При Бога, ангелите и добрите хора 14 часть

Ние сега искаме да преорганизираме себе си, да пресъздадем себе си. Няма какво да пресъздаваш себе си. Ти просто ще започнеш да работиш, както си създаден. Ще дадеш ход на онова Божественото в себе си – то да работи, ще дадеш ход на твоите Божествени чувства – те да действат, и на своята воля – да действа тъй. Оставете се мисълта ви да действа. По някой път вие искате да въздействате на вашата мисъл. Ти, който си невежа, как ще въздействаш на ума си? Много пъти се казва, че умът е див кон. Така се говори, но не е така. Умът е подивял по единствената причина на нас. Ние сме го подивили. Най-после ние не вярваме на нашия ум, не вярваме и на нашето сърце. Казва: „Аз не вярвам на сърцето си.“ Ако ти не вярваш на себе си, на своя ум, ако не вярваш на своето сърце, на какво ще вярваш? Че как ще бягаш в Бога извън твоето сърце и извън твоята воля? Че именно Бог е в твоя ум. Щом не вярваш, извън твоя ум как ще се прояви Той? Казвате: „Каквото Господ каже, така.“ Как разбирате вие каквото Господ каже? Ако идете в училище и кажете каквото Господ каже, но не учите, какво ще каже Господ? Ако затворите очите си и не ги отваряте и кажете каквото Господ каже, ще се блъснеш някъде. Господ направил очите ти, да ги отваряш и да ги затваряш. Защо трябва да отваряш очите си? Но окото деликатно работи и клепачът най-деликатно работи, ти ще отваряш и ще затваряш очите си. Когато човек се интересува, когато наблюдава, не мига. Когато се страхува, тогава мига, очите не може да се концентрират. Чувството на страха кара очите бързо да се движат. В хората е така, в някои животни не е така.

Казвам, като ученици вие си турете една норма да мислите. Изключете противоречията. Противоречията са неща външни. Тия неща, които ние ги допускаме, сме ги допускали много пъти, вследствие на това се е образувал целият свят. Казвате: „Аз тъй чувствам.“ Ти си на кривата страна. Срещате един човек. Един чувства, че го обичате. Друг казва: „Аз чувствам, че е добър.“ Друг казва, че не е добър. Кой е на правата страна? Среща ви един човек, не го харесвате, понеже има да му давате. Като го видите, казва: „Има да ми даваш“, започва да ви чете молитви като някой поп. Срещате друг – има да ви плаща. Той носи парите, вас ви е приятно. Онзи, който ви дава, ви е приятно, онзи, в дадения случай, взема нещо – не ви е приятно. То е едно субективно схващане. Вие, по този начин като разсъждавате, не можете да бъдете на истинския път на истината. Някой човек може да ви каже някоя погрешка – вие сте неразположени. Някой ви похвали – вас ви е приятно. Не е лошо да ви похвалят, някой път е един малък подтик. Някой път е хубава похвалата. Някой път и една забележка е на място. Един от великите художници в Гърция нарисувал една картина. Минава един обущар, гледа картината, казва: „Обущата не са добре направени.“ Той взел, че поправил обущата. Този обущар се окуражил и взел да търси други погрешки на картината. Казва му: „За обущата си майстор, но не си и за другите работи.“ Дойде някой и ви каже, че обущата ви не са хубави. Ако е майстор, направете си нови обуща, но ако той рече нещо и за дрехите – това не е ваша работа, кажете. Всеки човек, който е специалист и ви прави забележка, приемете на драго сърце.

