерал, другият е лейтенант. Като идете при генерала, какво трябва да кажете? Доста сериозно число. Ти няма да седиш като слуга, да кажеш: „Какво обичате?“ Представете си, че вие сте войник, какво ще кажете, какво ще кажете на тия генерали? Представете си, че числото 15 представя един банкер милионер: 1 е момъкът, 5 е жената, хванали се подръка, вървят. Ти си един от длъжниците, срещаш ги. Какво трябва да кажеш на този банкер? Той излязъл от кантората хубаво облечен, тръгнал с жена си. Какво ще кажеш? Как трябва да постъпиш? При сегашните условия как трябва да постъпиш? Ако знаете как да постъпите, вие ще постигнете целта си много добре на пътя, когато е с неговата възлюблена, отколкото, ако бяхте отишли при него, когато е сам. Понеже са излезли двамата, той е разположен, иска да се покаже, казва: „Колко искаш?“ Веднага дава. Ако знаеш как да постъпиш, всичко ще се уреди много добре. Ако не знаеш, ще намериш банкерина сам, като е без своята възлюбена. Те са като габровци, бръсне яйцето.

Всичките американци са все габровци. Ще ви кажа защо. В Америка всичките яйца са сортирани по големина на сортове. Като идеш някъде, яйцата са прекарани през известни дупки, по големина са разпределени и на всяко яйце е писано от колко дена е снесено, дали е преди един, два, три, или преди една седмица. Наредени са. Под думите габровците бръснат яйцето разбираме разумно направено нещо. По-дребните яйца са по-евтини, по-едрите и по-пресните са по-скъпи. В Америка най-хубавите яйца дванайсет ще ги вземеш за един долар. Един долар колко е? Осемдесет и два лева. По колко се пада яйцето? По седем лева.

Считайте, че живеете в един разумен свят. Туй е вярното. Вие мислите, че светът не е разумен. Мравите мислят, че от тях по-разумни няма. Мравите знаят ли нещо за човешките здания, за концертите, за забавленията, за разните инструменти? Нещата за мравите, и да се изнесат, са непонятни. И църквите, и религиите за мравите са непонятни. Някой казва: „Какво мислиш за живота?“ Ако ти, като мравя мислиш, гледаш на работите, само от един мравуняк да вземеш какавидите и да ги пренесеш в друг, какво ще разбираш? Мравите са и доста войнствени. Сега вие мислите по някой път: да работим, но няма отглас. По радиото трябва да изучавате законите. В духовния свят има радио. Трябва да настаниш своето радио. Ти се молиш на Бога, но ти не си предал мисълта си. Ти трябва да предадеш мисълта си, има известни вълни – има къси вълни, има и дълги вълни. По късите вълни се предава по един начин, по средните вълни една мисъл не може да се предаде така лесно. Как искаш, с къси вълни, със средни вълни или с дълги вълни?

Казваш: „Не върви, не ме слушат.“ Хубаво, ако един певец излезе на сцената и не го слушат, кой е крив, публиката или той е крив? Той е крив, нищо повече. Ние вече имаме оценка на миналото, носим го ние. Ако изучавате английски или френски, ще го изучавате, тъй както е. Английският език не е достигнал още съвършенство, френският не е достигнал още съвършенство. Всичките езици не са достигнали съвършенство. Някои от класическите езици са остарели. Ако вземете еврейския език, има нещо много първично, няма нужната мекота. Ако четете Евангелието, е написано на няколко стари езици, но формата не е еднаква. На гръцки език има най-хубава изящна форма. Като го четеш на еврейски, има един смисъл. Като го четеш на гръцки, има друг смисъл; има думи и мисли, изящна форма имат, но и гръцкият език не е достигнал своята изящност.

Вие се молете, за да бъде речта ви изящна. Всяка реч трябва да бъде добра, трябва да бъде справедлива и трябва да бъде разумна – три качества трябва да има. Доброта, това значи основа. Справедливостта е процес на граденето. Мисълта показва, че всяка работа, като започнеш, трябва да бъде добре завършена. След като завършите една работа, тя ще бъде основа за друга. Мислите ли, че онзи поет, който е написал едно стихотворение, че е свършил работата? Той едва е започнал, то е встъпление на онази поезия. Поетически как ще опишеш една майка, която обича своето дете? Да опишеш вярно, да опишеш самата реалност, както е. Как ще опишете в света господари и слуги? Слугата добре свършил работата – господарят добре плаща. Или как ще опишеш един певец, който пее добре? Певецът пее добре, когато разбира. Музика има навсякъде в живота. Ти вървиш по пътя, направиш едно добро на един човек и целия ден се радваш в сърцето си. Вестниците нищо не са писали, и това те радва. Друг път вестниците писали, и ти не се радваш. Направиш едно добро и целия ден имаш едно хубаво разположение, като че си добил някакво богатство.

