При Бога, ангелите и добрите хора 11 часть

Казвате: „Какво може да направи един добър човек?“ Един добър човек може да направи толкова работа, колкото цялото човечество. Това, което Христос свърши за две години, цялото човечество не може да го направи за хиляди години. Но понеже Той не намери готови хора, каза: „Имам много още неща да ви кажа, но сега не сте готови да носите. Като дойда втори път на Земята, тогава ще ви кажа още неща.“ По-нататък Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинните поклонници ще се кланят на Бога в дух и истина.“ Това време иде вече. Хората трябва да работят разумно в света. Някои казват: „Ние сме бедни хора. Какво можем да направим сега?“ Питам: Ако един богат човек ви обикне, ще бъдете ли бедни? Ако в държавата, в която живеете, ви подозрат, че вършите нещо противодържавно, ще бъдете ли свободни? Няма да бъдете свободни.

Казвам: Днес в името на любовта се вършат всичките насилия. Като не знаят това, съвременните хора роптаят и по този начин могат да опълчат цялото небе против себе си. Ти роптаеш, че това не е право, че онова не е право. Искате каквото кажете, да стане. Щом някой роптае, нека отиде на гробищата. Какво ще види там? Там лежат все хора, които са искали да стане по тяхната воля. Но в края на краищата са ги поставили в земята, турили са отгоре им по един кръст. Отгоре им казват: „Хайде, направи сега това, което искаш и което знаеш. Създай сега един нов свят.“ Това, което казвам, не се отнася до вас. Вие не сте от тези хора.

Като слушат да им се говори, мнозина казват: „Ние сме от правоверните, ние разбираме нещата.“ Аз се радвам, че сте от правоверните. И ако наистина сте от правоверните, вие имате един отличен ум, едно отлично сърце и една отлична воля. Всичката мъчнотия седи в това, че вие сте изоставили своя ум, своето сърце и своята воля и не се грижите за тях. Вие сте оставили ума, сърцето и волята си да правят каквото искат, а вие седите настрана и само очаквате от тях рента. Ако очаквате на този ум, той нищо няма да ви донесе. Така изоставен сам на себе си, вашият ум е луд кон, който, пуснете ли го в гората, той отива дето очите му видят. Ако го вържеш, ще работи; ако не го вържеш, не можеш да намериш следите му. И сърцето е като океана. От него нищо не можеш да очакваш. Същото може да се каже и за волята. Тя е като една бомба. Избухне ли, от тебе нищо няма да остане.

Та, сега, вие се върнете при вашите изоставени умове, сърца и воля и ще се помолите на Господа: „Господи, дай ми един юлар, да впрегна ума си на работа. Господи, дай ми един самар за сърцето си, да го натоваря.“ И после ще кажеш: „Господи, дай ми една хубава кола, да впрегна волята на работа.“ Тъй щото, за ума ви трябва юлар, за сърцето – самар, а за волята – кола. Така ще се научите на работа. Като дойде колата, ще се качиш на нея, ще туриш самара на коня си, ще го впрегнеш с юздата и ще подкараш напред. Само така ще служиш на Бога в дух и истина. Така ще изразиш своята благодарност и ще отидеш на своето местоназначение. Всеки, който те срещне, ще каже: „Ето един човек, който служи на Бога в дух и истина. Ето един човек, който е впрегнал своя ум, своето сърце и своята воля да служи на Бога, така както Той изисква.“

Често хората казват, че искат да бъдат умни, свободни, да бъдат обичани. И това е възможно, но кога? Любовта се проявява чрез сърцето, знанието – чрез ума, а свободата – чрез волята. Значи, човек може да бъде свободен само когато е господар на своята воля, т.е. когато волята му е слуга. Той не насилва своята воля, но тя доброволно му се подчинява. Като истински човек, ти трябва да обикнеш волята си като воля, ума си като ум, а сърцето си като сърце. Така ти ще покажеш любовта си към Бога. Тогава и умът ти трябва да те обикне, и сърцето ти трябва да те обикне, и волята ти трябва да те обикне. Тогава ще станете едно цяло в себе си. Значи, умът ти трябва да те обича и ти да го обичаш, сърцето ти трябва да те обича и ти да го обичаш и волята ти трябва да те обича и ти да я обичаш.