Няма по-голям специалист от природата, вярвайте в това. Тя иска ние да се върнем в първото положение, при най-лошите условия, в които се намираме, да повярваме, че ще извлечем полза от тях. Аз съм привождал примера за хора болни, които са на умиране. Казва: „Ще се мре“, но като повярва, че няма да умре, оздравява. Ние имахме един наш приятел, той сега е заминал, но преди да замине, преди петнайсет години, бях в дома му. Дойде неговата другарка, казва: „Наш Иван заминава. Да го поживи Господ. Ако той замине, какво ще правя с толкова малки деца?“ Отивам при него, той пъха. Навеждам се над него, слушам, той мърмори. Като мърмори, схващам, че се моли. Нарежда той, че е правил прегрешения. Казва: „Господи, направи да изправя живота си. Ако умра, тия деца остават, нищо не съм направил за Тебе. Остави ме, каквото ми кажеш, ще правя.“ Казвам на жена му: „Мъж ти няма да умре. Утре ще бъде здрав.“ Действително на другия ден беше здрав. Хвана един кон, отиде някъде. Като се върна оттам, дадоха му служба: от Търново да ходи до Горна Оряховица. Отиваше през баира и се връщаше. От всичките болести оздравя. По-напред не беше готов така да ходи, но след боледуването – от Горна Оряховица в Търново. Казва: „Нали оздравях, отивам. Много съм благодарен, че оздравях и ревматизмът си отиде.“

Казвам, няма да се боите, като има да изминавате този баир. Каквито и мъчнотии да имате, считайте, че са намясто.

Сега какво трябва да турите в ума си? Мислете право. Знайте, че живеете в един свят, дето всичко е на място. Чувствайте право, защото всичко, което чувствате, е намясто. И постъпвайте право.

Не да бъдете в едно статическо положение. Защото ние носим последствията на хилядите поколения, които са живели криво. Сега имаме един живот те да се поправят. Да усетим благата на природата, да дойдем до нея. Да почувствате нейното богатство, което тя може да ви даде.

Казвам, мислете право, за да се ползвате от богатствата на умствения свят на природата, чувствайте право, за да се ползвате от богатствата на духовния свят на природата и постъпвайте право, за да се ползвате от всичките блага на физическото поле. То са правила, за да бъде човек здрав, щастлив и доволен на земята.

Туй няма да дойде изведнъж. Целият живот, откато се родите, докато заминете на другия свят, да бъде усилие да искате право да мислите, да бъде усилие да искате право да чувствате и право да постъпвате.

Или природата ще ви говори като майка, всякога ще виждате веселото ѝ умно лице, тя всякога ще бъде на вашето разположение – каквото поискате, няма да ви откаже.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Девета лекция на Младежкия окултен клас
8 декември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Права и вярна любов

неделна беседа

ПРАВА И ВЯРНА ЛЮБОВ

„Отче наш“
„Благост, благост носи светлината“
Ще прочета част от 15-а глава от Посланието към Римляните, от 1-ви до 14-и стих.
„Духът Божи“

Понякога се говори за вярната и за правата любов. Има една теория в живота, при която всички хора се залъгват. Хубаво е човек да се залъгва, това е едно упражнение, но това залъгване нищо не допринася. Ти можеш да се влюбиш в картините на някои художници, или ти можеш да се влюбиш в хубавата книга или в хубавата подвързия на някоя книга, но това нищо не те ползува. Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе, то те ползува.

Правата любов, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират. Това е Божествена енергия. В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва, и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е и слаб човек, няма с кого да се сравнява.

Казано е за Бога, че е Верен и Истинен. Това е едно от Неговите качества. Под думата „вярна“ любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения. Вярната любов не подразбира, че някой много те обича или малко те обича. Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя, по своето естество тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност.

Често се говори кой е правоверен. Някой е правоверен по правата любов, някой е правоверен по вярната любов. Когато някои говорят за правата любов, а и двамата спорят, между тях никаква любов не съществува. Когато любовта между двама души пресича, явява се периодически, тя не е любов. Има някаква любов между тях, но тя не е права. Все трябва да има някакво правило.

Някой казва: „Аз искам да бъда независим. Аз не искам да се влияя от никого.“ Ти благодари, че се влияеш. Ако не се влияеше, ти ще бъдеш една мъртва твар. Това значи да нямаш никакво съзнание. Тъй щото, когато някой казва, че не иска да се влияе от никого, това значи, че той не разбира живота. Ако ти не се влияеш от никого, ти няма да мязаш на патка, даже и на комар нямаше да мязаш, а даже и на някакво животно или растение. Човек се страхува от влияние, да не се повлияе от някого и от нещо. Че кой те създаде по този начин? Баща ти и майка ти не ти ли повлияха с нещо? Те по цели дни те носеха на ръце. Братята и сестрите ти не ти ли повлияха? Учителите, които те учиха, не ти ли повлияха? Цялото общество, между което се движеше, не ти ли повлия? И след всичко това, ти казваш: „Аз искам да бъда самостоятелен, да не завися от никого.“

