При Бога, ангелите и добрите хора 2 часть

Ако ние имаме любов към Бога, ако в нас функционират мъдростта и знанието, които Той ни е дал, и ако виждаме Бога в Любовта, Мъдростта и Истината, ние ще бъдем собственици на това, което Бог ни е дал. Но ако в нас не функционират Любовта, Знанието и Истината, които Бог ни е дал, тогаз ще ни вземат и онова, което Бог ни е дал.

Някои казват: „Като умрем, къде ще идем?“ Като умрете без любов ще останете на земята. Ако умрете без знание, без мъдрост, тук на земята ще останете. Ако умрете без истина и без свобода, тук на земята ще останете. Някои казват: „Отишъл при Бога.“ При Бога ще отидеш, ако имаш любов. При ангелите ще отидеш, ако имаш знание. А пък при добрите хора, за да отидеш, ти трябва да бъдеш свободен. Ако вие не сте свободни при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате любов, при Бога не може да отидете. Така седи въпроса. Мнозина са ме питали: „Къде е другия свят?“ Някой замине и питат: „Къде е той?“ Той е на училище. Той може да е свършил тука университет, но там е бебе. Сега започва там. Като свършите 4 факултета в тукашния университет, едвам тогава може да изучавате азбуката на горното училище. Като не си свършил 4 факултета тук, там ще бъдеш в забавачница, дали ще ми вярвате или не, но като влезете, ще проверите. Не искам да ми вярвате. Ти като свършиш 4 факултета тук и знаеш всичко на земята, ти си готов да влезеш в основното училище на духовния свят. И като свършиш и там, имаш право да влезеш в основното училище на божествения свят.

Някой път като ви говоря, казват: „Аз това го зная.“ Някой път, като посещавам някоя изложба на художници, казват ми: „Дай си мнението.“ Казвам: „Аз не мога да си дам мнението. Трябва да нарисувам една картина, за да се види, че критиката ми е на място.“ А пък ние сега казваме за картината, че светлината била повече от някое място, че това, онова не било хубаво и пр. Някой казва: „Много въздух има в картината.“ Никакъв въздух няма в картината. То е една перспектива. Много зависи и от това, как ще постави художникът картината си. Много художници не знаят, как да поставят картините си. Трябва да ги туриш така, че отражението да става правилно.

Тайната на художниците е: Онзи художник, който е вложил любов в картината си, тая картина е хубава. Любов е вложил той. Неговото внимание е било концентрирано, за нищо друго не е мислил. После, той е носил знание, добродетели, радвал се е на природата. После, този художник е бил свободен, обичал е истината. После е турил светлина в картината си. Вложил е любов, тя е съществената. Любовта е, която отваря картината. Някой път виждаш, че с любов е рисувал тази картина. Някой път, като влезна, аз гледам картините на изложбата, най-първо гледам дали с любов е рисувал той. Веднага познавам това. Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина. Това е моята преценка за изкуството. И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е! Свещеник ли е някой, същото правило. Писател ли е, същото правило. Всяко нещо, което вършите, вършете го от любов.

Аз някой път решавам да ви говоря по-малко, да ви говоря 10 минути и после, след като съм говорил и се върна горе, казвам си: Много са дълги моите минути. Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Като ходиш с любов да ходиш, като работиш, с любов да работиш и като мислиш, с любов да мислиш. Турете това в живота си и ще бъдете по-близо до истината. Като ходиш да ти е приятно, че ходиш. Като работиш, да ти е приятно, че работиш. И като мислиш, да ти е приятно, че мислиш. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отлични крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде, че е направил толкова обширно небе, че можеш да гледаш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Да му благодариш за всичко. Кажи си: „много добре е направил Господ всичко и аз искам да оценя това, което е направил. И желая да направя като Него.“ Като направиш една картина, да туриш всяко нещо на мястото му. Като нарисуваш една картина да туриш Любовта, Мъдростта и Истината в нея. Като говориш, вложи в говора си Любовта, Мъдростта и Истината. Това са новите хора в света, които идат сега. Кой трябва да дойде? Кой трябва да преобрази света? Само по този начин света може да се поправи. Няма друг път. Всичко друго можеш да направиш, но тогава ще имаме един свят като сегашния. Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат второ пришествие. Или аз го наричам идването на Любовта в света. Бог ще се прояви като любов в света. А пък щом дойде любовта, иде живота и свободата. Безсмъртието иде сега. Или с други думи, ние влизаме в един свят на безсмъртие. Или в един свят на Любов. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. Това е новата епоха. Това ще се проповядва – безсмъртието! А пък сега проповядват спасение. Майката носи най-първо детето си на ръцете си, после го оставя и го води за ръка. И най-после го праща в училище и го пита като се върне, какво е учило.