Това е новото разбиране в света, с което трябва да живеете. Така сте живели едно време, но сте забравили този живот. Само за един или за няколко момента през деня човек преживява този, новия живот, но скоро го изгубва. Аз съм слушал някои да казват: „Иде ми да се примиря с целия свят. Каквото имам, да го раздам на хората, да споделя всичко с тях.“ Не се минава много време, този човек казва: „Какво съм се настроил, това са илюзии. Това не е за сега. Това е за бъдещето, когато Христос дойде на Земята.“ Според мене това бъдеще е настоящето.

Когато любовта влезе в човека, тя ще го обнови. Когато Божественият Дух се всели в човека, това означава идването на светлината. При това положение човек е във връзка с всички умни и силни хора в света. Отдето се обърне, отвсякъде започва към него да тече благословението на тия добри и разумни хора. При това, тези хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света. Сегашният свят е в състояние да спре тази война. И ние можем да спрем войната. Сега вие искате ние да спрем войната. Това може да стане. Ние ще я спрем, но след три–четири години. Вие искате още сега, автоматически да се спре войната. И това може да стане, но се изисква Божествена енергия. Ако искате автоматически да се спре войната, вие ще мязате на онзи румънски свещеник, който пътувал с трен от Гюргево до Букурещ. По едно време той показал главата си от трена навън и вятърът му отнел килимявката. Той моментално дръпнал спирачката на трена и тренът спрял. Веднага идва кондукторът при него и го пита: „Защо спряхте трена?“ – „Килимявката ми падна.“ Тогава те го глобяват на сума, която възлизала четири пъти повече отколкото килимявката му струвала.

Казвам: Всяко нещо, което правим в света, трябва да бъде разумно. Първо ще направим опит със себе си и тогава ще го приложим към другите. Това, което може да направим със себе си, можем да направим и с другите. Вие се чудите как тези хора там, които воюват, не могат да се примирят. Вижте какво става с вас. Някой от вас се възбуди и не може с часове да се успокои, не може да се примири със себе си, а изисква от толкова хора, с преплетени интереси, да се примирят в един момент. Тези хора, които се бият днес, се опознават. Изобщо, когато хората се бият, те се сприятеляват. В старо време, когато един лош и един добър човек се сприятелявали, те си пущали кръв. И двамата ще си направят по един малък абсцес, да се влее кръвта от единия в другия и така се побратимяват. И сегашните хора, които се бият на бойното поле, се побратимяват. Какво лошо има в това?

Христос казва: „Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Ние прилагаме Божията Любов. Ние се кланяме на онова, което знаем. Ние прилагаме Божията Мъдрост във всички области на живота. Ние се кланяме на онова, което знаем. Ние се кланяме на онази велика Истина, която носи свободата в живота.

Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж. Пожелавам ви да чуете гласа на Духа, Който говори във вас, и душата ви да оживее и да възкръсне.

„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва

9-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 3.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Победата на доброто

утринно слово

ПОБЕДАТА НА ДОБРОТО

9-то неделно утринно Слово
3.XII.1939 г. 5 ч.с.
Изгрев
Добрата молитва.
91 псалом.
Молитвата на Царството.
Духът Божи.
Ще ви прочета 10 глава от Евангелието на Матея.
В начало бе Словото.

От какво се нуждае човек? Коя е най-голямата нужда? Най-голямата придобивка е човек да не изгуби живота си, да не изгуби ума си, да не изгуби сърцето си, да не изгуби силата си. Това е отрицателната страна. Във време на мъчнотии, ако изгубиш присъствието на духа си, в какво седи твоята сила? И ако на път изгубиш своето зрение, какво ти струва погледа ти. И ако ти говориш най-хубавите работи, питам, какво се ползваш, ако не ги разбираш?