Друг някой казва: „Аз пък искам да бъда силен, да влияя на хората.“ Хубаво е това, но за да бъдеш силен, ти трябва да бъдеш голям, трябва да бъдеш силен. Слънцето е най-голямо и най-силно в Слънчевата система и всички му се подчиняват. Горко на онази планета, която не се подчинява на неговото влияние! Онези, които му се подчиняват, имат бъдеще. А които не му се подчиняват, на прах и пепел ще станат, нищо няма да остане от тях. Казвам: Всички се подчиняват на Слънцето, защото то дава нещо от себе си. Искаш ли хората да ти се подчиняват, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ако можеш да заповядваш на мъртвите, те ще ти се подчиняват. Ако можеш да заповядваш на болните и да ги лекуваш, те ще ти се подчиняват. Ако можеш да заповядваш на сиромасите и да подобриш положението им, те ще ти се подчиняват.

Често хората са недоволни от живота си, недоволни са, че другите не ги уважават и почитат. Питам: говедарят, който изкарва говедата на паша, може ли да очаква някаква почит от тях? Говедата имат много лошо мнение за говедаря. Когато иска да им покаже своята любов, той изважда своя кривак от ръката си и им стоварва по една или няколко тояги върху гърба и главата. Той им казва: „Напред ще вървите. Ако не вървите напред, ще ви стоваря по няколко тояги.“ Какво представя този кривак? Той е правият път, по който трябва всички да ходят. Чували ли сте сега да има някой говедар, който да е бил светия или да е бил някакъв музикант или художник или друго нещо? Вижте, като дойдете до овчаря, положението е малко по-друго. Там имате една по-висока степен. Овчарят е малко по-благороден. Овчарят казва, че с насилие нещата не стават и затова, наместо кривак, той си носи кавал. Овчарят обикновено върви напред и свири, а овцете вървят след него. Овчарят обикновено не бърза, той си върви полекичка, а овцете вървят след него и си пасат.

Често слушаме хората да казват: „Избягаха хората от църквата.“ Защо избягаха? Защото има кривак. Други пък казват: „Идат хората в църквата.“ Защо идат? Защото кавал има сега. Като засвириш, всички се прибират и започват да пасат. И за Христа е казано, че е добрият пастир. Та, сега в света се изискват добри пастири, кавалджии, които да знаят как да свирят. Всеки трябва да свири на кавал. На друго не може ли? Може и на друго, но ако не знае на друго, за което се изисква повече работа, като на цигулка, на пиано, поне да знае да свири на кавал или на гъдулка. За пиано и за орган и дума не може да става, защото е по-мъчно.

Та казвам: Сегашните вярващи се нуждаят от нещо ново. Те проповядват все стари работи. Хубави са и старите работи, но първо трябва да обърнем вниманието си към онова, което Бог в миналото е създал. Това, което Бог сега създава, е още по-хубаво. Вие се кланяте на това, което Бог в миналото е говорил, но Той и сега говори. Вие ще кажете, че Господ не говори сега. Значи всички пророци и светии са били само в миналото, а сега са крадци и разбойници. Ако сегашните са крадци и разбойници, и в миналото имаше такива. Христос дойде в миналото, но не Го приеха и познаха. В миналото признаваха Исаия, Моисея, Иезекиила, считаха ги по-високо от Христа и казваха, че на тях Бог говори. Но като дойде Христос, всички не Го приеха и казваха, че е луд, че някакъв лош дух говори чрез Него. Мнозина казваха за Него, че не е добър, че е непрокопсаник. Обаче времето показа, че този непрокопсаник беше по-голям прокопсаник и стоеше по-високо от Моисея, от Исаия, от Иезекиила, от всички пророци заедно.

Съвременните хора се страхуват да не дойде някой да ги заблуди. Добре е това, но питам: Как ще оправдаете онзи стих от Евангелието, дето се казва: „Светът в лукаваго лежи“? Новото, което иде в света, отдето и да иде, то трябва да ви освободи – нищо повече. Аз наричам правоверен човек онзи, който, като се върне с коня си от работа, свали юларя му и каже: „Хайде, иди сега на свобода в гората. Довечера, ако искаш, пак се прибери. Ако не искаш, можеш да останеш в гората. Ако те е страх от вълци, ела при мене. Ако ти е добре в гората, остани там да си починеш. Толкова време вече си носил юлар, сега можеш да бъдеш свободен.“

Сега хората се запитват коя е истинската религия в света. Казвам: Онази религия е истинска, която дава здраве на хората, която дава светлина на умовете им, която дава топлина на сърцата им и която дава сила на волята им. Това е истинската религия в правия смисъл на думата. Вие можете да приложите този закон и в частния си живот, в своя личен живот, в семейния си живот. Навсякъде можете да приложите този закон.

Сега ние сме дошли в една епоха да опитаме истината, която ще ни направи свободни. Всички хора проповядват истината, всички говорят за нея, всички се застъпват за нея и се бият за нея. Хората постъпват както разбират, а след това ги съдят защо постъпват така. Крив ли е вълкът, че изяжда овцата? От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари, като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря Ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна!“ Така се моли и благодари вълкът на Бога. Разумната овца, като я хване вълкът, казва: „Господи, много ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се изпълни стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в Царството Божие.“ Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие.“

Когато овцата роптае и когато и вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благодари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, той не е прав. Той знае как да изплати дълга си. Три начина има, по които човек може да се изплати. В турско време един турчин взел от един българин осем крини жито назаем. Но българинът му поставил висока лихва. Турчинът плащал редовно осем години дълга си и след тия осем години останал да дава на българина още осемдесет крини жито. Това не е българин. Истинският правоверен българин не може да постъпи така. В случая българинът станал турчин, а турчинът – българин. Казвате: „Кой е от нашите?“ Всеки, който те скубе, не е от нашите. Всеки, който те облича, който те храни, който ти помага, който ти прави добро, той е от нашите. Който те е обидил, той не е от нашите. Трябва да се разбере добре кой е от нашите и кой не е.

Тъй щото, като давам за пример този българин, такива хора се срещат не само между българите, но и между всички народи. Това са хора от една изостанала раса. Като погледна на някои, които се наричат българи, виждам, че ни най-малко не са българи. Те са чужденци, останали от някоя раса, които случайно са попаднали в България. Те носят името българи без да са такива. Ето, сега германците търсят евреите, даже и такива, които от четири поколения са били евреи, и ги гонят вън от Германия. Защо преследват този евреин? Гешефтарска работа. И евреите са големи гешефтари. Онези единадесет братя искаха да убият най-малкия си брат, да го затрият, но един от тях предложи вместо да го убиват, поне да го продадат, да получат нещо за него. И го продадоха. И Христос като дойде на Земята, Го продадоха. После Юда се разкая, че евтино Го е продал и отиде да се обеси. Това не показва, че всички евреи са такива.

Сега, аз нямам за цел да изнасям погрешките на хората, това не ме ползува, но питам: кое е онова, което понижава човека? Като не мисли право, това понижава човешката мисъл; като не чувствува човек правилно, това понижава неговите чувства, неговото сърце; а като не постъпва правилно, това понижава неговата воля. Чрез противоречията, които се дават на хората, Бог ги изпитва как разбират живота. За Бога е безразлично, че са се избили няколко милиона хора. Колко континенти досега са потънали. По този начин обаче хората се изпитват.

Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири–пет месеца или една година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията много хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели.

Сега вие казвате, че хората се бият. Бият се, наистина, но нека разгледаме личния живот на хората. Като влизам в един дом, виждам, че жената е наточила оръжието си, мъжът също е наточил оръжието си, децата – също, цяла артилерия действува. Виждали ли сте каква артилерия съществува в домовете? Някои ме питат дали съм женен. Казвам, че не съм женен. „Е, ожени се, да видиш какво нещо е жената.“ Е, аз от вас се уча сега. Аз съм от умните хора, изпитвам работите. Аз първо опитвам всички мъже и жени. И един ден, когато ги опитам всички, тогава ще бъда кандидат за женитба.

За мене въпросът за женитбата седи другояче. Женитбата е една висока работа, която човек трябва да извърши безпогрешно. Не е шега работа да заемеш мястото на баща и на майка и да създадеш хора около себе си, да заемеш мястото на Бога, Който създава. Това е една велика работа. Друго не ти останало, че ще ставаш майка или баща. Аз не съм за бързането. Искаш ли да се ожениш, ожени се навреме, не бързай. Знай, че работата, която предприемаш, е свещена. Ти трябва да я изпълниш с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и със всичката си воля. Благодари на Бога, че те е поставил на това почетно място. Благодари, че ти е дал деца, жена. А ти се ожениш и по цял ден роптаеш, че имаш деца, и се запитваш: „Защо ми даде Господ тия деца? Аз ли трябва да ги възпитавам?“ – Че кой те застави насила да ставаш баща или майка? Някой казва: „Аз не съм женен“, „Нямам деца“. – Вземете тогава чужди деца и ги отгледайте. – „Ама не съм му баща.“ – Стани му баща. Вземи едно сираче при себе си и го отгледай като твое дете. Отгледай и възпитай това дете като свое. – „Ама аз искам да се оженя.“ – Ти можеш да се ожениш, нямам определено за тебе. Като възпиташ едно сираче, то ще ти благодари.

Ако нямате деца, идете да проповядвате на хората за Божията любов. Станете проповедници. За всички има работа. Защо да не станете проповедници? Казано е в Писанието: „Поради вас се хули името Божие.“ Аз не казвам, че вие сте виновни за това. Понякога вие страдате от ревност. Ако дадете, запример, на един мъж една красива жена, тя ще види и ще пати от него. Защо? Защото е красива. И ако дадете на една жена един красив мъж, и той ще пати от нея. Който го погледне, тя все ще пита защо го гледат. Всеки има право да гледа красивата картина. Красивата картина е създадена от Бога. Турците имат една поговорка: „Благословение е за човека да гледа красивото.“ Приятно и здравословно е на душата да гледаш красивото. Тази поговорка е хубава на турски. Ако се преведе на български, трябва да се употребят много думи, за да се изкаже идеята, която се крие в нея. Запример, вземете думата „кеф“ на турски. На български трябва да употребите няколко думи, за да преведете съдържанието на тази дума. Изобщо, всеки език си има своите специфични изрази. Преведете ли ги на друг език, те губят своя смисъл. На който език да говорите, бил той френски или немски, или английски, или руски, или български, или сръбски, ще видите, че всички езици се различават по нещо.

Сега всички хора работят за образуване на един нов, вътрешен език, по който да се разбират. Когато човек мисли, чувствува и постъпва право, той може да каже една дума от този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувствува и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувствуват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият, и другият ще разбират това, което си говорят.

Като говоря, някои казват: „Той разединява хората.“ Да, по човешки ги разединявам, но по Бога ги обединявам. Аз желая по човешки да разединявам хората, а по Бога да ги обединявам. Аз желая да разтопя снега и да полея растенията, отколкото да събера всичката вода на едно място и да я замразя. С нея заедно и растенията ще замръзнат. Понякога и снегът отвън е хубав. Не е лошо да има сняг вън, но това е временно състояние.

Някои искат да знаят коя религия е права. Казвам: Права религия е тази, която разтопява снега и леда и след това полива растенията. Права религия е онази, която освобождава човека от всички негови смущения, която отваря широко в душата му път за любовта и доброто в света и му дава простор да работи. Права религия е тази, която изважда мъртвите от гробовете и ги прави свободни. Кои мъртви вади от гробовете? Онези, които се молят там, искат освобождение. Знаете ли колко хора има затворени в гробовете си, и там седят с години, чакат да дойде някой да ги освободи. Той е жив в гроба си, но не гние. Той вика, вика, но няма кой да го освободи. И след като види, че никой няма дойде да го освободи, той отново умира. Умирали ли сте два пъти в гроба? Когато дойде до пълно обезнадеждване и отчаяние и види, че няма кой да го освободи, тогава човек умира. После Бог го разлага на малки парченца и започва да търси някоя майка, чрез която отново де се прероди.