Ние вече влизаме в новата епоха в която ще ни пратят в Божественото училище да научим що е любов, що е знание, що е свобода. Това е новата епоха, която иде сега.

Отче наш.

Повече живот, повече знание, повече свобода!

Жена кога ражда

неделна беседа

ЖЕНА КОГА РАЖДА

„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще взема следния стих от Евангелието: „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си.“
„Духът Божи“

В един разказ от древността се разказва за съвета, който един от окултните учители дал на един свой ученик. Ученикът отишъл при Учителя си и го попитал: „Какво трябва да правя, Учителю?“ Учителят му казал: „Ще си купиш един юлар, а после ще вземеш такъв кон, на който юларят точно да попадне.“ Ученикът си купил юларя и тръгнал по света да търси кон, на който юларят точно да попадне. Години наред той търсил такъв кон, но не могъл да намери. Един ден отишъл в гората, дето го срещнали разбойници и му вързали ръцете с юларя, който носел със себе си. Той се обръщал ту към себе си, ту към разбойниците с въпроса: „Защо ме завързахте?“ Най-после разбойниците му отговорили: „Вързахме те, защото не можа досега да намериш коня, който търсеше.“

Ще направя една малка забележка. Когато човек не си служи с ума си, винаги ще го връзват с юларя, който носи за коня си. В природата има една велика школа, която учи всички хора какво трябва да правят. Природата крие в себе си всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето. За това, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина, да не го виждаме и да не помним нищо. За това, към което се стремим, тя е поставила малка светлинка. Това, което учим, постепенно се открива пред нас. Тази е причината, че животът ни е доста несносен, в него има ред противоречия. За противоречията, които преживяваме, няма цяр. За всички болести има цяр, но за противоречията няма. Тъкмо обаче се освободиш от една болест, хване те друга някоя.

Един германски лекар отишъл в Америка във времето на американската неврастения. Като изследвал различните прояви на неврастенията, намерил около четиристотин различни видове, на които дал различни имена. Но с това не се изчерпали случаите на неврастения, все още продължавали да се явяват все нови и нови видове. Като не могъл повече да ги кръщава, да им намира имена, той ги нарекъл с общото име „американичи“. Та, и ние, като изследваме своите нещастия, най-после казваме: нещастия, но нещастията биват от различни категории. Викат един лекар при един богат човек, който си счупил крака. Богатият питал лекаря: „Защо си счупих крака?“ Лекарят му отговорил: „Ти си счупи крака, за да дойда аз да го направя. Ако не беше си го счупил, нямаше да ме викаш и нямаше да ми платиш. Чрез крака ти си създадох работа. Много ти благодаря.“ – „Като направиш крака ми, ще ти платя.“

Та сега, и вие питате защо са нещастията в света? Какво представя нещастието от наше гледище? Ние имаме две разбирания по този въпрос. Това, което е щастие за нас и го търсим, кокошките бягат от това щастие. Защо е така? Много просто. Ти влезеш в курника, извадиш една кокошка, хванеш я за врата, заколиш я и си доволен и щастлив. Обаче кокошката не иска това щастие. Значи твоето щастие е нещастие за кокошката. Тя не търси такова щастие. Та, по същия начин, когато и вие питате защо идат нещастия върху вас, казвам: Върху вашето нещастие някой гради своето щастие и благува. Това щастие може да се гради на нещастието не само на един, но на двама, на трима, на стотина, на хиляди хора. Забележете, един генерал е щастлив, че е победил, но неговата победа се дължи на нещастието на хиляди хора. При това, щастието на генерала се дължи не само на нещастието на едната страна, но на нещастието на двете страни. И след това този генерал ще го възнаградят, ще го увенчаят, че спасил отечеството си. Той взима повече, отколкото му трябва.

Сега всички хора искат да бъдат генерали, управляващи, но никой не иска да бъде редовой. Обаче има случаи, когато някои от императорите са станали такива от обикновени чинове. Запример, Наполеон е станал император от обикновен ефрейтор. Но този ефрейтор размърда цяла Европа. Наполеон си остана чин ефрейтор. Може би очите му останаха отворени, че не можа да достигне до чин генерал. И съвременните хора в едно отношение мязат на Наполеона – че носят все ефрейторски чин. Обаче, като император на Франция, Наполеон правеше това, което искаше. Казват, че съдбата на Наполеона била такава. Не само че съдбата му е била такава, но Наполеон имаше отлична глава. Трябва да видите каква е била главата на Наполеона, да видите, че не всеки може да има такава глава. Не всеки може да бъде Наполеон. Като съм правил френологически измервания на главата му, намерих, че тази област около ушите е много широка. Подобна глава в това отношение не съм намерил. Той е бил отличен естественик и математик. Това, което той е пресмятал, е било точно. Във всичките си планове той е предвиждал как трябва да станат нещата. Ще кажете, че той правел всичко, каквото му идвало на ума, според вдъхновението. Да, но вдъхновението му зависи от неговите способности.

Когато кажат за някой човек, че е даровит, това значи, че той носи дарбите в себе си. Той носи дарбите си и в предната част на мозъка си, и в горната част – навсякъде е заобиколен с дарби. Такава глава може да направи всичко, каквото пожелае. Обаче, ако главата е куха, нищо не може да направи. Какво може да направи една куха глава? Нищо! Някой пита: „Защо работите ми не вървят добре?“ За да вървят работите ти добре, ти трябва да имаш характер, да имаш обхода. Я виж как вървят работите на някой търговец. Вижте го колко е деликатен. Даже и дипломатите не могат да правят такива поклони. Той има сладък, дипломатически език. Като те срещне, усмихне се и казва: „Заповядайте. Щастлив се считам, че такъв човек е влязъл в дюкяна ми.“

Преди години, когато бях в странство, вървя по една улица, от един дюкян ме вика един търговец. Той ми казва: „Господине, заповядайте да си поговорим.“ Той не ме вика да купя нещо, но да си поговорим. Влязох в магазина, виждам един човек любезен, учтив, с ясен поглед, с усмивка на лице и започна да се разговаря по различни въпроси, да ме запитва. Хубави работи говорихме. Аз го питам: „Ти евреин ли си?“ – „Не съм евреин.“ – „Мязаш на евреин.“ – „Може да мязам на евреин, но занаята им не съм приложил. И аз не зная какъв съм. Търся си още занаята, не мога да го намеря.“ След като говорихме хубави работи, той ми каза: „Господине, ако обичаш, да си купиш едни копринени чорапи, за спомен.“ Купих си едни чорапи, които ми даде доста на сметка, и си излязох. Той ме покани и втори път да вляза в магазина му, но аз повече не минах по тази улица, така че не можах втори път да го посетя.

Казвам: Както виждате, върви му на този човек. Защо? Защото мяза на евреин. Та, и ние, за да ни върви, трябва да мязаме на нещо. Като отидеш в невидимия свят, веднага ще те питат какъв си. Ако там се отречеш и кажеш, че не си евреин, непременно трябва да кажеш какъв си тогава. На думата „евреин“ са турили много лошо значение. Много думи в сегашния език са съвсем изопачени. Ние живеем в един изопачен свят, но много неща в живота трябва да се изправят. Ако попитате жената за мъжа, тя ще ви каже, че по-лошо същество от мъжа няма. Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото. Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма. Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма. Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива. Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.

Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене. Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“

Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек. Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел. Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята. Те чакат благоприятни условия за това.

„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“. Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете. На турски език подхожда това, но на български не подхожда. В английски език пък, ако не употребиш местоимението, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена. Всеки език си има своите особености, но изобщо език, в който се различават родовете, е по-богат. Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите.

Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят. След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена. Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както иска Онзи, Който е вътре във вас, природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате.