В сегашния живот хората при всичкото си знание, някой път мислят, че всичко знаят. Хубаво е човек да мисли, че всичко знае. Именно човек всичко знае – знае всичко, когато греши. Всичко знае до косъм. Няма нещо което не знае. Всичко знае. Когато яде горчиво, знае го, че е горчиво и никой не може да го разубеди. Всичко да знаеш, значи да знаеш нещата както са, а не както не са. Обвиняват едного за едно престъпление. Било заведено углавно дело. Един млад момък на 25–26 години влязъл да обере една къща. Адвокатът пледира и казва: „Господа съдии, той не е виновен. Детинска работа направил. Влязъл да се пошегува. Намерил и взел 20 лева, а пък там имало 100 хиляди лева, които не бутнал.“ А пък младия човек, като чул това, почнали да му текат сълзи, да плаче. Съдията мислел, че той се трогнал и разкаял. Адвокатът искал да го оправдае. Момъкът казал: „Плача, че не видях стоте хиляди лева.“ Младият момък казва, че не така като онзи го представя. Той казва: „Погрешката ми е, че не можах да видя стоте хиляди лева, а задигнах 20-те лева.“ Той си говори искрено. А пък онзи повереник, иска да покаже, че момъкът нямал никаква лоша помисъл. Кой разбира повече? Адвокатът или подсъдимият? Подсъдимият. Той казва: „Аз влязох да крада. Право, криво, исках да взема. Трябваха ми пари.“ Така седи въпроса.

Често хората казват: „Кое е реално? Кое е съществено? Кое е за в бъдеще?“ – Същественото за ума е светлината. Без светлина никаква мисъл в човека не може да се яви. Същественото за сърцето е топлината. Понеже без топлината никакъв усет, никакво чувство не може да се яви в сърцето. Същественото за волята е силата. Ако ти в своята воля не можеш да чувствуваш сила, ако ти не си господар на себе си, какво се ползва твоята воля? Аз наричам силен човек онзи, който се въздържа. Класически пример имаме в Епиктета. Той бил роб на един римски патриций, който имал няколко хиляди роби. Господарят им бил много жесток човек и сам ги биел. Този Епиктет бил философ. И онзи, като го биел, Епиктет се усмихвал и го гледал мило. Онзи се ожесточавал, че другите плачат, а пък този не плаче. Когато го биел, Епиктет считал това като едно изтърсване на килима с тояга. Той казвал: „Няма нищо. Само се вдига малко прах.“ Един ден господарят му натиска крака. Епиктет му казва: „Господарю, така като ми натискаш крака, ще го счупиш и после няма да бъда полезен“. И онзи счупил крака. Епиктет му казал: „Аз ти казах и както казах, така стана“. Оттам насетне, този патриций се изменил, дал му голяма сума и го освободил. Казал му: „Ти си човек, трябва да бъдеш свободен.“

Сега изводът е: Докато не ти счупят крака, докато не дойдеш до последното, не можеш да се освободиш. Какво е счупването? Ако вие не може да търпите последната обида, не може да се освободите. Казваш: „Тази обида не мога да я търпя.“ Че ако е за честолюбие, нямаше по-честолюбив от Христа. А пък цял легион от римски войници се подиграваха с Него и Той понесе това. Мислите ли, че един цар, с когото се подиграват, няма да чувствува? Само царят може да знае. Но тук се проявява следното: Именно, че силата на доброто, любовта в него е по-силна от омразата, която действа. Защото онзи, който ви мрази, какво иска? В света онзи, който ви мрази иска да ви унижи. Иска да ви направи наравно със земята, да ви смъкне, а пък онзи, който ви обича, иска да ви повдигне до небето, до облаците. Той ще ви припише и качества, даже и които ги нямате. А пък онзи, който не ви обича, ще ви препише и престъпления, които не сте и сънували.