Ще каже някой: „Ти вярваш ли в прераждането?“ Прераждането е непреривен процес на проявление. Ако не се прераждаш, няма никакво проявление. Човек се преражда триста шестдесет и пет пъти през годината. Значи от най-ранното си детство до най-голямата си старост, всяка година човек се преражда по триста шестдесет и пет пъти на годината. И на всеки двадесет и четири часа се преражда по един път. Ако някой живее осемдесет години, може да направите сметка колко пъти се е преродил в осемдесет години.

Прераждането е закон на Божията любов. Така наричат този закон в проява на Божията благодат. Казвате: „Как е възможно да се преражда човек?“ Та, когато един човек излиза от една тъмна, подземна колиба и го поставите да живее в един нов, светъл апартамент, той не се [ли] е преродил? Тази къща не мяза вече на първата. Аз не искам втората къща да мяза на първата. Тя може да има някакво подобие с първата, но непременно трябва да се отличава по нещо от нея. Тя трябва да бъде по-хубава от първата. В първата къща очите му бяха затворени, той беше сляп, а сега, във втората къща, очите му трябва да бъдат отворени, да вижда. В първата къща ушите му бяха затворени, той беше глух. А сега, във втората къща, ушите му са отворени и той чува. В първата къща той беше ням, не говореше, а сега говори. Коя къща е по-добра? Разбира се, че втората, новата къща е по-добра от първата. В прераждането човек постепенно се освобождава от онези окови на стария живот.

Мнозина казват: „Да станем като Бога.“ Това е външната страна на въпроса. Важно е да обичаме както Бог обича. Да мислим както Бог мисли. Да чувствуваме както Бог чувствува. Да бъдем силни както Бог е силен и да помагаме както Бог помага на слабите, а не на силните. На силните той казва: „Не бивайте жестоки, но помагайте на слабите.“ На слабите пък казва: „Бъдете разумни и се подчинявайте на силните.“ Намериш ли се пред силен, не се противи, дай му място. – „Че как да се подчиняваме?“ – Много просто. Като отиваш на планината и на пътя си видиш, че се търкаля една голяма канара, около четиридесет–петдесет тона тежка, ще се противиш ли насреща ѝ? Веднага ще отстъпиш и то с бърз ход. Дай място на канарата, отстъпи, тя да мине първа.

Сегашните хора се намират на противоречия, които ги измъчват. Съграждайте доброто и красивото в себе си. Всеки ден внасяйте по една добра мисъл в ума си, по едно добро чувство в сърцето си и по една добра постъпка във волята си. Не забравяйте, че като живеете един живот, вие имате един филм. Ако човек живее седемдесет–осемдесет години, той си е изработил един филм на живота, който един ден ще му се представи във всичките подробности, както тук гледа филмовете. Като мине осемдесет–осемдесет и пет години, животът на човека се обръща – миналото му иде отпред. Целият живот на човека, от ранното му детинство до старата възраст, ще бъде представен на филм: как бил малко дете, как баща му и майка му са го галили, как са го пращали на училище, как е пораснал и се оженил, как е живял с жена си и с децата си. Не само добрите и красиви работи ще се представят, но и най-лошите, които никой не ги знае. Всичко ще се представи на филма. Кой каквото е вършил от сутрин до вечер, всичко ще се изнесе на филма. Слушате някой стар дядо или стара баба да казва, че не може да спи. Защо не могат да спят? Аз зная защо не могат да спят.

Казвам: Работете над себе си, защото вашият живот се филмува, та като остареете, да изкарат пред вас един хубав филм. И тогава, като гледате живота си, да ви е приятно. Някои казват, че Христос си е послужил с бич в храма. Защо? Защото Той искал да каже на тия хора, че за тях не е дошло още времето за братство. На едного, който се отнася лошо с жена си, казвам: Защо се отнасяш лошо с жена си? Той ми казва: „Защо Христос взе бича в храма?“ Прав си, но питам: Ти готов ли си да се оставиш да те разпнат на кръста за жена си? Само при един случай се позволява на човека да бие жена си. В какъв случай? Ако е готов да се разпне за нея на кръста. Това значи да бие от любов. Били ли сте вие някога от любов? Аз съм виждал как бият от любов. Когато някое дете се разгневи, майка му го напръска със студена вода и то дойде на себе си. Някой път го удари, удари му шамарче. Това е биене от любов.

Казано е в Писанието, че когото Бог обича, него наказва. Наказва го, но не както ние се наказваме. Когото Бог обича, дава му страдания. Страданията, това са работа, която се дава на човека да свърши. Когато Бог те обича, ще ти даде сиромашия. Когато Бог те обича, ще те направи слуга на някой богат човек, или ще те направи една красива мома, която ще даде на един груб мъж. Бог казва на момата: „Иди да поправиш този груб мъж. Той те обича и ти ще гледаш със своята красота да му повлияеш. Ти ще му бъдеш професорка. Той е един от моите непослушни деца, когото съм изпратил на Земята при тебе, да го възпитаваш.“

Красивата жена крие в себе си магическа сила, но тя трябва да вярва в силата на красотата. Когато мъжът се разгневи, достатъчно е тя да му се усмихне и да си тури ръката на рамото му, за да капитулира той. Той навежда главата си надолу и пита: „Какво искаш? Аз съм готов да направя всичко заради тебе.“ Същото се отнася и до жената. Ако тя е разгневена и мъжът знае как да се усмихне, една любовна усмивка е достатъчна да я застави да капитулира. Тя е готова всичко да прости. Затова е казано на мъжете и на жените: Носете красотата на вашата душа. Красотата е мощна сила. Носете тази сила в душата си. Мощна сила е усмивката. Всеки човек се нуждае от една такава усмивка, от един красив поглед.

Това са задачи, които трябва още сега да приложим и решим. Това са задачи и на миналите поколения. Хиляди поколения са минали преди нас, но работата им е останала недовършена. Ние очакваме светът да се оправи. Ние очакваме да дойде Христос да оправи нашия живот. За да се оправи нашият живот, ние трябва да минем по този път, по който Христос е минал. Сега ние имаме много по-добри условия за работа, отколкото едно време.

Срещате някой и той ви пита: „Ти калугер ли си?“ Хората разбират криво идеята за калугерството. Всеки човек, който живее добре с жена си, той може да бъде калугер. Всеки човек, който има добри деца, той може да бъде калугер. И обратно, всеки човек, който не живее добре с жена си, не може да бъде калугер. И всеки човек, който няма добри деца, не може да бъде калугер. – „Ама искаме да има единство между хората.“ Щом като един дом не е разделен, когато любовта е в единение, не е раздвоена, това е калугерство. Когато любовта в един дом е раздвоена, жената я тегли за себе си, мъжът я тегли за себе си, децата я теглят за себе си, това не е калугерство, това е един светски живот. Сега са се отделили, калугерите на едно място, калугериците на друго място. Щом калугерите и калугериците се отделят, работата става опасна.

Често аз се замислям върху вашия живот и си казвам: Защо трябва да говоря на тия хора, да ги съблазнявам? И после решавам да не говоря. Но казвам: Кога да е, тия хора ще бъдат нещастни. В такъв случай, питам се: Сега ли да оставя тия хора да бъдат щастливи, а после да станат нещастни, или първо да ги направя нещастни, а после щастливи? Казвам си: По-добре сега да ги направя нещастни, а после да станат щастливи. От две злини избирам по-малката. Гледам сега, някой се развел с жена си. Кой е виновен за това? Аз съм бил виновен. Това е станало за моето учение. Друг някой в София полудял. Кой е виновен? Пак аз съм виновен. Този човек полудял заради моето учение. Какво ще кажете за всички ония хора в Америка, в Русия, в Германия и по целия свят, които са полудели? За кого са полудели те? Кой е виновен?

Казвам: Щом това учение може да подлудява хората, то може и да ги оздравява. Има случаи в живота, когато хората имат удар от слънцето. Слънцето ли е виновно за това? Не е виновно Слънцето, но нечиста кръв имат те. При това, някои хора ходят посред обяд, когато слънцето е най-силно, и то без шапки. Ако не можеш да понасяш силните слънчеви лъчи, щом дойде девет часът, ще се скриеш в стаята си. Ако пък имаш работа и до обяд, ще носиш шапка с особена форма, да се разбиват слънчевите лъчи. Ако главата ти е здрава и кръвта чиста, ходи гологлав.