Преди години повикахме няколко работника да работят едно здание. Един от тях се обърна към мене и ми каза: „Аз те помня тебе.“ – „По какво ме помниш?“ – „Един ден няколко работника бяхме повикани да покрием едно от тукашните здания. Ти дойде и ни каза: „Ако не бързате, скоро ще дойде дъжд и всичко ще намокри.“ Колкото и да бързахме, ние не бихме могли да изпреварим дъжда. По едно време ти погледна нагоре и каза: „Работете сега, защото след три часа ще дойде дъждът.“ Наистина, ние продължихме работата си усилено, облаците се оттеглиха на друга страна и ние свършихме покриването на зданието. След три часа същият дъжд дойде, но ние бяхме вече свършили работата си.“

Питам: Какво показва това? Това показва, че природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език. Представете си, че някой човек се е разболял, явил му се е някакъв абсцес на страната и той изпитва ужасни болки. Какво ще правите? Ще викате лекар. Той ще дойде, ще направи един разрез и след това трябва да минат три–четири месеца, докато оздравеете напълно. Който разбира Божествения език, той ще си помогне по друг начин. Той ще вземе един чайник с гореща, вряла вода, ще сипе малко от тази вода върху един чист памук, дълъг около 20 сантиметра, широк 15 сантиметра, дебел 2 сантиметра, и леко ще го изцеди от врялата вода. След това ще тури внимателно този памук на болното място, но да внимава да не се изгори, а отгоре на памука ще тури една гутаперча. Така ще държи горещия памук, докато е топъл. След това ще го изцеди, ще го полее отново с вряла вода и ще направи същото. Така ще поставя памука около шест пъти. След това ще завие страната си добре с топло и сухо шалче, да се пази от простуда. Обикновено подувания се явяват във всеки човек, който е лишен от влага в организма си. Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има предвид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта. Той се съгласява на всичко. Значи, има една сухота в човека, която се лекува само с болести.

Сега аз не говоря за онези болести, които ние сами си създаваме. Не, има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се противопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга, по-голяма. Колкото повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. Каквото и да правите, болестите все ще дойдат. Трябва да има някой, който да ги носи. Как носите болестите вие, това аз не зная. Но според мене завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той ѝ се покланя, зарадва ѝ се, говори ѝ мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.“ Като добър християнин, този човек ѝ казва: „Много ми е приятно, че ме посети.“ Обаче, ако започне да роптае, да проклина съдбата си, че му дотегнало да се занимава с болести, болестта ще се затвърдява още повече и няма да го напусне. Болестта носи повече благословение, отколкото трябва. Тя е много щедра. Като дойде при някой човек, тя го натоваря толкова много, че той започва да страда от нейната щедрост. Големи подаръци носи болестта на човека.

Сега вие не вярвате в това, което ви казвам, но и аз не искам да ви убеждавам. Казвам: Болестта е много щедра. В света има два вида същества: едните носят радости, а другите – скърби. Първите същества дават изобилно, но ако ти не си доволен от това положение, тогава ще дойдат вторите, ще ти дадат и от своето изобилие, от скърбите. Ако аз съм на ваше място и имам скърби повече, отколкото ми трябват, няма да отида между хората, но ще отида в някоя гора и ще туря гърба си на едно дърво, ще взема нещо от него. После ще си туря гърба на второ, на трето дърво. Така ще обиколя около десетина дървета и ще си отида у дома си. Някой ще каже: „Кой ще ходи да се скита целия ден из гората?“ Значи, да правиш грешки, да се гневиш и сърдиш целия ден, това може. А да отидеш в гората да се обмениш с дърветата, това не може. Аз бих предпочел да се запозная в един ден с десет дървета, отколкото цял ден да мърморя. Ако ме срещне някой и ме види как поставям гърба си на дърветата, ще ми се смее. Затова не трябва да казвате какво правите. Питат ли ви какво правите в гората, ще кажете, че се облягате на дърветата, за да си починете. И това е право, защото до този момент сте имали голяма тежест, която дървото ви отнема и ви става по-леко. Като поставите гърба си на десетина дървета, съвсем ще ви олекне.

Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот. От всички същества, които днес живеят на Земята, растенията са най-чисти. И между растенията има някои със сприхав характер. Запример, пелинът има сприхав характер. И лайкучката не е много мека. Тя действува особено лековито. Ако не сте разположени, ако нямате апетит, пийте няколко деня подред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин, на гладно сърце, по една чашка. Като правите това три–четири деня наред, разположението и апетитът ще ви се възстановят. Белият цвят на лайкучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертвува. Жълтият цвят на тичинките ѝ показват разумност. Горчивината ѝ показва, че има нещо, което не е от висока култура. Горчивият вкус на някои растения показва, че те се отнасят към солите. Солите биват на вкус солени, солено-горчиви, солено кисели или стипчиви. Ако човек не разбира сладкия вкус на нещата, тогава иде соленият. Ако и соления не може да разбере, иде горчивият. Щом разбере горчивия, соленият ще дойде. Щом разбере соления, ще дойде сладкият вкус. Лайкучката казва: „Аз съм горчива.“ Но като разбереш горчивото, ще дойде соленото. Щом разбереш соленото, ще дойде сладкото.

Вие казвате: „Защо Бог е създал горчивите неща?“ За Бога горчивите неща са сладки. В Божествения свят няма горчиви работи. Там има само сладки работи. В ангелския свят има и горчиви, и сладки. В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и сладки, и горчиви, и солени. Ако искате да разпределите нещата точно, ще знаете тогава: в човешкия свят има горчиви работи, в ангелския – солени, а в Божествения – сладки. Следователно, искате ли сладки работи, ще отидете да купите от Божествения свят. Искате ли солени работи, ще отидете да ги купите в ангелския свят. Искате ли горчиви работи, ще ги намерите в човешкия свят, между хората. Кой ви е виновен, че вие купувате от хората повече стока, отколкото от другите светове? Ако всичко в живота ви е горчиво, това показва, че сте си купили повече горчиви работи, отколкото ви е трябвало. Щом имате горчивини повече, отколкото трябва, продайте излишното от тях. Споделяйте горчивините си с хората, но не лишавайте хората от горчивините. Горчивините са необходими в човешкия живот. Ако лишите хората от горчивини, вие ще ги направите лоши. Искате ли да направите човека човек, турете му в живота нещо горчиво. Искате ли да го направите ангел, турете му нещо солено. Искате ли да го направите Божествен, турете му нещо сладко. Някой казва: „Аз искам да стана Божествен човек.“ Ще ядеш сладко. „Искам да стана ангел.“ Ще ядеш солено. Ангелът не е като човека. Христос казва: „Ако солта избезсолее, трябва да се хвърли навън.“ В каквато доза да вземете истинската сол, тя носи живот на човека. Като яде солено, умът на човека се прояснява. Изобщо, киселите и солените работи събуждат активност в човека. Безвкусните работи не събуждат никаква енергия. Горчивите работи също събуждат енергия в човека. И на болния като дадете два–три пъти горчиво, той се отказва от него, намира, че му е достатъчно.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни и като виждам, че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее Слънцето, да го погледат една–две минути, да си попекат гърба на Слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им. И главата им, и гръбнакът им ще минат. Но те от голямо пристрастие отиват да гледат Слънцето, стоят дълго време, като мислят, че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: „Кой ще го пие по три капки, да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече даже ще мине, докато оздравея. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея.“ Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята.

Няма защо да стоите пред Слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че Слънцето изгрее, дайте му гърба си и кажете: „Искам да ми направиш една разтривка.“ Наистина, няма по-добри масажи от тия, които Слънцето прави на гръбначния стълб на човека. По-добър масажист от слънчевите лъчи, които действуват от сутрин до обяд, няма в света. Ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най-малко няма да се ползуваш от Неговите блага в живота. Когато се грееш на слънце и използуваш слънчевата светлина, ти трябва да мислиш за светлината и в това време умът ти трябва да бъде в главата. Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не“, ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия тук-там и не можеш да се ползуваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.

[Сега, всички неща] в живота са добри, но вината е в човешкия ум, който е много разсеян. Искаш ли да концентрираш ума си, започни да се занимаваш с един предмет. В това отношение програмата на сегашните гимназии и университети не е добре направена. Там са застъпени няколко разнообразни предмета, в голям курс, по няколко тома, и всичко това трябва да влезе в главата, да се научи. Памет се изисква за това. Дойдете ли до германска или романска филология, или до правото, до математиката, навсякъде се изисква точен език, никакви излишни думи. Само при това положение можете да очаквате някакъв резултат.

Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: „Еди-кой си има по-хубаво тяло от моето.“ Да имате по-хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, Който имаше най-хубаво, здраво и красиво тяло, Го впрегнаха на такава работа, дадоха Му такъв товар, какъвто никой човек на Земята досега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак по същия закон ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото, искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа. Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си, ще употреби цял ден и нищо няма да свърши.