Тук имахме един руснак. Разправяха ми за него. В първите години идваше със своята възлюбена. Беше много ревнив. Толкова ревнив, че не я оставяше. И вечерно време връзваше жена си. Имаше едни букаи. Ще я свърже с тях. И ще я пита сутрин: „Къде ходи?“ – „Че къде ще ходя?“ – „Не, ти си измъкнала краката си и после пак си ги турила, за да ме лъжеш.“ Съмнението у човека е едно унаследено качество. Вие не може да направите заека смел. Защо? Философията на заека казва: Тази работа не става с бой, но с бягане. В нашия свят на зайците, работите не стават с бой, а с бягане. Който бяга е свободен. А пък който не бяга, главата му пати. За зайците така е.

При една мъчнотия, с какво се разрешават въпросите по-лесно? Със сила или с ум? С ум по-лесно се разрешават, отколкото със сила.

Говоря на вас. В живота човек трябва да разбира Божиите пътища. При всеки един случай трябва да знаеш, когато ти се даде едно изпитание, защо ти се дава. Мислите ли, че когато учителят дава на един ученик една трудна задача, че той го мрази? Защото го обича, затова му я дава. Счита го за способен. И на кого се представят мъчните работи да ги свърши? На силните хора, а не на слабите. На слабия, никаква мъчна задача не се дава. Има слуги, местят слабия от креват на креват. Питат го: „Как си със здравето? Я си помръдни ръката“ и т.н. А пък на здравия казват: „Иди на нивата. Я иди за вода“ и пр. Кого обичат повече, болният или слабият? Вие как бихте искали да ви обичат като болен или като здрав да ви обичат? Като болни е хубаво, не искам да отрека нещата. Болният мисли, че има добри хора, които влизат в неговото положение, като си болен има двама слуги да те гледат. Те не те гледат от любов. Плащат им. Значи, зад слугите има някой, който те обича. Лекарят иде, ще ти погледне пулса, ще те погледне умилно, но той не иде даром. Той казва: „Понеже на мен дадоха и аз на вас давам.“ Христос казва: „Даром сте взели, даром давайте“. Отива един да вика доктор и му казва: „Аз ви давам щедро, но и вие ще дадете нещо от себе си на болния.“ Не разбирайте сега материалната страна.

Великото в света е в дадения случай, да влизаш в положението на онзи с когото имаш работа. Ако слугата влиза в положението на господаря и го разбира, той може да живее добре с него. Също така и господаря, ако влиза в положението на слугата, може да живее добре с него. Същият закон е и по отношение на Бога. Ако ние не можем да влезем в положението на Бога, ние сме на крив път. Някой път ние се молим и се чудим, защо Господ не ни е отговорил. Че не си само ти. Ти сега имаш едно съвсем детинско разбиране. Когато ти си дал прошение, има още два милиарда и 150 милиона на земята, които са подали своите прошения. Ти искаш твоето прошение изведнъж да се изпълни, на първо място да е. Че кой си ти? Защо да е на първо място? Ти казваш: „Аз не искам да бъда последен.“ Ако четеш откровението, ще видиш, че Бог казва: „Аз съм алфа и омега.“ Значи, Бог е предпочел да бъде пръв и последен, а пък ти не искаш да бъдеш последен. Човек, който не иска да бъде последен, той не е разбрал живота. Но, който не иска да бъде и пръв, и той не е разбрал живота. Следователно, ти трябва да бъдеш пръв и последен. Ако си само пръв, не си разбрал живота и ако си само последен, от немай къде, пак не си разбрал живота. Ако си пръв по познание и ако си последен по любов, ти си разбрал живота. Ако си пръв по любов и последен по знание, пак си разбрал живота.

Събираме се. Защо се събираме? Аз съм превеждал този пример. Един търновски адвокат отивал до Севлиево. По пътя имало завои, дето обирали търговците понякога. Този адвокат носел два кобура, два парабела. Хващат го разбойниците и понеже не носил пари, те го набили. Разбойниците го питали: „Защо ти са тези кобури?“ – „За зор-заман.“ – „Че от този по-голям зор-заман има ли?“ Ако сте в зор-заман с два кобура, нямате пари и не можете да се защитавате, питам, кобурите на място ли са?

Ако ти във време на мъчнотии не употребяваш ума си и сърцето си, тогава къде седи твоята сила?

Ще воюваш. Някой казва: „Трябва да бъдем миролюбиви.“ Не отивайте да воювате със сламки. Например, туриш една книжна сабя и един книжен пищов да воюваш. Нищо няма да направиш с тях. Ще носиш оръжието си, пушката си по всичките правила. Някой казва: „Ние не воюваме.“ Криво се разбира Писанието. Писанието казва: „Никога не воювайте, дето ще ви бият.“ А пък дето ще биеш, воювай. Дето няма да спечелиш, не противи се злому, нищо повече.

Имаме един пример с един религиозен човек, на име Симеон, от Еленско, не нашият Симеон. Онзи Симеон е много религиозен човек. Един ден му дошло на ум и ме пита: „Искам да мина през Търново с кадилници, с тамян, от единия край до другия.“ Питам: „Защо?“ – „Да ги обърна тези хора. Да им замирише на тамян. Те са съвсем светски хора.“ Казах му: „Ако можеш да ги обърнеш, мини с тамяна и кадилницата.“ Той казва: „А ти какво казваш?“ – „Като твоята кадилница има навсякъде тук. Сутринта като се запали, пуши от комина нагоре. Кадилници.“

Той иска да си покаже силата. В Беброво гледа той, че изкарват говедата. Един голям бик реве и рине земята. Казва му Симеон: „Какво си се разревал тук. В името на Господа Исуса Христа ти казвам да млъкнеш.“ Хваща го за рогата. Бикът излезнал по-силен, натиска го и едвам го спасил говедаря като дошъл.

Ако вие се борите с една ваша мъчнотия и тя ви търкаля по земята, тогаз трябва да вземете предвид и да знаете, как да се борите. Трябва да разбирате.

Има една слабост в проповядването. Евангелски проповедници проповядват все върху спасението. Но на хората ще омръзне да слушат 50 пъти да им се казва: „Да се покаеш, да се покаеш.“ На този човек му проповядваш веднъж, той се покаял. Човекът се обърне за покаяние, нищо не му говори вече.

Сега не ви говоря за покаяние, но ви говоря да станете силни. Аз съм изпитвал мнозина. Идват при мене някои и ми приказват. Казва, че го боли крака. Казвам: „Дигни си крака, плюй отгоре и ще ти мине.“ Той казва: „Дето не съм аз да плюя така.“ Казвам му: „Това е мой метод за лекуване. Ако не искаш, търси лек. Нека да те лекуват.“ – „Кажи нещо по съществено.“ Казах му: „Плюй! Направи опит. Плюй на крака си и ела и ми кажи, че си плюл и не оздравя. Но ако плюеш и оздравееш, не е ли тази плюнка на място? Тази болка е ожадняла на крака ти. Ти като плюеш, болката ще си поблизне и ще ти благодари. И ще пусне крака ти.“

Това са ред тълкувания. Щом дойде една мъчнотия, човека го изненадват като разбойници, че не може да мисли. И почне да мисли: „За какъв ли грях страдам?“ Човек все страда поради своята погрешка или поради погрешката на своя ближен, или това страдание е за едно изпитание. Когато някой стане гарантин някому, онзи длъжник, като не може да плати, тогаз хване някой гарантин. Ако има двама, трима гаранти, съдията вижда, че един от гарантите е по-тлъст. И хване него. Казваш: „Какво трябва да се прави?“ Турците казват: „Който става гарантин, той трябва да е готов да даде сумата, за която гарантира.“

Във Варна имаше един книжар, Велчо. Аз го харесвах. Той беше евангелист. Дойде един при него, иска да му стане гарантин. Той казва: „Чакай да видя, има ли в касата. – За колко искаш?“ – „За 5 хиляди лева.“ Велчо казва: „Виж, нямам толкова пари, не ставам гарантин. Другояче ако не можеш да ги платиш и аз нямам, хата става.“ На един евреин посочват револвер. И той казва: „Хата ще стане, чакай.“ А пък той бил празен револвер.