Казвам, няма по-хубаво нещо в света, човек да знае да мисли добре. Светът представя безброй възможности. В този свят, в който сега живеете, има богатства, толкова богатства, че вие нито сте ги виждали. Как ще ги видите? Вие трябва да развиете един усет в себе си. Има музикални вълни във въздуха, в природата, които не може да схванете. Ако змията влезе при човеците, как ще я посрещнат сегашните хора? Като влезе змията, ще ѝ смажат главата. Ако влезе магарето при хората, ще го турят на работа. Ако влезе едно разумно дете, какво ще бъде отношението? Змията ще каже: „Защо така постъпват с мене?“ Магарето ще каже: „Защо с мене така постъпват?“ Детето, и то ще попита къде седи причината. Змията е крива, че ходи без крака. Магарето е криво, че ходи на четири крака. Детето е право, понеже ходи на два крака. Змията е виновата, понеже всеки, който отива без крака, не го приемат. Няма справедливост. Глава има отлична, но глава без крака е опасна. Една глава, която ходи на четири крака и само реве, и тя не е намясто. Глава, която се носи на два крака, тя мисли. То е философията. Змията доброта и справедливост няма – глава без доброта и справедливост е лоша глава. Глава, която се носи на четири крака, тя не мисли. Глава, която мисли, е глава, която се носи на два крака.

Значи доброто е основа, справедливостта е градеж и главата тогава мисли. То е едно естествено положение. Понеже човек е на двата крака, ръцете работят, има една хубава поза. Човек, за да бъде изправен на краката, трябва да има най-хубавата поза на физическото поле, има възможности да свърши каквато и да е работа. Магарето има малки възможности, змията – съвсем малки, тя само някоя пакост може да направи. Магарето само реве, а човек мисли. Аз считам, че човек, който ходи на два крака, има най-добрите възможности. Тези възможности седят в неговата доброта, справедливост и в неговата мисъл.

Та казвам сега, радвайте се, че не сте на мястото на змията, радвайте се, че не сте на мястото на магарето. Радвайте се, че можете да мислите. Кое остана от всичкото говорено? За шестнайсет години съдбата би отговорила, ако ѝ трябваше по една секунда да отговори, на петстотин милиона молби. Шестнайсет години – той вече е свободен от дявола. Шестнайсетата години е крайният предел, дето можеш да бъдеш роб някъде. След това или се освобождаваш да живееш свободно, или заминаваш за другия свят. Повече от шестнайсет години не можеш да бъдеш роб. Считайте, че живеете в един свят разумен, дето зад всичките противоречия, които срещате в живота, зад всичките противоречия на мислите, зад всичките противоречия на чувствата и постъпките, седи нещо разумно в света. Туй трябва да бъде единствената мисъл.

Тайна молитва.

Да ви дам едно правило. Пълен си. Искаш да се освободиш от своята пълнота. Какво ти трябва? Понеже пълният има повече мазнини в тялото си, да стопи мазнината и да си направи свещи. Сух си – трябва ти повече вода, повече живот ти трябва. Несръчен си – повече сила ти трябва. Съедини светлината и топлината в едно. Като ги съединиш в права пропорция, ти ще образуваш сила, светлина и топлина. Съединени на едно място, образуват човешката динамическа сила. Затова, който е слаб, да съедини своите мисли със своите чувствания, и той ще придобие силата. Или постави мисълта си на работа, постави чувствата си на работа, защото силата е резултат на поставените мисли и на поставените чувства.

Някой от вас казва, че има миризливо сърце. Много хубаво, че имате миризливо сърце. Докато не мирише онзи цвят, не може да завърже. Не трябва да гният нещата, но трябва да цъфтят.

Казвам, вярвайте в едно – че зад всичките противоречия в живота седи нещо разумно, към което може да се обърнете, докато дойде да разберете защо ви се случват някои работи.

Шеста лекция на Младежкия окултен клас
17 ноември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев