Посещение на Бога. Работа и учение 9 часть

Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света. Не, ние развалихме света и ние ще го оправим. Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си?“ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си. Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи. При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.

Ние живеем и се движим в Бога. Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана. Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса. Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа. Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи. Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.

Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави. По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно. Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.

Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството.

Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.

Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа. Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат. Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността. В теориите на сенките нещата се опитват само външно. Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.

Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират. Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.

В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят. Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога. Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря?“ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно?“ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето. Това е реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.

Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани. Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно. Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.

За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля. Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум. Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.

Бог е оставил всичко на разположение на човека. И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му. Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира. Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави. Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.

Сега, не е въпрос да спорим кой в какво вярва и кое верую е право. От новото гледище вие трябва да поставите любовта като подтик в живота. Ще обичате ближния си като себе си и когато ви говори, ще влизате в неговото положение. Ако искаш да го коригираш, първо ще разбереш положението, в което се намира, и тогава ще правиш бележки.

Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им. Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши. Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат Божествени.

Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година. Това трябва да бъде идеал за цял живот. И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал. И като слизаме, и като се качваме, това трябва да бъде вечният идеал за нашите души – да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.

Казвате: „Това може ли да се постигне?“ Нишка по нишка, цяло платно става. По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече. Това значи думата „Михал“. Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.

Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара. Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо. Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна. Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят. Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление. При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля. Тогава всички работи стават сполучливи.

Пожелавам ви сега да се сприятелите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля.

„Благословен Господ Бог наш“
„Добрата молитва“

12-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 24.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Даром

утринно слово

ДАРОМ

12 неделно, утринно Слово
24 декември 1939 г. 5 ч.с.
Изгрев
Отче наш.
Махар Бену Аба.

Вие сте чели Евангелието. Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме. Животът е най-голямото Евангелие.

Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея. „По онова време“ това е 12 глава. Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.). Едно малко негодувание се явява (34 ст. до края на главата).

„Всичко в живота е постижимо“.

Сега, ако ви попитат, защо се събрахте? Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно?“ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте?“ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“

А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти. Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе. С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.

В живота има неща, които са непоносими. Има една светлина, която ослепява хората. Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина. Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати. Че богатството е на степени. Някой път избягвате сиромашията. Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.

Богатството и сиромашията са две красиви моми. Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и. А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли? Когато кажеш нещо, става ли? Това е богатата.

Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати? За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете. Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето?“ Колко масло трябва да се тури в яденето? Вие, като богати, колко масло ще турите? С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.

Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник. Искате да знаете, какво нещо е художеството. Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването. Тогава в какво седи изкуството на нацапването? Художеството не седи в боите и четките.

Сега мисълта ми е малко отвлечена. Но ще ви приведа друг един пример. Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед? Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо. Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.

Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание. Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце. И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе. И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.

Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив. Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен?“ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си. Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални. Някой път стъпките на човека не са музикални. Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен, например Махар Бену. Като се движа, може да чуете Махар Бену. Ако имате ухо, вие може да чуете тази песен като вървя. Светът е една песен. Вие казвате: „Как може да бъде това?“ Нали като се върти плочата, ти чуваш, че плочата говори.

Има определени интервали. Един човек като излезе от къщи, ако този човек вземе големи интервали, той където отива няма да сполучи. И ако някой човек излезе от къщи и се почеше по главата и той няма да сполучи. За да постигнеш някои работи, как трябва да излезеш от къщи? Най-първо, като излезеш от къщи ти трябва да бъдеш силен. Сила трябва да имаш в себе си. Този път, който извървиш, той изисква сила. И всичките ти мускули трябва да бъдат нагодени така, че да не усещаш никаква умора. Като излезеш, ти трябва да имаш всичкото разположение на Духа си, да ти е приятно, че ходиш. Ако аз бих имал една школа, бих показал някои неща, например, като си свиваш краката да знаеш колко да ги свиваш. Някои хора не знаят, как да си свиват краката. Например, от ходенето се познава един човек какъв е. Някой човек, като върви по пътя зимно време, когато е кално, целият му гръб отподир е пълен с кал. Другарката му казва: „Откъде я намери тази кал?“ Той, като върви, като че ли я взема и я хвърля на гърба си. Кое е по-хубаво – да вървиш и да си накаляш гърба или да вървиш и да не си накаляш гърба? Кое е по-добро? Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен. Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той. Не иска да капне нито капка кал върху картината.

Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен. Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек? Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса. Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс. Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.

Великото в художника седи в това, което влага в картините. Има нещо хубаво в художника, в произведението му. Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра. Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро. Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.

Да допуснем, че двама души се бият. Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава. Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа?“ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек. Аз нося хляб, вземете. Седнете да се разговаряме.“

Сега да приведа това психологически. Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.

Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене?“ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание. Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш. Питам, разбрал ли си Божествения път? Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.

Ти виждаш един хубав плат изтъкан. Той има цена. Той е изтъкан отлично. Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа. Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно. Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.

Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки. Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат. Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре. Каквото почна да го свърша добре. А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.

Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо. После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората. С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява. Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари. Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде. Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?

Вие имате една стара мисъл. Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува. Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна. И богати, и сиромаси, това са външни работи. Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах. Това е външна страна.

Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е? Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик. А пък като завърши, той е богат и ще прилага. Например, като доктор, той трябва да лекува хората.