Всички, които ме слушате, има ли някой, който да не е роптал? Каквото и да му е идвало, сърцето му да е приело, каквото му Господ дава. Като дойде нещо, да благодари на Бога. Когато дойде едно страдание, някой каже: „За някои грехове е това.“ Или пък ще каже: „Не, справедливо е това.“

Мнозина от вас, които ме слушате, имате слуги. Как се обхождате с вашия слуга? Или пък, някои от вас сте слуги при някой господар. Как се обхождате с него? Слугата пред господаря си е смирен, но като го няма господаря, ще каже много лоши работи за него. Превеждам този пример. Това се случило в България, във Варненско преди години. Един млад момък, доста образован, харесал една мома. И казал на един свой приятел: „Тя е с много отличен характер. С добро едно сърце. Да видиш, какво нещо е жена.“ Отиват двамата. Тя носи една табла със сладко и кафе да ги почерпи. И той си туря крака и я спъва. Тя се простира на земята и казва: „Няма нищо.“ Този момък казва на приятеля си: „Виж колко е тя разумно същество.“ Онзи казва: „Не трябваше да я спъваш. Виждаш, че тя не е от долно качество.“ Но като се оженили, тя почнала да го налага. Той и казва: „Ти беше много търпелива.“ Тя казва: „Като слязох долу, одрасках всичката маса, за да си изкарам гнева на нея.“

Та сега, всички хора отвън са много тихи, но отвътре какви са? Питам: Ако се съдим, какво ще добием? – Нищо. Но знаете ли, колко са опасни сегашните закони? За една дума може да те глобят. Има думи опасни. Ти трябва да бъдеш много внимателен в думите си. И Писанието казва: „За всяка празна реч, която хората казват, в съдния ден ще дадат отчет.“

Сега казвам: Какви трябва да бъдат хората на новото учение? Някой казва: „Ние сме от новото. Много се обичаме.“ Дойде някой от тях и го питат: „От къде идете?“ – „От Варна.“ – „Кога ще си вървите?“ Новото учение е: „Добре дошли, очаквам ви отдавна. Много ми е приятно, че ви виждам. Жена ми и децата ми се радват.“ И дават му топла вода, хубаво ядене, креват да си почине, огън и го изпращат добре. А: „Кога си дошъл и кога ще си отиваш“, това е старото учение.

Ако вие не сте благодарни на Бога за всичко, което ви е дал, ако вие не носите във вашия ум, сърце, душа и дух онези блага, които Бог ви е дал преди всичките векове и ако за една малка мъчнотия вие роптаете, каква е вашата любов? Или някой път казвате: „Защо Господ изпрати този или онзи при мене?“ Аз ще ви приведа пример, защо ви изпраща. Един ден в София, когато се разхождах, поисках да посетя един свой познат. Той беше адвокат. Имаше и друг вярващ там. Те правеха заявление. Един млад момък дошъл и взел сто лева за да му купи брашно. Но не му дал брашно. И от другия взел 150 лв. И отишъл и се оженил. Казах му: „Човекът се ожени, пари му трябваха. Ти ще го дадеш под съд. Ще го опозориш. Колко ти дължи?“ Казах и на другия: „И на тебе, колко ти дължи? Ако го дадете под съд ще опетните името Божие. Аз имам да му давам.“ И дадох му сто лева. И му казах: „Ако момъка ти ги върне, ще ми ги върнеш.“ На онзи адвокат казах: „Колко има да ти дава?“ Адвокатът каза: „Не, не. Аз оставям.“ И скъсаха заявлението.

Защо се случи това? За да ви кажа този пример. Този момък не го знаех. Той не дойде да ми благодари. Но казвам: Ако аз не бях направил това, щеше да се случи нещо лошо. Писанието казва: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца, Който е на небесата.“ И ние така трябва да живеем, че да се прослави името Божие. И като се прослави името Божие, с Него ще се прославим и ние. А пък ние искаме по-рано да се прославим ние, че после Той. Ако Неговото име не се прослави и нашето няма да се прослави.

Та дръжте тази мисъл. Любовта изисква най-великите жертви. Всеки един трябва да направи жертва за Бога. Всеки да каже за Онзи, Който е дал всичко, за Него съм готов да направя най-големите жертви. И много да не разправя това. Защото, като се разправя, обезсилва се. Няма защо да се разправя много.

Ако вие ме слушате заради Онзи, Който ви обича и ако аз ви проповядвам заради Онзи, Който ви обича, тогава и двете неща са на място. Ако вие ме слушате не от тая любов и ако аз ви проповядвам не от тая любов, тогава нито вашето слушане, нито моята беседа са на място. Защото и в онзи, който слуша, и в онзи, който говори, и двамата са носители на Божественото. Защото и онзи, който приема и той дава нещо. Онзи, който е приел нещата, той дава една благодарност.

Ние трябва да благодарим за онова, което Бог ни е дал, да благодарим всеки ден за отличния ум, който ни е дал. За сърцето, за волята, за отличните приятели, които ни е дал. Ти си баща. Благодари за децата си. Ти си господар, благодари на Бога за слугите си. Обхождай се с тях така, както Господ се обхожда.

Някой казва, че имал лоши мисли, които го мъчели. И иска да изпъди лошите мисли. Лошото в света не може да го изпъдиш с лошо. Ако го изпъдиш с лошо, то става по-силно. Ти замести лошото с доброто. Лошото е недоволно от тебе, понеже го туряш на работа. И като заместиш лошото с добро, лошото ще ти благодари – ти си умен човек. И ще си иде. Кое е по-хубаво да направиш: Като биеш един човек омалее ти ръката. И злото казва: „Много сили похарчваш.“ А пък може да помилваш човека. Кое е по-хубаво? Да го помилваш, или да го биеш? Ти казваш: „Ако не го бия, той няма да разбере.“ Вие мислите, че ако човек не се разгневи, няма да има воля. Нямам нищо против това да се гневи човек, но на място.

Например, ти искаш да духаш. Но ако с духането на огъня, той се засилва, тогаз духането ти е на място. Но ако духаш и не можеш да запалиш, тогаз духането не е на място. Ако някой има слаби гърди и се опасява, че може да умре от гръдна болест, препоръчвам му рано всяка сутрин, когато пали огън да го духа. Това е за онзи, който има слаби гърди. И на Изгрева трябва да имаме огнище и онези, които са нетърпеливи, да ги караме да духат огъня. И така стават много търпеливи. На вас може да се вижда смешно, но като раздухваш огъня, онези енергии, които възприемаш чрез очите си, ще ти са полезни.

Та казвам: В сегашния век, понеже се намираме в края на века, нещата не могат да се отлагат. Някой казва: „Като се преродим втори път.“ За втори път прераждането ще дойде по друг начин. В сегашния живот, с всички стари сметки трябва да ликвидирате. Ако не ликвидирате ще останете в една дълга епоха, ще ви вземе един дълъг период. И сега някои, ако изостанат назад, след 25 хиляди години ще имат благоприятни условия да влязат в този път. Ако искате да знаете, ако сега загубите и пропуснете, ще трябва да търпите 25 хиляди години. Важен е сегашният момент. Не трябва да изпуска човек Божията Любов.

Обърнете внимание на онези закони, които съществуват. Зимно време се спира растежа на растенията. И ако посаждате някое растение много късно, няма да узрее. Безполезно е тогаз.

Та казвам: Работете с любовта вътре в себе си. Защото на Бога му трябват работници сега. Добри работници, които да работят добре. Това е един вътрешен процес. Всяка една работа, която свършвате, да я свършвате с любов. Ако си болен, какво трябва да правиш? Това е работа. Колко пъти трябва да се моли болния? Болния даже не трябва да спи. Той постоянно трябва да се моли. Нито един ден не трябва да прекъсне. Все да е съсредоточен умът му. Молитва, молитва, молитва. Докато си замине болестта. Някой казва: „Аз се молих три пъти.“ С три пъти болестта не си отива. Постоянство трябва в човешкия ум, докато се образува в нас една връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават.

Казвам: В тази глава Христос изтъква значението даже и на най-малкото, което човек направи в името на Любовта. Ние сме много несправедливи спрямо себе си. Ние по три начина обиждаме себе си. Като не обичаме Бога, ние обиждаме себе си. Като не обичаме ближния си, ние обиждаме себе си. И като не обичаме себе си, ние обиждаме себе си. Някой път ние мислим, че обичаме себе си. Ние сме хора, които не обичаме себе си. Ако обичахте себе си, не щяхте да умирате. И понеже умирате, не обичате себе си.

Та първото нещо е човек да не обижда себе си. И човек, като се научи да не обижда себе си, няма да обижда и ближния си. И ще знае, как да служи на Бога.

Сега се изисква следното: Да започне човек с онази истинска любов към Бога, с истинската любов към ближния и с истинската любов към себе си, това са три прояви. Или казано по-ясно, любовта към Бога е Любов на Духа. Любовта към ближния е Любовта на душата. А пък Любовта към себе си е Любовта към своя ум. Ако твоят ум не носи любов в своите мисли, ако твоята душа не носи любов в своите прояви, и ако твоят дух не носи любов в силата си, в работата, вие не сте в правия път. Трябва да се работи.

Всички вие сте войници, призвани. Голямо сражение се води сега. И някои от вас искате да се откупите, да дадете пари, че да се откупите. Кой ще върши Волята божия? С пари работа не става. Доброволно ще отидеш. Всеки ще бъде доброволец. Като отиде ще изкара този войниклък.

И тогава, що е възкресението? Възкресението ще бъде едно възнаграждение, че вие сте воювали храбро в тая голяма война. За да победи Доброто в света. И като победи доброто, възкресението ще дойде. Ще имате кръстове за храброст турени. Възкресението е възнаграждение, че вие сте воювали храбро за каузата на Доброто.

Сега ви пожелавам, не да се откупувате, но храбро да воювате, за да добиете най-голямата награда – Възкресението за онова, което сте сторили за Царството Божие.

Отче наш.

НАПРЕД КЪМ СВЕТЛИНАТА!

Търсене на изгубената дума

ИК „Жануа-98“, 1999г., София КНИГА: Единственото богатство, ООК, XIX година, Том I (лекции 1–23)

ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА

Сряда, 5 ч сутринта
(Времето хладно. Небето ясно, звезди.)
„Отче наш“

Мислете малко по-правилно. Любимата дума не е тази, която седи в ума ви. Любимата дума е тази, която седи в живота. Тя е най-силната дума в човешкия живот. Вие казвате думи, които не са силни. Така не се разсъждава. Любимата дума е силна. Тя е много силна дума. Детето казва най-първо любимата дума: „мама“. Не казва: „Господи“. Не казва: „Господи, Боже мой“. Не казва „Драган“, „Петко“, „хляб“. Те идат после. Втората любима дума коя е? Три думи има най-силни. Всички хора са ги все изгубили тези любими думи. Ние се намираме в едно положение неопределено. Например имаме толкоз езици, но с кой език Господ създаде света? Създаде ли Господ света с тези езици, които сега говорим? Той създаде света с един език, който едва сега ще почнем да учим. Ние да се радваме, че светът е създаден.

Та, всеки един от вас, като седи, той мисли, че знае. Не е лошо да мисли човек, че знае. Например знаеш да ядеш. Това е изкуство. Ти се радвай, че знаеш да ядеш. Няма същество, което да не знае да яде. После, радвай се, че знаеш да ходиш, да се движиш. Ходенето е наука. Не е така проста работа да ходиш, да гледаш, да слушаш, да миришеш, да говориш с устата си. То е цяло изкуство. Ти казваш: „Имам едни уста, и аз не зная защо.“ Едни уста имаш, за да ядеш. Но ти не знаеш коя е подбудителната причина, за да ядеш. Ти искаш да ядеш.